РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. Пловдив, 06 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
П.
като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2345 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковата молба и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от С.Д.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.С.,*** АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „България“ № 234,
представлявано от Изпълнителния директор д-р Д.Г.Г..
Ищецът С.Д.В. *** АД да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 13500 лв., представляващи левовата равностойност на девет парични заема от близки, всеки от които по 1500 лв.,
получени съответно на 15.10.2020 г., 10.12.2020 г., 20.02.2021
г., 05.04.2021 г., 15.07.2021 г., 08.10.2021 г., 10.12.2021
г., 10.02.2022 г. и 05.05.2022 г., и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в преживени душевни и
физически болки и страдания, в периода от
07.05.2020 г. до 01.08.2022 г., настъпили в
резултат на незаконосъобразен административен акт ЕР на ТЕЛК № 2290 от зас.
083/07.05.2020 г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК № 0859 от зас.
076/21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Подробни
съображения в тази насока, освен в исковата, са изложени и в постъпила по
делото писмени бележки от пълномощник – адв. С.. Претендират се сторените по
делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
3. Ответникът – УМБАЛ „Пловдив“
АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените срещу него
претенции. Счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в този
смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, да бъдат отхвърлени. Съображения в тази насока са изложени както в
отговора на исковата молба така и в писмени бележки приложени по делото.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и за
основателност на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
ІІ. За фактите:
5. От фактическа страна по делото се установява, че
с ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г. при УМБАЛ „Пловдив“ АД, е извършено преосвидетелстване на С.Д.В. като е
определена ТНР 40 % със срок за 2 години – до 01.05.2022 г., дата на
инвалидизация 02.10.2008 г., при водеща диагноза „ЗАХ. БОЛЕСТ. ИНТ.“, като
видно от ЕР на ТЕЛК № 2617/29.05.2018 г. при УМБАЛ „Пловдив“ АД, до този момент
В. е била с призната трайно намалена работоспособност от 54 % при същото водещо
заболяване и датата на инвалидизация.
6. Ищцата е обжалвала по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето
/ЗЗ/ ЕР на ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД и
с ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. обжалваното ЕР на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи. Недоволна от така
постановения резултат ищцата е оспорила ЕР на НЕЛК № 2900/06.10.2020 г. пред
Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано административно
дело № 3177 от 2020 г. по описа на съда, приключило с Определение №
71/15.01.2021 г., с което производството по делото е прекратено поради
оттегляне от НЕЛК на обжалвания от ищцата акт.
7. Последвало е издаването на ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г., с което НЕЛК се произнася по
реда на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, като отменя и връща ЕР на ТЕЛК №
2290/07.05.2020 г. за ново преосвидетелстване съгласно дадените в него (в ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г.) указания.
8. В тази връзка ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД издава ЕР
№ 3704/01.08.2022 г., с което е извършено преосвидетелстване на С.Д.В. като
е определена ТНР 50 % със срок за 3 години, считано от 01.08.2022 г. до 01.08.2025
г., дата на инвалидизация 02.10.2008 г., при водеща диагноза „НЕИНСУЛИНОЗАВИСИМ
ЗАХАРЕН ДИАБЕТ С МНОЖЕСТВЕНИ УСЛОЖНЕНИЯ“. В Медицинското експертно досие (МЕД)
на ищцата, е приложено Решение № 08477 от зас. 424/08.08.2022 г. г. на
Медицинската комисия по чл. 98 от КСО, с което в т. 7 е взето решение ЕР № 3704/01.08.2022 г. да бъде обжалвано. Следователно последно цитираното
ЕР към настоящи момента все още не е влязло в сила.
ІІІ. За допустимостта:
9. Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира, че
предявените искови претенции са процесуално недопустими, поради което същите
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено. Съображенията за това ще бъдат конкретизирани в следващото
изложение.
10. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че към настоящия
момент производството по преосвидетелстване на С.В., започнало през 2020 г.,
все още не е приключило с влязъл в сила административен акт. Основание за този
извод дава съдържанието на последно издаденото от ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД ЕР
№ 3704/01.08.2022 г., от което се установява, че експертната комисия не се е
произнесла за периода на освидетелстване на ищцата предмет на отмененото ЕР на
ТЕЛК № 2290/07.05.2020 г. (който е 2 години - до 01.05.2022 г.), така както е разпоредено с ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г., а е извършила
ново преосвидетелстване на В., но този път за срок от три години – считано от
01.08.2022 г. до 01.08.2025 г. Това от своя страна означава, че до настоящия
момент ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД не се е произнесла в изпълнение на ЕР на
НЕЛК № 0859/21.04.2021 г., т.е. по започналото през 2020 г. производството по преосвидетелстване на С.В. няма произнасяне.
Само за пълнота
следва да се посочи, че при отказ на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД да се произнесе
в изпълнение на влязлото в сила ЕР на НЕЛК № 0859/21.04.2021 г., последното
като годно изпълнително основание по смисъл на чл. 268, т. 1 от АПК е възможно
да бъде предмет на принудително изпълнение по реда на АПК.
11. При това положение е необходимо да се съобрази, че в случаите, когато
въпросът е предоставен на преценката на по-долустоящия орган, решаващият орган
не може да реши спора по същество когато отмени незаконосъобразния
административен акт, а изпраща преписката за ново разглеждане на по-долустоящия
административен орган. Административното производство по съответния въпрос
приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със
законосъобразен акт и този акт влезе в сила. Когато административното
производство не завършва с отмяната на акта, за който горестоящият (решаващият)
орган или съдът приема, че не е трябвало да бъде издаден, исковете за
обезщетяване на вреди следва да се предявят след приключването на
административното производство. Отмяната на един от издадените в хода на
производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като
към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена/неимуществена
отговорност за вреди. Претендираните от лицето право или законен интерес се
признават или отричат със съответните правни последици с влизане в сила на
административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това в
подобни случаи искът за вреди от незаконна административна дейност може да се
предяви след окончателното приключване на административното производство, ако
реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради
постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. Макар законът
(чл. 204, ал. 1 АПК) да не е формулирал по този начин условието за допустимост
на исковите претенции, правилото следва да се изведе при тълкуване на
разпоредбите, които характеризират отделните фази на административния процес. (Така
Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г., III о.).
12. В тази връзка следва да се добави, че едва след приключването на
административното производство с влязъл в сила административен акт ще е
възможно да се формира несъмнен и еднозначен извод за това дали първото ЕР на
органите на медицинската експертиза е законосъобразно или не. След като този
въпрос бъде окончателно разрешен, тогава ще е налице възможност да се посочат
конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които да се заявят евентуално
исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди. Едва след приключване
на административното производство ще може да се обоснове твърдение дали
имуществените и неимуществени вреди са последица от незаконосъобразен акт на
администрацията – първоначално издаденото ЕР или някой от последващите актове
на експертните комисии или на друг административен орган, или пък твърдените
имуществени и неимуществени вреди са резултата от техни действия и/или
бездействия. Явно е, че към настоящия момент при неприключено административно
производство такава конкретизация на исковите претенции не е възможно да бъде
направена, а тя е безусловно необходима, за да е възможно съдът от своя страна
точно и конкретно да индивидуализира исковете, с които е сезиран, да ги
разгледа и да ги разреши по същество. Поради тази причина се налага извода, че
исковете, с които е сезиран съда са преждевременно подадени.
13. Ако искът за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност,
внесен преди приключването на административното производство, бъде допуснат за
разглеждане и отхвърлен от съда като неоснователен с мотив, че е преждевременно
предявен, ищецът не би могъл повторно да предяви същият иск поради
преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. Същевременно, ако искът за
обезщетяване на вреди бъде уважен с влязло в сила решение преди
административното производство да бъде завършено, възможно е да се окаже, че
ищецът няма право на обезщетение, защото правото или законният интерес, които е
твърдял, че са нарушени от незаконна административна дейност, обуславяща
търсенето на имуществена отговорност за вреди, впоследствие са били отречени. (В
този смисъл отново Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6814/2019 г., III о.).
14. Изложеното до тук налага определението за даване ход по същество на делото да бъде
отменено, предявените искове да бъдат оставени без разглеждане, а
съдебното производството по делото да бъде прекратено.
ІV. За разноските:
15. При посочения изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на
ответника се дължат сторените в производството разноски, които се констатираха
в размер на 3000 лв. – заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран,
Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
искове, УМБАЛ „Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „България“ № 234, представлявано от Изпълнителния директор
д-р Д.Г.Г., да бъде осъдено да й заплати обезщетение за имуществени вреди в
размер на 13500 лв., представляващи левовата равностойност на девет парични заема от близки, всеки от които по 1500 лв., получени съответно на
15.10.2020 г., 10.12.2020 г., 20.02.2021 г., 05.04.2021 г., 15.07.2021 г.,
08.10.2021 г., 10.12.2021 г., 10.02.2022 г. и 05.05.2022 г., и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в преживени душевни
и физически болки и страдания, в периода от 07.05.2020 г. до 01.08.2022 г., настъпили в резултат
на незаконосъобразен административен акт ЕР на ТЕЛК № 2290 от зас.
083/07.05.2020 г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК № 0859 от зас.
076/21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2345/2022 г. по описа на Пловдивския
административен съд.
ОСЪЖДА С.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на УМБАЛ „Пловдив“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „България“
№ 234, представлявано от Изпълнителния директор д-р Д.Г.Г., сумата в размер на 3000
лв., представляваща сторените от последното разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :