Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 22.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
VІI граждански състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. д. №2468 по описа за 2017 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Депозирана е ИМ от УМБАЛ-Плевен против У. ООД-Плевен,с
правно основание чл.109 от ЗС.Твърди се, че
следния
имот, е собственост на ищеца -УПИ, находящ се в ***, с №II, кв.246, по плана на гр.Плевен, с площ 1520 кв.м., за
който е съставен КНА№165, том трети, рег.№2132, д.№44/2005г. на В.П., с
рег.№082, НК-София,
вписан в СВ с вх.рег.№ 10959/16.06.2005г., Акт №50, том XXIV, дело №5345/05г. Твърди се, че имотът е включен в капитала на търговското дружество, съгласно решение
13.04.2005г. и 09.05.2005г. на ПОС по ф.д.№1453/2000г.Към момента поземления
имот е с идентификатор 56722.652.635 на СГКК- Плевен.Твърди се, че върху имота на ищеца е разположена двуетажна масивна сграда на
площ от 298кв.м., придобита съгласно чл.2.2.1. на Договор за преобразуване чрез
вливане от 27.05.2015г. „У.” ООД е собственик на двуетажната сграда с
идентификатор 56722.652.635.14, съгласно скица на сграда
№15-511378-19.10.2016г. на СГКК-гр.Плевен със застроена площ 298кв.м., до която
има право да преминава.В имота се намират и второстепенни постройки,
съставляващи осем гаражни клетки и склад, които не са в режим на търпимост по
§16. ПЗР на ЗУТ.Посачва се, че се ползват се от ответника, паркират се автомобили и пречат за
реализирането на инвестиционен проект-изграждане на нов ЦСМП- Плевен, тъй като
заемат необходима площ.Твърди се, че с Решение №95/26.01.2017г. на
Министерски съвет на основание чл.43, ал. 1 и чл.43а от ЗДС е възложено на
Министъра на здравеопазването да сключи договори, с които на Министерство на
здравеопазването ще бъдат предоставени за управление имоти или ще бъдат
учредени ограничени вещни права в полза на държавата за нуждите на Министерство
на здравеопазването върху имоти, които ще бъдат обект на инвестиции при реализирането
на голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ,
финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020г.За изграждане
на нов център за спешна медицинска помощ-Плевен от „УМБАЛ-Д-Р Г. С.” ЕАД е
поискано да предостави подходящ имот, върху който да се учреди ограничено вещно
право на строеж.Твърди се, че имотът, който дружеството предвижда за изграждането на нов
ЦСМП-Плевен, е изключително
подходящ за изискванията на Оперативната програма на ЕС.Посочва се, че пречка за реализирането на проекта
и упражняване на правото на
собственост на ищеца в пълен
обем, като собственик на земята, са
ползваните от ответника второстепенни постройки, съставляващи осем гаражни
клетки и склад, разположени в поземления
имот с идентификатор 56722.652.635, в кв.24б по плана на гр.Плевен, на
площ от 1520кв. м. Същите нарушават правото
собственост върху недвижимия имот и
пречат да се учреди право
на строеж за изграждането на нов център за спешна медицинска
помощ-Плевен.Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да премахне второстепенни постройки, съставляващи
осем гаражни клетки и склад, разположени в поземления ни имот с идентификатор
56722.652.635 в кв.246 по плана на гр.Плевен.С определение от 31.10.2017г. е прието искане по чл.537, ал.
2 от ГПК за
отмяна на Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение
№37, том V, рег.№7145, дело №475 от 2017г. на
нот. С. И.. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
е оспорил предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че „УМБАЛ-Д-р Г.С., е собственик на недвижим
имот, съставляващ - урегулиран поземлен имот/УПИ/, находящ се в гр.Плевен, ***,
в кв.246 по плана на гр ад Плевен, с площ 1520кв.м. За този имот е съставен
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти-констативен №165, том III
рег.№2132, дело №404/2005г. на нотариус В.П.-с рег.№082 на НК-София, вписан в
Служба по вписвания с вх.рег.№10959/16.06.2005г., Акт №50, том XXIV, дело
№5345/05г. Недвижимият имот е включен в капитала на търговското дружество,
съгласно решение 13.04.2005г. и 09.05.2005г. на ПОС по ф.д.№1453/2000г.Към
момента поземления имот е с идентификатор 56722.652.635 на СГКК-Плевен, предвид липсата на геодезическо заснемане на
парцела с площ 1520кв.м., след влизане в сила за ЗКИР. Не е спорно, че в същия имот се намират второстепенни
постройки, съставляващи осем гаражни клетки и склад, които се ползват от
ответника. След предявяване на иска, в
хода производството по делото, ответника се е снабдил с нотариален акт №37, том
V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г. на нотариус С. И.-***, за признаване
право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, а именно за: СГРАДА с идентификатор 56722.652.635.39 находяща
се в ***с предназначение-„за здравно заведение”, със застроена площ 121кв.м./по
скица/, брой етажи два, а съгласно Проект за промяна на контура на сграда,
изготвен от инж.М.Ц., рег.№0531 на КИГ и Заключение на инж.М.Ц., в качеството
му на вещо лице: с предназначение на сградата:”сграда със смесено предназначение”,
със застроена площ 63 кв.м., като първия етаж се състои от четири броя гаражи,
а втория етаж от склад, ведно със съответните идеални части от правото на
строеж, върху имота, в който е построена сградата, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56722.652.635. Не е спорно, е сключен Договор за преобразуване чрез
вливане от 27.05.2015г., сключен между „У."ООД ЕИК824150906 като „приемащо
дружество" и „П." ЕООД ,ЕИК114005154 и „У." ЕООД, ЕИК130113108
като „преобразуващи се дружества" по отношение
на двуетажната сграда.
Спорен по делото е въпроса построени ли е двете
сгради с общо осем гаражни клетки в противоречие със законовите норми и по
какъв начин се пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост в
пълен обем върху собствения си имот.
С оглед на спорните въпроси са събрани писмени и гласни доказателства.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ от вещо лице специалист по геодезия или кадастър, което след
като извърши оглед на място и заснемане, да отговори на следната задача:Да
идентифицира с координати на граничните точки и площ разположението на
второстепенни постройки, съставляващи осем гаражни клетки и склад, разположени
в поземлен имот на площ от 1520кв.м. по СКИЦА №2053/03.06.2005г. на поземлен
имот II, в кв.246 по плана на гр. Плевен.Видно от заключението на вещото лице
инж. М.Ч. по СТЕ, е че сграда с идентификатор 56722.652.635.39 по кадастралната карта и със сигнатура
2МС6Ж и МсбГ по кадастралния и регулационния план и със сгрешена квадратура и
конфигурация, като е посочено
истинското местоположение на сградата с конкретните координатни точки. Посочено
е също, че разположените до северната ограда на имота гаражи, са преместваеми
съоръжения и като такива не са елемент на кадастъра.Видно от приетото по делото
допълнително заключение на вещото лице инж. М.Ч. по СТЕ е посочено следното: по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед
№РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК-София, ЦЕЛИЯ ИМОТ на „УМБАЛ-Д-р Г. С.” ЕАД
е опознат като ЕДИН ИМОТ с идентификатор 56722.652.635. Вещото лице е посочило,
че сградата /лист 158 от делото/ с идентификатор 56722.652.635.39, брой етажи
ДВА, е със грешна квадратура / вместо 121кв.м. е 63 кв.м./ с грешна
конфигурация и е с отстояние от ограда. По отношение на тази сграда вещото лице
е посочило, че не може да се определи идентичност и да се отнесе към
документацията строително разрешение №249/15.10,1973г. „Да построи база за
ремонтна работилница с гаражи по одобрени проекти” и Разрешение за строеж
№836/24.06.1982г. „За надстройка гаражи”. Вещото лице е посочило, че в
строително разрешение №249/15.10.1973г./лист 183 от делото/ „Да построи база за
ремонтна работилница с гаражи по одобрени проекти” и Разрешение за строеж
№836/24.06.1982г. „За надстройка гаражи” /лист 184/, е посочен квартал 246, но
и в двете разрешения няма посочена квадратура, няма съседи, за да се определи
еднозначно местоположението на строежа / на територията на болницата са разположени
десетки гаражи и складови помещения/ и че не знае дали тези строителни
разрешения, са за тези строителни обекти. ,Посочва, че този квартал/кв.246/ е
цялата болница, в която има стотици гаражи и складове. Посочва също, че ако
двете разрешения за стоеж се отнасят едното за поставяемите гаражи, а другото
да е за двуетажната сграда със складовете и гаражите, би трябвало едното да е
за поставяне, другото да е за строеж, но и това не пише.
По отношение на поставените сглобяеми
преместваеми гаражни клетки, монтирани върху бетонна основа, вещото лице по
СТЕ, е посочило, че са със застроена площ 55 кв.м., за които гаражи също няма
документация-архитектурни книжа и разрешение за поставяне.
По делото е представено удостоверение на
Община- Плевен №ТСУ-9414-583-1/24.01.2018г., от което е видно, че в архива на Община
Плевен не се съхранява проектна документация за обектите по строително
разрешение №249/15.10.1973г. и разрешение за строеж №836/24.06.1982г.
По делото са разпитани свидетелите Ч.А., Р.Н.
и К.А., които са били разпитани пред нотариус С. И., съгласно Протокол от
02.08.2017г., по нотариално дело №475/2017г. Въз основа на разпита на
свидетелите и Заключение на инж. М.Ц. за извършено геодезическо заснемане,
нотариуса е съставил Постановление по дело №475/2017г., с което е признал „У.”ООД
за собственик по давностно владение на СГРАДА с идентификатор 56722.652.635.39.
След като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът приема следното:
За да бъде основателен предявеният негаторен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, е необходимо да бъде установено правото
на собственост на ищеца върху процесната вещ, както и извършването от страна на
ответника на неоснователни и неправомерни действия, които да засягат свободното
и неограничено упражняване правомощията на собственика, като това положение да
съществува към момента на предявяване на иска.
Според чл.92 от ЗС, собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Принципът на приращението, се изключва само в изрично предвидените в
закона случаи, каквито не са установени по делото.
Видно от събраните по делото доказателства,
се установява, че процесната двуетажна сграда с гаражи с 56722.652.635.39 и отделни гаражни клетки на площ
55кв.м., предмет на негаторния иск по чл.109 от ЗС, няма одобрени строителни
книжа и разрешение за поставяне. Процесните сгради, са разположени в поземлен имот с идентификатор
56722.652.635, собственост на „УМБАЛ-Д-р Г. С.„ ЕАД и пречат на собственика да
упражнява правото си на собственост в пълен обем. Изисква се установяване на конкретното
неоснователно действие в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка
между неоснователното действие на ответника и обема на препятстване упражняване
правото на собственост на ищеца от тези действия. Видно от посоченото в
исковата молба Решение №95/26.01.2017г. на Министерски съвет на основание
чл.43, ал.1 и чл.43а от ЗДС е възложено на Министъра на здравеопазването да
сключи договори, с които на Министерство на здравеопазването ще бъдат
предоставени за управление имоти или ще бъдат учредени ограничени вещни права в
полза на държавата за нуждите на Министерство на здравеопазването върху имоти,
които ще бъдат обект на инвестиции при реализирането на голям инвестиционен
проект за подкрепа на спешната медицинска помощ, финансиран по Оперативна
програма „Региони в растеж” 2014-2020г. От страна на МЗ от „УМБАЛ-Д-Р Г. С.”
ЕАД е поискано да предостави подходящ имот, върху който да се учреди ограничено
вещно право на строеж.Установеное че пречка за реализирането на
проекта и упражняване на правото на собственост в пълен обем като собственик на
земята, са ползваните от ответника второстепенни постройки, съставляващи осем
гаражни клетки и склад, разположени в поземления ни имот с идентификатор
56722.652.635, в кв.246 по плана на гр.Плевен.Видно от приложеното към исковата
молба препис-извлечение на Протокол №2 от 17.02.2017г. на Съвета на директорите
на „УМБАЛ-Д-Р Г. С.” ЕАД е, че ищеца е направил опит първоначално да предостави
за целта друг терен, като разруши стара сграда на Клиника по инфекциозни
болести, но поради липса на средства за разрушаването, са предприети действия
за нов терен, върху който да се изгради ЦСМП.
Поради посоченото, процесиите сгради, освен
че пречат на ищеца като собственик на земята да упражнява в пълен обем правото
си на собственост, се установи по делото, че са и незаконни.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК
Съгласно
чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителен акт за собственост засяга правата на
трето лице, породеният от това спор,
ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява
срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска, издаденият акт
се отменя или изменя. В случая, предмет на разглеждане по делото е негаторен
иск, предявен от ищеца срещу ответника. Съобразно цитираната разпоредба и
трайната съдебна практика, изменението или отмяната на констативен нотариален
акт е предвидена от законодателя последица при уважаване на вещно-правен иск
срещу лицето, което се ползва от акта. Предвид изложеното, искът с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК, е обусловен от
решението на съда по чл.109 от ЗС и е допустимо съединяването му с вещен иск и
е налице правен интерес по смисъла на т. 1 от ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по
тълк.д.№8/2012г. на ОСГК.
Съобразно дадените указания с тълкувателно
решение ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Ответникът се
позовава на давностно владение върху сградата с идентификатор 56722.652.635.39, съгласно Нотариален акт №37, том
V, рег.№7145, дело №475 от 22.08.2017г., за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно
владение, на нотариус район на действие РС-Плевен с рег.№516 вписан в Служба по
вписванията-Плевен с вх.рег.№9862/22.08.2017г.,Акт №106, том 25, дело
5389/2017г.
До 2005г. недвижимият имот-съгласно
нотариален акт от 16.06.2005г. за собственост върху недвижими имоти-
констативен №165, том III рег.№2132, дело №404/2005г. на нотариус В.П.-с
рег.№082 на НК-София, вписан в СВ с вх,рег.№10959/16.06.2005г., Акт №50, том
XXIV, дело №5345/05г., в който са разположени процесиите сгради е бил Държавна
Собственост и е отписан от актовите книги за държавна собственост съгласно
Заповед №РД-14- 204/14.06.2005г. на Областен управител-Плевен, приложена по
делото.
Имотът е включен в капитала на търговското
дружество, съгласно решение 13.04.2005г. и 09.05.2005г. на ПОС по
ф.д.№1453/2000г. До този момент давност не е текла и за „У."ООД не е
съществувала възможност да придобият имота на това основание.
Съдът приема становището на ищеца, че след този момент, следва да
докажат при условията на пълно и главно доказване, че са упражнявали
непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху имота, продължило до
настоящия момент. Необходимо е да се установи, че владението е протекло спокойно и необезпокоявано
за установения в ЗС срок, без да е губено за период по-дълъг от 6 месеца.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
В нотариалното производство по нотариално
дело №475/2017г. пред нотариус С. И.,съдът приема ,че не са
ангажирани категорични доказателства за формиране на такъв извод, а
обстоятелството, че от време на време са ползвали сградата, не сочи на
владение, след като по делото липсват доказателства за упражнявана от тяхна
страна фактическа власт.Разпитани са свидетелите, чийто показания са ползавин по
нот. дело. Видно от
разпита на свидетелката К. А.е че е започнала да работи в „М.” на 15.01.1982г.
и е работила като управител на склад на „П.”. Посочва, че през 1997г. са дошли
„У."ООД, тъй като са приватизирали „П.” и до 2007г. е пускала фактури за
наем, тъй като „ У.", са били наематели на „П.".Свид.Н., посочва е
работил от 1989г. и се е ползвала сградатас надстройката. Свидетелят И., заявява, че не знае кой ползва сградата и
гаражните клетки, но влизат коли в двора. Свидетелят А. посочва, че работил в
държавна фирма от 1987г., и после в приватизацията в частна фирма, която е ползвала
сградите, но от 2002г. не знае кой ползва същите.Заявява че е имало към
постъпването му на работа двуетажната масивна сграда, като са поставени и допълнително
гаражни клетки в горната част, десен ъгъл на скица на л.129.
Видно от Договор за преобразуване чрез
вливане от 27.05.2015г., сключен между „У."ООД ЕИК824150906 като „приемащо
дружество" и „П." ЕООД ,ЕИК114005154 и „У." ЕООД, ЕИК130113108
като „преобразуващи се дружества”, е че преобразуващите се дружества са
прекратили съществуването си като юридически лица чрез ВЛИВАНЕ и техен
универсален правоприемник на основание чл.262, ал.1 от ТЗ на всички активи и
пасиви е „У.”ООД. Предмет на този договор в чл.2.2.21. е двуетажна масивна
сграда с идентификатор 56722.652.635.14, съгласно скица на сграда
№15-511378-19.10.2016г, на СГКК-гр.Плевен със застроена площ 298кв.м.Процесиите
сгради /сградата с идентификатор56722.652.635.39 и поставяемите гаражни клетки/, не са предмет на договора от
27.05.2015г.
До вписването на правоприемство в Търговския
регистър и прекратяването на „ П.” ЕООД, е било самостоятелно юридическо лице
до вливането си, респективно не е могло да тече придобивна давност в полза на
ответника „У.”ООД.
Съдът приема, становище на ищеца, че
доказателствата по делото, обосновават извода, че поради липса на субективния елемент на
владението за посочения от нотариуса период, ответника е бил обикновен държател
на имота и не е владял същия, поради което и правото на собственост, заявено с
оспорения констативен нотариален акт на основание - придобивна давност не се
доказва. Намерението на ответника да придобие по давност процесния имот
-сграда, се установява единствено с факта на съставяне на констативния
нотариален акт, при това в хода на производството по делото, след предявяване
на иска и въпреки, че исковата молба по гр.д.№2468/2017г. е вписана в Служба по
вписванията-Плевен с цел оповестително-защитна функция, въпреки, че процесната
сграда е отразена като собственост в скица №15-276142-14.06.2017г. на СГКК-
Плевен на „УМБАЛ-д-р Г. С.”ЕАД, а в удостоверение от Областен управител-Плевен
изх.№ДС-24-205/1 /26.07.2017г., като собственик ищеца, но въпреки това чрез геодезическо заснемане „У.”ООД при висящо
производство по гражданското дело, е снабден с нотариален акт за собственост по
давност. Дори ответника да е ползвал имота необезпокоявано, това не е факт,
който доказва владелчески действия спрямо ищеца, тъй като не отговаря на изискването
за несъмненост на владението.Следователно до 2007г, ответникът „У.”ООД е бил
наемател на „П.", а наемателят ползва временно и възмездно предоставена
чужда вещ, а не я държи с намерение за своене.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че предявения иск е основателен
и доказан и се уважи.
Следва на осн. чл.78, ал.1
от ГПК ответникът за заплати на ищеца сумата 1275лв., направени деловодни
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн.чл.109 от
ЗС, „У.” ООД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК824150906,представлявано от управител И.А.Н., ДА ПРЕМАХНЕ сграда с идентификатор
56722.652.635.39, находяща се в ***, на
два етажа, като първия етаж се състои от четири броя гаражи, а втория етаж от
склад, като и да премахне и четири броя гаражни клетки на площ от 55кв.м. ,
разположени в същия поземлен имот с идентификатор 56722.652.635, собственост на
ищеца- УМБАЛ“Г.С.“-Плевен.
ОТМЕНЯ основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт №37, том V, рег.№7145,
дело №475 от 22.08.2017г. за признаване право на собственост върху недвижим
имот по давностно владение, на нотариус район на действие РС-Плевен с рег.№516, вписан в Служба повписванията-Плевен с вх.рег.№9862/22.08.2017г.,Акт №106,
том 25, дело 5389/2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК„У.” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК824150906, ДА ЗАПЛАТИ на“УМБАЛ- Др Г.С.“ЕАД
Плевен, ЕИК114532352,
сумата общо 1275лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: