Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина
Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното гр. дело № 7269
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
8.01.2016 г., постановено по гр. дело № 14469/ 2014 г. на Софийски районен съд,
ГО, 66 състав, СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на „К. С“ АД- гр. София на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 153.44 лева- мораторна лихва за периода от 21.03.2011
г. до 28.04.2011 г., начислена върху главница от 140 705.72 лева-
възнаграждение за осъществен пробег през м.02.2011 г. по маршрута на автобусна
линия № 42, в изпълнение на Договор № РД-56-1072/ 24.10.2007 г. за
осъществяване обществен превоз на пътници с автобуси, и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 300 лева- разноски по делото /за адвокатско възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане
на разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че решението на първо-инстанционния
съд е неправилно, тъй като според приложения по делото Договор № РД-56-373/ 11.04.2013
г., подписан между Столична община и „Столична компания за градски транспорт-
София“ ЕООД, чийто право-приемник е „Ц.з.г.м. ЕАД, всички действия по
реализация на приходите, организация, управление, контрол, отчитане и
окачествяване на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от
Столична община на транспортни оператори, включително „К. С“ АД, са
осъществявани от общинското дружество, като от страна на Столична община
своевременно били превеждани средства за разплащане с транспортните оператори. Освен
това не било прието за доказано от СРС „очевидното обстоятелство“, че в чл.5,
ал.2 от процесния договор между страните не е уговорен падеж за изплащане задължението
на Столична община, която приела да изплаща авансово част от дължимото
задължение в началото на текущия месец, а до 20- то число на следващия месец
страните по договора следвало да „уравнят сметките“, но без да е уговорен срок
за това. Не била изпратена и покана от ищеца до СО, а лихви за забава се дължат
след отправяне на покана от кредитора.
Въззиваемата страна „К.
С“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач
на ответника- „Ц.з.г.м.“ ЕАД изразява становище за уважаване на подадената от
подпомаганата страна въззивна жалба като основателна.
Предявен е иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „К.-
С” АД иск за сумата 153.44 лева- мораторна лихва, като основателен- чл.272 ГПК.
По делото не е спорно,
а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 24.10.2007 г. между
страните бил сключен договор за изпълнение обществен превоз на пътници по
основна градска автобусна линия № 42 от транспортната схема на Столична община,
по който дължимото на ищеца „К.- С“ АД /изпълнител/ за м.02.2011 г. възнаграждение
възлиза на 140 705.72 лева, която сума била изплатена на дружеството на 28.04.2011
г.
Съгласно чл.5, ал.1
от договора, възнаграждението за извършваната транспортна услуга е определено
на 2.88 лева, без ДДС, за всеки изминат километър пробег. В чл.5, ал.2 от договора
страните са уговорили заплащането на възнаграждението за извършваната услуга да
се извършва по следния начин: 30 % от дължимата за съответния пробег сума-
авансово, и „изравняване до 20 число на месеца, следващ отчетния месец“.
Спорно по делото е дали
в сключения между страните договор е уговорена дата /падеж/ за плащане на дължимото
възнаграждение или възложителят изпада в забава за плащането му след получаването
на покана.
Неоснователен е доводът на въззивника, че страните са
уговорили до 20- то число да „уравняват сметките“ помежду си, но не и да се
извършва плащане. При тълкуване на волята им съобразно чл.20 ЗЗД се налага
приемането на извод, че постигнатата в чл.5, ал.2, изр.3 от договора уговорка:
„изравняването се извършва до 20 число на месеца, следващ отчетния, при
спазване на показателите и условията, заложени в настоящия договор“, тълкувана
във връзка с изречение първо, уреждащо размера на авансовото плащане за всеки
месец, представлява уговорен падеж на задължението. С така постигнатата цялостна
уговорка, обективирана в ал.2 на чл.5 от договора, страните са се споразумели
плащането на дължимите суми за всеки месец да се извършва на два етапа: 1/
авансово в рамките на текущия месец се дължи 30 % от сумата, определена въз
основа на месечния пробег, и 2/ окончателно плащане, което се дължи до 20- то
число на месеца, следващ този, за който е реализиран пробегът, въз основа на отчет
за изпълнение. Следва да се отбележи, че посочената клауза е включена в раздел
III на договора, озаглавен „Цена и начин на плащане“, в който е уредено
изпълнението на паричната престация по договора. Уреденото в чл.5, ал.2, изр.3
от договора „уравняване на сметките“ между страните следователно представлява
клауза за плащане на остатъка от дължимото възнаграждение за извършения през
предходния месец пробег въз основа на реално изминатото разстояние. Това
плащане се дължи най- късно до 20- то число на месеца, следващ отчетния месец,
за който е начислено. Поради това и възражението на ответника Столична община,
поддържано като довод и във въззивната жалба, че изпада в забава за извършване
на окончателното плащане по договора след отправянето на покана, каквато ищецът
не е изпратил, е неоснователно.
При наличието на
уговорен срок за плащане /падеж/ приложение намира разпоредбата на чл.84, ал.1,
изр.1 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В тази хипотеза уговореният
срок кани длъжника и не е необходима покана, за да изпадне същият в забава. В
случая ответникът- длъжник е изпаднал в забава на 20.03.2011 г., поради което и
вземането на ищеца за периода 21.03.2011 г.- 28.04.2011 г. е доказано по
основание.
Неоснователен е и доводът,
че Столична община своевременно превеждала на „Столична компания за градски
транспорт- София“ ЕООД /с правоприемник „Ц.з.г.м.“ ЕАД/ средства за разплащане
с транспортните оператори, тъй като това дружество не е страна по процесния
Договор № РД-56-1072/ 24.10.2007 г. и не е задължено да извършва плащания по
него. Единствен длъжник на паричната престация по договора е ответникът- въззивник,
поради което и твърдяната от него забава на трето лице не може да го освободи
от отговорност за неизпълнение на собственото му договорно задължение.
При това положение
ищецът „К.- С“ АД е материалноправно легитимиран да претендира процесната сума-
лихва върху главницата по фактура № 100000 1615/ 01.03.2011 г., дължима от
датата на падежа на изплатеното със забава главно вземане, за което не се установява
да е разсрочено, като размерът на акцесорното вземане е правилно определен от
първоинстанционния съд по реда на чл.162 ГПК в размер на 153.44 лева.
При тези съображения,
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и
неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното първоинстанционно
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата
страна сумата 300 лв.- разноски за платено за въззивното производство адв.
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.01.2016 г., постановено по гр.
дело № 14469/ 2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА Столична община- с адрес: гр. София,
ул.„Московска“ № 33, да заплати на „К.-
С“ АД- гр. София /ЕИК ********сумата 300
лева /триста лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е
постановено при участието на „Ц.з.г.м.“ ЕАД- като трето лице- помагач на
ответника Столична община в производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.