Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар А.Пашова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14625 по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14625/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.С.П. ЕГН ********** ***
срещу
решение №294849 от 15.12.2017 г постановено по гр.д.№10265/2016 г на СРС , 29 състав , в частта , с която е признато за установено по
иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу П. , че същата дължи
разликата над 31,36 лева до 291,34 лева
– лихва
за забава за периода 31.10.2012 г до 23.10.2015 г върху главница представляваща
незаплатена топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София ж.к.****вх.****; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 16.11.2015 г по ч.гр.д.№65496/15 г на СРС , 29 състав
.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . С молба от 21.11.2016 г ищецът е заявил , че поддържа
иска за лихви само до размера от 37,30 лева . Сумата от 259,98 лева е призната
с възражението срещу заповедта за изпълнение . Ако тази сума се приспадне от
признатите за дължими 291,34 лева , то се дължат 31,36 лева , а не 291,34 лева
.
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.01.2018 г, поради което жалбата от 12.01.2018 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
Решението на СРС е частично недопустимо и частично
неправилно в обжалваната част .
Основателен е
доводът на въззивника , че с молба от 21.11.2016 г ищецът е заявил , че поддържа иска за лихви за забава до размера от 37,30 лева т.е. по
същество ищецът се е отказал частично от иска и е десезирал съда за
разликата над сумата от 37,30 лева. В тази част решението на СРС е
недопустимо като постановено по непредявен иск и трябва да се обезсили и да се
прекрати производството .
Съдът констатира , че във възражението си по чл.414 ГПК същият е оспорил заповедта за изпълнение в частта за лихвите за забава само
за разликата над 259,98 лева до предявения
размер от 297,28 лева т.е. за 37,30 лева . След като СРС е приел и въззивникът
не оспорва , че дължи общо сумата от 291,34 лева лихви за забава ;
първоинстанционният съд е следвало да уважи иска за сумата от 31,36 лева . За
разликата над 31,36 лева до 37,30 лева решението на СРС трябва да се отмени и
искът да се отхвърли .
С оглед изхода на делото въззивникът дължи сумата от
25,33 лева разноски пред СРС и в заповедното производство , а не 121,50 лева .
Въззивникът има право на 275,52 лева разноски пред СРС т.е. трябва да му се
присъдят още 218,07 лева разноски пред СРС .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №294849 от 15.12.2017 г постановено по гр.д.№10265/2016 г на СРС , 29 състав , в частта , с която е признато за установено по
иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу В.С.П. ЕГН ********** *** , че същата дължи
разликата над 37,30 лева до 291,34 лева
– лихва за забава за периода 31.10.2012 г до 23.10.2015
г върху главница представляваща незаплатена топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София ж.к.****вх.****; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.11.2015 г по ч.гр.д.№65496/15 г на СРС , 29 състав ; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част .
ОТМЕНЯ решение №294849 от 15.12.2017 г постановено по гр.д.№10265/2016 г на СРС , 29 състав , в частта , с която е признато за установено по
иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу В.С.П. ЕГН ********** *** , че същата дължи
разликата над 31,36 лева до 37,30 лева
– лихва за забава за периода 31.10.2012 г до 23.10.2015
г върху главница представляваща незаплатена топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София ж.к.****вх.****; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.11.2015 г по ч.гр.д.№65496/15 г на СРС , 29 състав ; както и в частта , в която В.С.П. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД разноски пред СРС над сумата от 25,33 лева до 121,50
лева ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД *** срещу В.С.П. ЕГН ********** ***
, с правно основание чл.422 ГПК във вр.
чл.86 ЗЗД , да бъде признато за установено , че П. дължи
разликата над 31,36 лева до 37,30 лева
– лихва за забава за периода 31.10.2012 г до 23.10.2015
г върху главница представляваща незаплатена топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София ж.к.****вх.*** ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.11.2015 г по ч.гр.д.№65496/15 г на СРС , 29 състав .
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД *** да
заплати на В.С.П. ЕГН ********** *** допълнително
сумата от 218,07 лева разноски пред СРС и сумата от 325 лева разноски
пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК ****** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.