О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1143
гр.Бургас, 20.06.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №728 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод частна жалба, с вх. № 1796/26.03.2019г., подадена от адв. Радан Кънев,
повереник на ищците: С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Т., ЕГН:**********,
с адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, Х.К.Х., ЕГН:**********, с
адрес: *** и З.Х.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, с която се обжалва Определение №219/07.03.2019г., постановено
по гр.д.№44/2019г. по описа на Районен съд Айтос.
С обжалваното определение районният съд е прекратил
като недопустимо производството по гр.д. №44/2019г. по описа на АРС, образувано
по искова молба на С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Т., ЕГН:**********,
с адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, Х.К.Х., ЕГН:**********, с
адрес: *** и З.Х.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, всички чрез адв. Радан Кънев,
в частта за следните ответници: Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***; М.И.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: *** и С.И.С. – С., ЕГН:**********, с адрес: ***, и
тримата със съдебен адрес:*** – партер, чрез адв. Асио Тодоров ***,
представлявана от инж. Васил Панделиев в качеството му на кмет на общината, с
ЕИК:*********, с адрес: гр. Сунгурларе, ул. „Георги Д.“ №2, със съдебен адрес:***,
чрез адв. С.Х. Гонкова - Т. – БАК.
В депозираната
частна жалба не се оспорва обстоятелството, че ответниците, наследници на Иван С.
Джебиров никога не са претендирали собственост върху процесния имот, както и не
са оспорвали или смущавали тази на ищците. В
частната жалба се твърди, че интересът на ищците да водят делото срещу
наследниците на Иван С. Джебиров се поражда от това, че към отговора на
исковата молба, подаден от ответника „ХЕС“ АД Ямбол е приложено влязло в сила
съдебно решение по гр.д. 475/2016г. на Районен съд Карнобат, с което съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от наследниците на Иван
Стойчев Джебиров, като е основал решаващите си изводи на свидетелски показания
и записвания на имота на името на Иван С. Джебиров.
Оспорва се твърдението, изложено в
отговора на исковата молба, че ответникът Община Сунгурларе не отрича, нито
смущава правата на собственост на ищците, като се твърди, че действително
общината не претендира собственост върху процесния имот, същевременно обаче
системно биват отхвърляни от страна на Общината исканията на ищците да запишат
имота в кадастралната карта на собствено име, както и да заличат записването на
името на „Почивна база на Хидравлика – Ямбол“.
На следващо място се посочва, че ответната община, е
издала удостоверения за търпимост на бунгала, като по този начин косвено
признава право на собственост върху имота на трети лица.
Излагат се съображения. Иска се от съда да отмени
обжалваното определение и да върне делото на Районен съд Айтос за разглеждане и
произнасяне по съществото на спора спрямо всички ответници. Ангажирани са
доказателства.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на частната жалба от Община
Сунгурларе.
В законоустановения срок е подаден отговор
на частната жалба от Д.И.С., М.И.Г., С.И.С. – С., с който подадената частна
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения и се иска от съда
да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение. Претендират се
направените в настоящото производство разноски.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява частично основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е започнало по
искова молба, с която се претендира съдът да признае ищците – наследници на Иван
Стойчев Джебиров за собственици на имот I-159, кв. 16 по плана на с. Дъбовица, община
Сунгурларе, при съседи от три страни улици, с площ 3624 кв.м.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на
Иван Стойчев Джебиров, който е бил собственик на имот, понастоящем представляващ
I-159 по плана на с. Дъбовица. Първоначално имотът бил съсобствен между ищците
и общината, като впоследствие с Договор №356 от 27.05.2015г., вписан под №170,
том XV, вх. рег. №5334/29.10.2015г., община Сунгурларе им
прехвърлила собствените си идеални части. Твърди се, че собствеността върху
имота никога не е била губена от ищците, но при нанасяне на имотите в разписния
лист по ЗПНИМ, имотът погрешно, поради техническа грешка, бил записан на името Иван
С. Джебиров /племенник на техния наследодател/, вместо на Иван Стойчев Джебиров.
По молба на ищците, придружена с Констативен нотариален акт за собственост по
наследство и давност №195, том I, дело
449/1994г. общината извършила корекция и нанесла в разписния лист ищците,
наследници на Иван Стойчев Джебиров като собственици.
Твърди се, че на 15.09.1988г. „Бригада за
селскостопанско производство“ /неперсонифицирано поделение към ТКЗС Дъбовица/, отдала
под наем процесния имот на ТКХИ „Иван Тенев“ гр. Ямбол, чиито правоприемник е
ответникът „ХЕС Ямбол“, като съгласно договора наемателят е следвало да изгради
„временна база за почивка“. Наемателят поставил 4 броя преместваеми бунгала,
съществуващи и понастоящем в имота. В кадастъра имотът бил отразен като
„Почивна база на Хидравлика – Ямбол“, която от своя страна се разпоредила с
четирите бунгала с договори с нотариална заверка на подписите.
На следващо място се твърди, че през 2014г. ищците се
снабдили с два нови нотариални акта, за собственост по давност и по наследство,
които били оспорени от собствениците надвижими вещи – бунгала в процесния имот,
с твърдението, че имотът е на наследници на Иван С. Джебиров, а не на Иван
Стойчев Джебиров.
Твърди се, че многократните опити на ищците, ответникът
„ХЕС Ямбол“ да бъде заличен от регистрите се сблъскват с административни откази
или незавършени процедури.
Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са
постъпили писмени отговори от всички ответници.
В депозирания от Д.И.С., М.И.Г. и С.И.С.-С. – всички
те наследници на Иван С. Джебиров, отговор, ответниците претендират
прекратяване на производството спрямо тях, поради обстоятелството, че никой от
тях не отрича правото на собственост на ищците върху имота, както и никога не
са претендирали права върху него, нито са смущавали владението, никога не са
считали имота за техен. Твърди се в отговора, че ответниците не са пасивно
легитимирани да отговарят по иска, тъй като нямат никакви претенции по
отношение собствеността и владението на процесния имот.
В депозирания от Община Сунгурларе отговор също е
направено искане за прекратяване на производството спрямо този ответник, с
аргумент, че в исковата молба не се съдържат твърдения за спор между ищците и
общината за материално право. Изложени са съображения.
Обжалваният съдебен
акт съставлява определение на Районен съд
Айтос,
с което производството по делото е прекратено по отношение на
Д.И.С., М.И.Г. и С.И.С.-С. – всички те наследници на Иван С. ***.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът не обосновава наличието на правен интерес от
предявената претенция спрямо ответниците - наследници на Иван С. Джебиров.
Както се посочва в исковата молба, наличието на погрешно записване в разписния
лист е отстранено, като е направено ново записване на името на наследниците на
Иван Стойчев Джебиров. Самите ответници признават в отговора на исковата молба
правото на собственост на ищците и заявяват, че никога не са имали каквито и да
е претенции по отношение на процесния имот.
В частната жалба жалбоподателите обосновават интереса
си от водене на делото срещу горепосочените ответници с влязло в сила Решение
по гр.д. №475/2016г. по описа на Районен съд Карнобат. С цитираното решение
районният съд е отхвърлил иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от С.Д.Т.,
И.Д.Т., Х.К.Х., С.Д.Г., Георги Д.Т., З.Х.Т., срещу Вълчо Т. Витанов, Мариела
Тодорова Стоянова, Атанас Парушев Павликенски и Денка Кънева Тодорова, за
осъждане на ответниците да премахнат поставените четири броя бунгала в недвижим
имот, находящ се в с. Дъбовица, община Сунгурларе, представляващ имот №159, за
който е отреден УПИ I-159 в кв. 16по плана на селото,
целият с площ от 3624 кв.м., при граници: от всички страни улици. Действително
в мотивната част на решението съдът е приел, че собственици на имота са
наследниците на Иван С. Джебиров. Следва да се посочи, че наследниците на Иван С.
Джебиров – настоящи ответници не са страна по това съдебно решение. Дори да
фигурират в мотивите, то няма спор, че мотивите на съдебните решения не се
ползват със сила на пресъдено нещо, а само диспозитивът, поради което
горепосоченият съдебен акт не обвързва ответниците със сила на пресъдено нещо.
Като е стигнал до същия извод първоинстанционния съд е
постановил правилно определение в тази част /по отношение на тези ответници/,
което следва да се потвърди.
Не така стои въпросът по отношение на Община Сунгурларе.
В частната жалба жалбоподателите обосновават интереса
си от водене на делото срещу общината с обстоятелството, че многократните им искания
да осигурят записване на имота в кадастралната карта на собствено име, както и
заличаване на записа на името на „Почивна база на Хидравлика Ямбол“, биват системно
отхвърляни от общината, както и с обстоятелството, че като е издала удостоверения
за търпимост на бунгалата по този начин общината косвено признава правото на
собственост върху имота на трети лица.
Настоящият състав намира, че ищците имат правен
интерес от водене на делото срещу втория ответник Община Сунгурларе. Това е
така по следните съображения: Общината, чрез своята администрация има
правомощието да извършва административни услуги. Макар община Сунгурларе да не
твърди да е собственик на процесния имот, с отказа си да извърши
административни услуги, както и с издаването на удостоверения за търпимост на
трети лица, тя препятства ищците да извършват правни действия с имота, ето защо
е надлежен ответник по предявения иск, по който съдът следва да се произнесе. В
този смисъл е Решение №487/05.12.2011г., постановено по гр.д.№1087/2010г. на
ВКС, първо г.о., съгласно което, когато отказът да се извърши административна
услуга е мотивиран от това, че собственик е не лицето, което иска
административната услуга, а трето лице, общината реално оспорва собствеността
на молителя. Ако в действителност няма спор за собственост между молителя и
третото лице, тъй като имотите им са различни, липсва правен интерес за
молителя да установява по съдебен ред правата си по отношение на това трето
лице, което общината сочи за собственик. Единственият път на молителя да се
защити срещу неправомерния отказ на общината да му издаде скица
/административният ред е неприложим при наличие на твърдения за спор за
гражданско право/, е да насочи иска си срещу общината и да установи спрямо нея
правото си на собственост, което тя му оспорва. В такива случаи искът срещу
общината е допустим, макар тя да не твърди да е собственик на спорния имот.
Такива искове се разглеждат по същество от съдилищата.
Поради гореизложеното настоящият състав намира, че в
случая Община Сунгурларе е надлежен ответник по делото и производството спрямо
нея неправилно е прекратено от районния съд. В тази част определението следва
да бъде отменено.
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
При този изход на делото въззиваемите - Д.И.С., М.И.Г.,
С.И.С. – С., имат право на разноски, направено е искане в този смисъл
своевременно, поради което такива им се дължат. Представен е списък на
разноските, от който е видно, че същите са в размер на 300 лв. – адвокатски
хонорар. Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №219/07.03.2019г., постановено
по гр.д.№44/2019г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, с която районният
съд е прекратил като недопустимо производството по гр.д. №44/2019г. по описа на
АРС, по отношение на следните ответници: Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***; М.И.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: *** и С.И.С. – С., ЕГН:**********, с адрес: ***, и
тримата със съдебен адрес:*** – партер, чрез адв. А.Тодоров***.
ОТМЕНЯ Определение №219/07.03.2019г.,
постановено по гр.д.№44/2019г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, с която
районният съд е прекратил като недопустимо производството по гр.д. №44/2019г.
по описа на АРС, по отношение на Община
Сунгурларе, представлявана от инж. Васил Панделиев в качеството му на кмет на
общината, с ЕИК:*********, с адрес: гр. Сунгурларе, ул. „Георги Д.“ №2, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Светла Христова Гонкова - Трайкова – БАК.
ВРЪЩА делото на Районен съд Айтос за произнасяне
по спора по отношение на ответника Община Сунгурларе, представлявана от инж.
Васил Панделиев в качеството му на кмет на общината, с ЕИК:*********, с адрес:
гр. Сунгурларе, ул. „Георги Д.“ №2.
ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, И.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, Х.К.Х.,
ЕГН:**********, с адрес: *** и З.Х.Т., ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят
на Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***; М.И.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** и
С.И.С. – С., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лв.,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №728/2019г. по
описа на БОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването в частта, с която
е потвърдено определението на районния съд, а в отменителната част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.