Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
27.09.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №597 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.13, ал.6 от Закона
за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е
по жалба на Н.К.Т. ***, подадена чрез пълномощника й адв.Д.В.П., против Заповед
№ЗСП/Д-Х-С/263 от 27.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Свиленград, потвърдена с Решение №26-РД06-0026 от 26.05.2021 г. на Директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по подаденото от Н.К.Т.
заявление - декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-С/263 от 13.04.2021 г., е издадена при
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта подлежала
на отмяна на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се съображения,
че семейството на жалбоподателката отговаряло на абсолютно всички предпоставки
за получаване на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Заявлението за помощта било подадено на 13.04.2021 г., когато в Република
България бил удължен срокът на обявената извънредна епидемична обстановка, и
било безспорно, че жалбоподателката е останала без работа. Същата не била
получавала и обезщетение за безработица към момента на депозиране на
заявлението, следователно към този момент отговаряла на всички предпоставки за
предоставяне на поисканата помощ. Сочи се, че нито в чл.16б, ал.1, т.2 от
ППЗСП, нито в ЗСП, нито в който и да е друг нормативен акт, имало въведено
допълнително изискване, че оставането без работа следвало да е във връзка с
обективните ограничения, наложени от държавата във връзка с обявяването на
извънредното положение, или извънредната епидемична обстановка. Абсолютно в
никой друг нормативен акт не било въведено и допълнителното изискване, че
оставането без работа съгласно чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП следвало да бъде по
време на обявеното извънредно положение, т.е. след 13.03.2020 г. Твърди се, че
чрез подобно „тълкуване“ на една изключително ясна и точна разпоредба –
на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, административният
орган на практика въвеждал допълнителни изисквания за получаване на помощта,
които освен че не следвали нормативно от какъвто и да било законов или
подзаконов нормативен акт, били неясни и лишени от всякаква правна и житейска
логика. Цитира се формирана съдебна практика в подкрепа на изложеното становище.
В жалбата се развиват и
съображения, че оспореният акт бил постановен при липса на мотиви и при липса
на индивидуализация на адресатите, поради което не било спазено изискването за
форма на административния акт. Мотивите на административния акт били лаконични
и неясни, на практика се ограничавали само до две изречения, като Директорът на
ДСП – Свиленград не бил обяснил в мотивите си защо заема становището, че
оставането без работа следва да е във връзка с обявеното извънредно положение,
респ. извънредна епидемична обстановка. Заповедта била постановена при липса на
форма, тъй като освен трите имане на лицето, на което се отказвала помощта, не
били посочени и останалите членове на семейството на Н.К.Т., които били
адресати на акта. Административният орган не бил извършил и социална анкета при
спазване на всички изисквания на чл.27, ал.3 от ППЗСП, с което било допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се
също, че на Н.К.Т. не била предоставена възможност да участва в производството,
да представя необходими доказателства за изясняване на случая, и не били
изяснени значимите факти и обстоятелства.
В раздел IV от
жалбата се развиват подробни съображения за противоречие на оспорения акт с
чл.3 от ЗСП, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с
чл.14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи. Сочи се, че с неотпускането на помощта, жалбоподателката била
дискриминирана по признак „лично положение“, тъй като при сравними сходни
обстоятелства такава помощ била отпусната на други изброени в жалбата лица и
семейства.
Твърди се също, че оспореният акт
бил в несъответствие с целта на закона, тъй като според чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП
една от основните цели на този закон била подпомагане на гражданите, които без
помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности,
а поставяйки условието отпускането на месечната помощ да е в зависимост от
оставането без работа поради обявеното извънредно положение, администрацията
препятствала постигането на посочената законова цел.
Претендира се отмяната на
обжалваната Заповед и връщане преписката на административния орган за ново
произнасяне.
Ответникът, Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, в писмен отговор на жалбата и
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От Н.К.Т., до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград е подадено Заявление - декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, заведено с вх.№ЗСП/Д-Х-С/263/13.04.2021 г. В заявлението същата е декларирала, че е неомъжена, с настоящ адрес ***, безработно лице, регистрирано в дирекция „Бюро по труда“, без право на парично обезщетение за безработица. Декларирано е едно отглеждано в семейството дете, родено през 2016 г., както и че същото за периода от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г. не посещава училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи (ЦДГ „Снежанка“ II-ра група) поради въведените ограничения в училището или в детското заведение, във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Декларирани са брутните доходи на семейството през месеца, в който в училището/детското заведение е въведено ограничение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка в размер на 0 лева.
По така подаденото Заявление - декларация, от социален работник СЗ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград е изготвен Социален доклад с дата 27.04.2021 г. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, съставът на семейството отговаря на декларираното в заявлението - декларация – заявителката е неомъжена, родител, сам отглеждащ детето си на 4 години. Посочено е, че Н.К.Т. има регистрация в ТД „Бюро по труда“ с рег.№114282/18.08.2020 г. Установен е общия доход на семейството от предходния месец – в размер на 40 лева от еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца. Констатирано е липса на прехвърляне или продажба на имот през последните 5 години, липса на регистрация като ЕТ и др. В т.6 от Социалния доклад е посочено, че въз основа на декларираните данни и събраната служебна информация чрез средствата за междурегистров обмен на 13.04.2021 г. се установява, че г-жа Т. последно е работила в Туристическа агенция и регистрация /ТИР/ АД на длъжност технически сътрудник от 22.01.2016 г. до 21.02.2019 г. За м.03.2021 г. доходът на лицето е от месечни помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 40 лв. През годината е получила помощи от 120 лв. на нормативно основание чл.7, ал.1 от ЗСПД.
В раздела за преценка на нуждите от социално подпомагане в доклада е отбелязано, че г-жа Т. не попада в кръга от лица, посочени в чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП – оставането й без работа не е в причинно-следствена връзка с обявеното извънредно положение с начало 13.03.2020 г., или последвалата го обявена извънредна епидемична обстановка. Направено е предложение за отказ на социална помощ с нормативно основание чл.16б от ППСЗП.
С оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-Х-С/263 от 27.04.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на Н.К.Т. е отказано отпускането на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка – по чл.16б от ППЗСП, считано от 01.04.2021 г., по подаденото от нея Заявление - декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-С/263 от 13.04.2021 г. Като мотиви е посочено, че г-жа Т. не попада в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП, оставането й без работа не е в причинно-следствена връзка с обявеното извънредно положение с начало 13.03.2020 г. или последвалата го обявена извънредна епидемична обстановка.
Видно от приложеното Известие за доставяне, заповедта е била изпратена на адреса на Н.К.Т. и получена срещу подпис на 29.04.2021 г. от пълнолетен член на домакинството Мария Ник.Т. – майка.
С жалба, регистрирана под вх.№2603-94Н-00-0943/10.05.2021 г., Н.К.Т. е оспорила Заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково, на основание чл.13, ал.5 от ЗСП.
С Решение №26-РД06-0026 от 26.05.2021 г. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Хасково се е произнесъл по жалбата, като я е приел за подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, а по същество – за неоснователна, и е потвърдил обжалваната заповед.
В Решението са цитирани определението за социални помощи, дадено в чл.11, ал.1 от ЗСП, както и новосъздадената разпоредба на чл.16б, ал.1 от ППЗСП, ДВ бр.77 от 2020 г. Посочено е, че целта на новосъздадената социална помощ е да бъде оказана социална подкрепа, под формата на парични средства, на определен кръг лица, за преодоляване на последиците от изпълнението на ограничителните мерки, въведени поради разпространението на COVID-19, и че в тази връзка наличието на материалноправните предпоставки за отпускане на месечна социална помощ по чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП следва да се преценява в контекста на въведените ограничения по време на извънредното положение, или извънредната епидемична обстановка, т.е. възникването и съществуването им трябва да е последица от тези ограничения. Цитиран е и §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г.), според което до 31.12.2021 г. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространение на COVID-19. Посочено е, че в конкретния случай Н.Т. е безработно лице, с прекратено трудово правоотношение на 21.02.2019 г., и тъй като последният й трудов договор е прекратен преди обявяването на извънредната обстановка, и то по други причини, различни от наложените противоепидемични мерки, то целева помощ за нея не е дължима. Развити са и съображения, че доколкото помощта е целева, обслужваща определена цел – преодоляване на последиците от епидемията, то оставането без доходи следва да е поради същата епидемия, а разпоредбата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП изисква не само трудовият договор да е прекратен, но и самото прекратяване да е по конкретна причина – епидемиологичната обстановка.
Решението е съобщено на Н.К.Т. с писмо изх.№26-94Н-00-0707/26.05.2021 г. на Директора на РДСП – Хасково, получено на 31.05.2021 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 016BUG I.
Жалбата е подадена на 10.06.2021 г. чрез Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, където е регистрирана под вх.№2603-94Н-00-1102 от същата дата.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, срещу годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно
обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед №ЗСП/Д-Х-С/263/27.04.2021 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2, предл.първо от ЗСП.
Няма спор, че обжалваната Заповед е издадена в изискуемата съобразно чл.28, ал.1 от ППЗСП форма – по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Освен това по отношение съдържанието на Заповедта могат да се приемат за спазени и общите нормативно установени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК изисквания, тъй като в акта са посочени както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактическото обстоятелство, което административният орган е възприел като релевантно за постановения отказ да бъде отпусната месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП на семейството на заявителя. Възраженията в жалбата за липса на мотиви и на реквизити поради непосочване на всички засегнати от акта лица, съдът намира за неоснователни. Освен че в оспорената заповед се съдържат ясни и недвусмислен мотиви за постановения отказ, такива могат да бъдат извлечени както от документите в административната преписка по издаването на акта, какъвто се явява изготвения Социален доклад, така и в потвърдителното решение на горестоящия административен орган, което е допустимо съгласно приложимото Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
На жалбоподателката като адресат на заповедта е станало пределно ясно на какви факти административният орган основава разпореждането си и същата е в състояние да реализира правото си на защита срещу акта. Това й право не е накърнено и от твърдяното неучастие в административното производство, тъй като жалбоподателката не ангажира нови факти или обстоятелства, които да не са били взети предвид от административния орган, т.е. няма основание да се счита, че лично участие в производството би довело до различен краен резултат на спора.
Съдът намира също, че подробно развитите в жалбата доводи за дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката не следва да се разглеждат в настоящото производство. Наведените твърдения за нарушаване забраната по чл.4 от Закона за защита от дискриминация подлежат на самостоятелна преценка по реда на предвидените в Глава четвърта от същия закон производства. Обстоятелството, че на други лица и семейства други административни или съдебни органи в страната са определили изплащането на поискано обезщетение, в контекста на мотивите на представените с жалбата актове, сочи единствено на противоречиво тълкуване и прилагане на закона. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че процесната заповед, с която на жалбоподателката се отказва помощ, е издадена за цел, различна от законоустановената, или поради някакво субективно отношение спрямо личността на заявителката.
Като цяло, фактите по делото не са спорни. Не се оспорва, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта – 13.04.2021 г., Н.К.Т. е безработно лице, както и че същата е с последно прекратено трудово правоотношение от 21.02.2019 г. Спорният между страните въпрос е по тълкуването и прилагането на разпоредбата, уреждаща поискания от жалбоподателката вид помощ, а именно чл.16б от ППЗСП (Нов – ДВ, бр.77 от 2020 г.) и конкретно приложима ли е същата към положението на заявителката.
Съгласно чл.16б, ал.1 от ППЗСП (доп. – ДВ, бр.101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.), право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4;
3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.
В чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП, в приложимата редакция, в сила от 27.11.2020 г., са регламентирани и други условия за отпускане на помощта.
Съгласно чл.16б, ал.3 от ППЗСП, помощта по ал.1 се отпуска, ако:
1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето;
2. децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Според чл.16б, ал.4 от ППЗСП, помощта по ал.1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Съгласно §2 от ПЗР към Постановление №322 на Министерския съвет от 23 ноември 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
С Решение на НС от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение (Обн.ДВ, бр.22 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обявява извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение (Обн.ДВ бр.33 от 07.04.2020 г.), се удължава срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г. С Решение №325 от 14 май 2020 г. на Министерски съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична обстановка, се обявява извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., като срокът на обявената извънредна епидемична обстановка последователно е удължаван от Министерски съвет с Решение №378 от 12 юни 2020 г., Решение №418 от 25 юни 2020 г., Решение №482 от 15 юли 2020 г., Решение №525 от 30 юли 2020 г., Решение №609 от 28 август 2020 г., Решение №673 от 25 септември 2020 г., Решение №855 от 25 ноември 2020 г., Решение №72 от 26 януари 2021 г., Решение №395 от 28 април 2021 г., Решение №426 от 26 май 2021 г. и т.н.
Съответно за периода, за който е поискана целевата помощ с подаденото от жалбоподателката Заявление – декларация (м.март 2021 г.), на територията на страната има обявена извънредна епидемична обстановка. От представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че в случая са изпълнени и условията, предвидени в чл.16б, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.16б от ППЗСП – заявителката е родител, който сам отглежда дете до 14-годишна възраст; детето не е настанено извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДетето; за декларирания период – от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г. същото не е посещавало детска градина, поради въведените ограничения в детското заведение във връзка с извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка, е по-нисък от 150 % от минималната работна заплата.
За да възникне правото на поисканата със заявлението месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, е необходимо да е изпълнена и някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б, ал.1, т.1 до т.3 от ППЗСП.
В заявлението си жалбоподателката е декларирала, че е безработно лице и няма право на обезщетение за безработица, откъдето следва, че искането й за отпускане на месечна целева помощ очевидно се основава на хипотезата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Не е изпълнено обаче другото изискуемо от нормата условие – родителят да е останал без работа, по смисъла на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП. Очевидно нормата не е достатъчно ясна, тъй като по приложението й е формирана коренно противоречива съдебна практика, приложена за сведение по делото и от двете стани. Част от съдебните състави застъпват тезата, на която се позовава и жалбоподателката – че липсата на изрично въвеждане на изискването оставането без работа да е във връзка с въведеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка означава, че всяко безработно лице, което няма право на парично обезщетение за безработица, попада в хипотезата на нормата. Настоящият съдебен състав намира, че е допустимо тълкуването на разпоредбата, съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА, за установяване на точния й смисъл и прилагането й в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Лексикално използваният в нормативния акт израз „са останали без работа“ означава настъпила промяна в обективната действителност, респективно се изисква родителите, или в случая отглеждащият сам детето си родител, да е имал с работа и да е останал без нея, тъй като в обратната хипотеза нормотворецът би използвал израза „е без работа“. Настоящият съдебен състав счита, че безработно лице не може да се счита за „останал без работа“ само на основание на това, че по времето, през което е безработно, е приет разглеждания нормативен акт, а промяната във фактическото му положение, т.е. „оставането“ без работа следва да е осъществено не по-рано от влизане в сила на обсъжданата разпоредба.
Разпоредбата на чл.16б е нова, създадена с Постановление №218/17.08.2020 г. на МС за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, а социалната помощ, която се предвижда с нея, също е нова като вид, тъй като е предвидена „при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“. Освен това тази помощ е и целева – засяга групите, изрично посочени в разпоредбата, а задължително условие за отпускането й е това по чл.16б, ал.3, т.2 от ППЗСП – отглежданите в семейството деца се обучават синхронно от разстояние в електронна среда или не посещават детски ясли и детски градини, както и предучилищните групи поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Именно от срока, за който са налице условията по чл.16б, ал.3, т.2 от ППЗСП, зависи и размерът на помощта, видно от разпоредбите на ал.7 и ал.8 на чл.16б от ППЗСП. Цялостният прочит на нормативната уредба, касаеща нововъведената социална помощ, води на извода, че с нея е било предвидено да се компенсират родители, които не могат да осъществяват трудова или приравнена на нея дейност, от която са получавали доходи, поради обстоятелството, че отглежданите от тях деца не посещават изброените образователни институции поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение. Родители, които и преди въвеждането на ограниченията не са осъществявали трудова дейност и не са получавали доходи от нея, не са засегнати от ограничителните мерки и законодателната логика е, че те нямат право на предвидената целева помощ.
Ето защо съдът приема, че административният орган е приложил точно материалния закон, в неговия смисъл, като е основал отказа си на обстоятелството, че последното трудово правоотношение на жалбоподателката е прекратено още през 2019 г. и същата не може да се счита за останала без работа по смисъла на чл.16б, ал.2, т.2 от ППЗСП. Правилно е тълкуването, направено в Решението на Директора на РДСП – Хасково, че изрично записаното в чл.16б, ал.2, т.3 от ППЗСП изискване за самоосигуряващи се лица – да не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е относимо и към лицата по т.2 от същата норма. Напълно се споделят и изложените в писмения отговор от страна на ответника съображения, че целта на разпоредбата на чл.16б от ППЗСП не е принципното подпомагане или насърчаване на всички безработни лица на територията на страната.
Оспорената заповед, с която на жалбоподателката се отказва отпускането на заявения вид социална помощ, се явява издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.13, ал.6 от ЗСП, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Т. ***, против Заповед №ЗСП/Д-Х-С/263 от 27.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, потвърдена с Решение №26-РД06-0026 от 26.05.2021 г. на Директора на РДСП – Хасково.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: