№ 632
гр. Перник, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500389 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 286 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2283/2022 г. Районен
съд - П. е осъдил А. М. Д., с ЕГН: ********** да заплати на П. Б. П., с ЕГН:
********** сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - в резултат от телесно увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и
изразяващо се в избит преден долен десен зъб /41 зъб/ на ищцата П. Б. П., което
затруднява дъвченето и говоренето и сумата от 2/ 1500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - в резултат от телесно увреждане, причинено от
ответника А. М. Д. и изразяващо се в увреден преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата
П. Б. П., умъртвен по медицински път вследствие травмата, които увреждания са
предизвикали при ищцата болки, страдания и стрес и са нанесени от ответника А. М. Д.
на ищцата на дата 28.09.2018 г. при побой, за което ответникът е осъден с влязла в сила
присъда, ведно със законната лихва върху така претендираните суми.
С Решението са отхвърлени исковите претенции за неимуществени вреди -
болки, страдания и стрес, причинени от: 1/избиване на преден долен десен зъб /41 зъб/
на ищцата за сумата от 9 000 лева, представляваща разликата между уважения размер
от 8 000 лева и пълния предявен размер от 17 000 лева и 2/ увреждане и умъртвяване на
преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата за сумата от 3500 лева, представляваща
разликата между уважения размер от 1500 лева и пълния предявен размер от 5 000
лева, поради неоснователност на претенциите в отхвърлените части. На осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.
М. Д. чрез адв. А. Т., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в
частта, с която ответника е осъден да заплати на П. П. сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващо се в
1
избит преден долен десен зъб /41 зъб/ на ищцата, както и сумата от 1 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващо се в
увреден преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата. Твърди се, че процесното решение в
обжалваната му част е неправилно, постановено при грешна преценка от страна на
първата инстанция. В жалбата се излагат съображения, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства, които да аргументират правилността на постановения акт и
от които по категоричен начин да се доказва, че настъпилите при П. П. дентални
проблеми са резултат именно от страна на деликта, причинен от А. Д.. Намира за
завишен размера на определеното обезщетение, като допълва, че понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективни
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението и следва да бъдат
обсъдени в мотивите на съдебния акт. По всяко конкретно дело обстоятелствата са
различни, но най-общо те са очертани в постановлението - характерът на увреждането
и начинът на извършването му, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение, и постановяване на ново решение, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск. Прави се искане за присъждане и на сторените пред
двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. Б. П. чрез адв. К. Б., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Намира, че
решението на районния съд е правилно, законосъобразно и постановено след извършен
правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Сочи се, че с
Присъда № 260036 от 07.06.2021 г., постановена по НОХД № 1340/2019 г.на Районен
съд гр. П., А. М. Д. е признат за виновен в това, че на 28.09.2018 г. е причинил, чрез
нанасяне на удар с юмрук средна телесна повреда на П. П., изразяваща се в избиване на
първи зъб долу в дясно, без който се затруднява дъвченето и говоренето –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което на същия е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, изпълнението на което на осн.
чл. 66 от НК е отложено за срок от три години. Допълва се, че съобразно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. Твърди се, че първата инстанция е изложила в мотивите си
достатъчно обективни критерии. По подробно изложени съображения се твърди, че
районния съд е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства,
достигнал е да правилни изводи, което е довело до постановяване на правилен съдебен
акт. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението на районен съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
2
нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
П. Б. П. чрез адв. К. Б., с която е оспорено първоинстанционното решение, в
отхвърлените му части, както и в частта относно присъдените държавни такси и
разноски по делото по компенсация. С жалбата са наведени твърдения, че решението в
тази му част е постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Намира, че е нарушен
принципа на чл. 52 от ЗЗД от съда при определяне на справедливо обезщетение за
понесените от П. неимуществени вреди в резултат на престъплението извършено от
ответника, за което е налице влязла в сила присъда по приложеното наказателно дело.
Твърди се, че както физическите, така и психологическите последици от травмата са
преодолявани от пострадалата за дълъг период от време, а по отношение на лечението
на травмата - то продължавало и понастоящем и същата не е напълно възстановена.
Въз основа на изложени доводи се сочи, че въпреки че първата инстанция е обсъдила
събраните по делото доказателства и е изяснила фактическата обстановка, същата
неправилно е отхвърлила исковете до пълния им размер, тъй като с оглед последиците
от деянието, както и с оглед икономическата обстановка в страната определеното
обезщетение е към минимума за претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното се иска да бъде отменено решението на ПРС в отхвърлената
му част, като бъдат уважени предявените искове да пълния им размер, с което
претърпените от П. П. неимуществени вреди ще бъдат справедливо репарирани. Прави
се искане за присъждане и на сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната
жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. М. Д. чрез адв. А. Т., с
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, поради което постановеното от
районния съд решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложени съображения се твърди, че преценката на първата инстанция, относно
частичното отхвърляне на предявените искове е правилна. Същевременно с жалбата се
излагат съображения за неправилност на преценката на съда при анализа на събраните
доказателствени средства, въз основа на които съдът е определил размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Въз основа на
изложеното се моли съда да потвърди решението на Районен съд гр. П., в частта с
която е отхвърлен иска на ищцата над сумата от 8 000 лева до пълния предявен размер
от 17 000 лева, както и предявения иск над сумата от 1 500 лева до пълния предявен
размер от 5 000 лева. Прави се искане за присъждане и на сторените пред двете
инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими (подадени са против подлежащ на
3
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите по тях не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.07.2023 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане. Адвокат А. Т. да бъде призована по телефона.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4