Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св., в открито съдебно заседание на втори май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 6870
по описа за 2016г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 124 ГПК от „У.Б.“
АД срещу Д.В.А., в лично качество и в качеството му на ЕТ „Р.**– Д.А.“, „Д.С.“
ООД и „К.г.“ ЕООД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за
издаване заповед за незабавно изпълнение до РС гр. София, въз основа, на което
е образувано ч. гр. д. №51024/2015 г., 60 с-в, като заповедта е издадена, както
и изпълнителен лист. Предвид подадените възражения, ищецът е предявил
установителен иск за вземанията си, за които е издадена заповед за изпълнение.
Твърди, че на 09.06.2011 г. е подписан договор за банков инвестиционен кредит
№79, по силата на който банката е предоставила кредит на М.С.А., в качеството й
на ЕТ „К.– М.М.“. Банковия кредит е в размер на 220 000 евро и е
предоставен с цел покупка и ремонт на недвижим имот. Твърди, че с договора е
поета солидарна отговорност от Д.А., в лично качество и в качеството му на ЕТ „Р.**–
Д.А.“ и дружеството „Д.С.“ ООД. На 08.02.2013 г. е подписан анекс №1 към
договора, с който като солидарен длъжник е встъпило и дружеството „К.г.“ ЕООД.
С анекс №2 от 23.07.2013 г., страните уговарят, че към датата на подписване на
анекса редовният дълг по договора е в размер на 200 270.23 евро, уговорен
е и краен срок за издължаване на кредита 09.06.2021 г.. Твърди изпадане на кредитополучателя в просрочие
по договора за банков кредит, поради което банката е изпратила покана за
доброволно изпълнение, с което уведомява кредитополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост. Твърди, че са изпратени уведомления за предсрочна
изискуемост и до всички солидарни длъжници, включително и на солидарния длъжник
„К.г.“ ЕООД. Твърди, че към 26.08.2015 г., кредитополучателят и солидарните
длъжници не са погасили задълженията си към банката като дължат главница от
188 300 евро, лихви от 20.08.2013 г. до 25.08.2015 г. в размер на
67 865.92 евро. Твърди изпълнение на своите задължения и неизпълнение на
паричните задължения на ответниците, поради което за кредитора е възникнало
право да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането.
Моли да бъде установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на „У.Б.“ АД сумата от 188 300 евро, представялваща
главница по договор за банков инвестиционен кредит №79 от 09.06.2011 г. и
анексите към него, сумата от 67 865.92 евро, представялваща лихви от
20.08.2013 г. до 25.08.2015 г. по договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение - 26.08.2015 г. до погасяване на задължението. Претендира
направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
Д.В.А., в лично качество и
в качеството си на ЕТ „Р.**– Д.А.“ оспорва
исковата молба. Оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, тъй като
поканите не са им редовно връчени.
Твърди, че нотариалната покана отправена до него, с която се обявява
предсрочната изискуемост на кредита не изхожда от лице, разполагащо с
представителна власт от банката. Оспорва приложеното извлечение от счетоводните
книги на банката, като счита, че същото не установява задължението да е
ликвидно и изискуемо. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ „Д.С.“ ЕООД и „К.г.“ ЕООД оспорват
исковата молба. Оспорват да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като поканите за доброволно
изпълнение не са им редовно връчени. Оспорват приложените към исковата молба нотариални уведомления да са
им връчени редовно. Твърдят, че нотариалните покани не изхождат от лице,
разполагащо с представителна власт от банката. Оспорват приложеното извлечение
от счетоводните книги на банката, като считат, че същото не установява задължението
да е ликвидно и изискуемо. Претендират направените в производството разноски.
Съдът,
като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на
съдебното производство доказателства намира следното :
Видно от приложеното и прието
заповедно производство ищецът е подал заявление пред СРС по отношение на
ответниците по настоящите искове, вкл. и срещу М.С.А. в качеството й на
едноличен търговец ЕТ „К.– М.М., като кредитополучател, като е поискал издаване
заповед за незабавно изпълнение срещу всеки един от петте ответници ,за вземанията предмет на исковете. Посочено е,
че се касае за настъпила предсрочно изискуемост по договор за кредит, като ЕТ „
К.– М.М. „ е кредитополучател, а останалите са солидарни длъжници.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 04.05.2016г. като всички длъжници ЕТ К.–М.М., Д.В.А., ЕТ Р.**– Д.А., Д.С. ООД и К.Г. ЕООД са осъдени да заплатят на заявителя, и
ищец по настоящото дело У.Б. АД следните
суми 188 300 евро представляваща главница по договор за банков
инвестиционен кредит от 09.06.2011г., в едно със законната лихва за периода от 26.08.2015г. до изплащане на
вземането, сумата от 7 344.20 евро представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода
20.08.2013. до 25.08.2015г., сумата от 32521.21 евро представляваща лихва върху
просрочена главница за периода от 03.01.2014г. до 25.08.2015г., сумата от
17 747.07 евро представляваща наказателна лихва за периода 20.08.2013г. до
25.08.2015г., както и 19 674.64 лв. разноски за заповедното производство,
като сумите се дължат при условията на солидарност.
Възражението по чл.414 ГПк на ЕТ К.М.М.,
както и частната й жалба по ч.жалба по чл.419 ГПК срещу разпореждането за
незабавно изпълнение са върнати като
просрочени. Съответно искът не е насочен срещу кредитополучателя. Останалите
възражения на солидарните длъжници, както и частните им жалби са приети като
редовни, а частната жалба е била предмет на разглеждане и съдът ще я обсъди
по.-долу. Предвид на това исковете срещу четиримата солидарни длъжници се
явяват допустими, като за ищеца е налице правен интерес да установи вземанията
си по отношение на тях..
По проведено обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение от страна на четиримата солидарни
длъжници, ответници по настоящото дело , заповедта в частта на това
разпореждане за незабавно изпълнение е била отменена с Определение от
16.05.2017г. на СГС, по ч.гр.д.491 /17г. Прието е, че не може да се приема
настъпване на предсрочната изискуемост на договора, поради неправилно
приложение на чл.47,ал.5 ГПК. Не се установява три посещения от връчителя на
адресите в рамките на повече от месец, с което не са настъпили и условията за
залепване на уведомление по чл.47,ал.5 от ГПК. С определение от 16.06.2017г., с
което първото е допълнено, изпълнителния
лист издаден въз основа на заповедта за изпълнение е обезсилен. Следва да се
приеме, че е обезсилен само в частта относно ответниците по отношение, на които
заповедта за изпълнение е отменена.
Видно от представеното
удостоверение от 13.03.2018г. от ЧСИМ.П. по образуваните три изпълнителни дела
пред него от ищеца е събрана и разпределена с постановление от 22.11.2016г. общо
сумата от 765 591.59 лв., като с тази
сума се погасява изцяло задължението по изп. д. 20168510401741 образувано по издадения в заповедното
производство изп.лист в размер общо на 576 850.01 лв. Следва изводът, че
задължението е погасено преди обезсилване на изпълнителния лист.
Доколкото няма спор между
страните по сключения договор между ищеца и кредитополучателя, както и относно
солидарната отговорност на ответниците, съдът въз основа и на представения в
заповедното производство договор и анексите към същия приема, че между ищеца и
кредитополучателя ЕТ К.– М.М. е сключен договор за кредит със срок за
изпълнение до 09.06.2021, като банката е предоставила и сумата е усвоена.
Ответниците не са установили, задълженията на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението да са в
размери различни от заявените и установени с извлечение от счетоводните книги и
сметката на кредита. Не се твърди и не се установява да са извършвани погашения след датата за която
ищеца твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост 3.01.2014г. погашения на
суми , извън съдебното изпълнение, поради което съдът приема, че ответниците,
като солидарно задължени по договора за кредит носят отговорност пред банката
ищец за сумите предмет на заявлението.
Основно се оспорва редовното
връчване на поканите за изпълнение, с която ищецът е поканил ответниците да
заплатят сумите, съответно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията за главница и лихви и доколко
банката може да претендира неговата дължимост.В тази хипотеза следва да се
съобразява даденото разрешение в т.18 от ТР 4 / 2013г. Независимо, че има
уговорка в договора, за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на
договора при определени предпоставки, същата не поражда действие, ако не е
налице изрично волеизявление на банката за това, т.е. банката да заяви, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това изявление да е достигнало до
длъжниците. В конкретния случай са налице изпратени покани от страна на ищеца,
в която той е направил своето волеизявление, че предсрочната изискуемост е
настъпила и съответно му се следват оставащите като дължими суми за главница и
лихви, които са предмет на установяване по делото. Поканите са изпратени както
до кредитополучателя, който не е ответник в настоящото дело, така и до всеки
един от солидарните длъжници. Използвани са два способа – чрез Булпост и чрез
нотариална покана. Изпращани са на адресите на управление и в двата случая са
връщани в цялост, като тези от булпост с отбелязване или непотърсен или
непознат. Тези чрез нотариална покана са връчени по реда на чл.47,ал.5 ГПК чрез
залепване на съобщение на вратата на съответния апартамент и пускането му в
пощенската кутия, тъй като на трите посочени дати -10.07.2105г., 13.07.2015г.и
14.07.2015г. не са намерени представители на посочените адреси. Прави
впечатление, че нотариалните покани за всички ответници са връчени по един и
същ начин – чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК, като посещенията
на адресите, които са различни, са на едни и същи дати, и сравнени с поканите
за доброволно изпълнение връчени от ЧСИ,
последните са изпратени на същите адреси и са връчени редовно, на самите
управители или на лица съгласни да им ги предадат. Доколкото действително посочени са три дати
на който адресите са посетени, но датите са в рамките само на една седмица,
почти една след друга, съдът намира, че действително не е налице редовно прилагане
разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК. Връчителя на нотириуса е следвало да направи
опит за връчване на три различни дати, в рамките на повече от месец и в
различно часово време, вкл. извънработно, което изискване не е спазено. Наред с
това изпращането чрез булпост на поканите , също не установява редовно
достигане на волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост, тъй като не
са редовно получени . Разписките са оформени с отбелязване непотърсен , без да
има данни как са оставяни съобщенията за това, че са налице писма за получателя
и колко време са престоявали в съответния офис, за да се получат. Предвид на
това съдът приема, че не е налице редовно уведомяване и чрез писмата изпратени
чрез пощенски оператор. Волеизявленията на банката изразени в поканите, че е
настъпила предсрочната изискуемост на договора не са достигнали до солидарните
длъжници ответници, по спора и следва да
се приеме, тази предсрочна изискуемост не е породила действие. Предвид на това
вземането на банката спрямо солидарните длъжници за главница и лихви по
договора от 09.06.2011г. не се дължи и искът за установяване на тези вземания следва
да се отхвърли като неоснователен.
На осн.чл.78 от ГПК ответникът К.груп
е направил искане за присъджане на разноски за адв.възнаграждение за
представителството от 1 адвокат. По делото е налице пълномощно и договор за
правна помощ за тази сума за адв.възнаграждение от 15 600 лв. Представен и
списък с приложени приходни касови ордери. Съдът обаче не може да приеме, че
така заплатените суми по представени 12 броя ордери са по този договор за
правна помощ. Договора е от 28.10.2016г., а в ордерите е посочен договор от
31.10.2016г. Наред с това сумата по ордерите възлиза в размер на 16 500
лв., а размера на договореното възнаграждение е 15 600 лв. Предвид на това
съдът не приема, че платените суми по ордерите приложени към списъка са за
договора за правна помощ представен по делото с дата 28.10.2016г., а за
посоченото в него възнаграждение няма начин на плащане, нито е посочено че
плащането е извършено към момента на сключване на договора. По тези съображения
разноски на ответника поискал такива не се следват. За останалите ответници
няма доказателства да са направили такива, а на ищеца не се следват предвид
изхода по спора.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с пр.осн.чл.422 ГПК вр.чл.415,вр.чл.124 ГПК предявени от У.Б. АД ***,
пл. *******срещу Д.В.А. ЕГН ********** , в лично качество и в качеството му на ЕТ „Р.**– Д.А.“ЕИК *******, „Д.С.“ ООД ЕИК ******* и „К.г.“ ЕООД ЕИК*******, всички със съдебен адрес *** ливади – изток,
бул.*******чрез адв.Д. за установяване, че ответниците при условията на
солидарна отговорност дължат на банката сумата от 188 300 евро главница и
сумата от 67 865.92 евро лихви върху главницата за периода от 20.08.2013г.
до 25.08.2015г., както и законната лихва върху тази сума от предявяване на иска
, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :