Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.О.Х.Д. № 5110 /18 г.
18.01.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд
, Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на единадесети
януари две хиляди и деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Светлана Атанасова
При участието на съдебен секретар Сн.Колева и
прокурора Д.Тарев, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 5110/18 г.по описа на
СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпили
са Въззивни Жалби от защитника на подсъдимия
и от повереника на ч.обвинител срещу
Присъда на СРС,НО,104-ти състав по НОХД № 5577/2017 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за виновен подс.И.П.Т. в извършването на престъпление по чл.343,ал.3,пр.последно,б.“А“,пр.2-ро,вр.ал.1,б.“Б“,пр.2-ро
от НК, като му наложил по реда на чл.54 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1/една/ година,чието изпълнение отложил по реда на чл.66,ал.1
от НК за срок от 3 години.Със същата Присъда подсъдимият бил лишен от
правото да управлява МПС за срок от 1 година на основание чл.343Г от НК.
В
своята ВЖ и особено в Допълнението/наречено Допълнителна ВЖ/ защитата иска на практика въззивният съд да
преквалифицира извършеното от неговия подзащитен деяние ,като такова по чл.343,ал.1,б.“Б“
от НК и да се приложи чл.78А,ал.1 от НК чрез освобождаване
от наказ. отговорност и налагане на адм.наказание..В Допълнението защитата
конкретизира оплакванията си като визира липсата на категоричност от страна на вещите лица да посочат точното
място на удара, доколкото в това Заключение на КМАТЕ експертите заявяват
мястото на удара с израза „на или непосредствено до 0,5 м. след пешеходната
пътека“.Поради това се иска допускане на разпит на вещите лица пред въззивния
съд, както и се твърди противоречия в Мотивите.
Повереникът
на ч.обв. депозира Отговор на ВЖ на защитата , в които от една страна предлага
същата да се остави без уважение, а така също и да не се уважава доказ. искане
за разпит на експертите пред възз.съд.Същевременно обаче се иска назначаването
на повторна КМАТЕ, която да посочи точното място на удара.
ВЖ
на повереника на ч.обв. съдържа искане за увеличаване на допълнителното
наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ ,наложено на подс.Т. , а именно от 1 година на 1 година и 6 месеца.С
това искане се иска влошаване на положението на подсъдимия,като първото се аргументира с виждането на
повереника че само едно завишено
допълнително наказание би допринесло за
постигане на целите по чл.36 от НК.
Въззивният
съд с Определението си по реда на чл.327 от НПК остави без уважение по
аргументи , посочени в Определението.По експертен път мястото на удара може да
се определи в диапазон, като това положение е ясно посочено от вещите лица,
поради което нов разпит за същото обстоятелство не е нужен.Следва да се добави
,че при липса на видеонаблюдение в района на ПТП/което даде повече точност на
изводите на КМАТЕ/,то посоченият отговор на вещите лица е достатъчно
аргументиран и професионално мотивиран,за да не се налага назначаването на нова
повторна или допълнителна КМАТЕ.
Въпреки
изводите си в Определението по чл.327 от НПК ,че не следва да се
допуска събирането на гласни доказателствени средства пред въззивната инстанция
в открито съд. заседание съдът намери ,че с оглед разкрИ.е
на обективната истина следва да допусне допълнителен разпит като свидетел на ч.обв.Д.Т..Това бе преценено предвид обстоятелството ,че
искания относно мястото на удара имаше както от страна на защитата ,така и от
частното обвинение.За да допусне служебно този разпит възз.съд прецени ,че
понятията „място на удара“ и „място на извършване на престъплението“ макар и да
са сходни ,не са идентични при делата за автотранспортни престъпления.Мястото
на удара е експертно понятие, широко използвано в автотехническите експертизи,
което отразява инициалния удар между контактуващите повърхности на МПС и
пешеходец/респ. между две МПС/.Това място обаче може да е едно , а да е съвсем
различно местоположението на двете тела.Ноторно
е известно ,че както дадено МПС , така и човешкото тяло имат собствени
параметри, които не е възможно да се съсредоточат в концентриран вид именно в
мястото на удара.В този смисъл дори да се допусне ,че мястото на удара е било
на най-далечното възможно място спрямо пешеходната пътека,релевантното
обстоятелство е къде е извършено пресичането от страна на пешеходката.Ако това
е било на пешеходна пътека ,практически се явява ирелевантно фактическото
положение ,че инициалният удар е бил евентуално на 0,5м.Известно е ,че при ПТП
, а така също и в настоящия случай пешеходецът , а така също и МПС не са
статични , а са движещи се обекти към момента на възникване на процесното
събитие.Ето защо съдът допусна служебно
допълнителен разпит на пострадалата и частен обвинител, за да се съберат
допълнителни доказателствени източници за мястото на извършване на
престъплението.
В СЗ пред въззивния съд въззив.жалбоподател и подсъдим се явява лично и
със защитника си.Ч.обвинител се явява лично и с повереника си.СГП изпраща
прокурор.
След
даване на ход на делото и след докладване на въззивните жалби/поддържани от
депозиралите ги страни/,съдът взе решение за допускане на въззивно
съд.следствие пред въззивната инстанция чрез разпит на пострадалата Д.П.Т..
След
обещание да каже истината ,предупредена за наказ. отговорност по чл.290
от НК,св.Т. като свидетел заяви че след като изчакала пред светофара да
светне зелена светлина , започнала пресичане по пешеходната пътека.Сочи че
започнала пресичане по диагонал на пътното платно , но не напускала пешеходната
пътека , като спомените й се губят около средата на пешеходната пътека.
След
изслушване на ч.обв. като свидетел , възз. Съд прочете и прие писмените
доказателства събрани в досегашния ход на наказ.производство/пред първата
инстанция и на досъдебното производство/,обяви за приключено въззивното съдебно следствие и даде ход на
делото по същество.
Повереникът на ч.обв. поддържа своята
ВЖ и иска увеличаване на допълнителното наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС“ съгласно визираното в Жалбата.
Защитникът
на подсъдимия намира ,че Присъдата на СРС
се базира на предположения, като не е спазен чл.303 от НПК.Изразява
аргументи за недоказаност на обвинението,чрез заявлението ,че не е срещал „по -
фрапиращ случай на недоказаност“.В обв.акт било записано фрапиращото
обстоятелство ,че ПТП е настъпило на или на 0,5 м.след пешеходната пътека.Това
послужило като основание за искане за прекратяване на съдебното производство ,
което СРС сторил,но СГС отменил първоинстанционното Определение.Като се
запознал с Присъдата на СРС защитникът открил неверни неща, като доколкото
нямало очевидци на инцидента,то смесената КМАТЕ почива на
предположения.Механизмът на самото ПТП в КМАТЕ, според защитата, също почива на категорични предположения за
удар в областта на дясната вежда на пострадалата.Добавя и липсата на данни за
скъсани дрехи на пострадалата.СРС приел отхвърляне на тялото на пострадалата,
макар вещите лица да не са категорични за това,и постановил осъдителна Присъда
въз основа на предположения и аналогии.В края на пледоарията си защитата си
формулира своето основно и единствено искане – за отмяна на осъдителната и
постановяване на нова оправдателна Присъда спрямо подс.Т. на основание чл.336,ал.1,т.3
от НПК .
Подсъдимият по същество заявява ,че се
присъединява към доводите на защитника си.
Прокурорът по същество предлага на
въззивния съд да остави ВЖ без уважение като неоснователни, като същевременно
потвърди Присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.Извършеното престъпление
е осъществено от подсъдимия, както обективна, така и субективна страна и е доказано
по изискуемия начин,видът и размера на наказанията са правилно определени, поради
което следва ВЖ да се оставят без уважение.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите в двете ВЖ и
Допълнението/към тази на защитата/ ,аргументацията на страните във въззивното
производство пред СГС , както и събраните доказателства по делото и след
служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за
установено следното :
Първоинстанционният
съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел
оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Макар мотивите да не са особено подробни и детйлни
,всъщност са изведени коректните правни изводи от първоинстанционния съд.
Установено
е от фактическа страна ,че на процесната дата 26.08.2016 г.около 17,40 ч.
подсъдимият И.П.Т. управлявал товарен автомобил „МАН“ ТГМ 18,280 с ДК№ С 95-37
ВН в гр.София по ул.“Охрид“ в лявата лента в посока от ул.“Странджа“/широка 6 м./
към ул.“Клокотница“ като приближавал кръстовището с ул.“Опълченска“/трилентова
с ширина 10,3м./.На кръстовището с ул.“Опълченска“ подс.Т. следвало да извърши
маневра „десен завой“.На кръстовището на ул.“Опълченска“ имало маркирана
пешеходна пътека тип М 8.2 от ППЗДвП/с две прекъснати линии напречно на оста на
пътя/.Тъй като трисекционният светофав на това кръстовище светел червено,подс.
спрял зад друг автомобил в очакване на разрешителен зелен сигнал на светофара ,
за да продължи движението си наляво на кръстовището.
В
този момент на десния тротоар на ул.“Клокотница“ на ъгъла на кръстовището с
ул.“Опълченска“ се намирала пешеходката Д.П.Т./свидетел
и ч.обвинител/, която възнамерявала да пресече ул.“Опълченска“,като изчаквала също
така разрешителен зелен сигнал на
светофара.
Когато
за подс. светнал зелен сигнал на светофара той потеглил на първа предавка и със
скорост от около 5 км/ч. започнал да извършва маневра десен завой , като
временно спрял , за да пропусне друго МПС, извършващо ляв завой.В този момент
обаче Т. предприела пресичане на кръстовището по пешеходната пътека в лек
диагонал и без да я напуска.Посоката на пресичане била отдясно-наляво спрямо
посоката на завиващия товарен автомобил с водач подсъдимия.В хода на маневрата
обаче подсзакачил със задна дясна част пресичащата пешеходка в областта на
дясната вежда,в резултат на което Т. изгубила равновесие и паднала на платното.
Подс.
чул шум вдясно и спрял автомобила.Слязъл и видял падналата на пъте пешеходка.Незабавно
подал сигнал на тел.112 за станалото произшествие.Скоро след това дошла линейка
на „Бърза помощ“ и откарала пострадала в „Пирогов“.Били изпратени на място
полицейски служители-свдетелите К.К.и А.А., както и колегата на подсъдимия-св.А..
Подсъдимият
бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,проба 03703 , което показало
отрицателен резултат.
Пострадалата
е получила контузия на мозъка с мозъчен кръвоизлив, която е реализирала
последиците на „временно разстройство на здравето, опасно за живота“, както и
три вида счупвания/на десен лакът , дясна лонна кост на таза и на
голямопищялната кост на десен крак/, които са довели до трайни затруднения на
движенията на пострадалата съответно : първото-с горен десен , а второто и
третото – с долен десен крайник.
Тази фактическа обстановка се
установява от лаконичния ,но логичен анализ на доказателствените материали
,направен от първата инстанция.Последният е извършен в съответствие с
процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към
този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически
положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също така, доколкото
се възприема като правилен анализът на доказателствената съвкупност от
въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира изводите на СРС в
тази посока.
Въззивните
Жалби /на защитата и частното обвинение/ се явяват неоснователни , тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният
СРС е признал за виновен подс.И. ПЕТРОВ Т. в
извършването на престъпление по чл.343,ал.3,пр.последно,б.“А“,пр.2-ро,вр.ал.1,б.“Б“,пр.2-ро,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то
от НК.
Следва
да се посочи ,че наличието на данни за незабавното уведомяване на „Бърза помощ“
от страна на подс.Т. не може в конкретния случай да се обсъжда на плоскостта на
леконаказуемите състави на чл.343А от НК, тъй като липсва
препращане към състава на чл.343,ал.3 от НК/доколкото
препращане има само за хипотезите на ал.1и ал.2 на чл.343 от НК/.Независимо
това поведение на подс.Т. е отчетено при анализа на смекчаващите обстоятелства
и наказанието е отмерено от първата инстанция при превес на смекчаващите
обстоятелства.
Дискусионният за някои страни елемент от обективна страна на състава на
извършеното престъпление – „на пешеходна пътека“ въззивният състав намира за
изяснен по безспорен начин.Па първо
място,прецизният и ообективен анализ на изводите на КМАТЕ,Протокола за оглед и
скицата към него , показанията на св.Т. в досегашния ход на процеса и от разпита на последната в хода на въззивното
производство се установява ,че деянието е извършено „на пешеходна пътека“.Достатъчно
се посочи по-горе за това ,че „място на удара“ и „място на извършване
на престъплението“ са сходни , но не и идентични понятия.Може в резюме да
се посочи ,че дори „мястото на удара“ да е на 0,5м. встрани от пешеходната
пътека/в най-благоприятен вариант за подсъдимия/,то мястото на извършване на
престъплението е несъмнено „на пешеходна пътека“.Т. , разпитана като свидетел
пред въззивния съд ,заявява че е започнала пресичането на пешеходната пътека и
не я е напускала в процеса на пресичането/макар да признава пресичане по лек диагонал/.Обстоятелството
,че при падането си на терена е възможно отделни части на тялото и да са се
намирали извън пътеката/като така да са оставили петното кръв на пътното
платно/ ,не променя горната фактология.Очевидно е ,че за да изчаква зелен
сигнал на светофара, пешеходката се е намирала не някъде другаде, а именно пред
определеното място за пресичане,в частност - пред маркираната пешеходна пътека.Въз
основа на горното ,няма как да се уважи ВЖ на защитата по искането за
преквалифициране на извършеното по осн.състав на чл.343,ал.1б.“Б“ от НК с
последващо освобождаване от наказ.отговорност по реда на чл.78А,ал.1 от НК.
Няма
спор и относно това какви нарушения на правилата за движение е допуснал
подсъдимия – чл.119,ал.4 и чл.120,ал.1,т.2 от ЗДвП/цитирани в Мотивите,
които уреждат хипотези на пресичащ пешеходец по пешеходна пътека пред завиващо
ППС и реципрочно задължение за водач на ППС за пропускане на пешеходец , който
се намира на пешеходна пътека и не я е напуснал/.Нарушенията на тези правила за
движение са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП със съставомерни
последици.
Наличието
на състав на извършено престъпление по горната правна квалификация от страна на
подсъдимия е достатъчно ,макар и не толкова детайлно ,коментирано в Мотивите на
първоинстанционната Присъда.Към този анализ се присъединява и въззивния
съд.Следва да се акцентира само върху някои детайли с оглед обхвата на
проверката от страна на възз.съд спрямо постановения и оспорен съд.акт на
първата инстанция.
Доказателствените
материали се преценяват поотделно и в съвкупност, като оценката им се извършва
с оглед тяхното действително съдържание.Съобразявайки предмета на доказване и
кръгът от обстоятелства подлежащи на доказване при така зададената правна рамка
от обвинението и дължимо произнасяне от страна на сезирания съд, следва да се
посочи ,че леките несъвършенства в Мотивите досежно липсата на подробно
обсъждане на доказателствената съвкупност,не се отразяват съществено на анализа
на последната.последното е факт , доколкото са изведени коректните фактически и
правни изводи касателно процесното събитие.В една логическа последователност
СРС е посочил начина на формиране на вътрешното си убеждение въз основа на
обективен анализ на доказателствените материали.Първата инстанция убедително
излага в Мотивите своите съображения касателно въпросите кои доказателства
кредитира и кои не , както и поради какви причини, с което са изпълнени
процесуалните нормативни и тълкувателно приети изисквания за оценка и анализ на
доказателствената съвкупност.
Не
са налице основанията да се отмени осъдителната Присъда , за да се постанови
нова оправдателна такава, нито са допуснати съществени проц. нарушения, които
биха обусловили отмяна и връщане на друг състав от първата инстанция.
Твърденията
на защитата във ВЖ и в СЗ пред възз.съд за недоказаност на обвинението и противоречивост в Мотивите
към Присъдата на СРС , са неоснователни.Конкретно употребения израз за казуса
като „фрапиращ случай на недоказаност“ ,въззивната инстанция ще се въздържи да коментира.Касателно
отговорите на вещите лица в КМАТЕ на въпроса за мястото на удара,възз. съд
намира за нужно да препрати към казаното по-горе относно сравнението на
понятията „място на удара“ и „място на извършване на престъплението“.Освен
това следва да се добави още и ноторно известното обстоятелство ,че вещите лица
не винаги в своята експертна практика могат да формулират категорични
изводи.Често се срещат и т.нар. вероятностни изводи и това би следвало да е
добре известно на всички страни в процеса/вкл. и на защитата/.Нещо повече
,вещите лица боравят с диапазон не само при отговорите си относно мястото на
удара , но и по ред други въпроси – за опасна зона ,отстояние на едно МПС от
мястото на удара към определен момент и т.н.В случай ,че тезата на защитата
беше вярна,че щом отговорът на експертите за място на удара е в диапазон,то
обвинението е недоказано, бихме били непрестанно свидетели на оправдателни
Присъди практически по всички дела за
автотранспортни престъпления.Нито едно вещо лице/освен притежаващите видеоматериал
на дадено ПТП/не може да даде абсолютно точен отговор ,с прецизност до
сантиметри или милиметри върху една въображаема координатна система ,поставена
на пътното платно ,за да фиксира къде точно се е намирало дадено място на
удара. На следващо място,не е налице противоречивост в Мотивите касателно
механизма на настъпване на ПТП и този на причиняване на уврежданията.СРС в
Мотивите излага съображения на л.6 ,но там няма
някакви детайлни доводи за механизма , а просто са възпроизведени
последиците по всяко едно от процесните увреждания.След като правилно се
кредитират изводите на КМАТЕ,то липсата
на подробен механизъм в Мотивите/след като такъв има в Заключението на експертите/
не е съществен процесуален пропуск на първоинстанционния съд.акт.
Наложеното основно наказание
„Лишаване от свобода“/при законови предели от 1 до 6 години/ е в минимален
размер с прилагане на института „Условно осъждане“,а това е достатъчно хуманен
подход при индивидуализацията предвид факта ,че са причинени четири
съставомерни увреждания по чл.129,ал.2 от НК, всяко едно от
които представлява „средна телесна повреда“.В тази посока на мисли дори следва
да се констатира известна снизходителност от СРС при индивидуализацията на
наказанието „Лишаване от свобода“,отмерено в минимума от 1 година.При липсата
на съответна Жалба от повереника на ч.обвинител обаче въззивният съд не може
служебно да коригира размера на това наказание.
Лишаването от права е детерминирано
като размер с факта ,че подс.Т. работи като „шофьор“/доколкото
срок на лишаване над 1 година би утежнил извънредно трудовоправното му
положение/, а пострадалата е предприела
пресичане ,без да се е огледала.Относно това наказание е налице съответна Жалба
на повереника на ч.обв., с която се иска увеличаване на срока на лишаване от 1
г. на 1 г. и 6 месеца/при допустимо от закона дерогиране на принципа „reformation in pejus”/.Въззивният съд обаче намери и тази ВЖ за
неоснователна, тъй като споделя доводите на СРС да наложи наказание в този
размер.Безспорно е ,че налагането на това допълнително наказание в настоящата
процедура се явява задължително.По-дълъг срок на лишаване обаче не се налага за
постигане на целите по чл.36 от НК, като това би било едно
ненужно завишаване на наказателната репресия.Съдебното минало на подс.Т. е чисто,макар да е бил реабилитиран по право в
миналото и да е освобождаван от наказ. отговорност по чл.78А от НК.
Следователно ,не са налице
предпоставки не само за отмяна , но и за изменение на Присъдата.Съдът,на
последно място, дължи цялостна служебна проверка на контролирания съд.акт с
оглед принципа на „ревизионно начало“ във въззивното производство.В рамките на
тази служебна проверка не се намериха основания за отмяна или изменение на обжалвания
съд.акт.От друга страна, двете ВЖ се явяват неоснователни по наведените в тях
доводи и формулирани искания.С оглед горното обжалвания съд.акт на СРС следва
да се потвърди изцяло като правилен и законосъобразен.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,104-ти състав
по НОХД№ 5577/2017 г. , с която подс.И. П. Т. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,ал.3,пр.последно ,
б.“А“пр.2-ро,вр.ал.1,б.“Б“,пр.2-ро , вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК,като
на основание чл.54 от НК е осъден на 1 година „ЛОС“ с отложено изпълнение по
чл.66
от НК за срок от 3 години,както и „Лишаване от право да управлява МПС“
по чл.343Г
от НК за срок от 1 г, тъй като същата е правилна и законосъобразна, а
депозираните Въззивни Жалби са неоснователни.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: