Определение по дело №1997/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 №………../……….12.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1997 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Полковник Лукашов“ №11, ет.5, представлявано от П И Т, против Решение №3643 от 08.08.2019г. по гр.д.№2147/2019г. на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от “Спартак Таксим“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ул.“Извор" №6, представлявано от Н Ч Ч, действащ чрез адв.И З, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Възраждане“ №1, против жалбоподателя, искове с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23333.38лв., представляваща остатък от продажна цена по месечна вноска за м.10.2017г. по Договор за продажба на дружествени дялове от 28.04.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№4305/28.04.2016г. на Нотариус рег.№363, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба-11.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 3195.37лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.10.2017г. до 10.02.2019г., включително.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно и незаконосъобразно. На първо място се поддържа, че районният съд, неправилно не е зачел представеният болничен лист, който удостоверява непредвидено и неотстранимо препятствие за явяване на представляващия ответника в о.с.з., респективно незаконосъобразно не е отложил производството по делото на основание чл.142, ал.2 от ГПК. Ето защо се твърди, че не налице преклузия по отношение на изложените във въззивната жалба възражения срещу правилността на обжалваното решение. На следващо място се оспорват изводите на съдът за дължимост на сумите предмет на иска, като се поддържа, че претендираното от ищеца задължение по договора за продажба на дружествени дялове, е погасено чрез плащане. Сочи се, че ангажираните от ищеца доказателства са недостатъчни за формиране на извод за неизпълнението от страна на ответника за плащането на процесната  вноска по договора за продажба на дружествени дялове. Поддържа се, че от представеното от ищеца извлечение от банкова сметка ***, че в изпълнение на чл.2.2 от договора, ответника е извършил плащане в размер на 200000лв. през месец юли на 2017г. и в размер на 100000лв. през месец декември на 2017г., с които са погасени задължения за срок от 7 месеца-от м.08.2017г. до м.02.2018г., в това число и процесното задължение. Поддържа се още, че след падежа на претендираното вземане, в периода 15.12.2017г.- 07.01.2019г., са извършени още 6 бр. последващи плащания, всяко едно от които е достатъчно да покрие изцяло размера на процесното вземане. Ето защо се твърди, че вземането предмет на иска е погасено, чрез плащане, съответно че претенцията е неоснователна. На следващо място се сочи, че акцесорното вземане за законна лихва в размер на 3195.37лв., се дължи доколкото е налице главно вземане, върху което се начислява лихвата, когато длъжникът е в забава за неговото плащане. Поддържа се, че предвид недължимостта на претендираната главницата, то недължима е и законна лихва върху главницата. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт, съответно за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е спазил процесуалният закон и е формирал изводи, съобразно  представените доказателства по делото. Поддържа се, че възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция, поради погасяването ѝ чрез плащане е явява преклудирано, тъй като въззивникът не е подал отговор на исковата молба. На следващо място се поддържа, че възражението е и неоснователно, тъй на основание чл.76 от ЗЗД се погасява най-обременителното за длъжника задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото. Сочи се, че независимо от периода на извършените плащания, доколкото длъжника не посочил, което задължение погасява, същите се отнасят за погасяване на месечните вноски по календарната им поредност, съвпадаща с тяхната изискуемост. С оглед основателността на главната претенция се поддържа становище  за основателност и на акцесорната такава за мораторна лихва. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения. Изложените в същата оплакванията по същество не съставляват новонаведени възражения, за които да е приложима процесуална преклузия, а са оспорване на изводите на първоинстанционният съд за доказаност на исковата претенция, респективно на извършеният с решението правен анализ на доказателствата. Ето защо и на основание чл.267 от ГПК делото, следва да се насрочи в о.с.з.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, с ЕИК *********, против Решение №3643 от 08.08.2019г. по гр.д.№2147/2019г. на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от “Спартак Таксим“ ЕООД, с ЕИК *********, против жалбоподателя, искове с правно основание чл.327 от ТЗ вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23333.38лв., представляваща остатък от продажна цена по месечна вноска за м.10.2017г. по Договор за продажба на дружествени дялове от 28.04.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№4305/28.04.2016г. на нотариус рег.№363, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба-11.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 3195.37лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.10.2017г. до 10.02.2019г., вкл.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1997/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 19.02.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.