О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.
ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.ч.гр. дело № 520 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл. 129,
ал.3 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от Т.Г.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Определение от 02.08.2019 г., постановено по гр. д. № 379/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което производството по същото дело е прекратено на
основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 от ГПК поради неотстранени в срок
нередовности на исковата молба от страна на ищеца – жалбоподател пред настоящата инстанция.
В жалбата се твърди,
че съставените нотариални актове за дарение и продажба са „недействителни“ и
съставени в нарушение на чл. 574 от ГПК, тъй като сънаследниците на
жалбоподателя не са собственици на недвижимите имоти, които са дарили и продали
на Ц.К.К.. Сочи се, че в атакуваното определение не е отразено искането на
жалбоподателя нотариус Г.И., с рег. № 671 и район на действие – Районен съд –
Оряхово и Службата по вписвания към Районен съд – Оряхово да предадат на
определено от съда длъжностно лице поисканите от него нотариални актове „в
уверение, че такива има и че има основание да иска тяхната нищожност“.
Жалбоподателят твърди, че неправилно в първоинстанционното определение е
отразено, че искът му е срещу ответниците, а той не е към тях. Моли съдът да
постанови решение „изплащането да се извърши от областната управа, в лицето на
областния управител“. Към въззивната жалба е постъпило допълнение с вх. №
2983/23.08.2019 г., в което изтъква, че искането му е Районен съд – Оряхово да
постанови решение, с което земята, призната на П.В.В. „е собственост на наследници
на Г.И.П. и М.И.Р.“.
Изложените в жалбата
обстоятелства са неясни, хаотични и от тях не може да се прецени какви пороци
на атакуваното определение се сочат. Жалбоподателят не представя нови доказателства
пред настоящата инстанция.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет
съдебен акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество, е
неоснователна, поради следните съображения:
Ищецът Т.П. е сезирал Районен съд – Оряхово с искова
молба с посочено основание на претенцията
„делба на земя“ и правно основание чл. 124 от ГПК, в която като ответници са
посочени 39 лица от кръга на законните наследници на П.В.В. – П.В.Д., роден през 1844 г. и починал на
22.06.1942 г. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелства, факти и искания, лишени от хронологическа
последователност, логика и яснота. От изложението в исковата молба, съпоставено и с петитума ѝ, за съда е било невъзможно да прецени с какво искане е сезиран, съответно да определи
правната квалификация на исковете и надлежните страни. Следователно, исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл.
127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Правилно
Районен съд – Оряхово с Определение от 01.07.2019 г. е оставил исковата молба без
движение, като е дал на
ищеца точни указания за отстраняване на констатираните нередовности – да изложи разбираемо, ясно, пълно и логически
свързано фактическите си твърдения, както и да формулира петитум, логически
следващ от тях. В дадения от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите ищецът е представил молба, в която твърди, че съвсем конкретно е посочил
„какво е положението, за какво става на въпрос и какъв е искът според обстоятелствата“
и нова
искова молба с преписи от нея за
ответниците, с идентично съдържание като първоначалната такава, в която като правно основание е посочен и ЗОДОВ, посочена е цена на
иска 49 999,99 лв. и е променен петитума, като се иска да се постанови
решение, с което „земята, призната на П.В.В. е собственост на наследници на Г.И.П.
и М.И.Р.“. След постъпване на новата молба
първоинстанционният съд е приел,
че ищецът не е отстранил в дадения от съда срок
констатираните нередовности на исковата молба, вследствие на което е прекратил производството по делото с обжалваното определение.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК, вр. с чл. 278,
ал. 4 от ГПК, препраща към мотивите на Районен съд - Оряхово, като по този начин те стават
част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Съгласно константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 от ГПК редовността на сезирането изисква ищецът да изложи
достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е възможно
да се изведе фактическия състав на предявения иск /в този смисъл Решение № 110 от 22.07.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5367/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Х./. Изложените в първоначалната
исковата молба обстоятелства и факти са нелогични, неясни и по никакъв начин
не кореспондират с формулирания петитум, при което за съда е било невъзможно да направи извод с какъв иск е сезиран. Настоящата
инстанция намира, че указанията на Районен
съд - Оряхово във връзка с нередовността на исковата молба са дадени своевременно, достатъчно
конкретни са с оглед хаотичното изложение на фактите от ищеца и посочват на последния какви действия следва да извърши. Въпреки дадените указания, ищецът не е отстранил нередовностите в исковата
молба, при което за съда
е било невъзможно да индивидуализира
спорното материално право. Без изричното
очертаване на спорния предмет и петитума
на предявения иск нито ответниците могат да организират своята защита, нито за съда е възможно да изпълни задължението си да разгледа всяка
подадена до него молба за решаване на правен спор – арг. чл. 2 от ГПК. Прекратявайки производството
по делото, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. За жалбоподателя остава възможността да заяви своите права с нова искова молба, отговаряща на изискванията на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК, както и
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Като правилно и постановено без отклонения от приложимия закон, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 223/02.08.2019 г., постановено по гр.д. №
379/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово.
Определението може да бъде
обжалвано при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен
срок от получаване на препис от него от жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.