№ 105
гр. П., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Г.Л.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100706 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. С., ул. ***, представляван заедно от
Изпълнителните Директори М.К. и С.С., действащи чрез адв. К. В., съдебен адрес: гр. Т.,
ул. „**** ПРОТИВ: Р. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. *** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 551.53 лв., обезщетение за
имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Франция, за щетите по л.а. “****” с рег. № ***, настъпило на
14.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на основание КЗ и споразумението между
компенсационните органи и гаранционните фондове, Гаранционният фонд възстановил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) сумата от 5
551.53 лв. като парична равностойност на 2 838.45 евро, обезщетение в размер на 2 385.97
евро, такса за обработка по формуляр №***г. в размер на 429.48 евро и банкови такси в
размер на 23.00 евро. Към датата на образуване на № ***г. Националното бюро на
автомобилистите на Франция вече било изплатило обезщетение в размер на 2 838.45 евро,
заедно с разходите, свързани с увреждането на автомобил „****“ с рег. номер ***,
собственост на Ж.Л.. В съответствие със законодателството, Гаранционният фонд бил
задължен да възстанови всички суми, изплатени от компенсационните органи, свързани с
претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция, и да покрие всички
разноски, свързани с определяне и изплащане на обезщетението. Отговорен за увреждането
на автомобила бил ответникът Р. Й. Г., който на 14.06.2016 г. във Франция управлявал
автомобил „***“ с регистрационен номер *** и при излизане от паркинг на заден ход не се
уверява в безопасността на маневрата, което довежда до удар в автомобил „****“ с
регистрационен номер ***, собственост на Ж.Л., и причинява имуществени вреди.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
л.а. „***“ с ДКН ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
към датата на ПТП.
С регресна покана ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен
фонд, но същият не бил погасил задължението си.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение с
1
което ответникът да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 5 551.53 лв.,
обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Франция, за щетите по л.а. “****” с рег. № ***, настъпило на
14.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК особения представител на ответникът е депозирал писмен
отговор, в който релевира възражения за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Не са били установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, което изисква установяване на виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с произлезлите щети. Според особения представител на ответника,
доказателствата, представени по делото, не подкрепят твърдението, че ответникът е виновен
за настъпилото ПТП и е причинил щети на другия автомобил. От приложеният протокол за
ПТП не се установявал достатъчно ясно механизмът на ПТП и не са били налице
категорични доказателства за това, че ответника е извършил нарушението и е причинил
щетите. Липсвали доказателства и за това ответникът да не е притежавал валидна
застраховка „ГО“.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. К. В.,
надлежно упълномощена. Процесуалния представител на страната излага аргументи в
подкрепа на исковата претенция и моли за нейното уважаване. Претендират се разноски за
държавна такса и възнаграждение на особен представител.
За ответника, редовно призован, се явява особения му представител адв. Н. Г., която
оспорва иска и моли за цялостното му отхвърляне.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекс за
застраховането:
Видно от приложения по делото легализиран превод на протокол за ПТП от
16.06.2016г., се установява, че в Република Франция, като водач на л.а. „***“ с ДКН ***,
при излизане от паркинг на заден ход, Р. Г. не се уверява в безопасността на маневрата и в
следствие на което удря л.а. “****” с рег. № ***, собственост на Ж.Л., като така причинява
имуществени вреди на автомобила.
Действително, в заглавната част на протокола не е посочена дата на ПТП, но датата
на инцидента се установява от други писмени доказателства, приложени по делото – Писмо
на Централно френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП до „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ /л. 19/, в което за дата на ПТП е
посочена 14.06.2016г.
От представената по делото справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, се установява, че по отношение на л.а. с регистрационен номер ***
няма данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на
настъпилото ПТП.
Представен е доклад по щета с № ***г., за сума за нанесени вреди в общ размер на
5551.53 лв. и разходи за банкова такса 0.25 лв. Общо 5551.78 лв.
С преводно нареждане от 19.10.2017г., „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е заплатило на „Централно френско бюро на
застрахователните дружества срещу ПТП“ сумата от 2743.87 евро.
С преводно нареждане от 20.11.2017г., Гаранционен фонд е заплатил на „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 551.53 лв..
На ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното от фонда
обезщетение.
Съгласно чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1 от КЗ, след изплащането на обезщетението,
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
2
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по посочената законова
разпоредба, следва да се установи с предвидените в ГПК доказателствени средства липса на
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, покриваща причинени от
деликвента вреди при управление на процесното МПС. Последният факт е отрицателен и
тъй като по делото от страна на ответника, в чиято тежест е да стори това, не са ангажирани
доказателства за противоположния положителен факт (наличие на валидна за периода, в
който попада датата на процесното ПТП застраховка “Гражданска отговорност”), съдът
приема от фактическа страна за установена липсата на валидна застраховка към датата на
процесното ПТП. Същото се установява и от представената справка от информационния
център към Гаранционен фонд.
От доказателствената съвкупност по делото се установи, че на 14.06.2016г., в
Република Франция, като водач на л.а. „***“ с ДКН ***, при излизане от паркинг на заден
ход, Р. Г. не се уверява в безопасността на маневрата, в следствие на което удря л.а. “****” с
рег. № ***, собственост на Ж.Л., като така причинява имуществени вреди на автомобила.
Ответникът е управлявал МПС, без да има сключена застраховка Гражданска отговорност.
За да бъде уважена предявената искова претенция следва да са налице кумулативно
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в
разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние,
от което да е в причинно- следствена връзка твърдените вреди.
Вината в гражданското право, се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2
ЗЗД/. Не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които би могъл да се направи извод,
че деянието е извършено при наличие на някое от изключващите вината обстоятелства, при
което съдът приема, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът.
В случая, настоящият състав намира, че всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че ответникът като водач
на МПС, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, е причинил ПТП, при което
са причинени материални щети- пряка и непосредствена последица от деянието.
Размерът на претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП е безспорно доказан
от приложените писмени доказателства по щета № ***г.
С изплащането на обезщетението фондът е встъпил в правата на увредения срещу
деликвента, като разполага с правото да му бъде възстановено платеното обезщетение.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице всички елементи от
фактическия състав, обуславящ ангажирането на регресната отговорност на ответника към
Гаранционния фонд, при което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед уважаване на исковата претенция, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/06.10.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в хода на настоящото производство разноски за
държавна такса от 222.06 лв. и 855.15 лв. за особен представител, доколкото процесуалният
представител на ищеца изрично заяви в о.с.з., че претендира за присъждане само тях. В този
смисъл, макар по делото да е налице доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение
от 855.15 лв., съдът не следва я присъжда в полза на ищцовата страна.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. С., ул. “***, представляван заедно от
Изпълнителните директори М.К. и С.С., действащи чрез адв. К. В., СУМАТА от 5 551.53 лв.
/пет хиляди петстотин петдесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
3
възстановено от Гаранционен фонд по щета с № ***г., обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. “****” с рег. № ***, собственост на Ж.Л., в следствие на ПТП,
настъпило на 14.06.2016 г. във Франция, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба /06.10.2022г./, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. П., обл. Т., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. С., ул. “***, представляван заедно от
Изпълнителните директори М.К. и С.С., действащи чрез адв. К. В., СУМАТА от 1 077.21 лв.
/хиляда седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ - разноски по делото, от
които държавна такса в размер на 222.06 лв. и 855.15 лв. за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4