№ 283
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201170 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ******,
съдебен адрес: ******, срещу наказателно постановление № 1717а-
2960/01.01.2021 г., издадено от Директора на ОДМВР Добрич, с което на ИВ.
П. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, за нарушение на т. 15 от Заповед №
РД-01-748/02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.
209а от Закона за здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 (триста) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
1
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1717а-2960/01.01.2021 г., сер. АА, бл. № 743277, съставен от КР. СТ. СТ. –
младши полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР - Добрич.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП), с което ИВ. П. Д. е санкциониран за това, че
не е изпълнил въведените със заповед на Министъра на здравеопазването на
Република България противоепидемични мерки, с което е нарушил т. 15 от
Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването, като
на основание чл. 209а от Закона за здравето му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 (триста) лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа дата на издаването и номер на
постановлението. Видно от представеното от страна на жалбоподателя
заверено копие на наказателно постановление, същото не съдържа нито дата
на издаването, нито номер на постановлението. Единствено е посочено, че
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.09.2021 г. В
приложения пък от въззиваемата страна екземпляр от наказателно
постановление в оригинал е вписано, че същото е № 1717а-2960/01.01.2021 г.
С други думи – наказателното постановление е издадено на 01.01.2021 г., за
извършено на 14.09.2021 г. нарушение, т.е. за нарушение, извършено много
след датата на издаване на наказателното постановление.
Настоящият състав на съда приема, че вероятно при изписване на датата
на издаването на наказателното постановление се касае за техническа грешка.
В ЗАНН и НПК обаче не съществува понятие „техническа грешка” или „явна
фактическа грешка”, както и не е предвидена процедура или възможност за
отстраняването на допусната такава в хода на съдебното производство, т.е.
поправката е недопустима. А процесната неточност опорочава наказателното
постановление в степен на незаконосъобразност. Допуснатото процесуално
нарушение (датата на издаване на наказателното постановление предхожда
датата на извършване на нарушението) е съществено, тъй като води до
неяснота кога точно е извършено нарушението, респективно, на коя дата е
издадено наказателното постановление. Тази неяснота се задълбочава и от
2
факта, че на жалбоподателя е връчено наказателно постановление без посочен
номер и дата на издаване.
Все в обсъжданата посока, следва да се посочи, че датата на издаване на
наказателното постановление, без всякакво съмнение има съществено
значение с оглед преценка за спазването на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
(Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 12 от 1996 г.) от ЗАНН за издаване на
наказателното постановление, и при липса на достоверна дата на издаване на
наказателното постановление, не е възможно да се извърши преценка, с оглед
спазването на този срок.
В случая допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство е съществено, тъй като от една
страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е
препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, респективно, коя е точната дата на
извършване на нарушението, което е негов индивидуализиращ признак, както
и коя е датата на издаване на наказателното постановление, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното
постановление. То съставлява абсолютно основание, обуславящо
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, само на
това процесуално нарушение.
Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната
администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.
При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка
до ненаказване на виновния нарушител.
Независимо от изложеното, съдът намира, че следва да обсъди и
обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на
визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи
следното:
3
На 14.09.2021 г., около 23:30 часа, служителите на Първо РУ на МВР –
Добрич – свидетелите КР. СТ. СТ., М. К. ИВ. и С. Р. Х. извършили проверка в
заведение „******“, находящо се в гр. Добрич, ****** във връзка с получен
сигнал в оперативната дежурна част на ОД на МВР - Добрич. Сигналът
съдържал данни за нарушение на разпоредените със заповед на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, а именно, че заведението
работи след 23:00 часа и в него има клиенти. На мястото на проверката,
полицейските служители разговаряли с жалбоподателя по настоящото дело –
ИВ. П. Д., който заявил, че клиентите гледат мач от Шампионската лига, като
след приключване на мача, ще затвори заведението.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят,
така и наказващият орган са приели, че ИВ. П. Д., на 14.09.2021 г., около
23:30 часа, в гр. Добрич, ******, в заведение „******, е допуснал посещение
след 23:00 часа, с което си действие не е изпълнил въведените със заповед на
Министъра на здравеопазването на Република България противоепидемични
мерки, с което е нарушил т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, като на основание чл. 209а от Закона за
здравето му е наложено административно наказание глоба в размер на 300
(триста) лв.
С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва
констатациите в наказателното постановление. Навежда доводи, че не се
явява субект на нарушението, за което е наказан.
Съдебният състав намира, че вмененото на ИВ. П. Д. нарушение не е
доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на
чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни
съмнения в обвинителната теза по следните съображения:
Позовавайки се на показанията на актосъставителя КР. СТ. СТ. и
свидетелите М. К. ИВ. и С. Р. Х. се установява, че същите при извършената
проверка в действителност са установили неизпълнение на въведените със
заповед на Министъра на здравеопазването на Република България
противоепидемични мерки, в частност - т. 15 от Заповед № РД-01-
748/02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Видно от показанията
им, ИВ. П. Д. е заявил, че той е управител на заведението (ОТЗ), поради което
и АУАН е съставен именно на него, като в акта, актосъставителят изрично е
изписал, че Д. изпълнява длъжността „ОТЗ – ф-ма – Експрес нова ЕООД“
4
(цитат).
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан
принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.
В случая, с оглед разкриване на обективната истина, съдът, воден от
служебното начало, с протоколно определение от 28.01.2022 г. е задължил
въззиваемата страна – ОД на МВР - Добрич да представи доказателства,
удостоверяващи, че към датата на проверката – 14.09.2021 г., ИВ. П. Д. е
изпълнявал длъжността ******, както и, че посочената фирма е стопанисвала
заведение „******“.
В изпълнение на определението и като доказателства, потвърждаващи
обвинителната теца, въззиваемата страна ангажира писмени доказателства -
докладни записки от актосъставителя КР. СТ. СТ. (л. 41 и л. 42) и обяснения
от ИВ. П. Д. (л. 43) и Д.П. Д. (л.л. 44-45), дадени в хода на проверката по
преписка № 2024/2021 г. по описа на Районна прокуратура Добрич.
От теорията е известно, че обясненията по извършена предварителна
проверка, не съставляват годно доказателствено средство за отразените в тях
обстоятелства, поради което и същите не могат да стоят в основата на
обвинителната теза на наказващия орган.
Независимо, че обясненията дадени на предварителната проверка не
съставляват годно доказателствено средство, същите са индиция за
твърдените от свидетелите и страните факти и обстоятелства, непосредствено
след протичане на събитието. Данните, съдържащи се в обясненията на
визираните по-горе лица обаче не идентифицират еднозначно ИВ. П. Д. като
представител (управител) на фирма ******, тъй като самите обяснения не са
подписани от лицата, за които се твърди, че са ги дали. Така например
обяснението от ИВ. П. Д. с дата 03.07.2021 г. (л. 43 от делото) не е подписано
нито от И.Д., като лице, което е дало обяснението, нито пък от инсп. Г.
Димитров, като лице което е снело обяснението. От друга страна, това
обяснение е дадено много преди датата на вмененото нарушение - 14.09.2021
г., при това за нуждите на предварителна проверка за нарушение, различно от
нарушението, предмет на настоящото дело.
5
В подкрепа на извода, че ИВ. П. Д. не се явява субект на нарушението,
за което е наказан е и приложената по делото справка актуално състояние на
всички трудови договори за лицето (л.л. 28-33), както и приложената по
делото справка от Община град Добрич, видно от която към 14.09.2021 г.
дейността в кафе-аперитив „****** клуб“ по ****** се е извършвала от
„Еспрес Нова“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Г.К.Г..
