Р Е Ш Е Н И Е
№ 1644/04.10.2018
година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин
Енчев
при секретар Г.С.
и прокурор А.
Ч.,
разгледа адм.
дело № 2108/2015 година.
Производството е по чл.215 във връзка с чл. 153 ал.5 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от „Прайм пропърти БГ“ АДСИЦ („Прайм пропърти“) с ЕИК
********* и съдебен адрес *** против изричен отказ на главния архитект на
Община Царево с рег. № 53 – 01 – 1789 – /1//09.10.2015 година да извърши
презаверка на разрешение за строеж № 207/25.11.2009 година (РС 207),
презаверено веднъж на 09.11.2012 година, за строеж „Вертикална планировка и обслужващи
частни улици и алеи“ в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 44094.22.35 по
кадастралната карта на село Лозенец, община Царево, издадено на жалбоподателя
(лист 11 – 12).
В жалбата се оспорва отказа.
Твърди се, че не е необходимо издаване на решение от РИОСВ – Бургас за ОВОС
или за необходимостта от извършване на такава оценка, защото имотът, за който е
издадено разрешението за строеж, е урбанизирана територия, съгласно
представената скица № 15 – 109572/15.04.2014 година на СГКК - Бургас и не попада
в приложенията към ЗООС. Заявява се, че дружеството притежава решение № 09 –
05/2004/02.11.2004 година на директора на РИОСВ – Бургас за одобряване на
инвестиционно предложение, наличието на което е било обусловено от
необходимостта да бъде променен статута на земята от „земеделска“ в
„урбанизирана територия“. Поддържа се, че следа като веднъж е издаден акт на
РИОСВ и статуса на терена е променен в „урбанизирана територия“, то не е
необходимо ново волеизявление на директора на РИОСВ – Бургас при презаверка на
издаденото разрешение за строеж. Изтъква се, че издаденото разрешение не е
загубило правното си действие, а е налице само изменение на крайния му срок.
Иска се отмяна на отказа. Претендират се разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Прокурорът изразява мотивирано
становище за неоснователност на жалбата. Според него, презаверяването на РС е
отделно административно производство и за целта е необходимо отново да бъде
извършена пълна преценка на съответствието на разрешеното строителство с
приложимото материално право към момента на презаверката.
Заинтересованата страна „Витатур
инвест“ АД не изразява изрично становище по жалбата.
След като прецени доказателствата, събрани по делото, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
През 2004 година, във връзка с инвестиционно намерение за извършване на
строителство (изграждане на хотелски комплекс) в поземлени имоти № 000130, №
000133 и № 021001 в местността „Рибарницата“, землището на село Лозенец,
„Витатур инвест“ АД – Бургас поискало от директора на РИОСВ – Бургас издаване
на решение за ОВОС за обекта, чието
изграждане е било предвидено като представило доклад за ОВОС (лист 96 - 139).
В доклада се посочвали основните параметри на имотите (климатични условия,
разположение, флора, фауна и обща площ) и на предвиденото застрояване – основен
шестетажен хотел с височина 20 метра, плътност на застрояване 50% и озеленяване
50%, Кинт 2,00, както и индивидуални къщи, и свързано
застроени жилищни групи, съответно – с етажност 3 – 5 етажа и височина не
повече от 15 метра при същите устройствени показатели. Предвидено било
изграждането на основен ресторант, кафе – сладкарница, пиано бар, два
ресторанта, коктейл бар, „пул бар“.
Според същия доклад, инвестиционното намерение за „хотелски комплекс“
предвиждало изграждането на хотелски тела, тринадесет жилищни групи и шест
индивидуални къщи с общ брой на хотелските легла – 523 (петстотин двадесет и
три), а също и паркинг за 35 автомобила.
Въз основа на представения доклад, с решение № 09 – 05/2004 от 02.11.2004
година по ОВОС директорът на РИОСВ – Бургас е одобрил осъществяването на
инвестиционното предложение, като е приел, че реализацията му ще окаже
незначително въздействие върху околната среда (лист 93 - 95). Дадени били указания
към инвеститора, съобразени с препоръките в изготвения доклад, послужил за
издаване на решението. Решението е получено, от името на инвеститора „Витатур
инвест“ АД на 10.11.2004 година.
Със заповед № РД – 01 – 133/28.02.2006 година кметът на Община Царево е
одобрил ПУП – ПРЗ на поземлените имоти с № № 000130, № 000133 и № 021001 в
местността „Рибарницата“, землището на село Лозенец.
Последователно, на 27.04.2006 година и на 30.05.2007 година , с осем сделки
за покупко – продажба на недвижим имот жалбоподателят „Прайм пропърти“
придобило от продавачите „Камон турс“ ЕООД, „Холидей он“ АД, „Невада турс 2004“
ЕАД, „Понс холдинг“ АД и „Ес Ви Ес“ АД правото на собственост върху част от
имотите, включени в инвестиционното намерение на „Витатур инвест“ АД. С
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 19.05.2006 година
заинтересованата страна „Корал резидънс“ АД (с тогавашно наименование „Корал
холидейс“) е закупило от „Витатур инвест“ АД друга част от имотите, включени в
инвестиционното предложение на продавача, обявено пред РИОСВ – Бургас. На
31.01.2008 година „Прайм пропърти“ е продало на „Корал резидънс“ АД, част от
имотите, придобити през 2006 – 2007 година (лист 353 - 368).
Впоследствие, имотите, собственост на „Прайм пропърти“ и на „Корал
резидънс“ АД са обединени в един общ имот с идентификатор 44094.22.35 по кадастралната карта на село Лозенец, община Царево.
С дванадесет разрешения за строеж, издадени в периода 28.12.2007 –
25.11.2009 година главният архитект на Община Царево е разрешил на
жалбоподателя „Прайм пропърти“ и на „Корал резидънс“ АД да застроят придобитите
имоти в хотелски комплекс „Корал резидънс“, ІV категория.
Процесното разрешение за строеж № 207/28.12.2007 година е за строеж
„Вертикална планировка и обслужващи частни улици и алеи“ в ПИ с идентификатор
44094.22.35 по кадастралната карта на село Лозенец, община Царево. То е
одобрено от главния архитект на общината въз основа на заявление вх. № 94 – О –
433/12.10.2009 година и комплексен доклад (лист 328 и 331 - 352).
От представения комплексен доклад се
установява, че хотелски комплекс „Корал резидънс“ предвижда изграждането на 12
(дванадесет) сгради, 11 (единадесет) от които ще изпълняват хотелска функция.
Предвидени са паркинг за 56 автомобила на входа на комплекса, подземни паркинги
за 69 автомобила в пет сгради и полуподземен покрит паркинг с капацитет 45
автомобила до основната хотелска сграда (общо 170 паркоместа). Предвидено е
леглата в комплекса да са 640 (шестстотин и четиридесет), да бъдат изградени
общо 4 (четири) басейна, заведение за хранене, конферентен център, спа център,
нощен клуб, детски площадки и „кътове за рекреация на открито“ (лист 441).
На 09.11.2012 година, въз основа на заявление вх. № 53 – 00 – 1381/02.11.2012
година, на основание чл. 153 ал.2 и чл. 157 ал.1 от ЗУТ, главният архитект на
община Царево е презаверил РС 207 (лист 49 стр. втора).
С ново заявление вх. № 53 – 01 – 1789/07.10.2015 година „Прайм пропърти“ е
поискало от кмета на общината за презавери отново РС 207 (лист 50).
В отговор на заявлението главният архитект на общината е уведомил
дружеството, че предвид постъпило писмо от министъра на околната среда и водите
последващо презаверяване е възможно само след проведена процедура по реда на
глава VІ от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, при наличие
на влязъл в законна сила административен акт за одобряване на инвестиционното
предложение и писмено становище от РИОСВ – Бургас, удостоверяващ
липсата/наличието на пясъчни дюни в имота.
С допълнителна молба към заявлението „Прайм пропърти“ е представило на
кмета на общината становище на директора на РИОСВ – Бургас за наличието на
пясъчни дюни и за местоположението спрямо защитени зони и защитени територии.
Доколкото към заявлението и допълнително представените доказателства не са
били представени становища от МОСВ или РИОСВ - Бургас относно провеждането на
процедурите по глава шеста от ЗЗОС и чл. 31 от ЗБР, главният архитект на
общината е отказал да презавери за втори път РС 207 (лист 10 - 11).
Дружеството не е провело процедура по глава шеста от ЗООС, така както е
поискано.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че имот с
идентификатор 44094.22.35 по кадастралната карта на село Лозенец, община Царево
се намира извън границите на най –
близкото населено място – село Лозенец. Той не
е и част от конкретно селищно образувание.
По представеното цветно извлечение от ОУП на Община Царево и легенда към
него имотът е оцветен в зелено и
червено, и представлява „рекреационна устройствена зона 7, предназначена за
курорт и допълващи дейности“, обозначена буквено с „Ок“, извън урбанизираните
територии. Предвижданията на ОУП за тази устройствена зона са 25 % плътност на
застрояване, височина на сградите до 10 метра (3 етажа и таван), минимална
озеленена площ 50 % и Кинт 1,2 (лист 289).
С писмо вх. № 4872/10.05.2016 година директорът на РИОСВ – Бургас е
уточнил, че към 2009 година най – близо разположената по имота защитена зона BG 0000143 „Караагач“ за
опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна е била разположена на 1,270 км.
Към 2015 година - след извършено
разширение на защитена зона BG 0001001 „Ропотамо“ – имотът на жалбоподателя се е
намирал на 15 метра от тази защитена зона. След 02.11.2012 година „Прайм пропърти“ не е подавало в РИОСВ
– Бургас инвестиционно предложение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Компетентност
Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган – главният архитект на
общината – в съответствие с приложимото материално право към момента на
произнасянето по оспорването. Главният архитект на общината е органът, който е
компетентен на разреши строителството, както и да извърши презаверка на
издадено разрешение за строеж, съответно – да откаже извършването на
презаверката, какъвто е настоящия случай.
Форма
Отказът съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК, затова съдът
приема, че с издаването на обжалвания административен акт органът е спазил
изискванията на форма на акта.
Процесуална законосъобразност
В административното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Инициатор на административния процес е жалбоподателя в настоящото производство,
който е използвал предоставената му от закона възможност за заяви пред
компетентния административен орган желанието си издаденото разрешение за строеж
да бъде презаверено за втори път. Органът се е съобразил с обхвата на искането,
констатирал е, че то не отговаря на законови предпоставки, които – според него
– са необходими, за да бъде удовлетворено и е изискал допълнително от „Прайм
пропърти“ доказателства за изпълнението на всички изисквания на закона. В
отговор дружеството е представило допълнителни писмени доказателства, но те не
са били приети за достатъчни от главния архитект на общината, за да се издаде
акта, благоприятен за заявителя.
Цел на закона
Отказът е издаден при съблюдаване целта на закона, формулирана в чл. 1 ал.2
от ЗУТ. Според тази норма, с административните актове на изпълнително –
разпоредителните органи, на които са възложени правомощия по ЗУТ, се уреждат
обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното
проектиране и строителството в Република България, както и ограниченията върху
собствеността за устройствени цели.
Материална законосъобразност
Спорът по делото е съсредоточен върху това било ли е необходимо предварително
провеждане на процедурата по глава шеста от ЗООС и по чл. 31 от ЗБР, за да бъде
извършена повторна презаверка на процесното разрешение за строеж, т.е. явяват
ли се тези условия материални предпоставки за презаверяването му.
За да откаже извършването на презаверка главният архитект е изложил
аргументи за установен порок, изразяващ се в липса на основна предпоставка за
издаването на разрешението - липса на
проведена процедура, завършила с акт на РИОСВ, по оценка на съвместимостта на
инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони,
съответно извършена ОВОС или екологична оценка.
Съответно, жалбоподателят поддържа, като цяло, че извършването на такава
процедура изобщо не е необходимо, защото теренът, върху който е предвидено
изграждането на комплекса, е „урбанизирана територия“ и не попада в обхвата на
ЗБР и в приложенията към ЗООС. Отделно заявява, че решение № РД – 09 – 05/2004
година на началника на РИОСВ – Бургас е напълно достатъчно за първоначалното
издаване на разрешението за строеж.
Жалбоподателят оспорва принципната необходимост от произнасяне на РИОСВ в
производството по презаверката на РС като твърди, че поземлен имот 44094.22.35
е „урбанизирана територия“ и не попада в обхвата на Приложение № 1 и Приложение
№ 2 към ЗООС. Затова и тезата на главния архитект на общината, че актът на
РИОСВ е задължителна предпоставка за разрешаване на строителството, е
незаконосъобразна. Като доказателство за това, че имотът е „урбанизирана
територия“ се сочи и словесното отразяване, извършено от началника на СГКК –
Бургас в скицата на имота. Отделно, в съдебното производство е цитирана
практика на ВАС, в която се съдържат идентични мотиви.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя и мотивите в
тази насока - в решението на ВАС.
В българското законодателството липсва изрично легално определение на
понятието „урбанизирана територия“.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗУТ, според основното им предназначение, определено с
концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове,
териториите в страната са: урбанизирани
територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии,
горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване,
територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта.
Според чл. 8 ал.1 т.1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените
имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или
в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за
декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и
транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания,
за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
Анализът на цитираните текстове сочи, че законодателят е разделил
териториите, на които е придаден определен устройствен статут – с възможности
за застрояване – на: 1. територии, които се намират в населените места и в
селищните образувания („урбанизирани територии“) и 2. други отделни поземлени
имоти, извън тях. Т.е. обстоятелството дали една територия притежава
характеристиката „урбанизирана“ или не, се определя от това дали тя се намира в
границите на конкретно населено място или селищно образувание, или е извън тях.
Подобен е и смисъла на други норми в законодателството, боравещи с
понятието „урбанизирана територия“ – чл. 53 ал.4 от ППЗОЗЗ, чл. 56в ал.1 от
ЗСПЗЗ, чл. 124а ал.2 от ЗУТ, § 1 т.5 от Наредба № 3/28.04.2005 година за
ССПКККР; § 5 т.10 от ДР на ЗУТ.
Според доказателствата по делото, поземлен имот 44094.22.35 е урбанизиран
(т.е. в него е предвидена възможност за застрояване) не е „урбанизирана
територия“ по смисъла на закона. От представеното извлечение от ОУП на община
Царево се установява, че имотът не попада в границите на близкото населено
място – село Лозенец, нито е в промишлената зона, разположена югозападно от
него, оцветени с кафяв и виолетов цвят, обозначени буквено „Жм“ и „Пп“, и
оградени с пунктирна линия, съобразно нормите на т.0.1.8, т.0.2.1 и т.0.2.3 от
Таблица 1 „Графични елементи на ОУП“ към Приложение № 2 на Наредба №
8/14.06.2001 година за обема и съдържанието на устройствените планове (Наредба
№ 8). Той не е и част от селищно образувание.
Поземлен имот 44094.22.35 е оцветен в зелено и червено, и представлява
„рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и допълващи дейности“,
обозначена буквено с „Ок“, извън урбанизираните територии, съгласно т.0.4.9 от
същата таблица, към същото приложение на Наредба № 8.
Обстоятелството, че за един имот, разположен извън границите на населените
места и селищните образувания, е допусната възможност за застрояване, не го
прави „урбанизирана територия“, съгласно нормите на ЗУТ. Имотът не става
„урбанизирана територия“ по смисъла на закона и поради отбелязването му като
такъв в скица, издадена от съответния началник на СГКК, защото скиците или
каквито и да е и други документи на администрацията не са източник на правото
при преценката на статуса на конкретен поземлен имот (в обратния смисъл решение
№ 35/04.01.2016 година по адм. д. № 12 639/2014 година на ВАС).
Преценката дали конкретен поземлен имот е част от „урбанизирана територия“
е чисто юридическа, извършва се от съда и не може да бъде обусловена от каквото
и да е отбелязване, извършено от административен орган върху издадена скица. Да
се приемат тезата на жалбоподателя и цитираната съдебна практика би означавало
да се загърбят приложимите законови разпоредби за сметка на словесното
обозначение, което началникът на СГКК е избрал да посочи при обозначаване на
вида на имота. Подобен подход обезсмисля необходимостта от съпоставка на
фактите (местоположение, предназначение и устройствени показатели) с правото
(чл. 7 ал.1 и чл. 8 ал.1 т.1 от ЗУТ) при решаване на съдебния спор.
В конкретния случай, за поземлен имот 44094.22.35 е предвидена с влязъл в
сила ПУП – ПРЗ възможност за застрояване (той е „урбанизиран“), но този имот не е част от „урбанизирана територия“ и устройствените му параметри са
определени съобразно втората хипотеза на чл. 8 ал.1 т.1 от ЗУТ – като имот
извън урбанизираните територии.
С оглед на установеното, предвид площта на ПИ (над 10 дка) и обема на инвестиционното
предложение на „Прайм пропърти“, съдът приема, че към датата на разрешаване на
строителството (2009 година) поземлен имот 44094.22.35 е попадал в обхвата на
т.35 б.“а“ от Приложение № 1 към ЗООС.
Т.е. за да бъде разрешено поисканото строителство в имота, е бил необходим
влязъл в сила административен акт от РИОСВ – Бургас за извършване на ОВОС.
Такъв акт, обаче, не е бил издаван.
Решение № РД – 09 – 05/2004 година на директора на РИОСВ – Бургас е
издадено по инвестиционно предложение от друго дружество („Витатур инвест“ АД)
със съвсем различни параметри от разрешените на „Прайм пропърти“ с разрешение
за строеж № 207.
От преписката, представена от РИОСВ – Бургас по инвестиционното предложение
на „Витатур инвест“ АД, се установява, че са предвидени за изграждане
шестетажен хотел с височина 20 метра (три хотелски тела), шест индивидуални
къщи, и тринадесет свързано застроени жилищни групи, съответно – с етажност 3 –
5 етажа и височина не повече от 15 метра, основен ресторант, кафе – сладкарница,
пиано бар, два ресторанта, коктейл бар, „пул бар, с общ брой на хотелските
легла по проекта – 523 (петстотин двадесет и три), а също и паркинг за 35
автомобила. Инвестиционното намерение е оценено като ІV категория.
Инвестиционното намерение на „Прайм пропърти“, за разрешаването на което през
2009 година е било използвано решение №
РД – 09 – 05/2004 година на директора на РИОСВ – Бургас, включва 12
(дванадесет) сгради, 11 (единадесет) от които с хотелска функция, паркинги с
общо 170 паркоместа, леглова база от 640 (шестстотин и четиридесет) легла, 4
(четири) басейна, заведение за хранене, конферентен център, спа център, нощен
клуб, детски площадки и „кътове за рекреация на открито“. Инвестиционното
намерение е оценено като ІІІ категория.
Очевидно е, че между двете инвестиционни намерения е налице съществена
разлика, която е следвало да бъде отчетена от главния архитект на Община Царево
към 2009 година при издаването на разрешение за строеж № 207. Очевидна е и
необходимостта от извършване на първоначална преценка от РИОСВ – Бургас на
инвестиционното намерение на „Прайм пропърти“ с оглед различните му параметри
от това на „Витатур инвест“ АД. Такава преценка не е заявявана нито е
извършвана.
Съгласно чл. 81 ал.1 т.2 от ЗООС, екологична оценка и оценка на
въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и
инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни
изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни
въздействия върху околната среда, както следва - оценка на въздействието върху
околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство,
дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.
Към момента на поисканата нова (втора поред) презаверка – 07.10.2015 година, инвестиционното
намерение на „Прайм пропърти“ попада в обхвата на т.35 б. „в“ от Приложение № 1
към ЗООС и подлежи на преценка, каквато не е била извършена нито към момента на
първоначалното разрешаване на строителството, нито към момента на първата презаверка
на разрешението за строеж, нито към момента на изричния отказ на главния
архитект на общината, обжалван в рамките на настоящото съдебно производство.
Според чл. 93 ал.4 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1
се преценява въз основа на: 1.
характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии:
обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други
предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и
дискомфорт на околната среда, както и риск от инциденти; 2. местоположението, в
това число чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята,
относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната
способност на природните ресурси в района; 3. способността за асимилация на
екосистемата в естествената околна среда на: а) защитените със закон територии
и местообитанията; б) планинските и гористите местности; в) влажните и
крайбрежните зони; г) районите, в които нормите за качество на околната среда
са нарушени; д) силно урбанизираните територии; е) защитените територии на
единични и групови културни ценности, определени по реда на Закона за
културното наследство; ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен
санитарен статут или подлежащи на здравна защита; 4. характеристиките на потенциалните въздействия
- териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични
въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност,
честота и обратимост; 5. обществения
интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.
