Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Русе, 29.04.2021
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на първи април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря Цветелина ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 31 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 14б ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП),
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Й.Г.К. ***, срещу Заповед за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ № Д_Р_ДМ-ВС-3/03.12.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Две могили, потвърдена с Решение № 18-РД
04-0636/22.12.2020 г. на Директора на РД „Социално подпомагане“ – Русе. С оспорената
заповед, на основание чл. 14а ал. 3 ЗСП е наредено на Й.Г.К. да възстанови
неправомерно получена социална помощи за отопление в общ размер на 1561.62 лв.,
включваща и законна лихва в размер на 360.07 лв., за отоплителни сезони
2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
В жалбата се релевират доводи за постановяване на
административния акт при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на
материалните разпоредби.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Две могили, чрез процесуалния си
представител, счита жалбата за
неоснователна. В представена писмена защита излага подробни съображения, като
акцентира на императивната разпоредба на чл. 10 ал. 1 т. 2 ППЗСП и въведеното с
нея задължително условие, на което трябва да отговарят лицата, претендиращи
отпускане на социална помощ за отопление. Позовава се и на съдебна практика в
този смисъл.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издадената заповед, потвърдена с решение
на горестоящия административен орган, и чиито права и законни интереси са
засегнати от същата. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото
е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.
Рразгледана
по същество е неоснователна.
По фактите
От писмените доказателства, съдържащи
се в административната преписка и приобщени
към делото, както и от събраните в ход на съдебното дирене доказателства, се
установява следната фактическа обстановка:
Й.К. е подал до Дирекция „Социално подпомагане“ – Две
могили три заявления-декларации за отпускане на целеви помощи за отопление с твърдо
гориво - заявление-декларация с вх.№ ЗСП/ДРДМ/1050/03.10.2016 г. за отоплителен
сезон 2016/2017 г., заявление-декларация с вх.№ ЗСП/ДРДМ/1049/09.10.2017 г. за
отоплителен сезон 2017/2018 г. и заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-Р-ДМ/1010/26.10.2018
г. за отоплителен сезон 2018/2019 г. (л.46-47, л.60-61, л.73-74 от делото). В раздел ХI на трите заявления-декларации
заявителят е декларирал, че не е регистриран като Едноличен търговец и не е
собственик на капитала на търговско дружество, както и че му е известно, че за
вписване на неверни данни носи наказателна отговорност.
Въз основа на така подадените заявления, представени към
тях документи и направени проучвания от социалните работници, на Й.К. са били
отпуснати, със заповеди на директора на ДСП – Две могили, помощи както следва: по
заявлението от 2016 г. – 362.30 лв., по заявлението от 2017 г. – 365.10 лв., по
заявлението от 2018 г. – 374.15 лв. и доплащане към целевата помощ в размер на
100.00 лв. или общо получени помощи в размер на 1 201.55 лв. (л.30 гръб, л.68 гръб, л.82 гръб).
Помощите са получени от жалбоподателя по посочена от
него банкова сметка, ***ащателни ведомости и справки от он-лайн банкиране на
ДСП – Две могили (л.83-86,
л.69-72, л.52-59).
Във връзка с подадено от Й.К. заявление-декларация вх.№
ЗСП/Д-Р-ДМ/1505/18.10.2020 г. за отпускане на целева помощ за отопление за
сезон 2020/2021 г. (л.34-35), от социалните работници е извършена
насрещна проверка на декларираните от заявителя обстоятелства. При направена
служебна справка по физическо лице за участие в търговски дружества в
Търговския регистър (ТР), е установено, че Й.К. е собственик
на капитала на “Дайкън-Кънчеви и Сие“ СД, като дружеството не е заличено от ТР
(л.32 от делото). Във връзка с така установеното извършилият справката социален
работник е представил докладна записка до директора на ДСП – Две могили рег.№
30-97315/03.11.2020 г. (л.31).
По повод на докладната записка Директорът на ДСП – Две
могили е издал Заповед за извършване на проверка за установяване на
недобросъвестно получени социални помощи
№ 1803-РД01-0365/05.11.2020 г., с която, на основание чл. 26 ал. 2 от
Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и чл. 14а ал. 1 ЗСП,
е наредил да се извърши проверка по подадените от Й.К. заявления-декларации от
2016 г., 2017 г. и 2018 г. За извършената проверка е разпоредено да се състави
констативен протокол.
