Р Е Ш Е Н И Е
Варненският административен съд, двадесет
и втори състав, в публично съдебно заседание,
проведено на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при участието на секретаря Анна Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.д. № 2679 на Административен съд - Варна по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на "А. 1 Х. "
ЕООД, с ЕИК124099376, представлявано от управителя Т.Г., със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, ул. "К.П.В." № **, ап.**, против
задължителни Предписания № 1, 2, 3
дадени на оспорващото дружество на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда /КТ/ с Протокол за извършена проверка изх.№ ПР-2129790 от
19.10.2021 г.
Жалбоподателят сочи, че настъпилата трудова злополука не е в резултат на
"други странични фактори, които могат да породят риск", по смисъла на
чл.3, т.7 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска, а произтича от неправилно изпълнение на трудовото задължение
от страна на работника, свързано с работното оборудване и абсолютно нарушаване от негова страна на инструкциите
за работа. Работника е демонтирал ревизионен капак, който служи само за
техническо обслужване и отстраняване на аварии, които се предприемат при
напълно спряна система и пъхнал ръка в мястото на ревизионния отвор. При
провеждане на инструктаж, работника е запознат, че е абсолютно забранено
вземането на проби или ремонт на редлера по време на движение, както и че в
случай на ремонт на редлера, при който се снема ревизионния капак, на таблото
се поставя табела "Не включвай, работят хора!" В изготвената оценка
на риска при мониторинг на работното място
в т.2.1 са вписани "Грешки поради непредпазливост и/или
недисциплинираност са посочени следните мерки - спазване на изискванията за
безопасна работа с работно оборудване, предотвратяване на наранявания чрез
ограничаване достъпа на ръцете и тялото до движещи се части, недопускане
бъркането с ръка или друг предмет във входящи/изходящи отвори на машината,
отстраняване на задръстване или повреда се извършва само когато машината е в
покой. Поради изложеното оценката на риска обхваща работния процес и
страничните фактори. Страничните фактори са нетипични обстоятелства, които
могат да настъпят в процеса на работа, а
в случая е налице злополука, настъпила в резултат на действие на пострадалия
работник, дължащо се на непредпазливост и/или недисциплинираност, още повече,
че същият не обслужва тази част от звената в зърнобазата и това не е неговото
работно място, обстоятелство което не е взето в предвид от проверяващите. При издаване на акта не са обсъдени събраните
в хода на проверката доказателства. В оспорения акт не е посочено какво точно
се има предвид под "странични фактори", конкретните обстоятелства по
злополуката не сочат наличието на такива. Не са указани съществуващите
странични фактори, които липсват в представената оценка на риска, не са обсъдени
и съществуващите такива, които са предмет на оценката към момента на
проверката. Предписанията по т.1 са неясни, неразбираеми и неточни. Липсата на
мотиви е самостоятелно основание, което води до незаконосъобразност на
обжалвания акт. По т.2 от предписанието,
с което е прието допуснато нарушение на чл. 166 ал.3 т.2 вр. чл.2 от Наредба №
7, тъй като в инструкциите за работа с редлер не се съдържа информация за
предвидими ненормални ситуации при използване на работното оборудване. Дадено е
предписание да се осигури включване на необходимата информация относно
предвидими ненормални ситуации, относно работното оборудване в писмената
инструкция. От представените инструкции се установява, че сочените основания не
са налице. Ненормални ситуации са такива при които системата не качва зърно,
работи затлачено и бавно или е налице авария, което налага спиране на
системата. В т.2 от инструкциите е забранена работата на редлера с отворени
капаци. При констатираната злополука работника е демонтирал капака на редлера. В
т.3 от инструкцията е забранено вземане на проби или ремонт на редлера във
време на движение, а поправки следва да се извършват в спряно положение. При
злополуката, без указания работника е тръгнал да взема ненужна проба, при
монтиран под редлера щуцер за вземане на
проби, а и същия няма такова задължение по длъжностна характеристика. В т.4 от инструкцията е записано, че при
ремонт на редлера се поставя табела "Не включвай, работят хора!".
Инструкцията е закачена на видно място в работилницата. Ситуацията е свързана с
проблем в работата на редлера за осигуряването на който изрично в инструкцията
е записано, че се извършва при спрени машини и след поставяне на табела. В
конкретния случай, са нарушени всички пунктове в инструкцията за работа с
редлер, поради което не са налице основания за допълването й. В оспорения акт
не е посочено, какви са ненормалните ситуации, които работодателят е пропуснал
да опише в инструкцията, поради изложеното указанията на органа се неясни,
непълни и неточни. Представената инструкция не е обсъдена от административния
орган. По т.3 от предписанието е прието
извършено нарушение на чл. 173 ал.1 вр. чл.2 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използването на работно оборудване.
Дадено е предписание да се обезопаси мястото. Проверката е извършена
непосредствено след злополуката, т.е. след като работника е пострадал, след
като е демонтирал ревизионен капак на редлера и е мушнал ръка в отвора. Това се
е наложило поради необходимост от извъждане на ръката на пострадалия.
Ревизионните капаци не са отворени, нито е допуснато използване на редлера с
демонтиран капак. Такова нарушение не е установено от разпита на работниците.
Няма как системата да работи при отворени капаци, системата е на открито и при
отварянето на капаците и настъпване на неблагоприятни климатични събития би
станало наводнение в цялата система. Непосредствено след огледа, капака е бил
затворен. Системата е изградена въз основа на проект, приета е като обект първа
категория от ДНСК. Неправилно е формулиран извод, че редлера е бил с липсващи
системи за контрол и защита свързани с безопасността на труда при
експлоатацията му. По изложените доводи
моли да се отмени акта. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, моли да се отмени оспорения и да се присъдят сторените по
делото разноски. В депозирани писмени бележки са развити подробни доводи,
сочещи на незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответната страна - Дирекция
"Инспекция по труда" - Русе, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установява, че капакът на редлера е бил
смъкнат още сутринта, без да се знае от кого и с каква цел. Излага доводи, че
предписанията са правилни и законосъобразни, предвид настъпилата злополука,
очевидно машината е работила без предпазен капак. Взетите мерки от работодателя
са явно неефективни. Административния орган е разгледал представената инструкция,
в която е посочено, че редлера не следва да работи с отворен капак, но това
явно не е спазено, инструкцията не е спазена.
Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок и
след изчерпване на възможността за оспорване на акта по реда на Дял І-ви, Глава
VІ-та от АПК пред непосредствено по-горестоящия административен орган.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Служители на ответника извършили проверка на оспорващото дружество досежно
спазването на трудовото законодателство. Конкретен повод за проверката била
настъпилата на 12.09.2021 г. трудова злополука с работника М.П.М.. Пострадалият
бил в трудови правоотношение с дружеството от 19.07.2021 г. като към момента на
настъпване на трудовата злополука работното му място било зърнобаза Б., а
длъжността машинен оператор силози, НКПД 81602022. Съгласно длъжностна характеристика на машинен
оператор - силози работникът има задължение да извършва приемане на зърнените
суровини в складовете, да регулира и настройва всички транспортни съоръжения -
редлери, леватори, клапи, шибри, тръбни връзки и др. Да извършва обслужване на
всички машини и съоръжения, да извършва други конкретно възложени задачи,
свързани с компетенциите и длъжността, която изпълнява. На 19.07.2021 г. е
проведен начален инструктаж на М.. От приложените по делото доказателства се
установява че М. е работил в "Агроном І Холдинг" ЕООД и преди това,
но на други длъжности.
По делото е представен правилник за вътрешния трудов ред в дружеството. Със
заповед от 12.03.2014 г. е определено провеждането на обучения и инструктажи,
сред които е и инструктаж на всички работещи, работата на които е свързана с
използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за
които се изисква правоспособност за работа - веднъж годишно. Със заповедта са предвидени и видовете
инструктаж. В дружеството са утвърдени програми за провеждане на начален
инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден
инструктаж.
Със заповед от 5.08.2021 г. е определен сменен режим на работа в
зърнобазата. Съгласно работен график на 12.09.2021 г. М. е бил първа смяна от 6
ч. до 14.30 ч.
От Служба за трудова медицина "СТМ - Ворош" ЕООД е изготвена
оценка на риска за предприятието стопанисвано от жалбоподателя.
В хода на административното производство са депозирани обяснения от
управителя на дружеството. На 12.09.2021 г. Г. получил обаждане, че е станала
злополука с един от най-опитните работници в базата. Било му обяснено, че
редлер предизвикал злополуката. При повторно обаждане разбрал, че работника е
откаран в болница. Управителят посетил
болницата и разговарял с М.. Той му обяснил, че казал на колега да спре
машината, за да вземе проба. В момента
на вземане на пробата машината тръгнала и предизвикала злополука. Бил свален
ревизионния капак от редлера от където М. се опитал да вземе пробата. Под
ревизионния отвор, който е за проверка
на системата в спрян вид, М. изработил
малък отвор, с лопатка от където може да се вземе пробата, ако е необходимо,
без да се спират машините. До този
момент управителят не знаел, че е правен отвор в системата за вземане на проби.
Редът за вземане на проби е строго определен.
Видно от обясненията на П. П. - началник в склад в зърнобазата, същата е
определена да провежда инструктажи в предприятието. Инструктажа на работното
място се провеждал устно, но не се документирал писмено. Инструктажа на
работното място на М. не е документиран писмено, но е проведен устно. П.
уведомила работниците, че от 1.09.2021 г. базата ще работи по график, като в
петък 10.09.2021 г. напомнила на работниците, че ще работят в неделя 12.09.2021
г.
От обясненията на С.С. е видно, че същия е на длъжност оператор на силозен
склад. На 12.09.2021 г. М. М. искал да вземе проба от шибър на редлер, за да
провери чистотата на влизащото в склада
зърно. Понеже потока на зърното бил слаб
С. казал, че ще спре машината в рамките на 2-3
секунди с цел да се направи купчинка, която ще достигне шибъра, за да се
вземе проба. С. бил на ясно, че около машините има хора, но не знаел, че някой
ще пробва да бръкне в самото корито, където се върти веригата. След като спрял
машината за секунди, отново я пуснал, бе да знаел и без да е видял, че М. е
бръкнал вътре. С. излязъл от кабинката и разбрал, че е станала беля. Съблякъл
тениската си и превързал горната част на ръката на М.. С. сочи, че сутринта
капакът на редлера бил смъкнат, но не знаел от кого, това е така, за да се види
дали самото зърно стига до въпросния редлер. С. не се е подписвал, че на
12.09.2021 г. ще полага извънреден труд, но е запознат устно, не е подписвал и
график за това.
От обясненията на А.И.И. - общ работник се установява, че на 12.09.2021 г.
бил на смяна, стоял отстрани на машината, когато на М. била откъсната ръката.
В хода на проверката са депозирани и обяснения от В.Д.С., работещ като
домакин в зърнобазата. Същия сочи, че на 12.09.2021 г. около 9.15 ч. отишли за
вземане на проба от слънчоглед. М. изявил желание да съдейства при вземане на
пробата. За целта трябвало да спре редлера
за да се получи камара слънчоглед, която да е достатъчно висока за да
може да се пусне проба през шибър. Операторът пускал и спирал машините. По
неясни обстоятелства М. решил да бръкне със съда направо през редлера и
веригата и да гребне пробата. Операторът бил в кабината за управление и не
виждал, че някой бърка там. Операторът пуснал веригата и се стигнало до
инцидент. Никой не можел да предупреди М., защото не очаквали той да бръкне в
машината.
От обясненията на Е.М.И. се установява, че работи на длъжност анализатор
лаборатория. На 12.09.2021 г. около 9.15 ч. И. отишла за проба от слънчоглед,
която излиза след почистването от машините. М. взел съда, който носела И. и
отишъл да вземе пробата. След това И. чула вик и видяла как М. тръгва с
окървавена ръка. След това се обадила на 112.
Изготвен е протокол № 1 от 13.09.2021 г. за резултати от извършено
разследване на злополука станала с М. М..
Изготвена е декларация за трудова злополука за М. М., в която е отразено,
че пострадалия е на длъжност - машинен оператор - силози. Злополуката е станала
на обичайното стационарно работно място. В деня на злополуката М. е отишъл на
работа в 8 ч., както и колегите му С.С. - оператор на силозен склад и В. С. на
длъжност - домакин. В. С. е изтеглил
камиона със зърно на кантара и камиона е пуснал зърното в разтоварището. Другия
работник С.С. го разтоварвал и трябвало да пусне машините, които вкарват
зърното в силоза. Притокът на зърно бил слаб, С.С. казал, че ще спре редлера за
2-3 секунди, за да се образува камарка, която да достигне шибъра, прорязан през
редлера, от който след като се отвори да се види до каква степен е изчистено
зърното и де покрай шибъра, който той
затварял и отварял и чакал да потече зърното от там, явно М. е бръкнал през отворения капак на
редлера. С.С. влязъл в кабинката за пускане и спиране на редлера, спрял го за 3
секунди и после го пуснал. Излизайки от кабинката чул М. да крещи и го видял,
че е облян с кръв. Като специфично действие, извършено от пострадалия е
посочено, че М. се движи в близост до шибъра, прорязан през редлера, като го отваря
и затваря и най-вероятно бърка през отвора по необясним причини, при което
движещите се части захващат дясната му
ръка и я откъсват. Като отклонения от нормалните действия съоръжения и
материален фактор свързан с това отклонение е посочено, че М. при работещи
съоръжения решава да бръкне в отвора на редлера с неясна цел, при което
движещите се части захващат и откъсват ръката му.
По делото е представен инвестиционен проект и разрешение за ползване от 16.03.2018 г.
издадено от ДНСК за строеж "Силозно стопанство І" включващо силози за
зърно, силози за мокро зърно, площадкови мрежи и съоръжения и др., находящо се
в с. Б..
На 19.10.2021 г. е изготвен протокол за извършена проверка № ПР2129790, при
проверката са констатирани следните нарушения:
1.Във връзка с трудова злополука с М. извършената оценка на риска е
непълна, тъй като не обхваща работния процес и страничните фактори, които могат
да породят риск при работа с редлер, в нарушение на чл. 3 ,т.7 вр. чл.4 от
Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, с
което е нарушен чл. 3, т.7 от Наредбата.
2.В предоставени писмени инструкции за безопасна работа при работа с редлер е установено, че не се
сдържа необходимата информация за предвидимите ненормални ситуации при
използване на работното оборудване. Нарушение на чл. 166, ал.3, т.2 вр. чл.2 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
3. На 12.09.2021 г. при проверка в зърнобаза - гр. Б. е установено
използване на редлер за транспортиране на маслодайна култура - слънчоглед, с
демонтиран капак /ревизионен/ закриващ движещи се части на работното оборудване
- верига. Редлера е с липсващи системи
за контрол и защита свързани с безопасността на труда при експлоатация на
работното оборудване - нарушение на чл. 173 ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
В резултат на констатираните нарушения са направени следните предписания:
1.Работодателят да преразгледа извършената оценка на риска като обхване работния процес при работа с редлер,
като ползва източник на информация и данните за злополуката на М. М., съгласно
чл. 3, т.1 и т.3 вр. чл. 10, ал.1, т.7 от Наредба № 5 за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска.
2.Работодателят да осигури включването на необходимата информация относно
предвидимите ненормални ситуации относно работното оборудване в писмената инструкция за безопасна работа при
работа с редлер, съгласно чл. 166, ал.3, т.2 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
3.Работодателят да обезопаси работното
оборудване – редлер, съгласно чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
Изготвените предписания са връчени на "Агроном І Холдинг" ЕООД,
които са обжалвани пред ИА "Главна инспекция по труда".
На 8.11.2021 г. е изготвено решение изх. № 21076762, с което жалбата на
дружеството е оставена без уважение. За да се произнесе горестоящият
административен орган е прецени, че предписанията са правилни и
законосъобразни, а наведените доводи от жалбоподателя са неоснователни.
Решението е връчено на жалбоподателя на 26.11.2021 г. Настоящата жалба е
депозирана на 8.12.2021 г.
По делото е представен протокол за
оглед на местопроизшествие от 12.09.2021 г., изготвен от полицейски служител на
ОДМВР - Бяла, видно от който, при оглед на силозното стопанство е установено,
че от лявата страна се намира съоръжение редлер. Редлерът е открит с метален
капак, разделен на три отделни части, капака е намерен демонтиран и разместен,
той е дължина 2,9 м.и ширина 34 см. Капакът е намерен отстранен от ревизията на
2 м. от редлера.
В хода на съдебното производство е разпитана свид. П., работеща в
дружеството като "началник склад". Видно от показанията й редлера е
на открито, разположен в базата на дружеството. При настъпване на инцидента П.
не е присъствала. На 12.09.2021 г. П.
следвало да работи на разтоварището, а не в силозното стопанство, където е
настъпил инцидента. П. сочи, че редлерите, вкл. процесния са обезопасени с
капаци. Редът за вземане на проба бил следния: при постъпване на камион проба
се взема на разтоварището, като това става автоматично, след което се
изследва. Свидетелката не може да обясни
защо М. е "бръкнал" в редлера за да вземе проба. Самия редлер е снабден с щуцер, от където може
да се вземе проба. Ревизионния отвор на редлера има капаци, които се затварят с
четири болта. Капаците се отстраняват единствено ако е налице проблем с
машините. Радлерите работят с поставени ревизионни капаци, това е така защото
при дъжд зърното може да се намокри, при което ще се похаби. На 12.09.2021 г.
на редлера следвало да работи С.С.. Редлера е разположен до работна кула, като
електричеството се подава от специални пултове, има пряка видимост между
пултовете и редлера.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, от лице с правен
интерес – адресат на акта.
Оспорените задължителни предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, дадени в три точки с процесния
протокол изх.№ ПР-2129790 от 19.10.2021 г. на ДИТ - Русе по своята
правна същност представляват принудителни административни мерки, а самият
протокол има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и издаването на задължителните
предписания по чл. 404, ал.1 от КТ следва да съответства на този кодекс и на подзаконовите нормативни актове,
уреждащи същата материя, а за неуредените въпроси е приложим АПК. В настоящия
случай принудителните административни мерки, с които на оспорващото дружество
са вменени определени задължения, са наложени от материално и териториално
компетентен контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе
- от главен инспектор в ДИТ - Русе, в
рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21, ал.1 и ал.2 във вр. с ал.4, т.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", във вр. с чл. 399 и чл. 404, ал.1 от КТ. Въпросът за компетентността на органа не е бил спорен между страните в
съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат
принудителни административни мерки - да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда.
Следователно законово регламентираната материалноправна предпоставка за
прилагането на ПАМ по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения/ на трудовото законодателство, като
основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на
Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
По предписание
№ 1 - настоящият състав на Административен съд - Варна намира това
предписание за незаконосъобразно, поради следните съображения:
Административния орган е предписал на жалбоподателя да преразгледа
извършената оценка на риска като обхване работния процес при работа с редлер,
преценил е, че оценката е непълна, тъй като не обхваща работния процес и
страничните фактори при работа с радлер.
Съгласно чл. 3, т.7 от наредба №
5/11.05.1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска оценяването на риска обхваща
работните процеси, работното оборудване,
помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини
и материали и т.7 други странични фактори, които могат да породят риск.
От представената по делото оценка на професионалния и здравен риск изготвена от Служба по трудова
Медицина към "СТМ Вароша" ЕООД е видно, че е извършен оценка на
професионалния и здравен риск при работа с работно оборудване, вкл. и верижните
транспортьори - редлери. Изрично е
посочено, при обследване на опасността,
че такава е налице при несъответно обезопасени въртящи се и движещи се части на
машините, които могат да травмират, отразено е, че опасността е за всички
работещи на площадката. Посочени са и
предприетите мерки - осигуряване на
адекватно обезопасително работно оборудване, наличие на здрави и плътни капаци на въртящите се части на машините. Като
превантивни мерки са посочени ограничаване на броя на неправоспособните лица,
адекватно поддържана на лабораторна техника и др. За процесното работно
оборудване е направена оценка на риска при експлоатацията му. В оценката на
професионалния и здравен риск е обследван рисков фактор - несъответно
обезопасени движещи се машинни части, които могат да травмират, както и
движение на елементи на автоматизирани транспортни линии. Оценката и критерии
на риска са с 60 т. Посочено е, че са предприети следните мерки: фирмена
политика за избор на работно оборудване съобразено с нормативните изисквания за
безопасност, монтиране на зърнопочистващите машини съгласно изискванията на
производителя, надеждно закрепване, строг технически контрол на изправността на
механизацията, редовни проверка състоянието на задвижване на транспортните
съоръжения. Като превантивни мерки за овладяване на риска са посочени: адекватно
поддържане на работното оборудване през цялото време, изготвяне и поставяне на
работното място на инструкция за БХТ и ПО, технически периодични прегледи на
работното оборудване, ограничаване броя на неправоспособните лица, използващи
оборудването и др. При обследване на рисковите фактори е отчетен фактора грешки
поради непредпазливост и недисциплинираност
при ползване на работното оборудване. Като предприети мерки са отчетени
спазване на изискванията за безопасна работа с работното оборудване, предотвратяване
на наранявания чрез ограничаване достъпа на ръцете и тялото до движещи се част.
Недопускане бъркането с ръка или други предмети във входящите/изходящите отвори
на машината. Назначаване на лица отговорни за безопасността на работата с
машините. Отстраняване на задръствания и повреди да се извършва само когато
дадената машина е в покой. Посочени са и
редица превантивни мерки: повишена бдителност, недопускане извършването на
ремонтни дейности по оборудване, намиращо се под напрежение. Запознаване на
работниците с местата за аварийно прекъсване на напрежението. Редовно
провеждане на периодичен инструктаж на работещите, изготвяне на инструкции за
безопасна работа по работните места. Извършен е
мониторинг на работното
оборудване, съгласно който по отношение на верижно-планкови и лентови
транспортьор, редлери и елеватори в складови помещения, са обследвани следните
опасности: несъответно обезопасени въртящи се и движещи се части на машините,
които могат да травмират преценено е че
опасността важи за всички работещи на площадката, извършена е оценка на риска.
При обследване на рисковите фактори е отчетен фактор работно оборудване:
несъответно обезопасени движещи се и въртящи се чати на машините, които могат
да травмират. Посочени са следните предприети мерки: наличие на защитни кожуси,
на движещите се и въртящите се части. Защитни предпазители, боядисани в цвят
различен от цвета на машината. Осигурени надписи на защитните ограждения. Липса
на стърчащи клинове, болтове и др. предпоставки за злополука. Редовен
инструктаж. Като превантивни мерки са
овладяване на риска са посочени: спазване на изискванията за експлоатация на
техниката, редовен преглед на техническото състояние и изправността на
лентовите транспортьори. Адекватно обезопасяване на ремъчните и верижните
предавки според нормативните изискания, недопускане преместването на
транспортьор под напрежение. ограждане движението на планките в защитен кожух,
с цел недопускане увличането на работник
и др.
При тези установявания, съдът приема, че
жалбоподателят е извършил оценка на риска която обхваща работните
процеси, оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда,
използването на суровини и материал, както и други странични фактори, които
могат да породят риск. Съдът приема, че представената оценка обхваща и риска с
работа с редлери. Действително нормата на чл. 10 ал.1 т.7 от Наредба № 5 сочи,
че източници на информация за оценяване на риска са данни за злополуки и за
общата и професионална заболеваемост на работниците и служителите. Оценката на
риска се преразглежда, когато оценката е направена на основата на данни и
информация, станали невалидни или неподходящи - чл. 11 ал.1 т.3 от Наредба №5. По делото не се установи да са налице данни
или информация които са станали невалидни или неподходящи. Действително представената оценка на риска не
обхваща данни специално от злополуката станала с М., но видно от оценката с нея
детайлно е анализаран риска при работа с редлер, посочена е опасност , при
наличие несъответно обезопасени въртящи се и движещи се части на машините,
какъвто е настоящия случай. Отделно от това е предвидено, че следва да е налице
ограничаване на достъпа на ръцете и тялото до движещи се част. Недопускане бъркането
с ръка или други предмети във входящите се части на машината. Отстраняване на
задръствания и повреди да се извършва само когато дадената машина е в
покой. Посочени са и редица превантивни
мерки: повишена бдителност, недопускане извършването на ремонтни дейности по
оборудване, намиращо се под напрежение и др.
От така събраните по делото доказателства не се установиха данни, които
да налагат преразглеждане на оценката на риска, тъй при злополуката станалата с М., всички действия извършени от
пострадалия работник са описани в оценката като рискови, предписани са и
мерките които следва да се вземат. Риска в резултат на който е настъпила
злополуката е оценен от работодателя. Не е спорно, че извършваната дейност е
рискова, но от друга страна не се установи
наличието на други "странични фактори" на които се позовава
ответника, които да не са взети предвид
в изготвената оценка на риска.
Отделен е въпроса, че макар и да е налице оценка на риска, която да
обхваща работния процес при работа с
редлер, доколко са спазени правилата за безопасност при работа с машината и
доколко е упражнен ефективен контрол от работодателя.
По т.2 от предписанието съдът
прецени следното: административния орган е приел, че в представените писмени
инструкции за безопасна работа с редлер не се съдържа информация за
предвидимите ненормални ситуации при
използване на работното оборудване, поради което на осн. чл. 166, ал.3, т.2 вр.
чл. 2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване е
предписано дружеството да осигури включването на необходимата информация
относно предвидимите ненормални ситуации при работа с редлер.
Съгласно чл. 166 ал.3 т.2 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване писмените инструкции
трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят и да съдържат
необходимата информация, вкл. т.2 предвидимите ненормални ситуации.
По делото е представена инструкция за безопасна работа с редлер, утвърдена
през 2011 г.
Съгласно т.1 от инструкцията двигателната част на машините следва да се
обезопаси със сигурно неподвижно закрепени сменяеми предпазители, направени от
плътна ламарина или мрежа. В т.2 е посочено, че коритото на редлера трябва да
бъде покрито със здрави железни капаци. Забранява се експлоатацията на редлера
с отворени капаци. Т.3 Абсолютно е забранено вземането на проби или ремонт на редлера във време на
движение. Всички поправки се извършват в спряно положение на машината. В т.4 е
предвидено, че при ремонт на редлера на пусковото табло се поставя табела
"Не включвай работят хора", която се снема след ремонта от работника,
който я е поставил. Машината се включва след подаване на установен сигнал. Т.5
всички ремонтни работи и контролни проверки по електрическите инсталации да се
извършват от ел. техник с подходяща квалификация. В инструкцията е предвидено,
че работниците следва да са с подходящо работно облекло, да са запознати с
устройството на редлерите.
От събраните по делото доказателства се установява, че злополуката с М. е
настъпила, след като предпазния капак на редлера е бил премахнат, М. е бръкнал
в редлера за да вземе проба, като през това време е пусната машината.
При анализ на представената инструкция за работа с редлер се установява,че
в нея са посочени всички правила за работа, които в случая не са били спазени -
на първо място е бил отстранен капака, второ - недопустимо е взета проба от редлера,
макар и да има специално установено място за това, отделно от това машината
първо е била спряна, без да е поставена специална табела за това, след което е
била пусната, без знанието на М.. При тези установявания, съдът приема, че в
случая ненормалните ситуации са предвидени в инструкцията за работа с
редлер, инструкцията е ясна и са
посочени обстоятелствата свързани с безопасността на работещите при ползване на
машината. От ответника не са посочени
"ненормални ситуации", които не са предвидени в инструкцията, фактите
при които е настъпила злополуката, са обхваната като рискови в инструкцията.
Предвид изложеното предписанието по т.2 е незаконосъобразно. Действително е налице обективно установен
риск, но от друга страна в инструкцията за работа с редлер тези рискове са
описани, като са посочени и правилата за предотвратяването им.
По т.3 от предписанието, съдът
прецени следното: с предписанието е констатирано, че редлера се използва с
демонтиран капак, нарушение на чл. 173 ал.1 вр. чл. 2 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване и е предписано работодателя да
обезопаси работното оборудване.
Съгласно чл. 173 ал.1 от Наредба №7 не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни
системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с
безопасността на труда.
Безспорно по делото се установи, че е допусната експлоатация на работно
оборудване - редлер, с липсващ предпазен капак.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че капака е бил отстранен,
тъй като е извършен оглед и е търсен част от крайника на работника попаднала в
редлера. От показанията на работещите в зърнобазата се установи, че капака на
редлера е бил отстранен още в началото на работния ден, след отстраняването му
работника е бръкнал с ръка за вземане на проба, при което машината е била
пусната, което е довело до настъпване на трудовата злополука. По изложените
доводи съдът приема, че предпазния капак на редлера е бил отстранен не за
извършване на огледа, а преди това, при настъпване на злополуката с М. редлерът
за транспортиране на маслодайни култури е бил с демонтиран капак, закриващ
движещи се части на работното оборудване. Предвид изложеното правилно
административния орган е преценил, че работодателят е допуснал експлоатация на
работното оборудване с липсващи системи за контрол и защита, свързани с
безопасността на труда, а именно липса на капак. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че няма как системата да работи с отворени капаци. Видно от
събраните по делото доказателства еднозначно се установи, че по време на
инцидента редлера е бил без поставен предпазен капак и е работил.
Предвид изложеното съдът приема, че предписанието по т.3 е законосъобразно,
а депозираната жалба неоснователна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
оспорения административен акт следва да се отмени в частта на предписание № 1 и
2, а по т.3 жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Съдът взе предвид, че жалбоподателя е
направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, по делото са
представени доказателства за заплатена д.т. в размер на 50 лв., като не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С..
Ответника е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което е в размер на 100 лева, съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. С оглед уважената и отхвърлена част на жалбата и представените
по делото доказателства за извършени разноски съдът намира, че по компенсация
не следва да се присъждат такива на двете страни.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
ОТМЕНЯ по жалба
на "А. 1 Х. " ЕООД, с ЕИК124099376, представлявано от управителя Т.Г.,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "К.П.В." № ** ап.**, задължителни предписания по т.1 и т.2 дадени на дружество на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда /КТ/ с Протокол за извършена проверка изх.№ ПР-2129790 от
19.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ жалба на
"А. 1 Х. " ЕООД, с ЕИК124099376, представлявано от управителя Т.Г.,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "К.П.В." № **,
ап.**, против задължителни предписания по
т.3 дадени на дружество на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда /КТ/ с Протокол за извършена проверка изх.№ ПР-2129790 от
19.10.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.