При така очертаната въз основа на събраните доказателства фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира, че не е установено по безспорен и
категоричен начин, че ИВ. П. Д. към датата на проверката е имал качеството
на лице, заемащо определена длъжност в ****** (което дружество безспорно
е извършвало дейност в проверявания обект „****** клуб“), и на когото му е
било вменено задължението да следи за изпълнение на въведените
противоепидемични мерки, в частност - да не допуска посещение в обекта
след 23:00 часа, за да може при наличие и на останалите съставомерни
признаци, да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност
за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е установил по
безспорен начин налице ли е извършено нарушение, респективно - кой е
неговия автор. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Дори и този извод на настоящия съдебен състав да е неправилен,
същият счита, че към настоящия момент са налице предпоставките за
приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Тази правна норма регламентира, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената
норма е израз на основен принцип на наказателното (чл. 2, ал. 2 от НК) и
административнонаказателното право (чл. 3, ал. 2 от ЗАНН) за приложение на
по-благоприятния за дееца закон.
Според чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
6
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Санкцията на нормата е относително определена, а нейната диспозиция
е от категорията на бланкетните като за попълването й със съдържание и
определяне на признаците на нарушението от обективна страна се отпраща
към акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ, с който
следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на здравеопазването, първоначално в
съдебната практика на ВАС на Република България, а впоследствие и в самия
закон – чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива.
Възможността за определяне на конкретните състави на нарушенията със
заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, както беше
посочено, е изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо
санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов нормативен акт
(указ) и визираното в нея административно наказание да е определено по вид
и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на
противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на
правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед
съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на
конкретното описано в нея поведение.
Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на
министъра на здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, в приложимата
редакция на текста към датата на издаване на административния акт.
Бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани
и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е
предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение № 622 от 09.03.2004 г.
на ВКС по н. д. № 476/2003 г., І н.о., докладчик съдията Пламен Томов.
Посредством овластяването на министъра на здравеопазването да
определя видовете противоепидемични мерки и препращането в
диспозицията на нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ към актовете, с които той е
определил такива мерки, тяхното неизпълнение или нарушение става част от
7
обективния състав на административното нарушение, съгласно принципа на
законоустановеност на административното нарушение – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН.
Съдебният състав приема, че след като Заповед № РД-01-
748/02.09.2021г. на Министъра на здравеопазването, към настоящия момент е
отменена, като в последваща заповед на същия орган, действаща към
настоящия момент, не е възпроизведена обсъжданата противоепидемична
мярка (т. 15 от цитираната заповед: „Посещенията в заведенията за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и
казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при
спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните
маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни
маски за лице от персонала“), то следва да се приеме, че преди влизане в сила
на наказателното постановление, описаното поведение вече не съставлява
административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, доколкото липсва акт, с
който да бъде попълнена диспозицията на тази норма.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
наказателноправната теория се приема, че измененията в правото извън
областта на наказателното право оказват влияние върху последното и
обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до
промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната
норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност
променя самия административноваказателен закон. Премахва се
противоправността на деянието, поради което запазването на неговата
наказуемост става „абсолютно неприемливо“. Приема се също, че новият
наказателен закон е по-благоприятен за дееца, когато той стеснява законовия
състав на определено престъпление (административно нарушение),
изключвайки извършеното деяние от неговия обсег (Долапчиев – Наказателно
право обща част, А. Гергинов – Коментар на НК обща част том I).
От изложеното следва правният извод, че са налице предпоставките на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не е влязло в
сила, по аргумент от чл. 64, б. „б“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен за
жалбоподателя закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение,
респ. липсва установен от закона състав на административно нарушение,
който да е идентичен със състава на нарушение, за който жалбоподателят е
наказан, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
8
В тази насока Виж: Решение № 65 от 20.04.2022 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д.
№ 34/2022 г., Решение № 1 от 19.01.2022 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. №
330/2021 г., Решение № 307 от 29.11.2021 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. №
291/2021 г.
С жалбата се иска присъждане на сторените по делото разноски. По
делото липсват обаче доказателства за направени такива, поради което,
независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1717а-2960/01.01.2021 г.,
издадено от Директора на ОДМВР Добрич, с което на ИВ. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: ******, за нарушение на т. 15 от Заповед № РД-01-
748/02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а от
Закона за здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 300 (триста) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9