№ 1343
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100510457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
С неприсъствено Решение № 20013433/15.02.2021г. по гр.д. № 36997 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 142-ри състав Р. Е. А., ЕГН
********** е осъден на основание на чл. 233 от ЗЗД да опразни
помещение представляващо магазин № 3 , находящ се в гр. София, ул.
******* представляващ предмет на договор за наем от 11.07.2016г. сключен
между наемател Р. Е. А. и наемодател М. П.Л. – наследодател на ищеца М. В.
В., ЕГН ********** и да предаде фактическата власт над магазин № 3 на
М. В. В., ЕГН **********.
Срещу така постановено решение е депозирана молба за отмяна по чл. 240
от ГПК вх. № 25018657/07.03.2022г. от Р. Е. А., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. *******, бл. ******* . Навел е твърдения, че не е бил надлежно
уведомен за предявените срещу него искове, исковата молба с приложенията
й, призовката за съдебното заседание не му били надлежно връчени, на адреса
му не му било връчвано съобщение при условията на отказ, не бил отказвал
да получи книжа от призовкар, не бил редовно призован за о.с.з. нито от
15.02.2022г. нито от 11.11.2021г., не бил уведомен и за неблагоприятни
1
последици от неявяване, неприложима била разпоредбата на чл. 41, ал.2 от
ГПК, защото не бил посочил адрес, не бир уведомен за задължението по тази
разпоредба, иск не бил вероятно основателен. Нито едно от съобщения по
делото не му били връчени редовно нито на него нито на съпругата му.
Ответникът по молбата и ищец по делото М. В. В., ЕГН ********** е
оспорил молбата. Посочил е, че всички книжа по делото били надлежно
връчени на ответника по исковете. Адрес бил посетен три пъти, залепено
било уведомление, освен това ответникът отказал да получи призовка.
Решението вече било изпълнено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх.№
2015467/12.08.2020г. на М. В. В., ЕГН ********** срещу Р. Е. А., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. *******, ******* с която е поискала от
съда на основание на чл. 233 от ЗЗД да осъди ответника да опразни
помещение представляващо магазин № 3 , находящ се в гр. София, ул.
*******, представляващ предмет на договор за наем от 11.07.2016г. сключен
между наемател Р. Е. А. и наемодател М. П.Л. – наследодател на ищеца М. В.
В., ЕГН **********. Посочила е, че договора за наем от 11.07.2016г. бил
сключен от наследодателя й М. Л., починала на 20.09.2018г., наследникът й
П.И. се отказал от наследството, така наследници на наемодателя Л. останали
А. В. и ищцата, А. В. упълномощила ищцата да я представлява във връзка с
наследствените имоти. На 21.05.2019г. ответникът получил предизвестие от
ищеца за прекратяване на договора считано от 11.07.2019г., но и до момента
не го освободил.
С разпореждане от 13.08.2020г. съдът е разпоредил преписи от искова
молба с приложения да се изпратят на ответника за отговор с указанията по
чл. 131 и чл. 133 от ГПК и с указанията за възможно постановяване на
неприсъствено решение ако не подаде отговор, не се яви в о.с.з. и не поиска
делото да се гледа в негово отсъствие. Съобщение за същото съдържащо
текст на разпоредбата на чл. 41 от ГПК е изпратено на ответника на адрес в
гр. София, ж.к. „*******, *******, върнало се с отбелязване, че адрес е
посетен на 18.12.; на 07.12.; на 25.11; на 07.11; на 29.10. при посещения
никой не отваря, оставено е съобщени е с контакт на призовкаря А. Д. А.,
2
като на 18.12. търсеното лице излязло от асансьора , видял го и се представил
като Р. Е. А. , но жена му Д. А.а отворила вратата на апартамента и
започнала да крещи, на този адрес призовкар имал общо 5 съобщения на
други състави , най-после открил лицето, но той отказал да получи
съобщението, двете лица се държали агресивно и арогантно.
Със справка от 22.12.2020г. СРС е установил че постоянен и настоящ
адрес на Р. А. е гр. София, ж.к. *******, *******, работи в Р.Т.”ЕООД с
адрес гр. София, ж.к. *******, *******.
С определение от 05.10.2021г. СРС е насрочил делото за разглеждане на
11.11.2021г. , за което до ответника е изпратено съобщение на адрес гр.
София, ж.к. *******, *******, върнало се в цялост с отбелязване от
призовкар В. Т., че е търсила лицето на 11.10.2021г., на 18.10.2021г., като по
сведение от домоуправителя В.С. лицето живее на адреса, но не отваря на
никого.
В о.с.з. от 11.11.2021г. СРС е приел, че ответникът е нередовно призован и
е отсрочил делото за 15.02.2022г, призовка до ответника е изпратена на
адреса гр. София, ж.к. *******, *******, върнала се в цялост с отбелязване от
призовкар В. Т., че е търсила лицето на 01.12.2021г., на 11.12.2021г., на
04.01.2022г., никой не отваря, по сведение на съседи и на домоуправителя
В.С. лицето живее на адреса, но не отваря на никого, на 04.01.2022г. е
залепено уведомление.
В о.с.з. от 15.02.2022г. районният съд е приел, че ответникът е редовно
призован по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК и е дал ход на делото, като е
постановил неприсъствено решение.
Приет е протокол от 05.04.2022г. съгласно който е извършен въвод във
владение по изпълнителен лист, издаден по дело № 36997/2020г. на СРС.
Разпитана по делото св. В. Т. е заявила, че работи като призовкар при СРС
с район, който обхваща ж.к. ******* в гр. София, търсила Р. А. на адреса в
ж.к. Надежда, бл. *******. При предявяване на призовката на лист 44 от
делото на СРС е посочила, че тя е изписала текста и е положила подпис, в
тази призовка се сочело, че домоуправител е В.С., което означавало че това е
домоуправителят, той й го бил съобщил това обстоятелство, не се била
уверила за това му качество с решения на ОС на ЕС, не помнела колко пъти
търсила лицето, може би 2-3 пъти.
3
Разпитан по делото св. А.Д. А. е посочил, че работи като призовкар в СГС
от април 2022г. пред това бил призовкар в СРС за район, който обхваща ж.к.
******* в гр. София, При предявяване на съобщение на лист 30 от делото на
СРС е посочил, че си спомня случая, търсил бил Р. А. на адреса в ж.к.
Надежда, бл. *******., той бил писал текст и подписал съобщението. Посочил
е, че звъннал на вратата, чакал дълго да отворят, защото чул че има някой
вътре, обикновено изчаквал, защото имало възрастни хора и в случая си
помислил, че е някой дядо или баба, отворила вратата на апартамента жена.
В този момент от асансьора излязъл мъж и той заявил, че е лицето което
призовкарят търси, призовкарят не му поискал лична карта. Мъжът влязъл в
апартамента на адреса на търсеното лице, жената и мъжа на пдети това пред
вратата се скарали, жената започнала да крещи, ударила мъжа, дори се
разкрещяла и на призовкаря защо чакал, жената крещяла като не позволявала
на мъжа да вземе призовката и казвала „защо се представял”, жената
дръпнала мъжа вътре в апартамента и двамата влезли в апартамента,
категорично отказали да вземат книжата.
Представено е удостоверение за наследници, съгласно което М. П.Л. е
починала на 20.09.2018г. и е оставила наследници внуците си П.В.И., М. В.
В. и А. В. В..
Приет е договор за наем от 11.07.2016г. съгласно който М. Л. се е
съгласила да предостави на Р. А. под наем магазин № 3 , находящ се в гр.
София, ул. ******* за срок от три години. Съгласно чл. 4, ал.2 от договора
ако никоя страна в срок от един месец от изтичане на срока му не отправи
писмено предизвестие до насрещната страна, то срок на договора се
продължава автоматично .
Приети са предизвестие, , известие за доставяне, съгласно което на
16.05.2019г. М. В. е съставила до Р. А. предизвестие за прекратяване на
договора за наем от 11.07.2016г. считано от 11.07.2019г. на основание на чл.
4, ал.2 от договора, на 21.05.2019г. Р. А. е получил писмо от М. В..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 , ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено може да иска отмяната му , ако е била лишена от възможност да
4
участва в делото поради ненадлежно връчване на преписи от исковата молба
или призовките за съдебно заседание.
В конкретния случай неприсъственото решение е било постановено срещу
ответника по исковете, същото е връчено на ответника на 23.03.2022г., поради
което и съдът приема, че подадената на 07.03.2022г. молба е в срок, подадена
е от процесуално легитимирано лице и като такава е допустима.
Съдът приема за установено по делото, че постоянния и настоящ адрес на
ответника е гр. София, ж.к. Надежда” *******. Това обстоятелство не е
спорно по делото, а и се установява от справката по Наредба № 14/2009г.
Съдът приема за установено по делото, че на 18.12.2020г. на ответника са
били връчени редовно при условията на отказ преписи от исковата молба и
приложенията й, ведно с разпореждането на СРС по чл. 131 от ГПК
съдържащо и уведомяване за последиците от неподаването на отговор и
неявяване в о.с.з. Разпореждането на СРС по чл. 131 от ГПК съдържа тези
указания, неоснователни са доводи на ответника по исковете в обратния
смисъл. Приетото по делото съобщение на лист 30 от делото сочи връчване на
книжата по делото на ответника по делото при условията на отказ.
Обстоятелства, които да обосноват извод, че приложима е разпоредбата на чл.
44 от ГПК са установени по делото. Разпитаният по делото св. А. А. е
удостоверил верността на записванията в съобщението, а именно, че лицето,
излязло от асансьора на 18.12.2020г. и се представило като Р. А., че той е
влязъл в апартамент № 74, който е адресът на ответника по исковете, като е
отказал да получи книжата след скандал с жена, отворила вратата на
апартамента, изразила несъгласие с това той да се представя пред призовкаря
и да получава книжа.. Съдът кредитира тези показания като логични,
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че проведеното пред СРС първо о.с.з. на 15.02.2022г.
ответникът по исковете е бил редовно призован. Възраженията за
призоваването за това о.с.з. на ответника по исковете са, че не бил посочил
адрес за призоваване по делото, поради което и неприложима била
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
5
новия си адрес и при неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. В случая на ответника по
исковете е било редовно връчено съобщението с разпореждането по чл. 131 от
ГПК ведно с исковата молба с приложенията й по настоящия и постоянния
му адрес и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе. При така
възприето съдът приема, че няма пречка да се приложи разпоредбата на чл.
41, ал.2 от ГПК за призоваването му на този адрес. По делото е установено от
призовката за о.с.з. от 15.02.2022г. и от показанията на св. В. Т., които съдът
кредитира като логични и последователни, резултат от личните й
впечатления, неопровергани от останалите доказателства, че адресът е бил
посетен на три дати, втората от които неприсъствен ден, че ответникът по
исковете не е бил открит на адреса, че е залепено уведомление. Така
установеното обосновава извод, че ответникът по исковете е напуснал за
повече от месец адреса, на който е бил призоваван редовно по делото, поради
което и правилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК и е
приел, че е редовно призован за о.с.з. В случая в съобщението, връчено на
ответника по исковете при отказ, се съдържа разпоредбата на чл. 41 от ГПК,
поради което и той е бил уведомен за задължението си по чл. 41 от ГПК и
доводите на ответника по исковете в обратния смисъл са неоснователни.
Правилно е прието от СРС, че искът е вероятно основателен.
Представените договор за наем, предизвестие за прекратяване, известие за
доставяне, удостоверение за наследници обосновават извод за вероятна
основателност на иска по чл. 233 от ЗЗД за освобождаване на имота,
предоставен по договора за наем, поради прекратяване на договора за наем.
С оглед гореизложеното съдът приема, че молбата по чл. 240 от ГПК е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 25018657/07.03.2022г. на Р. Е. А., ЕГН
********** за отмяна по чл. 240 от ГПК на неприсъствено Решение №
20013433/15.02.2021г. по гр.д. № 36997 по описа за 2020г. на Софийски
районен съд, 142-ри състав
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7