Решение по дело №1721/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………….

 

 

гр. Варна, 15.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря  Ангелина Георгиев  и с участието на прокурор Александър Атанасов при Окръжна прокуратура – гр. Варна, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1721/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава единадесета от АПК.

Образувано е по искова молба от С.М.С. ЕГН **********, чрез адв. Б.М. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платено възнаграждение за адвокат по НАХД №835/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ведно със законната лихва считано от 05.06.2019 г. - датата на влизане в сила на решението по НАХД №835/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът изтъква, че в хода на НАХД № 835/2019 г. по описа на Районен съд – Варна е извършил разходи за заплащане на възнаграждение на адвокат за процесуално представителство в размер на 400 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 52/18.02.2019 г., серия Б № ********** /представения договор е с номер **********/, като сумата е изплатена изцяло. Счита, че съобразно ТП по тълк. д.  №2/2014 г. на ВАС, заплатеното възнаграждение е вреда, която следва да бъде обезщетена от ответника. Отправено е искане за уважаване на предявения иск, присъждане на разноски и възнаграждение за адвокат сторени в настоящото производство. С молба №10985/09.07.2019 г. от ищеца е уточнено, че ответник по иска е ОД на МВР – Варна и с молба с. д. № 11669/23.07.2019 г. е уточнено, че лихвата се претендира от 05.06.2019 г.  

Ответникът ОД на МВР - гр. Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт Йорданова оспорва иска и моли за отхвърлянето му, в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК и отправя искане на основание чл.36, ал.2 от ЗА да се намали до предвидения минимум в Наредба №1/09.07.2004 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита, че иска е неоснователен. Сочи, че по НАХД № 835/2019 г. по описа на РС – Варна не е приложен договор за правна защита и съдействие, приложено е само пълномощно на л. 7 от делото. Едва с исковата молба е представен Договор за правна защита и съдействие № 52/18.02.2019 г. Моли да се приеме, че претенцията за вреди е недоказана, поради което е неоснователна.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Издадено е Наказателно постановление №19-0819-000203/04.02.2019 г. от началник група към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на С.М.С. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание – обществено порицание.

Наказателното постановление е било оспорено от С.М.С., чрез адв. Б.М. ***, с жалбата е представено пълномощно.  В съдебно заседание проведено на 16.04.2019 г. по НАХД № 835/2019 г. по описа на РС – Варна, С.М.С. е бил представляван на от адв. Б.М.. С Решение № 901/09.05.2019 г. по НАХД № 835/2019 г. по описа на Районен съд – Варна е отменено НП №19-0819-000203/04.02.2019 г. издадено от началник група към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“. Решението е съобщено на ОД-МВР – Варна на 15.05.2019 г. и на С.М.С. на 21.05.2019 г., не е било оспорено, влязло е в сила на 05.06.2019 г.

С исковата молба по настоящото дело е представен препис от Договор за правна защита и съдействие №52 от 18.02.2019 г. сключен между С.  С., чрез М.С. и адв. Б.П.М., в който е посочено, че е с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на жалба и процесуално представителство по АНД  - НП № 0819-000203/04.02.2019 г. Записано е, че е договорено и платено възнаграждение 400 лева в брой. Посочена е дата на сключване на договора – 18.02.2019 г. Договора е подписан от клиента /л.13/. В исковата молба е посочено, че договора е серия Б № **********, а видно от представения договор, той е серия Б № **********. Съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписване номера на договора в исковата молба.

При така установеното от фактическа страна съдът прави  следните правни изводи:

Налице е отменено наказателно постановление, относно наложена глоба обществено порицание. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от началник група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.

Ищецът е на 17 г. – непълнолетен, поради което съгласно чл.28, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл. 122, ал.1 от СК, е извършил съдопроизводствените действия по делото със съгласието на родител – М.С.С..

Областна дирекции на МВР – Варна е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към което е Сектор „Пътна полиция“ съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал.1 от ПУДМВР. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

Следва, че в настоящото производство следва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Договора за правна защита и съдействие е представен с исковата молба по настоящото дело. Ответникът не е оспорил съдържанието или автентичността /истинността/ на частния документ – Договор за правна защита и съдействие № 52/18.02.2019 г. Относно автентичността на договора няма спор и съдът приема, че е съставен и подписан от посочените  в него страни.

Съдът следва да прецени документа по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила.

При частните свидетелстващи документи, защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията на оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото.

На ищеца е указано, че следва да установи в настоящото производство, че искането му се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт - издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищеца е заплатил хонорар и доказателства за заплатения адвокатски хонорар са представени в производството по оспорване на наказателното постановление. Доказателства в тази насока не се ангажирани от ищеца.

Не са налице доказателства, че към 18.02.2017 г. ищецът е заплатил сумата от 400 лева на адв. Б. М. и договора е приложен по НАХД № 835/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

 По НАХД № 835/2019 г. по описа на Районен съд – Варна не е налице договор за договор за правна защита и съдействие. В съответствие с чл.181, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът съобразява, че в никакъв документ или съпроводително писмо по НАХД № 835/2019 г. по описа на Районен съд – Варна не посочено, че е представен договор за правна защита и съдействие. В жалбата срещу НП също не е посочено, че се прилага посочения договор. Процесуално представителство е извършено по посоченото дело, но е представено само пълномощно. Не е представен договора, удостоверяващ плащането, който  е представен с исковата молба по настоящото дело. С оглед установеното съдът прави извод, че договорът за правна защита и съдействие, макар и да е с дата 18.02.2019 г. не установява, че към посочената дата е договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лева в брой.  

Наличието само на отменено НП не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е заплатено адвокатско възнаграждение.

При липсата на представен договор за правна защита и съдействие по  НАХД № 835/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, чрез който да се установява плащане на сумата от 400 лева от ищеца на адв. Б. М. следва, че същия не е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., относно оспорване на НП по образуваното НАХД, поради което липсват доказателства  реално да е претърпял имуществени вреди, които да са в пряка и  непосредствена причинна връзка с отмененото НП.

В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела № 54/2016 г., № 6076/2016 г., №1433/2016 г., №3951/2016 г. и №3950/2016 г.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 78, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на такса по делото и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от С.М.С. ЕГН ********** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платено възнаграждение за адвокат по НАХД №835/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ведно със законната лихва считано от 05.06.2019 г. - датата на влизане в сила на решението по НАХД №835/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                               СЪДИЯ: