РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Свищов, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100502 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът твърди, че Г. К. И. имал сключен Договор за
потребителски кредит № 40004454338 от 08.06.2021г. с „П.К.Б.“ ЕООД, по
силата на който кредиторът се е задължил и е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 1500,00лева. Кредитополучателят поел
задължение да върне договорената сума, заедно с договорни лихви и
допълнителни услуги за срок от 18 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 186,45 лева и падежна дата всяко 1-во число на месеца.
Клиентът по Договор за потребителски кредит № 40004454338 е закупил
пакет от допълнителни услуги, по силата на който е получил приоритетно
разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, преди
клиентите, без закупен такъв пакет, както и за целия срок на договора му е
предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, като
отлага и/или намаляване плащането по вноски и/или променя падежната дата
по всяка вноска. За предоставените услуги клиентът дължал възнаграждение,
което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. С
решение №120 от 26.07.2022г. по гр.д.159/2022г. на СвРС на основание чл.26
1
ал.1 от ЗЗД са прогласени за нищожни клаузите, които предвиждат
закупуване и заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ за сумата 450,00лева
и „Флекси“ в размер на 900,00лева. За тези суми ищецът не е подавал
заявление. Съгласно договора в случай, че кредитополучателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане в
размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие. По договора е
длъжникът е заплатил сумата от 932,63лв., като последната му вноска е от
1.11.2021г., след което преустановил плащанията. Според ищеца към
15.08.2022г.,/ която дата считат за край на договора/ задължението на
ответника е в общ размер на 1143,65 лева, от които главница 1020,98лева-
неплатена главница; 52,84 лева (петдесет и два лева и 84 ст.) – неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.08.2022 г. до
01.12.2022г., 69,83 лева (шестдесет и девет лева и 83 ст.) – лихва за забава за
периода от 15.05.2022 г. до 29.03.2023 г. За посочената сума, ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 201/2023г. на СвРС е издадена
Заповед за изпълнение № 136/25.04.2023г. Длъжникът е получил съобщение
за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което
ищецът предявява настоящия установителен иск. В представено по делото
писмено становище моли съда да признае за установено, че ответникът им
дължи гореописаните суми, като се присъдят и направените в исковото и
заповедното производство разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът, чрез адв.М. М. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът
е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави
възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем, сключен
със „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК*********2 на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11
ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че доверителят му на основание чл. 23 от ЗПК
дължи само чистата сума по кредита, от които следва да се приспаднат
внесените суми. В писмено становище излага подробни съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
2
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
136/25.04.2023г. по ч.гр.д.201/2023г. на СвРС - Г. К. И., ЕГН **********
следва да заплати на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********2 сумата
1020,98 лева (хиляда и двадесет лева и 98 ст.)– неплатена главница; 52,84
лева (петдесет и два лева и 84 ст.) – неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 15.08.2022 г. до 01.12.2022 г.; 69,83 лева (шестдесет и
девет лева и 83 ст.) – лихва за забава за периода от 15.05.2022 г. до 29.03.2023
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 29.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С подписването на договора, кредитополучателят удостоверил, че е
получил екземпляр от договора за потребителски кредит и неговите
приложения. Съгласно декларации - т. А към договора за потребителски
кредит, неразделна част са Общи условия към договора за потребителски
кредит за физически лица, които са предадени при подписване на договора и
с които кредитополучателят се е запознал преди подписване на договора,
приел ги е и се е задължил да ги спазва, за което е положил подписа си под
клаузите на договора и Общите условия. Съгласно Декларации т. Г на
клиента е предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на български език - информация във формата на
Стандартен европейски формуляр; разяснения, които са му дала възможност
да прецени доколко предлагания потребителски кредит съответства на
неговите възможности и финансово състояние; разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите
продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях в т.ч.
последиците в случай на просрочени плащания и разяснения на пакета от
допълнителни услуги, които могат да се предоставят, както и правата и
задълженията по тях. Видно от Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, същия е връчен на
ответника на 08.06.2021г. срещу подпис, удостоверено в долния край на
документа. Същия удостоверил с полагане на подписа си на Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, че на 08.06.2021г. е получил допълнителна преддоговорна
информация.
Видно от приложеното извлечение по сметка към договор за
3
потребителски кредит № 40004454338, ответникът е извършвал плащания по
договора, като към 26.07.2023 г. е заплатил сума в размер на 932,63 лева, а
общата сума на остатъчното задължение по договора за кредит към
26.07.2023г. е в размер на 1073,82 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, както и
неизпълнението на договора. От събраните по делото писмени доказателства
по безспорен начин се установи, че между ищеца и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение, което е породило уговорените
правни последици, а именно по Договор за потребителски кредит №
40004454338/08.06.2021г. По делото не се спори, а и от представените
заверени копия на формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, договор за потребителски кредит и декларациии, че
Г. К. И. е сключил Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№ 40004454338/08.06.2021г. с „П.К.Б.“ ЕООД. По силата на същия ищеца е
предоставил в заем на ответника парична сума в размер на 1 500,00 лева, със
срок на кредита 18 месеца, размер на вноската – 111,45 лева, падеж на
вноската – 1 ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите – 48,62 %,
годишен лихвен процент – 41,00 % , лихвен процент на ден – 0,11 %, общо
задължение по кредита 2006,07 лева. Видно от договора, по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги, кредитополучателят дължал и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги - „Фаст“ в размер на 450,00 лева и
„Флекси“ в размер на 900,00 лв. Така общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги било в размер на 3356,07 лева, общ размер на
вноската – 186,45 лева и дата на погасяване – 1 число от месеца. Признава се
от ищеца, а и служебно известно е на съда, че с Решение № 120/26.07.20222
г., постановено по гр.д. № 159/2022 г. по описа на СвРС, на основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД са прогласени за нищожни клаузите, които предвиждат
закупуване и заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ за сумата 450,00 лева
и „Флекси“ в размер на 900,00 лева. За тези суми ищецът не е подавал и
заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Не се спори по делото, че дружеството
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора като превело парична
4
сума в размер на 1500 лв., видно от приложеното преводно нареждане.
Не се спори по делото, а и се установи от приложеното извлечение по
сметка, че липсва плащане от ответника по договора за кредит и остатъчното
задължение е в размер на исковата сума от 1020,98 лева - главница. Не са
ангажирани от ответника доказателства за заплащане на сумата.
Съобразявайки приложения по делото погасителен план настоящият съд
констатира, че към момента е настъпил падежа на всички, включително и на
последната погасителна вноска предвидена за плащане на 01.12.2022 г. Ето
защо и предявеният в настоящото производство иск се явява основателен за
размера на падежиралите незаплатени вноски за главница, като в настоящия
случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит, тъй
като последната от тях е била с дата на погасяване - 01.12.2022 г. С оглед на
това съдът счита иска за основателен и доказан и следва да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 1020,98 лева главница – неплатено задължение по
договор за потребителски кредит № 40004454338/08.06.2021г.
Спорен е въпроса нищожна ли е клаузата за възнаградителната лихва. С
изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от в сила от 23.07.2014 г., се
определи максимума на ГПР - той не бива да надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с Постановление на МС. Към 08.06.2021 г. основният лихвен процент,
определен от БНБ, е 0. 00 %, което означава, че към същия момент законната
лихва е 10. 00%, а нейният петкратен размер - 50 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, ГПР включва лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. Възможно е ГПР да включва само разходи на
потребителя за лихви. Тогава ГПР, респ. лихвите не трябва да надвишават
законово регламентирания с изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимално
допустим размер на ГПР, т. е. 50 %. В процесния случай ГПР е 48.62 %, в
които се включва ГЛП 41. 00 %. Тъй като заявителят претендира заплащането
само на лихва, е безпредметно да се обсъжда завишени ли са другите разходи,
включени в ГПР. От значение е единствено изводът, че съглашението за
плащане на лихва в размер на 41.00 % годишно не противоречи на закона и не
накърнява добрите нрави, поради което претенцията относно
възнаградителната лихва следва да бъде уважена. Както се посочи по горе , с
5
влязло в сила Решение № 120/26.07.20222 г., постановено по гр.д. № 159/2022
г. по описа на СвРС, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД са прогласени за
нищожни клаузите, които предвиждат закупуване и заплащане на
допълнителни услуги „Фаст“ за сумата 450,00 лева и „Флекси“ в размер на
900,00 лева и то с мотив, че при включването им в ГПР, същият би надвишил
50%.
Относно иска по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
С оглед основателността на иска за главното вземане основателна е и
исковата претенция за акцесорното вземане за мораторни лихви. Тъй като
ответникът не е изпълнил точно своята парична престация, той е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната, полза поради което съдът намира този иск за основателен.
Обезщетението е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, в размер на 69,83 лева, дължима от 01.12.2022
г. – датата на изтичане на погасителния план до 29.03.2023 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на разноските. Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното
производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в
заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на
предявения установителен иск за вземането за главница и лихви, дължимите
разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 105,00
лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца. Ищецът не е обжалвал
разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане на разноски по заповедното производство от Г. К. И.
за разликата от 105,00 лева до 205,00 лева.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на
425,00 лева, от които 25,00 лева ДТ, 400,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че претендираното юрисконсултско
възнаграждение е завишено и не е съобразено със законовите разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на
6
юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно
чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в Наредба за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата
на чл.25 от НПП и да определи размера на възнаграждението в размера от 100
лева до 360 лева, а не чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, както е заявено от представителя на ищеца.
Съобразявайки вида на делото, характера на иска и процесуалните действия
на пълномощника на ищцовото дружество, в т.ч. съдържание на исковата
молба и писмено становище по делото, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 29.03.2023 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в Свищовския районен съд и към настоящия момент) в полза на
„П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********2, седалище и адрес на управление гр.
София, **************, представляван от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч., чрез юрк.
Г. Г., съществува вземане против Г. К. И., ЕГН ********** с настоящ адрес
гр. Свищов, ************************ за сумата 1020,98 лева (хиляда и
двадесет лева и 98 ст.) – неплатена главница; 52,84 лева (петдесет и два лева
и 84 ст.) – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
15.08.2022 г. до 01.12.2022 г.; 69,83 лева (шестдесет и девет лева и 83 ст.) –
лихва за забава за периода от 01.12.2022 г. до 29.03.2023 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 29.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 136/25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 201/2023 г. на
Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА Г. К. И., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Свищов,
7
************************ да заплати на П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********2,
седалище и адрес на управление гр. София, *************, представляван от
С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч., чрез юрк. Г. Г. сумата 105,00 лева, представляваща
разноски в заповедното и сумата 175,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8