Номер 18528.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000178 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.
С Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч „ЗАД
„Армеец“ АД е осъдено да заплати на И. И. Ц. сумата 40 000 лева – обезщетение за
претърпени от смъртта на сестра му В. И. Ц., починала на 11.08.2015 година в
пътнотранспортно произшествие, причинено при управление от Ф. А. М. на автомобил
марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № ОВ 39 ****, при наличие на валидно сключена към
момента на пътнотранспортното произшествие задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно дружество, на основание чл. 226
от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с § 22, § 96 от Преходните и заключителни
разпоредби на Кодекса за застраховането и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
ведно със законната лихва от 28.05.2018 година до окончателното изплащане на сумата.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на И. И. Ц. за сумата над 40 000 лева до
пълния претендиран размер – 80 000 лева, като неоснователна и недоказана.
Със същото решение са отхвърлени исковете на Д. М. У., В. В. У. против „ЗАД „Армеец“
АД по чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с § 22, § 96 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането и чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите за обезщетение от по 60 000 лева на всеки, ведно със законната лихва от
28.05.2018 година до окончателното изплащане на сумите, за претърпените от всеки един
неимуществени вреди в резултат от смъртта на внучката им В. И. Ц., починала на 11.08.2015
1
година в пътнотранспортно произшествие, причинено при управление от Ф. А. М. на
автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № ОВ 39 ****, при наличие на валидно сключена
към момента на пътнотранспортното произшествие задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно дружество, като неоснователни и
недоказани.
С посоченото решение „ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на Окръжен съд Ловеч
държавна такса в размер на 1 600 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение „ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на И. И. Ц. сумата 600 лева –
разноски по съразмерност.
С посоченото решение И. И. Ц. е осъден да заплати на „ЗАД „Армеец“ АД сумата 120 лева –
разноски по съразмерност.
Със същото решение Д. М. У., В. В. У. са осъдени да заплатят на „ЗАД „Армеец“ АД сумата
100 лева – разноски по съразмерност.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. К. – пълномощник на И. И. Ц. ,
против Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч в
частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата над 40 000 лева до 80 000 лева, осъден е
да заплати разноски. Във въззивната жалба се излага, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди първостепенният съд не е взел предвид
изключително близката връзка между И. И. Ц. и неговата сестра; обстоятелството, че тя
може би е била най-важният човек в живота му, и съответно действителните болки и
страдания, които е претърпял и продължава да търпи жалбоподателят.
Направено е искане да се отмени Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година
на Окръжен съд Ловеч в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да бъде
осъдено „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на И. И. Ц. обезщетение в пълния претендиран от
него размер – 80 000 лева, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ЗАД „Армеец“
АД, с който я оспорва.
В писмена молба процесуалният представител на „ЗАД „Армеец“ АД е изложил
съображения за неоснователност на въззивната жалба, подадена от пълномощника на И. И.
Ц. .
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. К. – процесуален представител на
2
В. В. У., Д. М. У., против Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на
Окръжен съд Ловеч в частите, с които са отхвърлени претенциите, жалбоподателите са
осъдени да заплатят разноски. Във въззивната жалба се изтъква, че съдебният акт в частите,
с които е прието, че В. В. У., Д. М. У. не попадат в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение, е неправилно и необосновано. От показанията на свидетелите се установява,
че между жалбоподателите и починалата им внучка отношенията са били нещо повече от
обичайните такива. Действително те не са живеели в едно домакинство, в същото населено
място, но тя при всяка възможност е посещавала своите баба и дядо. Прекарвала е при тях
ваканциите си, посещавала ги е през повечето от почивните дни. Следва да се обърне
внимание на показанията на свидетеля И. Ц. – баща на В. Ц., който е признал, че тя не е
имала такава връзка с неговите родители. Внучката на В. В. У., Д. М. У. споделяла всичко с
тях, те знаели неща за нея и брат , за които дори техните родители не са били
информирани. В дневника, намерен след смъртта , е записано, че една от нейните цели за
годината е да бъде при жалбоподателите. Смъртта я е застигнала по времето, когато е била
във ваканция при В. В. У., Д. М. У. в село Лесирен. Този факт няма да престане да тежи на
жалбоподателите до тяхната смърт. Смъртта на В. И. Ц. била изключително тежък удар за В.
В. У., Д. М. У., с нейната кончина те загубили радостта от живота си и смисъла да
съществуват.
Направено е искане да се отмени Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година
на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да бъде
осъдено „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на В. В. У., Д. М. У. обезщетение от по 60 000 лева
на всеки един за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на внучката им В. И.
Ц., б. ж. на гр. Троян, починала на 11.08.2015 година в резултат на пътнотранспортно
произшествие, при наличие на валидно сключена към момента на инцидента задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник, ведно
със законната лихва от 28.05.2018 година до окончателното изплащане; да бъде осъдено
застрахователното дружество да заплати на В. В. У. направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ЗАД „Армеец“
АД, с който я оспорва.
В писмена молба процесуалният представител на „ЗАД „Армеец“ АД е изложил доводи за
неоснователност на въззивната жалба, подадена от пълномощника на В. В. У., Д. М. У..
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ЗАД „Армеец“ АД, против Решение №
4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които са
присъдени 40 000 лева на И. И. Ц. , дружеството е осъдено да заплати разноски и държавна
такса. Във въззивната жалба се излага, че в атакуваната част съдебният акт е неправилен и
3
необоснован. И. И. Ц. не е активно материалноправно легитимиран да търси от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, няма
качеството на пострадало лице от пътнотранспортното произшествие, съответно няма
основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество-ответник за
заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В
случая между ищеца и сестра му действително е имало близка родствена връзка – отраснали
са заедно, между тях е била установена емоционална привързаност като между брат и
сестра, характерна и типична за обичайните отношения между този вид родственици. Не е
налице изключителност по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по
тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република
България. Съобразно обичайните и традиционни за българското семейство отношения по-
големият брат е помагал на по-малката си сестра с ученето, а по време на ваканциите децата
заедно са гостували на своите баба и дядо. Свидетелите С. и Ц. са заявили, че не са говорили
с И. Ц. за това как се чувства, как се справя със загубата на своята сестра, поради което няма
и как да имат преки впечатления за неговото състояние, респективно за интензитета и
времетраенето на претърпените болки и страдания. Свидетелката С. е виждала И. Ц. едва
два пъти след инцидента. Според свидетелката В. Ц. отношенията между И. Ц. и сестра му
са обичайните за българското семейство такива. Смисълът на посоченото тълкувателно
решение е да се присъжда обезщетение в хипотезите, при които е доказана изключително
близост и силна емоционална привързаност приживе, толкова силни болки и страдания след
смъртта, обосноваващи наличието на изключение. Връзките между братя, сестри, баба/дядо
и внуци поначало се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. В случая не се касае за „изключение“, каквото е предвидено като
основание за търсене и получаване на обезщетение за неимуществени вреди от разширения
кръг лица, очертан с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България. Изводът на
решаващия състав в обратен смисъл е неправилен и необоснован. Типично е брат да страда
и тъгува при смъртта на своята сестра. Изключение означава вън от правилото, от
типичното, каквото по делото не е доказано. Не са установени емоционалните страдания на
И. Ц., изключителността и продължителността на търпените болки и страдания. В
нарушение на процесуалните правила съдът е формирал неправилни изводи за наличието,
естеството и интензитета на емоционалната връзка между ищеца и неговата сестра – не са
обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства са тълкувани превратно. Свидетелката Ц. С. няма преки впечатления за
състоянието и поведението на И. Ц. след смъртта на сестра му, а преразказва впечатления на
своите дъщери. Свидетелката В. Ц. изрично заявява, че според нея „като брат и сестра
отношенията им са били обичайни за българското семейство“, но тези показания не са взети
предвид при постановяване на решението.
Неправилно и необосновано е заключението, че § 96, ал. 1 от Закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането противоречи на чл. 9, ал. 1, буква „а“ от
4
Директива 2009/103/ЕО. Нормата на чл. 493а от Кодекса за застраховането, във връзка с § 96
от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането регулира
националната гражданска (деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие, като
предвижда методика за изчисляване на размера на обезщетението, а до нейното въвеждане
поставя горна граница за размера на обезщетение на неимуществените вреди на лицата,
получили право на обезщетение за вреди при смърт на близък с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен
касационен съд на Република България. Налице е пълно припокриване между националното
право и зададената от Директива 2009/103/ЕО цел – не съществува противоречие. Директива
2009/103/ЕО не урежда материалното деликтно право, нито размера на обезщетението (чл.
12, § 3, ал. 2). Разпоредбите на чл. 493а от Кодекса за застраховането, във връзка с § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането са изключени от
обхвата на директивата, съответно не противоречат. Съдът на Европейския съюз
потвърждава този извод – допуска национална правна уредба, която определя размера на
обезщетението за вреди от пътнотранспортно произшествие въз основа на методика, дори
когато тя е по-неблагоприятна от общия режим на деликтната отговорност (Petillo, C-371/12,
ECLI:EU:C:2014:26). Съдът на Европейския съюз приема за съвместима с Директива
2009/103/ЕО и национална правна уредба на деликтната отговорност, която предвижда
фиксирано обезщетение при смърт за преживелите близки лица (СЕС С-11/12).
Следователно § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането
доколкото въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност при
пътнотранспортно произшествие също е извън обхвата на Директива 2009/103/ЕО и не
противоречи. В постановеното решение не се разграничава начина на остойностяване на
деликтната отговорност на автомобилиста от отговорността на застрахователя по силата на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да заплати
дължимото обезщетение. Ограничението на деликтната отговорност по § 96 от Преходните
и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането по никакъв начин не засяга и
няма за предмет задължителните минимални лимити на отговорност на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а и не е от естество да ги лимитира.
Директива 2009/103/ЕО не унифицира материалното деликтно право, а напротив – изрично
изключва гражданската (деликтна) отговорност и размера на обезщетението от своя обхват.
Деликтната отговорност не е обусловена от нейното застраховане със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, докато отговорността на застрахователя е
производна на деликтната. Директива 2009/103/ЕО урежда минималното покритие (лимити)
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което държавите членки на
Европейския съюз следва да осигуряват, а не минимални размери на застрахователните
обезщетения, плащани по посочената застраховка.
С атакувания съдебен акт неправилно е определен и размера на застрахователното
обезщетение, присъдено в полза на И. Ц.. Дори да се приеме, че такова се дължи от
застрахователя, същото не може да бъде в размер, надвишаващ 5 000 лева. Неправилно и
5
необосновано първостепенният съд е вложил различно от съдържащото се в задължителната
практика на Върховен касационен съд на Република България по приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите разбиране за „справедливост“ като критерий, по който
следва да се определи необходимия и достатъчен за възмездяване причинените на
увредените лица морални вреди размер на парично обезщетение като заместваща
поправянето им облага. При определяне на размера на дължимото обезщетение съставът на
Окръжен съд Ловеч е нарушил императивната норма на чл. 493а, ал. 4, във връзка с § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, задължителните
указания по приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдържащи се
в ППВС 4/1968 година. Първостепенният съд неправилно е очертал обема на релевантните
за определяне на обезщетението обстоятелства, вследствие на което неточно е приложил
въведения с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите критерий за справедливост.
Присъденото обезщетение е прекомерно завишено с оглед принципа за справедливо
обезщетяване. Не са събрани доказателства, обосноваващи заключение, че по своето
съдържание и интензитет връзката на И. Ц. с В. Ц. надхвърля обичайните предели на
доверие, любов и подкрепа; И. Ц. да е преживял морални болки и страдания, надвишаващи
по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респективно да е
налице изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение.
Справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
означава да се определи онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията,
неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
конкретното увредено лице от смъртта на негов близък.
Направено е искане да се отмени Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година
на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли изяло претенцията на И. И. Ц. против „ЗАД „Армеец“ АД, ведно със законните
последици, при условията на евентуалност – да се намали размера на определеното от
първостепенния съд застрахователно обезщетение за претърпени от И. И. Ц. неимуществени
вреди до размер на 5 000 лева; в полза на дружеството-застраховател да се присъдят
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Не са постъпили отговори на въззивната жалба от И. И. Ц. , В. В. У., Д. М. У..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на И. И. Ц. , В.
В. У., Д. М. У. е оспорил въззивната жалба на „ЗАД „Армеец“ АД.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
6
Производството по т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на
предявен от И. И. Ц. против „ЗАД „Армеец“ АД иск с посочено правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лева. В Окръжен съд Ловеч е постъпила искова молба и от В. В. У., Д. М.
У. против „ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
всеки един от ищците от по 60 000 лева с визирана правна квалификация чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, въз основа на която е образувано т. д. № 82/2019 година по описа
на съда. С Определение № 367/23.09.2019 година по т. д. № 82/2019 година на Окръжен съд
Ловеч последното е присъединено към т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч за
съвместно разглеждане на претенциите и постановяване на едно решение на основание чл.
213 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2015 година, около 18.50 часа, на
общински път L0-1203 при км. 1+800, в землището на с. Лесидрен, област Ловеч, настъпва
пътнотранспортно произшествие между пътно превозно средство марка „Ауди“, модел „80“,
с ДК № ОВ 39 ****, управлявано от Ф. А. М., собственост на А. О. А., и група от деца
пешеходци, които се движат правомерно, по банкета, до пътното платно, с посока на
движение към с. Лесидрен и срещу движението на леките автомобили. В резултат на
инцидента е причинена смъртта на шестнадесетгодишната им родственица В. И. Ц. – сестра
на И. И. Ц. , внучка на В. В. У., Д. М. У.. Непосредствената причина за смъртта е
съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма – контузия на мозъка, разкъсване на белия
дроб и излив на кръв в гръдната кухина. Пътнотранспортното произшествие е предизвикано
от водача на лекия автомобил Ф. А. М. – нарушил правилата на движение по пътищата – чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – при избиране на скоростта на движение на
автомобила на водача на превозно средство категория „В“ е забранено да превишава скорост
от 90 километра в час извън населено място, като той се е движел със скорост 122. 44
километра в час и по непредпазливост е причинил смъртта на В. И. Ц.. С влязла в сила
присъда по НОХД № 367/2015 година на Окръжен съд Ловеч Ф. А. М. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, предложения 4 и 5, б. „б“,
във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК (в редакцията на нормативния акт към датата на деянието)
за това, че по непредпазливост причинил смъртта на две деца – М. Д. Ц., В. И. Ц., средна
телесна повреда на трето дете – П. М. Б.. Увреждащият автомобил е застрахован в „ЗАД
„Армеец“ АД за времето от 10.01.2015 година до 09.01.2016 година. В съответствие с чл. 380
от Кодекса за застраховането ищците предявили пред дружеството-застраховател
извънсъдебни претенции за заплащане на обезщетение, но „ЗАД „Армеец“ АД отказало
доброволно уреждане на отношенията.
И. И. Ц. изтъква, че стресът от неочакваната загуба на близък човек винаги е
огромен, а в случая болката е неизмерима. За него В. И. Ц. не е била просто сестра, а и най-
близък приятел, с когото споделял всичко. Заявява, че търпи и ще продължава до края на
живота си да търпи неимуществени вреди във връзка с неочакваната загуба, която никога
7
няма да преодолее.
В. В. У. и Д. М. У. сочат, че преди смъртта си внучката им В. И. Ц. била ученичка
в СОУ „Васил Левски“, гр. Троян. Винаги била с отличен успех, занимавала се с различни
извънкласни дейности и имала много награди от конкурси. Перспективите за нейното
развитие били големи. За постигнатото от нея в краткия житейски път красноречиво
говори факта, че след смъртта традиционното общинско състезание по английски език за
ученици от училищата в община Троян е наречено на нейно име. Това е сторено като
признание за успехите, които е постигнала в областта на изучаване на английския език,
получените от нея награди от международни конкурси в тази област. Заявяват, че стресът от
неочакваната загуба на близък човек е огромен, а болката им е неизмерима. В. В. У. и Д. М.
У. твърдят, че са имали много близка връзка със своята внучка. Тя прекарвала голяма част от
ваканциите си при тях. Те никога нямало да преодолеят страданието, че нелепата смърт я е
покосила по време, когато е била при тях на гости; нямало да превъзмогнат и да се съвземат
от тежката загуба. Изтъкват, че страданията от загубата на дете или внук са едни от най-
силните и непреодолими емоционални преживявания на човека. В. В. У. и Д. М. У. търпят и
ще продължават до края на живота си да търпят неимуществени вреди – болки и страдания,
във връзка с неочакваната ѝ загуба.
Направено е искане да се постанови решение, с което да бъде осъдено „ЗАД
„Армеец“ АД да заплати на И. И. Ц. 80 000 лева, на В. В. У. и Д. М. У. по 60 000 лева –
обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на смъртта на В. И. Ц. – сестра на първия, внучка на последните, починала на
11.08.2015 година вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на общински
път L0-1203, при километър 1+800, в землището на с. Лесидрен, област Ловеч, причинено
виновно от Ф. А. М., управлявал застрахован при дружеството-ответник по застраховка
„Гражданска отговорност“ –Застрахователна полица № 11115000085961, лек автомобил
марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № ОВ 39 ****, ведно със законната лихва върху тази сума с
начало от датата на получаване на поканата за доброволно плащане – 25.08.2018 година, до
окончателното изплащане на сумата; в полза на ищците да се присъдят и направените
разноски по делото.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЗАД
„Армеец“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер –оспорва наличието на
покрит със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ риск по подробно
изложени съображения; ищците не са материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В. И. Ц.; спори се
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалото лице,
настъпването за ищците на сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания
в резултат от смъртта на В. И. Ц.; липсва проявление на неимуществени вреди за ищците,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираните обезщетения; излагат се съображения за прилагане на § 96 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането; навежда се възражение за
8
съпричиняване – пострадалата се е движила по пътното платно в нарушение на
изискванията на чл. 108, чл. 111 и други от Закона за движението по пътищата. Признава се
наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, с който е
причинено пътнотранспортното произшествие.
Депозирана е допълнителна искова молба от И. И. Ц. , В. В. У., Д. М. У., с която е
изразено становище по доводите на пълномощника на „ЗАД „Армеец“ АД.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат аргументите, оспорванията,
възраженията, наведени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„ЗАД „Армеец“ АД е оспорил исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч е валидно
и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че предявените от И. И. Ц. , В. В. У., Д.
М. У. против „ЗАД „Армеец“ АД искове за присъждане на обезщетения за причинени
неимуществени вреди са с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането –
отм. (§ 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди –
чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
С влязла в сила Присъда № 11/1.07.2016 година по НОХД № 367/2015 година на Окръжен
съд Ловеч Ф. А. М. е признат за виновен в това, че на 11.08.2015 година, около 18.50 часа на
път 35 409 (посока на движение от село Лесидрен, област Ловеч към гр. Троян) при
километър 1.800, в землището на село Лесидрен, област Ловеч, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ауди 80“, с ДК № ОВ 39 ****, собственост на А. О. А.,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1, предложение второ, колона
9
втора от Закона за движението по пътищата – при избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство категория „В“ е забранено да превишава скорост от 90
километра в час извън населено място, като се движел със скорост от 122.44 километра в час
и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц., М. Д. Ц. и средна телесна повреда на
П. М. Б., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно с вътреставно
счупване на малкия и големия пищял и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
медиалния кондил на дясната коленна става, обуславящи затруднение движението на левия
и десен крак за около пет-шест месеца, както и травма на гръбначния стълб – дискова
херния и протрузии, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, предложения четвърто и пето,
буква „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
Присъдата, респ. решението по чл. 78а от НК има задължителен характер за гражданския
съд относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, включително за
размера на причинените вреди, доколкото същите са елемент от престъпния състав.
Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което подлежи на доказване в
исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за гражданския съд само
за конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу
извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това деяние.
Не е спорно, че за лек автомобил „Ауди 80“, с ДК № ОВ 39 **** е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД „Армеец“ АД, валидна
към датата на пътнотранспортното произшествие.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България е прието, че легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък са лицата, посочени в
ППВС № 4/1961 година и ППВС № 5/1969 година, и по изключение всяко друго лице,
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от смъртта му
продължителни болки и страдания, подлежащи на справедливо обезщетяване в конкретния
случай. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително търпими от смъртта му вреди.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по правило за в
бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните правни
спорове. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е основание за допускане
на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен касационен съд на
Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо тълкуване на
конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или неправилна
съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на закона от
съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба, чиито
10
смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с първоначално
приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е влязла в сила (тя
е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че след
постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото вече
тълкуване се изоставя с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие,
присъщо на първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният
акт се състои от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма,
а с втората се обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната
норма следва да се прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите,
отнесени за разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по
заварените към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за
съществуващото между страните правоотношение, породените от тях правни последици
трябва да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на
настъпването им. В случая производството по настоящото дело е инициирано на 22.07.2019
година, т.е. след приемането на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по
тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република
България, поради което съдът следва да съобрази даденото с него разрешение относно кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
техен близък.
Към момента на инцидента В. И. Ц. е била на шестнадесет години, а нейният брат И. И. Ц.
не е имал навършени двадесет години. Разликата във възрастта на двамата е по-малко от
четири години. В. В. У. и Д. М. У. са съответно дядо и баба на В. И. Ц..
От показанията на свидетелите И. И. Ц. – баща на И. Ц., зет на В. У. и Д. У., Ц. П. С., В. А.
Ц. се установява, че отношенията между И. И. Ц. и неговата сестра са били изключително
близки – във всеки един момент, когато са имали възможност, те били заедно, помагали си
взаимно, И. И. Ц. бил пример за своята сестра, не преустановили контактите си и след като
И. И. Ц. станал студент в гр. София (свидетелят И. И. Ц. – „Дружбата между сина ми и
дъщеря ми е пословична. Винаги са били заедно, във всеки момент, когато са имали
възможност. Помагали са си по всякакви въпроси – в училище и в живота, дори с цената на
компромиси и лишения.“, „През първата му година, когато той беше студент, дъщеря ми
поддържаше контакти с брат си, ходеше при него в София.“; свидетелката Ц. П. С. – „Аз
имам наблюдения за едни страхотни отношения между брат и сестра. Много се уважаваха и
обичаха. Той като по-голям винаги им се притичаше на помощ на В. и съответно на
приятелките .“, „В последната година от живота тя беше ученичка, а брат беше студент
в София. С В. двамата не си прекъснаха контактите, тъй като тя му ходеше на гости и той си
11
идваше.“; свидетелката В. А. Ц. – „Отношенията между брат и сестра бяха много близки.
Той помагаше във всяко едно отношение. Изключително близки отношения.“ „За близките
им отношения съдя по това, че те като брат и сестра бяха непрекъснато заедно. Той
помагаше в училище и във всяко едно отношение.“). И. И. Ц. изживял тежко внезапната
загуба на сестра си, променил се, не желаел да говори за нея (свидетелят И. И. Ц. –
„Единствено не бяха заедно в трагичния инцидент, заради студентски ангажименти на брат
, за което той се обвинява и до сега.“, „Оттогава той се промени много. Не желае да
присъства на делата. Психически не е в завидно състояние за това.“, „Синът ми във всеки
един момент, когато стане въпрос нещо дума за сестра му, той се усамотява и се
самоизолира. Той избягва тази тема. Ние говорим за всякакви други теми, но тази я
избягваме, защото виждаме, че му е рано“, „На част от траурните ритуали е присъствал, но
го изживява много тежко и ние не го насилваме.“ „Той избягва сам да си ходи на Лесидрен,
ходим си заедно, тъй като му навява трагични спомени и с нас се чувства по-спокоен.“;
свидетелката Ц. П. С. – „Според моето странично наблюдение на И. това му се отрази доста
зле, съдейки по факта, че след като почина В. аз почти не го виждам в града. Спря да си идва
или ако си идва не е това момче, което беше – не е така жизнерадостен. Като цяло преди си
идваше по-често, а след това почти не си идваше.“, „Аз съм го виждала два пъти след
инцидента и дори не смея да отворя темата, тъй като за него тя е болезнена и все още не я е
преодолял. Това е психически момент, който по различен начин се изживява, но за мен след
инцидента той се промени.“; свидетелката В. А. Ц. – „И. прие смъртта на сестра си много
тежко. Той не искаше да идва и по делата, за да не връща цялата ситуация и това, което се е
случило със сестра му, тъй като изживява болезнено всяко едно нещо.“, „И. беше много зле.
Не говорим на темата. Подтиснат е, депресиран, не споделяше, не говореше за случката,
докато преди постоянно говореше за сестра си.“).
Почивните дни и ваканциите И. И. Ц. и сестра му прекарвали при баба си Д. М. У. и дядо си
В. В. У. в село Лесидрен, област Ловеч; били привързани към тях и обичали да ги посещават
(свидетелят И. И. Ц. – „Ходеха през лятото и в уикендите при баба си и дядо си на с.
Лесидрен. Бяха привързани към баба си и дядо си, там се чувстваха на спокойствие,
харесваше им обстановката, обичаха се с баба и дядо и те се грижеха за тях.“, „Дъщеря ми
имаше дневник, в който за всяка една година и всяка една ваканция тя описваше целите си.
Преди инцидента една от целите ѝ беше да посети баба и дядо в с. Лесидран.“, „Моята майка
живееше в гр. Априлци. Като малки са я посещавали, но родителите ми са на значително по-
голяма възраст и на по-късен етап почти не я посещаваха, тъй като тя беше болна и не
можеше да се грижи за тях.“; свидетелката Ц. П. С. – „Ваканциите като цяло В. изкарваше
при баба си и дядо си в с. Лесидрен. Всички ваканции и почти всеки уикенд е била там.
После разказваше с патос на моите деца за прекараната страхотна лятна ваканция с децата,
тъй като там имало много деца на възрастта , компания, с които прекарва лятото. Тя
изкарваше всички ваканции при баба си и дядо си. И. също. Двамата обичаха да си ходят на
Лесидрен. Бяха заедно и много обичаха баба си и дядо си и им помагаха, имали са силна
връзка, за да искат децата да бъдат там.“; свидетелката В. А. Ц. – „Отношенията между
12
децата и бабата и дядото също бяха добри. Почти всяка ваканция, вкл. събота и неделя,
когато децата са свободни, ходеха на Лесидрен, тъй като другата баба и дядо бяха по-
възрастни и предпочитаха да ходят на Лесидрен и то с желание.“). Д. М. У. и В. В. У.
преживели тежко кончината на своята внучка (свидетелят И. И. Ц. – „Обяснимо е, бабата и
дядото трагично приеха случилото се. Баба Д. беше по следите им да не стане беля, но явно
стана, много трагично го приеха. Не говореха известно време по този въпрос. Ужасно
беше.“; свидетелката В. А. Ц. – „Познавам бабата и дядото, родителите на К.. След
инцидента те психически и здравословно рухнаха. Аз съм им помагала, водила съм ги по
лекари като съм помагала на К., взимала съм рецептите и лекарствата.“ „Преди смъртта на
внучката им не съм им купувала лекарства и не съм полагала грижи в това отношение.“).
Показанията на свидетелите не се опровергават от други доказателства по делото, поради
което съдът дава вяра на същите.
Въз основа на данните по делото съдът приема за безспорно установено наличието на силна
привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка между И. И. Ц. и сестра му В. И. Ц..
Внезапната и нелепа смърт на последната е причинила на нейния брат болки и страдания,
които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните негативни емоционални
преживявания при родствена връзка от този вид. Справедливо е И. И. Ц. да бъде обезщетен
за действително претърпените и доказани неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра. Съставът на Окръжен съд Ловеч е обсъдил събраните по делото доказателства за
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на „ЗАД „Армеец“ АД за
репариране на претърпените от И. И. Ц. неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра
му В. И. Ц. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), изложил е
подробни мотиви, които настоящият състав споделя изцяло и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. Доводите на процесуалния представител на „ЗАД „Армеец“ АД за
допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения при формирането на заключение
за наличието, естеството и интензитета на емоционалната връзка между И. И. Ц. и неговата
сестра са неоснователни. Свидетелката Ц. П. С. е заявила, че прави извод за начина, по
който се е отразило пътнотранспортното произшествие на И. И. Ц. , от по-рядкото му
присъствие в гр. Троян, но е уточнила за две техни срещи след инцидента и е съобщила
собствената си преценка за неговата промяна. Несъстоятелно е твърдението за липса на
непосредствени впечатления на свидетелката Ц. П. С. за състоянието на И. И. Ц. след
кончината на неговата сестра. Свидетелката В. А. Ц. първоначално е обяснила, че
отношенията между брата и сестрата са били много близки, „изключително близки
отношения“, а впоследствие – „Мога да кажа, че като брат и сестра отношенията им са били
обичайни за българското семейство“. Оценката на свидетелката В. А. Ц. за връзката между
И. И. Ц. и В. И. Ц. не е основание да не се кредитират нейните показания, а и същите се
преценяват в съвкупност с останалите доказателства по делото. Съставът на Окръжен съд
Ловеч при формиране на заключението за естеството на отношенията между И. И. Ц. и
неговата сестра В. И. Ц. е преценил събраните по делото доказателства поотделно и наред с
останалите такива.
13
Не се установява при условията на главно и пълно доказване Д. М. У., В. В. У. да са имали с
внучката си В. И. Ц. особено близка и надхвърляща общоприетите представи за близост
връзка, в резултат на която с нейната кончина да търпят болки и страдания, сравними по
интензитет с тези на членовете на семейството от най-близкия кръг. Първостепенният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, направил е
обоснован извод за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на „ЗАД
„Армеец“ АД за обезщетяване на претърпени от Д. М. У., В. В. У. неимуществени вреди в
резултат от смъртта на тяхната внучката В. И. Ц. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.), изложил е подробни мотиви, които настоящият състав споделя изцяло
и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр. 101/2018
година, в сила от 7.12.2018 година, с която е регламентирано максимално обезщетение в
размер на 5 000 лева за лицата по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането, е
неприложима. От изложеното е видно, че пътнотранспортното произшествие, в резултат на
което е настъпила смъртта на В. И. Ц., е станало на 11.08.2015 година. Съобразно § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Безспорно е, че застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Ауди 80“, с ДК № ОВ 39 **** е сключена преди
влизане в сила на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 102/29.12.2015 година и няма
данни страните по застрахователния договор да са уговорили друго след 1.01.2016 година.
Следователно приложими са нормите на отменения Кодекс за застраховането, независимо от
обстоятелството, че исковете са предявени на 22.07.2019 година. Материалноправните
норми на действащия Кодекс за застраховането се прилагат за събития, настъпили след
влизането му в сила – 1.01.2016 година.
Независимо от изложеното съобразно чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните
минимални суми: а) в случай на телесно увреждане – минимална сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай
на имуществени вреди – 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. С Решение от 24.10.2013 година на Съда на Европейския съюз по дело С-
277/12, задължително за съдилищата в държавите членки, е прието, че чл. 3, параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на
14
законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност”
при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на
Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите
членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност” при използването на моторни
превозни средства, следва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства трябва да
покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица,
загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по
силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по
главното производство национално право. Според Съда на Европейския съюз чл. 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 е
необходимо да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
Съобразно Първа и Втора директива относно гражданската отговорност на автомобилистите
на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, а кръгът на лицата, които имат право на
обезщетение, се регламентира от националното право.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите). Понятието „справедливост” като морално-етично
такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и
неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смърт, от значение са възрастта на увредения,
неговото обществено положение, отношенията му с близките, които претендират
обезщетение за неимуществени вреди, други обстоятелства. При извършване на преценка за
дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 11.08.2015 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице е 2 000 000 лева
(чл. 266, точка 1, буква „а” от Кодекса за застраховането – отм.).
С оглед продължителността и интензитета на конкретно претърпените
неимуществени вреди от И. И. Ц. от кончината на неговата сестра, установени в процеса,
15
възрастта на починалата, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на В. И. Ц.,
съдържанието на съществувалата между последната и нейния брат силна духовна и
емоционална връзка, необратимостта на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната при проявлението на вредите и към
настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът счита, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди от И. И. Ц. възлиза на 40 000 лева. Не са налице предпоставки за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или в по-нисък размер от
посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се определя
според спецификата на всеки конкретен случай.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания във връзка със заключението на
първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на В. И. Ц. на вредоносния
резултат, поради което съдът приема, че не е налице такова.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от И. И. Ц. против
„ЗАД „Армеец“ АД иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) е основателен и
доказани до размер на 40 000 лева. В останалата част (за сумата над 40 000 лева до
претендираните 80 000 лева) същият е неоснователен и недоказан. Претенциите на Д. М. У.,
В. В. У. против „ЗАД „Армеец“ АД по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
тяхната внучка В. И. Ц., от по 60 000 лева за всеки един са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на Окръжен съд Ловеч е правилно – във
въззивните жалби не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Оплакванията на процесуалните
представители на страните за допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалния
и материалния закон са неоснователни.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Д. М. У., В. В. У. следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на „ЗАД „Армеец“ АД сумата 100 лева – възнаграждение за
защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/14.01.2020 година по т. д. № 81/2019 година на Окръжен
съд Ловеч.
ОСЪЖДА Д. М. У., с ЕГН ***********, В. В. У., с ЕГН *********, двамата от село
Лесидрен, община Угърчин, област Ловеч, представлявани от адвокат Р. К., да заплатят в
полза на „ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ 2, сумата 100 (сто) лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17