Анализът на цитираната императивна разпоредба показва, че законодателят е
отдал изключително значение на дейността на съответната РИОСВ при преценка на
необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните намерения по извършване
на строителство в територии, които не са част от „урбанизирани територии“ по
смисъла на ЗУТ (какъвто е и поземления
имот на „Прайм пропърти“). В закона е извършена подробна регламентация на
факторите, които следва да бъдат отчетени при извършването на преценката. Тези
фактори обхващат много широк кръг от човешки дейности, и природни
дадености/връзки, подлежащи на оценяване. За извършването на оценка са
необходими специални знания и намиране на точния баланс между нуждата от
застрояване (жилищно, промишлено или друг тип усвояване) на териториите, от
една страна, и от друга – запазването на съществуващата флора и фауна, а като
цяло – на здравословните условия за съществуване на населението. Именно в тази
насока е предварителната работа на администрацията на МОСВ, а в конкретния
случай на РИОСВ – Бургас.
Въпреки, че такава преценка не е била предварително извършена от РИОСВ –
Бургас към 2009 година, главният архитект на общината е издал разрешение за
стоеж № 207 в особено грубо нарушение на приложимото материално право, а след
това през 2012 година е извършил и презаверка на вече издаденото разрешение.
Неоснователно е допълнително изложеното възражение от жалбоподателя, че при
презаверката на РС 207 не е необходимо ново изследване на условията за
разрешаване на строителството.
Според настоящия съдебен състав, при презаверяване на разрешение за стоеж,
административният орган следва да извърши нова пълна проверка за наличието на
предпоставките (правни и фактически) за разрешаване на строителството. Това е
задължително условие предвид възможни изменения в приложимото материално право,
настъпили в периода между издаването на първоначалното разрешение и
последвалата го презаверка. Преди да се произнесе, главният архитект на
общината дължи повторна обстойна преценка на разрешеното строителство с оглед
нормативните разпоредби, действащи към момента на презаверката, защото в
противен случай е напълно възможно – при изменение на материалното право в
годините - да бъде издаден
административен акт, който е в грубо противоречие със закона – в редакцията му към октомври 2015 година –
след изменението на ЗУТ от 14.08.2015 година. Целта на законодателя – при
даването на възможност на презаверка на вече издадено строително разрешение – е
била извършването на строителството, все пак, да приключи. Това, обаче, не може
да става за сметка на закононарушения – на правото, действащо към момента на
презаверката (в случая – шест години след първоначалното разрешаване на
строителството).
Възприемането на тезата на жалбоподателя, че презаверката е просто
техническа дейност - единствено по продължаване на срока на разрешението, би
довело до абсурда при последващи презаверки да не се държи сметка за развитието
на обществените отношения и на евентуалните изменения на правните норми, които
ги регулират, а да се съблюдават текстове, които може изобщо вече да не
съществуват в правния мир. Така може да се стигне до строителство на хотел в
защитена зона, защото заповедта за обявяването й е издадена след разрешението
за строеж, чиято поредна презаверка се иска – и то при незапочнало въобще
строителство. Не такъв е духа на закона, а и на идеята за юридическо регулиране
на обществените отношения – въобще.
Изричният отказ на главния архитект на общината да извърши повторна презаверка
на разрешение за строеж № 207 е законосъобразен. За имота на „Прайм пропърти“,
който е урбанизиран, но не е включен в „урбанизирана територия“ по смисъла на
ЗУТ, е следвало да бъде проведена процедура по глава шеста от ЗООС, преди
извършването на презаверката (поискана
на 07.10.2015 година), по аргумент от чл. 81 ал.1 т.2 от ЗООС и чл. 148
ал.8 от ЗУТ (в приложимата редакция на
ДВ, бр. 62 от 2015 година, в сила от 14.08.2015 година), а това не е
сторено. При липса на абсолютна материална предпоставка за извършване на презаверката, главният
архитект на община Царево законосъобразно е отказал изрично да продължи срока
на разрешението.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид мотивите, на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл. 215 ал.7 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Прайм пропърти БГ“ АДСИЦ с ЕИК ********* и съдебен адрес *** против
отказ на главния архитект на Община Царево с рег. № 53 – 01 – 1789 – /1//09.10.2015
година.
Решението подлежи на
обжалване или протест пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: