ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 65208.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500536 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕООД,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г., чрез юрисконсулт З., против
определение № 2421/14.07.2020 г., постановено от Районен съд – Перник по гр. дело №
1327/2020 г., в частта му, с която е оставено без уважение възражението на
застрахователното дружество за неподсъдност на предявените от „Маримекс“ ООД срещу
него искове.
В частната жалба ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕООД твърди, че
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК не е приложима към всички искове по Кодекса на
застраховането, а само по тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, като
активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. В случая претенцията на
ищеца се основава на вземане по застрахователен договор, във връзка с настъпило
застрахователно събитие, а не на непозволено увреждане, независимо че застрахователното
събитие може да бъде реализирано и като ПТП. Предвид тези съображения се иска отмяната
на атакуваното определение и изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен
съд, който се явява компетентен съобразно общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК.
Ответната страна – "Маримекс" ООД, представлявано от пълномощника адв. И. Б.,
представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната
жалба. Счита определението на районния съд за правилно, но на друго основание, а именно
приложимост на нормата на чл. 113 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
1
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
На 25.02.2020 г. "Маримекс" ООД подава в Районен съд – Перник искова молба против
ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕООД за заплащане на сумата от 4196,29 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на договор за
застраховка "Каско на МПС" и за сумата от 528,04 лева – обезщетение за забава, считано от
29.11.2018 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В отговора на исковата молба ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕАД прави
възражение за местна подсъдност на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл. 108, ал. 1 от ГПК.
Иска прекратяване на делото пред Районен съд – Перник и изпращане на исковата молба за
разглеждане от Софийския районен съд.
С обжалваното определение Районен съд – Перник оставя възражението без уважение.
В мотивите съдът се е основал на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК и е приел, че същата
визира всички искове за обезщетения по Кодекса на застраховането. В случая процесният
иск е такъв и тъй като седалището на ищеца към момента на настъпване на
застрахователното събитие е гр. Перник, то не намира приложение общата подсъдност по
чл. 108 ЗС и местно компетентен да се произнесе по спора е РС- Перник.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва
определението във връзка с подсъдността.
Частната жалба е насочена срещу определение, което се отнася до подсъдността на
спорното правоотношение, изхожда от легитимирано лице и е подадена в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК и от нейното съдържание,
се извежда необходимост от установяване на фактически състав съдържащ като твърдян,
респективно доказан факт на непозволено увреждане, с оглед, на който е уредена
възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за
обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност – по неговото
местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по
щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по
осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо,
че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при
2
застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат
определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не
от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.
Следователно особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по
отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопоржадащ факт е
непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. / в
този смисъл е Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о.,
ТК/
Независимо от това, че не се прилага по отношение на предявения от "Маримекс" ООД
иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор "Каско МПС"
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, то приложение намира чл. 113 ГПК. В мотивите към т. 6
на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено по тълкувателно дело №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че застраховано по застраховка "Каско"
физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/2019 г., искът на
потребител може да бъде предявен по неговия настоящ или при липса на такъв постоянен
адрес. Легалното определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането в редакцията, обн. ДВ,
бр. 205/2015 г., е дефинирано понятието "ползвател на застрахователни услуги". Това може
да бъде застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице,
другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и
физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му
на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай между страните в първоинстанционното производство е сключен
договор за застраховка – застрахователна полица "Каско на МПС". Като страна по този
договор ищецът притежава качеството "потребител на услуга" по смисъла на § 13, т. 1, вр. с
т. 14 от ДР на ЗЗП, от което произтича правото му на избор на местна подсъдност по чл. 113
от ГПК. Искът на "Маримекс" ООД е основан на възникнало в полза на ищеца право на
обезщетение по договор за застраховка, от което следва, че същият притежава белезите на
потребителски иск по смисъла на чл. 113 от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д № 148/2010 г. и определение №
837/26.10.2011 г. по ч. т. д. № 127/2011 г., ІІ ТО. Според тази практика понятието изборната
подсъдност не е обусловена от вида на потребителите и разграничаването им на физически
и юридически лица. Поради това, не съществува пречка правото на изборна подсъдност да
се упражни и от юридическо лице. В конкретния случай правото на избор на местна
3
подсъдност на ищеца е упражнено с предявяването на иска пред Районен съд – Перник, в
чийто район се намира седалището му. В резултат на направения избор е дерогирана общата
местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на
Софийски районен съд, като съд по седалището на ответника. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т.
д. № 1395/2013 г., II ТО на ВКС, определение № 552/12.08.2014 г. по ч. т. д. № 4109/2013 г.
II ТО, определение № 562/19.08.2014 г. по ч. т. д. № 3457/2013 г., II ТО и определение №
268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., II ТО, определение № V-11/05.01.2017 г. по ч. гр.
д. № 1962/2016 г. на БОС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз,
обективирана в решение по дело С-137/08 по прилагането на Директива 93/13/ЕИО от 5
април 1993 г. В мотивите на решението се посочва, че "клауза, която предвижда всички
спорове във връзка с договора да са подсъдни на съда, в чийто район се намира седалището
на продавача или доставчика, налага на потребителя задължението да приеме
изключителната компетентност на евентуално отдалечен от неговото местоживеене съд,
което може да затрудни явяването му пред съда. В този смисъл такава клауза попада в
категорията на тези, които имат за предмет или резултат изключване или накърняване на
правото на потребителя да предяви иск и може да се счита за неравноправна. Подобна клауза
за подсъдност позволява на продавача или доставчика да осигури отнасянето на всички
спорове във връзка със стопанската му дейност до един и същ съд, който не е съдът по
местожителството на потребителя, което улеснява организацията по явяването на продавача
или доставчика пред съда и наред с това води до намаляване на разноските му за тази цел".
Именно по тези съображения е въведена изборната местна подсъдност в разпоредбата на чл.
113 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че ищецът
"Маримекс" ООД притежава качеството на потребител и е упражнил надлежно правото си
на изборна подсъдност.
Макар и по различни съображения постановеното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2421/14.07.2020 г., постановено от Районен съд –
Перник по гр. дело № 1327/2020 г., в частта му, с която е оставено без уважение
възражението на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕООД за неподсъдност на
предявените от „Маримекс“ ООД срещу него искове.
4
Определението не подлежи на обжалване по арг. от т. 9в от ТР 1/19.12.2013 г на
ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5