В изпълнение на тази заповед социалните работници са
извършили проверка, резултатите от която са отразени в констативен протокол №
30-100378/10.11.2020 г. (л.28-29). В протокола е посочено, че
заявителят е разведен, живее сам в собствено жилище и е лице с увреждане с
определени 71% ТНР. Във връзка с подадено от него заявление за отпускане на целева
помощ за отопление е била направена справка в средата за междурегистров обмен Regix, при което се установило, че К. е
неограничено отговорен съдружник, представител и лице, на което е възложено
управлението на „Дайкън-Кънчеви и Сие“ СД с ЕИК:*********, което обстоятелство
не било декларирано в заявлението. При извършена социална анкета в дома на
жалбоподателя той лично споделил пред социалните работници, че дружеството е
създадено през 2012 г., но от дълго време не било действащо. Не бил предприел действия
по закриването му, тъй като другият съдружник бил извън страната и това щяло да
му струва 700 лв. С оглед на тези данни бил изготвен социален доклад с
мотивирано предложение за отказ на целева помощ за отопление за сезон 2020/2021
г. Със Заповед № ЗСП/Д-Р-ДМ/1505 от 03.11.2020 г. на Директора на ДСП – Две
могили е отказана целева помощ за отопление с мотив, че заявителят не отговаря
на условията на чл. 2 ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, във вр. с чл. 10 ал 1 т. 2
ППЗСП.
По отношение на трите заявления – декларации, подадени
от К. през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. социалните работници са констатирали, че
в тях заявителят не е декларирал, че е собственик на капитала на търговско дружество.
Същевременно и по трите заявления са му изплатени суми по банковата му сметка.
Декларирането на тези данни би довело до отказ от подпомагане, поради което
проверяващите са приели, че социалните помощи са недобросъвестно получени от
жалбоподателя. Във връзка с тези констатации, с констативния протокол е
направено предложение Й.К. да възстанови неправомерно получените суми в пълен
размер ведно със законната лихва, както и да бъде лишен от тези помощи до
възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години.
Констативният протокол е бил предоставен на
административния орган на 13.11.2020 г., като на същата дата за неговото
съставяне е уведомен и Й.К., което се установява от собственоръчното
отбелязване в края на документа (л.29).
При тези данни с оспорената в настоящото производство
Заповед № Д_Р_ДМ-ВС-3/03.12.2020г. (л. 24 от делото)
директорът на ДСП – Две могили е наредил Й.К. да възстанови неправомерно
получените социални помощи по заявления-декларации с вх.№
ЗСП/ДРДМ/1050/03.10.2016 г., вх.№ ЗСП/ДРДМ/1049/09.10.2017 г. и вх.№
ЗСП/Д-Р-ДМ/1010/26.10.2018 г. в общ размер на 1561.62 лв., включително и
законната лихва в размер 360.07 лв.
К. е оспорил заповедта по реда на чл. 81 от АПК пред
горестоящия орган – директора на РД „Социално подпомагане“ – Русе, посочвайки,
че неволно е декларирал неверни данни, тъй като не бил питан от социалните
служители дали има фирма. Твърди, че помощите са му били отпускани след
проверка от служителите и той нямал вина за това. Сита, че не следва да плаща
за некомпетентността на служителите (л.л.57-60 от делото).
С Решение № 18-РД04-0636 от 22.12.2020г.
Директорът на РД „Социално подпомагане“ – Русе е отхвърлил подадената от К.
жалба (л.л.5-6). В решението си горестоящият орган е възприел и преповторил
изцяло мотивите на административния орган.
По
правото:
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по чл. 14а ал. 3 от ЗСП в рамките на предоставените му
правомощия, при спазване на установената от закона форма, като не са извършени
съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка
за съответствие на административния акт с материално правни разпоредби и с
целта на закона, съдът намира че административният орган обосновано и правилно
е приложил закона.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, лицата, които кандидатстват за
отпускане на месечна социална помощ, следва да не са регистрирани като
еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. В
случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че както
към датата на депозиране на всяко едно от процесните заявления-декларации за
отпускане на целева помощ за отопление (03.10.2016 г., 09.10.2017 г. и
26.09.2018 г.), така и към датата на издаване на процесната заповед,
жалбоподателят е бил собственик на капитала на „Дайкън-Кънчеви и Сие“ СД. С
факта, че в заявленията-декларации, с които е поискал отпускането на целева
помощ за отопление, в графата изискваща декларирането на обстоятелството
регистриран ли е като едноличен търговец, собственост на капитала на търговско
дружество, жалбоподателят саморъчно е отбелязал, че не е регистриран, въпреки
наличието на регистрация като СД, той е осъществил фактическият състав на чл. 14, ал. 5 от ЗСП. Съгласно цитираната норма
получилите недобросъвестно социална помощ се лишават от такава за срок от две
години на първо място. На второ място в хипотезата на чл. 14а ал. 3 от ЗСП лицата получили недобросъвестно
социална помощ следва да възстановят същата, което става въз основа на издадена
заповед. Като не е декларирал факта, че е регистриран като собственик на
капитал на СД, жалбоподателят недобросъвестно е получил отпуснатите му социални
помощи за отопление и законосъобразно в тази връзка е задължен да ги
възстанови. Правилно е изчислена и дължимата лихва върху сумата, като е същата
е изчислена за периода за който К. е получила сумите.
В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението, направено от жалбоподателя в съдебно заседание,
че той не бил сложил знак в съответните графи в заявлението, тъй като имал
проблеми със зрението, а това го правели служителите в дирекцията, когато
приемали документите му. Дори това да е така, дори да му е оказвана помощ при
попълването на заявлението, това не освобождава заявителя от задължението да
декларира верни обстоятелства. Ако е имал проблеми със зрението и затруднения
при попълването на заявлението, негово право е да потърси помощ, като се
осведоми за цялостното съдържание на документа, който попълва. При положение,
че заявленията са подписани лично от жалбоподателя и той не оспорва този факт,
следователно той е бил запознат изцяло с неговото съдържание и съответно с
декларираните от него обстоятелства.
Колкото до твърдението на
жалбоподателя, че във връзка с подаденото заявление през 2018 г., по указание
на служителите от ДСП – Две могили е представил удостоверение от НАП, че
фирмата му никога не е работила и нямал доходи от нея, следва да се отбележи,
че на първо място по делото не се събраха доказателства в тази насока. В тежест
на жалбоподателя е да докаже твърдените от него положителни факти, което той не
успя да стори.
На следващо място обстоятелството, че
търговецът не е осъществявал търговска дейност, е неотносимо към правния спор,
тъй като нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е еднозначна и изисква лицето да не
притежава или да не участва в капитала на дружества, а не се интересува от
факта извършват ли или не търговска дейност.
Социалните помощи съгласно законовата дефиниция на чл. 11 от ЗСП са средства в пари и/или в натура за
допълване или заместване на собствените доходи до степен на задоволяване на
"основните жизнени потребности", а в това понятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП се включва достатъчно храна, облекло
и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната. Лицата, които
са се регистрирали като търговци, по презумпция осъществяват търговска дейност
и са извън кръга на имащите право на социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП, които по различни причини не могат
сами чрез труда си да задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени
потребности. Като не е съобщил този факт и не е декларирал обстоятелството, че
е собственик на капитала на търговско дружество, К. недобросъвестно е получил
отпуснатите му социални помощи. За недобросъвестно получена се счита тази
социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради
съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране.
Отпускането на социални помощи въз основа на укрита собственост на капитала на
СД прави заинтересованото лице, което е извършило укриването, недобросъвестно.
Недобросъвестно получените социални помощи се връщат от лицето - чл. 14а ЗСП. В този смисъл е и трайната съдебна
практика - Решение № 7758 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2010 г., VI
о., Решение № 13285 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2011 г., VI о.,
Решение № 6409 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1162/2015 г., VI о., Решение
№ 2724 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2015 г., VI о. и др.
Не може да се
приеме и възражението на жалбоподателя, направено както в жалбата, по повод на
която е образувано настоящото производство, така и в жалбата пред горестоящия
административен орган, че некомпетентното поведение на служителите от ДСП – Две
могили е довело до отпускане на помощ за отопление през 2018 г. Професионалната
компетентност на държавните служители се преценява от техният работодател и по
никакъв начин не освобождава Й.К. от задължението да декларира вярно и точно
съответните обстоятелства. Същевременно, ако той счита, че с незаконосъобразни
действия или бездействия служителите на ДСП – Две могили са му причинили вреди,
законът е предвидил специален ред за обезщетение.
Във връзка с изложеното
настоящият състав намира, че оспорената в това производство Заповед № Д_Р_ДМ-ВС-3/03.12.2020г. на директорът на
ДСП – Две могили е законосъобразна и следва да
оставена в сила.
Тъй като страните
не са правили искания по разноските, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на Й.Г.К. ***, срещу Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална
помощ № Д_Р_ДМ-ВС-3/03.12.2020г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Две могили
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: