Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 23.02.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело
№ 2 825 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 39 737, 07 лв.
Ищцата Р.Ч.Б., че с влязла в
сила присъда на наказателния съд, Б.Ю.Б. е признат за виновен, в това, че на
02.08.2015 г. на общински път BGS 1120, в участъка
между гр. Свети Влас и к.к. „Слънчев бряг“, в зоната на кръстовището, находящо
се между комплекс „Бътерфлай“ и комплекс „Лайфстайл 1“, при управление на
товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *****нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 119 ал.1 от ЗДвП като по непредпазливост причинил
смъртта на В.А.Б..
Твърди се, че ищцата е майка
на починалата в ПТП, която предявила претенция пред Гаранционен фонд на
28.01.2019 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на починалата й дъщеря. С писмо от 13.02.2019 г., ГФ одобрил сумата от
110 000 лв. като обезщетение, което й била заплатена на 21.02.2019 г.
Твърди се, че върху сумата, определена като застрахователно обезщетение не е
изплащано обезщетение за забава, което се следва от датата на увредата. При
тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и ищцата е
сезирала съдът с искане да осъди ответника да й заплати сумата от 39 737,
07 лв. – законна лихва за забава върху изплатеното й от ГФ обезщетение за
периода 02.08.2015 г. – 21.02.2019 г. Претендира се и заплащане на сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът Б.Ю.Б., редовно уведомен, чрез назначен
служебен адвокат – адв. Д.Ж.Д. – Ф., оспорва иска в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК. Заявени са възражения за неоснователност на
претенцията респ. възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК и
приетият доклад по делото, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят, а това се установява и от представената
по делото присъда № 134/29.05.2018 г. на ОС – Бургас по нохд 289/2018 г., че Б.Ю.Б.
е признат за виновен, в това, че на 02.08.2015 г. на общински път BGS 1120, в участъка между гр. Свети Влас и к.к. „Слънчев бряг“, в зоната на
кръстовището, находящо се между комплекс „Бътерфлай“ и комплекс „Лайфстайл 1“,
при управление на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *****нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 119 ал.1 от ЗДвП като по
непредпазливост причинил смъртта на В.А.Б.. Присъдата е изменена от АС – Бургас
в частта досежно размера на наложеното наказание, видно от представеното съдебно
решение № 133/23.10.2018 г. по внохд 164/2018г. и е влязла в сила на 10.01.2019
г., видно от стореното отбелязване върху същото.
Не е част от спорния предмет по делото и обстоятелството,
че Р.Ч.Б. е майка на В.А.Б., починала на 26.08.2015 г., а това обстоятелство се
установява и от представеното по делото удостоверение за наследници №
66/21.01.2019 г. на Община Златоград.
Страните не са формирали спор и относно обстоятелството,
че по повод заявена претенция на ищцата пред Гаранционен фонд на същата е
определено респ. заплатено на 21.02.2019 г. обезщетение в размер на
110 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й. Тези
обстоятелства се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства.
Страните не са формирали спор, че към датата на ПТП-то за
товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *****е липсвала валидно сключена
застраховка, покриваща риска „гражданска отговорност“. Прекият причинител на
вредите е установен с влязла в сила присъда. Присъдата на наказателния съд е
задължителна за настоящия граждански състав с оглед императивната разпоредба на
чл. 300 от ГПК.
Предмет на настоящото производство е обезщетение за
забава върху платена главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на деликт. Мораторната лихва за вземания, произтичащи от непозволено
увреждане тече от датата на вредоносното деяние като по арг. на чл. 84 ал.3 от ЗЗД длъжникът изпада в забава и без покана. С оглед липсата на сключена
застраховка „ГО“, право на увредения е да претендира репарация за причинените
му вреди от Гаранционен фонд, което право ищцата в настоящото производство е
упражнила. Съобразно нормата на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм., но релевантен с оглед
датата на деликта/ фондът изплаща обезщетения по реда, определен с правилника
за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.
Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията по реда на ал. 9. В
настоящото производство, видно от ангажираните доказателства, фондът е сезиран
от ищцата с претенция на 28.01.2019 г. респ. обезщетението, което й се следва е
определено и изплатено в рамките на посочения по-горе тримесечен срок. С оглед
изплатената главница и по изложените вече съображения, че обезщетение за вреди
от непозволено увреждане се дължи от датата на деликта, то отговорен за същото
е прекият причинител. Същите се следват от 02.08.2015 г. до 21.02.2019 г.,
датата на изплащане на обезщетението от фонда, доколкото е сторено в посочения
срок.
При проведено насрещно доказване ответникът чрез
процесуалния си представител е заявил своевременно възражение за изтекла
погасителна давност. Вземанията за лихви с оглед нормата на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен срок. По арг. на чл. 114 ал.3 от ЗЗД
началото на давността за вземания от непозволено увреждане тече от датата на
откриване на дееца. В настоящата хипотеза, същият е известен към датата на
деликта т.е. давността започва да тече от този момент. Няма данни същата да е
спирана респ. прекъсвана на някое от основанията, посочени в чл. 115 и чл. 116
от ЗЗД, доколкото воденото наказателно производство не е попада в приложното поле
на сочените разпоредби. Исковата молба е депозирана в съда на 27.02.2019 г.,
поради което давността е изтекла за периода от 02.08.2015 г. до 26.02.2016 г. и
за този период вземането е погасено по давност. Основателно и доказано е по
отношение на останалата част от процесния период 27.02.2016 г. – 21.02.2019 г.
При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК за сочената главница искът е
доказан и по размер за сумата от 33 339, 93 лв., до който размер същият
следва да бъде уважен и отхвърлен като погасен по давност за горницата до
пълния предявен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на ищцата се следва и сумата от 2 955, 08 лв., припадащата се част от
разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от
иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 333, 60 лв. – държавна
такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Ю.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.Д.
– Ф., служебен адвокат да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД на Р.Ч.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. С.Д. сумата от 33 339, 93 лв. – обезщетение за забава върху изплатена от
Гаранционен фонд главница за вреди от непозволено увреждане от смъртта на В.А.Б.
в периода 27.02.2016 г. – 21.02.2019 г. като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 39 737, 07 лв. и
за периода 02.08.2015 г. – 26.02.2016 г. като погасен по давност, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 955,
08 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б.Ю.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.Д.
– Ф., служебен адвокат да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 1 333, 60 лв.- дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщението до страните , че е изготвено.
Съдия: