№ 1069
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501137 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, наречена „опровержение“, на М.Н. Н.А., действащ
чрез двамата му родители и законни представители С. Г. ДР. и Н. Л.А., срещу Решение №
4857/16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 54120/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 37-ми състав, с
което е оставена без уважение молбата на въззивника за промяна на името му чрез
премахване на бащиното му име „Н.“ като остане без бащино име или същото бъде
заменено с втората част от собственото му име „Н.“. Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност на решението. Същата съдържа оплаквания, че съдът не е
съобразил като важно обстоятелство по чл.19 ЗГР, че въззивникът има двойно гражданство,
законодателството на Съединените американски щати (САЩ) позволява родителите да
изберат свободно имената на своето дете, поради което в регистрите на тази страна е вписан
с имена М.Н. А., а различията в имената му в издадените от Република България и САЩ
документи би представлявало трудност при пътуване. Въззивникът желае отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде допусната исканата
промяна чрез отпадане на бащиното му име „Н.“.
Столична община не изразява становище по жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е
неоснователна и желае отхвърлянето й.
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и
допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С Решение № 4857/16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 54120/2021 г. СРС, ІІІ ГО,
37-ми състав е оставил без уважение молбата на М.Н. Н.А. за промяна на имената му чрез
премахване на бащиното му име „Н.“.
Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на първостепенния акт (чл. 272 ГПК).
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Съдебната практика (изразена и в Решение № 77/16.02.2012 г. по гр.д. №
344/2011 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г. на ІV г.о.
на ВКС, Решение №200/14.4.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о.) приема,
че важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР се явяват онези, които създават преди
всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните
институции, но тези важни обстоятелства не трябва да нарушават изискванията на чл.9,
чл.13 и чл.14 ЗГР, както и на други императивни разпоредби на посочения закон.
Искането за отпадане на бащиното име или замяната му с част от собственото име на
въззивника е неоснователно. Съгласно чл.9 ЗГР името на български гражданин, роден на
територията на Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име, поради
което изводът на районния съд, че името на въззивника е формирано в съответствие с
българския закон е правилен. Според чл.13, ал.1 ЗГР бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите. Бащиното име на въззивника, в съответствие с чл.13 ЗГР, е
образуваното от собственото име на баща му Н. Л.А. при съобразяване на предпочитанията
на родителите по отношение на наставката, поради което молбата за отпадането му или
замяната му с частта от собственото му име „Н.“ е неоснователна /в този смисъл и Решение
№ 205/17.07.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Българската именна
традиция изисква при формиране на бащиното и фамилното име на едно лице, същите да
сочат неговия произход от баща и родовата му принадлежност.
Изложените в сезиралата съда молба по чл.19, ал.1 ЗГР важни обстоятелства са в
2
противоречие с императивните правила, въз основа на които се образуват бащините имена
на българските граждани. Правилно първоинстанционният съд е отчел посоченото от
бащата на въззивника обстоятелство, че изначалното желание на двамата родители е било
детето да не носи за бащино име собственото име на своя баща, поради което след раждане
на въззивника в Република България са подали молба за отразяване на имената в регистрите
на САЩ в съответствие със своите желания. Последното е довело до разлика в имената, с
които въззивникът фигурира в регистрите на двете държави, но тази провокирана разлика не
представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата
промяна.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4857/16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 54120/2021 г. на
СРС, ІІІ ГО, 37-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3