№ 514
гр. Русе, 24.11.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Маня Пейнова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
гр. дело № 302 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по предявен от О.
Р., представлявана от к.П. С. иск, с който иска да бъде признато по отношение
на Българската държава, представлявана от М. на р. р. и б., че О. Р. е
собственик на 456,60/766 кв.м. ид. части от УПИ І –
636 в кв. 89, представляващи 58,84 % ид. части от терена, предмет на АЧДС № 3706/1.08.2005 г.,
представляващ ПИ с идентификатор 63427.2.636 по КККР на гр. Р. с площ 773
кв.м., с адрес: гр. Р., ул. ***, при съседи 63427.2.43, 63427.2.41,
63427.2.645, 63427.2.5633, 63427.2.652, 63427.2.5075 и построените в него
сгради: 379/634 кв.м. ид. части от триетажна масивна
сграда, заедно с 58,94 % ид. части от общите части на
сградата и 358/643 ид. части от сутерена на сградата,
предмет на АЧДС № 3706/1.08.2005 г., представляващи триетажна сграда със
сутерен с идентификатор 63427.2.636.1 по КККР на гр. Р. със застроена площ от
611 кв.м. и адрес: гр. Р., ул. *** и едноетажна стопанска пристройка със
застроена площ 76 кв.м., предмет на АЧДС № 3706/1.08.2005 г., представляваща
сграда с идентификатор 63427.2.636.2 по КККР на гр. Р., на един етаж със
застроена площ 163 кв.м., с адрес: гр. Р., ул. ***.
Заявява, че неправилно Българската
държава е съставила горепосочения АЧДС и актувала като държавен процесния имот. Твърди, че имотът е общински като правото
на О. на първо място произтича от правоприемство по
силата на закона. С Акт № ****/30.06.1987 г. на СДТ „О. х.“ Р. бил предоставен
за оперативно управление комплекс „Б.“, състоящ се от масивна триетажна сграда,
застроена върху 828 кв.м. и обем от 12 399 куб.м. с мансарден етаж.
С Решение № 40/21.04.1989 г. на ОНС
Русе, с общинско имущество била образувана фирма „О. х.“, която поема активите
и пасивите на досегашното ТП „О. х.“ по баланса му към 31.03.1989 г. /което
предприятие се прекратява съгласно т. 2 от същото решение/, както и другите му
права и задължения. С Решение № 69/3.05.1989 г. на ОС Р. била регистрирана
общинска фирма „О. х.“ с уставен фонд от 6 750 000 лв. общинско
имущество, което получило като правоприемник на ТП „О. х.“ Русе.
С Решение № 40, т.1 по протокол №
4/24.01.1992 г. на ОбС Русе било взето решение за
прекратяване дейността на ОФ „О. х.“, като активите, пасивите и договорите за
наем били поети от общината. Твърди още, че механа „Б.“, к.а. „Б.“, ресторант
„Г.“ и хотел „Б.са били включени в активите на тази фирма, което се
удостоверявало от рекапитулацията за разпределението на дълготрайните активи по
направления по балансови сметки на ликвидираната фирма по обекти, както и от
рекапитулацията за предадените дълготрайни активи по обекти на Община Русе.
Заявява, че със Заповед № 319/30.03.1992
г. на К. на О. Р. била назначена ликвидационна комисия, която да уреди от името
и за сметка на О. Р., приемането на активите и пасивите, ликвидацията на
пасивите по установения ред, включването на активите в счетоводството на О. Р..
От съставения ликвидационен протокол се установявало, че активите и пасивите на
ликвидираната общинска фирма са предоставени към счетоводството на „О. с. и и.
у.“ Р. ЕООД като направление за „О. х.“. Тъй като това прехвърляне се оказало
нецелесъобразно и със заповед № 1419/25.08.1992 г. на О. Р. било организирано
прехвърлянето им към новосъздаденото тогава направление „Наемни отношения“ при
О. Ру.. С Решение № 3470/5.10.1993 г. на РОС била заличена общинска фирма „О.
х.“.
Ищецът твърди още, че съгласно § 6, т.
8 от ПЗР към ЗМСМА общинска собственост е имуществото прехвърлено в собственост
на общините съгласно преходните разпоредби на този закон, а съгласно § 7, т. 6
от него с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините
обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравно, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, а безспорно
такова е предназначението на един терен и построения върху него хотел. Позовава
се и на § 42 от ПЗР към ЗОС. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ответникът Б. д.,
представлявана от М. на р. р. и б., по пълномощие от О. у. на о. Р. е депозирал
отговор на исковата молба. Твърди, че на основание чл. 68 ЗДС, ПМС №
1245/13.05.1950 г., ЗОЕГПНС, Решение № 588/15.06.1995 г. на РРС, заповед № 279/10.02.1999
г. на кмета на О. Р. и скица № 680/13.05.2005 г. и АДС № 430/30.06.1987 г.
държавата се легитимира като собственик на 456,60/766 кв.м. ид.
части от УПИ І – 636 в кв. 89 /сега ПИ с идентификатор 63427.2.636/,
представляващи 58,84 % ид.ч. от терена, заедно с
379/634 кв.м. ид. части от триетажна масивна сграда,
заедно с 58,94 % ид. части от общите части на
сградата и 358/643 ид. части от сутерена и едноетажна
стопанска пристройка със застроена площ 76 кв.м., за което е съставен АЧДС №
3706/1.08.2005 г. Заявява още, че неоснователно и недоказано е твърдението на
ищеца за наличие на основания за придобиване на държавния имот, както по силата
на правоприемство, така и по силата на разпоредбите
на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОС. Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
По първия кадастрален и регулационен
план от 1905 год. в кв. 58 на гр. Русе са
били заснети в кадастралните си граници имоти с пл. № № 26, 27 и 28 с отредени
за тях парцели към 1946 г., както следва: парцел VIII-26, парцел Х-27 и парцел IX- 28 в кв. 95 /л.
124/.
В парцел IX-28,
кв. 95, собственост на т. м. о. с площ от 560 кв. м., е съществувала двуетажна
масивна сграда, с трети мансарден етаж и сутерен, със застроена площ 449 кв.
м., представляваща хотел „Р.“.
Сградата на хотела е изградена и
завършена в началото на миналото столетие, през 1915 г., което се установява от
акт № 8430/30.06.1987 г. /л. 28/. В края на 1957 г., вследствие на пожар е
изгорял целият мансарден етаж. От сградата е останала незасегната част от 5194
куб. м., заедно с масивна, пристроена
към голямата сграда, кухня с 35 кв. м. ЗП. С цел възстановяване,
надстрояване и разширение на изгорелия хотел са били предприети процедури по
замяна на парцел IХ-28 - собственост
на Т. м. о., парцел Х-27 - в съсобственост на Д. Ж. и А. А., които заедно с
парцел VIII-26, одържавен по ЗОЕГПНС
са били обединени със Заповед № 7674/12.12.1958 г., в
един нов общ парцел VIII-
за хотел на ГНС, с обща площ от: 560+240.60+212 = 1012.60 кв
м. /л. 123- л. 124/. Новообразуваният парцел съгласно заключението на вещото
лице по т. 2 от СТЕ е бил отреден по реда на чл. 55а /бр. ДВ бр.54/6.12.1956
г./ от ЗПИНМ за образуване на парцели за държавно, обществено, групово и
кооперативно и жилищно строителство. Видно от отметката в скицата за сливането
на трите парцела в общ парцел VІІІ предназначението е било за хотел на ГНС. През
периода от 1959 до 1962 г. са били извършвани възстановителни дейности на
изгорелия мансарден етаж и цялостна реконструкция, с осъвременяване на сградата
като върху 449 кв. м. е застроен нов обем от 1507 куб. м., както и изграждане
по двете прилежащи улици на нови крила, съответно по ул. *** - нова пристройка
от два етажа, мансарден етаж и сутерен в границите на имот пл. № /**, с лице 14.40
м., възстановен на В. Д. Ж., по ул. *** - нова пристройка, на два етажа плюс мансарден етаж и с частичен
сутерен, обхващаща изцяло лицето на бившия парцел VIII-
26 от 11,00 м. и незастроената част от парцел
IX – 28 от 2,00 м., а на мястото на старата кухня през
1962 г. е построена нова, заменена през 1981-1984 г., като върху една част се е
оформил II етаж. В останалата част на двора е изградено мазутно стопанство. Новоизградените
пристройки, заедно с реконструкцията на изгорялата част от съществуващата
сграда, са оформили обособения комплекс „ Б.“ в съвременния си вид като
неразделна част от него. Комплексът е
многофункционален, включващ три отделно функциониращи обекта: хотелска част с достъп от централния
вход от пл. ***, по оригиналното стълбище на стария хотел „Р.“ и пристройките
по двете улици с хотелски стаи в етажа и мансардния етаж, които представляват
неразделна част от хотела с достъп от общите хотелски коридори. Основен инвеститор
на разширението и възстановяването на хотел „ Р.“
е бил ГНС Русе.
На 30.06.1987 г. е
съставен АДС № 8430 /л.28/ за новообразувания
комплекс „Балкан”, състоящ се от масивна
триетажна сграда от 828 кв. м. застроена площ и обем от 12399 куб. м., цялата на маза от 784 кв.м.
ЗП и 1803 куб. м. обем, с мансарден
паянтов трети етаж. Разпределението на етажите са подробно описани в акта. В
АДС е посочено, че новообразуваният парцел е станал държавна собственост със
заповед № 163/28.02.1977 г. на ОНС Русе.
С
Решение № 40/21.04.1989 г. на ОбНС Р., на основание
чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „б“ от Указ № 56 на ДС на НРБ за стопанската дейност,
чл. 10 от ППУСД и във връзка с Разпореждания на МС № 6/28.04.1988 г. и №
4/7.04.1989 г. е била образувана с общинско имущество, общинска фирма с наименование
„ О. х.” и с основна дейност – обществено хранене, която поела активите и
пасивите на досегашното ТП „О. х.“ по баланса му към 31.03.1989 г. /което
предприятие се прекратява съгласно т. 2 от същото решение/, както и другите му
права и задължения /л. 29- л. 30/.
Новата фирма „О. х.“ с уставен фонд от
6 750 000 лв. общинско имущество, което получила като правоприемник на
ТП „О. х.“ Р., е била регистрирана с Решение № 69/03.05.1989 г. на ОС Русе,
Фирмено отделение. /л. 31/.
Същата е просъществувала до 1992 год. когато с
Решение № 40, т.1 на ОбС Р., прието с Протокол №
4/24.01.1992 г. на основание чл. 12 от Указ № 56 за стопанската дейност е
прекратена дейността на ОФ „О. х.“ като активите, пасивите и договорите за
отдаване помещения под наем се поемат от общината /л. 35/. Със заповед № 319/30.03.1992 г. к. на О. Р. е
определил ликвидационна комисия, която от името и за сметка на О. Р. да уреди
приемането на активите и пасивите, ликвидиране на пасивите по установения ред,
включване на активите в счетоводството на общината и др. т. /л.61/. С Решение №
1711/06.04.1992 г. на РОС, Търговско отделение, е регистрирано прекратяване на нейната
дейност /л. 34/.
От приложената на л. 43 - л. 48 от делото
рекапитулация за разпределението на дълготрайните активи по направления по
балансовите сметки на ликвидираната фирма „О. х.“ по обекти се установява, че
под № № 30, 31, 32 и 88 са включени съответно: механа „Б.“, к.а. „Б.“,
ресторант „Г.“, х-л „Б.“. Същите обекти под същите номера фигурират в
рекапитулацията на предадените дълготрайни активи по обекти на О. Р. /л. 49-
л.53/.
С Решение № 3470/5.10.1993 г. на ОС Русе,
Фирмено отделение е вписано заличаването на ОФ „О. х.“ Р. /л.62/.
С писмо № 66 00- 809/23.11.1995 г. на к. на О.
Р. е било предявено искане до областния управител на Русенска област за деактуване на имота, представляващ т. н. комплекс „Б.” по реда на
Разпореждане на МС № 111/1992 г. /л. 162/, одържавен с АДС №
8430/30.06.1987 г. /л. 68- л.69/. В него
е посочено, че със заповеди № № 1868/02.11.1992 год., 1009/25.05.1993 год. и
2353/17.11.1993 год. на кмета на О. Р. целият комплекс е бил отдаван под наем. Във
връзка с искането на к. на О. Р., о. у. е отправил писмено искане до МФ, Отдел
„Държавни имоти“ за деактуване на имота /л. 66/,
уточнявайки, че се касае за комплекс „Б.”, че предназначението на имота
отговаря на изискванията на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и следва да премине в
собственост на О. Р. като обект на нейната инфраструктура с местно значение, задоволяващ
търговски потребности. Уточнява още, че съгласно АДС имотът се стопанисва и
управлява от О. Р. и не е включен в капитала на държавна фирма или еднолично
търговско дружество с държавно участие.
В
отговора на МФ е било разпоредено преписката да бъде
разгледана на основание чл. 78, ал.1 от Закона за държавните имоти / ДВ бр.
44/1996 г. /л.65/.
С Решение № 588/15.06.1995 г. на РРС /л.
128 - л. 129/ е прогласена нищожността на замяната, сключена през 1958 г. и О.
Р. била осъдена да освободи и предаде владението на имота – дворно място от 560
кв.м., парцел ІХ-28 в кв. 95, заедно с построената в него триетажна сграда с площ
449 кв.м. на М. н. Р. като последното било осъдено да заплати на О. Р. стойността
на направените подобрения в имота. Владението било предадено с договор от
24.09.1996 г. /л.130/ и бил подписан споразумителен
протокол от 2.06.1997 г. /л. 131/, в който са описани сроковете за заплащане на
дължимите от Мюсюлманското настоятелство суми.
Със заповед № 2067/24.10.1994 год. бил
одобрен ЧЗРП и КЗСП на парцел I-636 със запазване на съществуващите застройки. /л. 109,
черт. 110,111/.
Съставен
бил и самостоятелен АОбС № 792/21.10.1996 г. за целия
бивш парцел Х-27, кв. 95 по плана на гр. Русе от 240,60 кв. м. и магазин с 62,40
кв. м. ЗП /л. 23/.
Със Заповед № 845/15.06.1998 г. на К. на О.
Р. /л.132/ било отменено отчуждаването на част от имот пл. № 636, кв. 89 /от
бившия парцел X-27, кв. 95/. За възстановения
имот бил съставен нот. акт № 3/6.10.1998 г. на В. Д.
Ж.. На основание чл. 86-А от ППЗТСУ със Заповед № 279/10.02.1999 г. на к. на О.
Р. било одобрено попълването на кадастралния план на кв. 89, ЦГЧ, гр. Русе с
нов имот пл. № 5075 /бивш п. Х-27 от пл. № 636/. Със същата заповед бил одобрен
ЧИРП на кв. 89, като бил образуван нов парцел V-5075 като парцел І-636 е
обособен в нови граници. В резултат на това площта на имот пл. № 636 била
намалена с площта на пл. № 5075 и станала 779 кв.м. С договор от 11.03.2003 г.
/л.137/, по реда на чл. 36, ал.2 ЗОС, на В. Д. Ж. била продадена останалата
част от имота по АОС № 792/21.10.1996 г. В резултат на постигнатото
споразумение, със заповед № 678/25.03.2003 г. на к. на О. Р. е бил отписан
недвижимият имот, с отметка в АОбС № 792/21.10.1996 г. /л. 135- л.136/.
На основание
чл. 68 ЗДС, ПМС № 1245/13.05.1950 г., ЗОЕГПНС, Решение № 588/15.06.1995 г. на
РРС, заповед № 279/10.02.1999 г. на к. на О. Р. и скица № 680/13.05.2005 г. бил
съставен АЧДС № 3706/01.08.2005 г. /л. 26 - л.27/ за 456.60/776 кв.м. ид. части от УПИ I-636 в кв. 89, представляващи 58.84% ид. части от терена и построените в него сгради са вписани в
режим на съсобственост, както следва: 379/643 кв. м. ид.
части от триетажна масивна сграда, заедно с 58.94% от общите части на сградата
и 358/643 кв.м. от сутерена на сградата и едноетажна стопанска постройка със
застроена площ 76 кв.м. – частна държавна собственост и 319.40/776 кв. м. ид. ч. от терена и 264/643 кв. м. ид.
ч. от триетажната сграда и 285/643 кв. м. ид.ч. от
сутерена на тази сграда - собственост на Мюсюлманската настоятелство.
Вещото лице дава заключение,
че така актуваните от Б. д. имоти /терен и сгради/ попадат върху площта на
парцел VІІІ в кв. 95 – за хотел на ГНС по действалия към 1958 г. КРП на гр. Р.
като сборът от площите на двете
сгради, актувани като държавни: 379 + 76 = 455.00 кв. м. ЗП се идентифицират с
посочената в акта площ от 456.60 /с една допустима при изчислението
разлика от 1.6 м2 / представляваща ид. ч. от площта на държавата в съсобственост, с Мюсюлманското настоятелство в УПИ I-636, кв. 89. Съгласно т. 1 от СТЕ е налице идентичност
между УПИ I-636 в кв. 89 по действалия КРП на гр. Русе и ПИ с
идентификатор 63427.2.636 по КККР на гр. Русе /л. 88/.
Гореизложеното съдът намира за установено от
приетите по делото писмени доказателства, както и от съдебнотехническата и допълнителната съдебнотехническа експертизи, които кредитира изцяло като
неоспорени, компетентни и обективни.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявени от О.
Р. против Б. д., представлявана от М. на р. р. и б. о. съединени в условия на
евентуалност положителни установителни искове по чл. 124,
ал. 1 ГПК за право на собственост върху надлежно индивидуализирани недвижими
имоти – 456,60/766 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор 63427.2.636 по КККР на гр. Р. и находящите
се в него сгради: 379/634 кв.м. ид. части от сграда с
идентификатор 63427.2.636.1 и сграда с идентификатор 63427.2.636.2. Главният
иск е за собственост на основание правоприемство съгласно
заявеното в исковата молба и уточненията в о. с. з. на 28.09.2017 г. от страна
на процесуалния представител на ищеца. Макар и от негова страна да не е
посочена конкретната правна норма, то от изложените обстоятелства се налага
извода, че в случая същият се позовава на § 6, ал.2, т.1, предл.2
ПЗР ЗМСМА. Евентуалните са за трансформация
на държавна в общинска собственост по силата на закона с правно основание §
7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА и § 42 ПЗР на
ЗИДЗОС
/обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./.
На първо място, съдът намира за
необходимо да отбележи, че между сега
съществуващият комплекс „Б.“ /бивш х-л „Р.“/ и описаният имот в диспозитива на Решение № 588/15.06.1995 г., постановено по
гр. д. № 3357/1993 г. по описа на РС Русе, с което О. Р. била осъдена да
освободи и предаде владението на имота – дворно място от 560 кв.м., парцел
ІХ-28 в кв. 95, заедно с построената в него триетажна сграда с площ 449 кв.м.
на М. н. Р. и Договор за предаване владението на недвижим имот от 24.09.1996 г.
е налице разлика. В какво се състои тя е подробно изяснено в заключението на вещото
лице по допълнителната съдебно техническа експертиза.
Правилното
решаване на спора е обусловено от изясняването на въпроса какъв е бил статута
на спорния имот в един достатъчно продължителен период от време преди
осъществяването на коренните промени в законодателството, свързани с
преобразуването на държавната /общонародна/ собственост, извършени след 1990 г.
Началото на тези промени е закрепено в разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 от Конституцията от 1971 г., след изменението й в ДВ, бр. 29 от 1990
г., съгласно която собствеността в републиката е държавна, общинска, кооперативна,
собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична
собственост на граждани и смесена.
Първата
подробна законова регламентация на общинската собственост се съдържа в Закона за местното самоуправление и местната администрация /обн., ДВ, бр. 77 от
17.09.1991 г./. В § 6 от ПЗР на закона е определено кои обекти са общинска
собственост, а § 7 от ПЗР посочва кои държавни имоти стават общински с влизане
на този закон в сила. Тези разпоредби се отнасят както за заварени обекти, т.е.
такива, които са били държавни при влизане в сила на ЗМСМА, така и за обекти,
които ще се придобиват в бъдеще. Общините придобиват тези обекти от държавата
безвъзмездно, а прехвърлянето на собствеността настъпва по право, без да е
нужно да се издава административен акт. Докато § 6 ПЗР ЗМСМА има предвид недвижими имоти и движими вещи, които
стават общинска собственост съобразно основанието за придобиването им, § 7
визира само недвижими имоти, които стават общински с оглед вида им, т.е.
съобразно техните физически и икономически признаци и предназначение.
Следва да се отбележи, че между
страните не съществува спор относно това, че към деня на влизане в сила на
ЗМСМА - 17.09.1991 г., с който се въвежда за първи път от приемане на Конституцията на РБ през 1991
г. разграничение на държавната и общинската собственост, процесните
недвижими имоти са били държавна собственост.
С § 6 ПЗР ЗМСМА, ДВ
бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г. се изменя чл. 6 /сега отм./ ЗС и по силата на ал. 2, т. 1 от същия общинска собственост става
имуществото, предоставено със закон в собственост на общините или включено в
уставния фонд на общински фирми. Общините са можели да включват в уставния фонд
на общински фирми, създадени по Указ № 56 за стопанската дейност, обн. ДВ, бр. 4
от 13.01.1989 г., отм. ДВ бр. 4 от 1989 г. само държавни имущества, които
са им били предоставени за управление и стопанисване, което следва от чл. 90 от Наредбата за държавните имоти, ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82 от
27.09.1996 г., според който държавните организации, на които е предоставено
стопанисването и управлението на държавните имоти, са длъжни да полагат
необходимите грижи за правилното им стопанисване и поддържане, като извършват
необходимите основни и текущи ремонти и не допускат увреждане, завладяване и ползуване на имотите от други лица.
За да се приеме, че спорните имоти са влезли в уставния
фонд на общинската фирма, следва да е налице решение на ОбНС
като компетентен орган за образуване на ОФ, съобразно УСД 56 и включване на
имуществото в капитала на фирмата, както и надлежно предоставено право на стопанисване
на съответния имот.
За да обоснове претенцията си за
собственост, основана на твърдяното от него правоприемство
ищецът е представил АДС №
8430/30.06.1987 год. /л. 28/, видно от т. 21, на който процесните
имоти са били предоставени за оперативно управление на държавната организация СДТ „О. х.“ Ру.. В т. 23 от акта обаче липсва
вписване въз основа на каква заповед е станало това, за да може да се направи
обоснован извод за надлежното му предоставяне. Извод за включване на сградите в
уставния фонд на посочената общинска фирма по съответния ред не може да бъде
мотивиран и от вписването в акт № 8430/30.06.1987 г. като бивш собственик на имота
ДТ „О. х.“, доколкото няма посочване кога и въз основа на какъв акт е станало
това. В подкрепа на заявената собственическа претенция ищецът е приложил и
решението на ОбНС Русе от 21.04.1989 г. за образуване
на ОФ „О. х.“ по реда на Указ № 56 за стопанската дейност /л. 29-л. 30/, от
което се установява, че новообразуваната общинска фирма поема активите и пасивите
на досегашното ТП „О. х.“ /което предприятие е прекратено със същото решение/
по баланса му към 31.03.1989 г. Надлежно
приобщени към доказателствата са решенията на ОС Русе, Фирмено отделение за
регистрацията /л.31/ на новообразуваната общинска фирма, както и за регистриране
на прекратяването на нейната дейност през 1992 г. /34/, а впоследствие и за вписване
на заличаването й през 1993 г. /л.62/. От решението за прекратяване на дейността й,
взето от ОбНС Русе /л. 35/ се установява, че
активите, пасивите и договорите за отдаване помещения под наем на ОФ
„Обществено хранене“ се поемат от общината.
Проследявайки в хронологичен ред
твърдяното от ищеца правоприемство следва да се
отбележи, че не са ангажирани доказателства, че ТП „О. х.“ е правоприемник на
СДТ „О. х.“ Р., на когото е предоставено правото за оперативно управление /ако
се приеме, че е станало по надлежния ред/ върху процесните
имоти съгласно АДС през 1987 г. Отделно от това, по делото няма никакви данни процесните имоти да са включени в уставния капитал на
създадената по реда на Указ 56 общинска фирма "О. х." Р. при нейното
учредяване през 1989 г., когато в качеството си на универсален правоприемник
поела активите и пасивите на ТП „О. х.“ по баланса му към 31.03.1989 г. Този
баланс не е представен.
Няма данни и за това какви недвижими
имоти са били отразени като дълготрайни материални активи в баланса на
общинската фирма при прекратяването на дейността. От приложените от ищеца рекапитулации
за разпределението на дълготрайните активи
по направления по балансовите сметки на ликвидираната фирма „О. х.“ /л. 43 - л.
48/, както и за предадените дълготрайни активи по обекти на Община Русе /л. 49-
л. 53/ е видно, че под № № 30, 31, 32 и 88 са включени съответно: механа „Б.“,
к.а. „Б.“, ресторант „Г.“, х-л „Б.“. Индивидуализацията на тези обекти обаче не
е достатъчна, за да се направи категоричен извод, че става въпрос именно за процесните сгради, по отношение, на които ищецът претендира
да е станал собственик. Дълготрайните
материални активи са отразени само с наименованията на обектите, техните
инвентарни номера и стойност и затова няма как да се установи какви точно недвижими
имоти са били включени в тези активи.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи още, че обектите под № 30 и № 31, съответно механа „Б.“ и к.а. „Б.“ са
разпределени само по сметка 204 – оборудване, но не и по сметка 203 - сграден
фонд. Този въпрос остава неизяснен и от представения от ищеца ликвидационен
протокол, изготвен от ликвидационната комисия, назначена за ликвидиране на ОФ
„Обществено хранене“, приложен на л. 57 – л. 60 от делото. Видно от него,
същата е изготвила разделителен протокол, с който са предоставени активите и
пасивите на ликвидираната ОФ към счетоводството на „О. с. и и. у.“ ЕООД Р..
Самият разделителен протокол обаче не е представен. Няма данни и за това как е
формиран капиталът на това търговско дружество с общинско участие, включени ли
са процесните имоти като част от неговите дълготрайни
материални активи.
При така изяснените фактически обстоятелства,
съдът намира, че по делото не се установява изпълнение на фактическия състав на
чл. 6, ал. 2, т. 1, предл. 2 ЗС /отм./ за преминаване
на собствеността върху процесните имоти от държавна в
общинска.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения главен иск, поради което следва да бъде разгледан евентуалния – за признаване право на собственост на ищеца по силата на закона, а именно § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА, ДВ бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г. и § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./. Съгласно § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Не преминава в собственост на общините имущество, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Аналогичен текст е записан и в Закона за общинската собственост, обнародван в ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г., в чл. 2 от който са посочени обектите, които са общинска собственост. С обособяването на общинската собственост като самостоятелна от държавната, целта на законодателя е имуществото, в това число и недвижимите имоти, които са предназначени за задоволяване на административните потребности на общините, свързани с изброените в цитираните правни норми аспекти на обслужване на населението, както и са обекти от местната инфраструктура да станат общинска собственост по силата на самия закон. Тези, които не са предназначени да задоволяват такива потребности, респективно за такова обслужване на населението и не са обекти на местната инфраструктура остават държавна собственост.
В случая,
при съобразяване на всички изтъкнати от страните доводи и възражения,
основателността на предявения положителен установителен
иск е предпоставена от установяването по категоричен
начин от страна на ищеца, че е придобил собствеността върху процесния
имот, ведно с постройките върху него на
твърдяното правно основание - § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Положителният отговор на този въпрос е
обусловен от статута на имота /държавна собственост, непредоставен за
стопанисване и управление на държавно предприятие/ и конкретното му
предназначение към момента на влизане в сила на посочената разпоредба -
17.09.1991 година. От т. 1 и т. 2 на приетата и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че към 17.09.1991 г. – датата на влизане в сила на ЗМСМА, е бил в
сила обединения общ парцел VІІІ, чието предназначение е било „за хотел ГНС“.
Видно пък заключението на вещото лице по т. 4 от допълнителната СТЕ, основен
инвеститор на разширението и
възстановяването на хотел „Р.“ е ГНС Р.. По делото
е безспорно установено, че имотът представлява хотелски комплекс с включени в
него освен хотелска част, още и заведения за обществено хранене. Съдът счита,
че предназначението на процесните имоти обслужва
именно нуждите на О. Р., както за посрещане на гостите на града, така и за
задоволяване на потребностите на жителите на общината в сферата на общественото
хранене. При това положение е очевидно, че същият отговаря на характеристиките
на обект на общинската инфраструктура, предназначен за търговско обслужване. Съдът възприема
изразеното от процесуалния представител на ищеца становище, че е налице и
извънсъдебно признание от страна на областния управител на О. Р. за придобиването
на собствеността върху процесния имот и сгради от
страна на О. Р. на основание § 7, ал.1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съдържащо се в писмено
му искане съгласно чл. 88, ал.1 от НДИ, ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр.
82 от 27.09.1996 г. до МФ, Отдел
„Държавни имоти“ за деактуване на имота /л. 66/.
Такова според настоящия състав съставлява и нареждането по смисъла на горецитираната разпоредба от страна на министъра на
финансите до областния управител за разглеждане на преписката по компетентност
съгласно чл. 78, ал.1 ЗДС, обн. ДВ, бр. 44/1996 г.
/погрешно посочен като Закон за държавните имоти/, които извънсъдебни признания
съобразява наред с всички останали доказателства по делото.
Следователно и с оглед безспорното
обстоятелство, че процесните сгради с прилежащия към
тях терен към 17.09.1991 година са били държавна собственост, е била налице
положителната материалноправна предпоставка за
преминаването му в собственост на ищцовата община по
силата на закона. Този резултат се подкрепя и от кумулативното наличие на
отрицателната предпоставка, предвидена в § 7, ал. 2 от ПЗР на
ЗМСМА
- към същата дата няма твърдения, а и каквито и да са доказателства имотите да са
били включен в капитала, уставния фонд или да се водят по баланса на търговско
дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.
Изложеното обосновава извода за основателност на предявения евентуален иск за признаване право на собственост на ищеца по силата § 7, ал.1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, поради което другият заявен за трансформация на държавна в общинска собственост по силата на закона с правно основание § 42 от ЗИД на ЗОС не следва да бъде разглеждан.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, които съдът
констатира да са в размер на 2666,41 лв. - внесена държавна такса, 5,00 лв. - държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение, 266,64 лв. – такса за вписване на
исковата молба, 932,00 лв. - заплатени възнаграждения на вещото лице за двете
СТЕ /основна и допълнителна/, както и претендирано юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно тази разпоредба дължимото се възнаграждение на юрисконсулт следва
да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съответно разпоредбата на чл. 37 ЗПП
сочи, че размера на дължимото се възнаграждение се определя от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн. ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г. Така, конкретно при
съобразяване чл. 25, ал.2 от същата и като отчете, че настоящото дело е с
материален интерес над 10 000 лв., съдът счете, че на юрисконсулта на О. Р.
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 450,00 лв. Така общият
размер на разноските, сторени от ищеца, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, възлиза на 4320,05 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на Република България, представлявана
от М. на р. р. и б., с адрес: гр. С., ул. ***, че О. Р., представлявана от К. П.
С., с адрес: гр. Р., пл. *** е собственик на следния недвижим имот, а именно: 456,60/766
кв.м. ид. части от УПИ І – 636 в кв. 89,
представляващи 58,84 % ид. части от терена, предмет
на АЧДС № 3706/1.08.2005 г., при граници съгласно АЧДС: от север – ул.***, от
изток УПИ V-5075, ІІ-637 и ІІІ-645, от юг – ул. ***, от запад – ***, представляващ
ПИ с идентификатор 63427.2.636 по КККР на гр. Р. с площ 773 кв.м., с адрес: гр.
Р., ул. ***, при съседи 63427.2.43, 63427.2.41, 63427.2.645, 63427.2.5633,
63427.2.652, 63427.2.5075 и построените в него сгради: 379/634 кв. м. ид. части от триетажна масивна сграда, заедно с 58,94 % ид. части от общите части на сградата и 358/643 ид. части от сутерена на сградата, предмет на АЧДС №
3706/1.08.2005 г., представляващи триетажна сграда със сутерен с идентификатор
63427.2.636.1 по КККР на гр. Р. със застроена площ от 611 кв.м. и адрес: гр. Р.,
***, при съседи за поземления имот, върху който е построена: 63427.2.43,
63427.2.41, 63427.2.645, 63427.2.5633, 63427.2.652, 63427.2.5075 и едноетажна
стопанска пристройка със застроена площ 76 кв.м., предмет на АЧДС №
3706/1.08.2005 г., представляваща сграда с идентификатор 63427.2.636.2 по КККР
на гр. Русе, на един етаж със застроена площ 163 кв.м., с адрес: гр. Р., ул. ***,
при съседи за поземления имот, върху който е построена: 63427.2.43, 63427.2.41,
63427.2.645, 63427.2.5633, 63427.2.652, 63427.2.5075.
ОСЪЖДА Р. Б., представлявана от М. на р. р. и б., с адрес:
гр. С., ул. *** да заплати на О. Р., представлявана от К. П. С., с адрес: град
Р., *** сумата от 4320,05 лв. /четири хиляди триста и двадесет лева и пет стотинки/,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на отбелязване при условията на чл. 115, ал.1 ЗС в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: