Решение по дело №1715/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

26.06.2019г. гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май и две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1715/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД .

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от Ю.Д.М., чрез адв. М. А., против В.И.В., с която се твърди, че ищецът е бил на работа в Германия, за периода м. 02.-м. 05.2018г. когато ответницата му се е обадила, че има нужда от парични средства и да й предостави в заем каквато сума има възможност, с уговорката, да се върнат парите до месец- два. Твърди се, че на 11.04.2018г, ищецът е превел на ответницата сумата от 75евро- в левова равностойност от 146,25лв. и на 21.04.2018г.- сумата от 530 евро или в левова равностойност 1033,50лв., чрез Ria- система за бързи парични преводи. Твърди се, че сумите са получени от ответницата, чрез EasyPay. Твърди се, че след завръщането си в България, няколкократно е поискал от ответницата да му върне парите, като отношенията им са се влошили. Твърди се, че между страните са налице заемни отношения, въз основа на договор за заем, като е налице реално превеждане на сумата. Твърди се, че до датата на ИМ ответницата не е върната заетите суми. Посочва се, че има образувано ч.гр.д.№ 843/2019г на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника В.И.В., че дължи сумата от общо 1179,75лв.- предоставена в заем- на 11.04.2018г, сумата от 75евро- в левова равностойност от 146,25лв. и на 21.04.2018г.- сумата от 530 евро или в левова равностойност 1033,50лв., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски.

          В срока за отговор, отв. В.И.В., чрез адв. Ст. И., оспорва  предявените искове. Твърди се, че ищецът преди да замине за Германия, е поискал да му услужи с пари и през м. април.2018г, й е върнал парите, чрез банкови преводи. Твърди, че първата сума от 75 евро, е предала на дъщерята на ищеца, по негова молба, а втората сума е приела като връщане на жеста, който тя му е направила преди това. Твърди се, че ищецът не я уведомявал, че сумите се предоставят в заем и че той очаква да му се върнат. Оспорват се твърдението за съществуване на договорни заемни отношения. В отговора на ИМ се излагат и факти, свързани с личния живот на страните по делото, които не касаят неговия предмет.

          Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение № 570/13.02.2019г. по .гр.д.№ 843/2019г на ПлРС.

          По делото, видно от представените с ИМ писмени доказателства се установява, че ищецът Ю.М., с платежно нареждане от 11.04.2018г, чрез Ria- система за бързи парични преводи., е превел на отв. В.В., сумата от 81 евро, с посочено основание семейни надбавки. Платежното нареждане, е представено в легализиран превод от немски език.

По делото се установява  също, че ищецът Ю.М., с платежно нареждане от 21.04.2018г., чрез Ria- система за бързи парични преводи, е превел на отв. В.В., сумата от 548 евро, с посочено основание семейни надбавки. Преводното нареждане, е представено в легализиран превод от немски език.

По делото се установява също, съобразно дадените от страна на отв. В. отговори по реда на чл. 176 от ГПК, факта на получаване на двете суми. В отговорите си, същата оспорва твърденията на ищеца за уговорка за връщане на сумите, като заявява, че не ги е върнала на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, като ако не е уговорено друго, заемателят се задължава да върне заетата сума в течение на един месец от поканата. По своята правна същност, договора за заем е реален договор, който се счита за сключен с факта на реалното предаване на заетата сума, като израз на постигнато между страните – заемодател и заемател съглашение, по силата на което заемодателят да предаде една парична сума, а заемателят- да върне същата на падежа, респ. след поканата. В случая, от събраните по делото доказателства се установи факта на изпращане, от страна на ищеца и факта на получаване, от страна на ответника, на двете парични суми- на 11.04.2018 и на 21.04.2018г., но тези факти, сами по себе си, не покрита фактическият състав на договора за заем по реда на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. По делото, от страна на ищеца, съобразно на разпределената доказателствена тежест и дадените от съда указания, не се ангажираха доказателства, от които да се установи съществуването на заемни отношения между страните по делото, вкл. и за съществуване на уговорка за връщане на изпратената сума, уговарянето на падеж на задължението и/или изпращането на покана, по реда на чл. 240, ал.3 от ЗЗД, за връщане на сумата. 

На основание гореизложеното, съдът намира, че по делото не се установи по категоричен и безспорен начин фактическият състав на договора за заем, с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, респ. качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника, въз основа на валиден договор за заем, поради което предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответницата В.В., че дължи на ищеца Ю.М., сумата от 75евро- в левова равностойност 146,25лв., дължима въз основа на договор за заем от 11.04.2018г, и за признаване за установено спрямо ответницата В.В., че дължи на ищеца Ю.М., сумата от 530 евро - в левова равностойност 1033,50лв., дължима въз основа на договор за заем от 21.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.02.2019г. до окончателното им изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 843/2019г на ПлРС, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените по  делото разноски, общо в размер на 400., съобразно представеният списък..

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Ю.Д.М., ЕГН **********,***,  иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 75евро- в левова равностойност от 146,25лв., въз основа на договор за заем от 11.04.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.02.2019г. до окончателното им изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение по № 570/13.02.2019г. по .гр.д.№ 843/2019г на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Ю.Д.М., ЕГН **********,***,  иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 530 евро - в левова равностойност 1033,50лв., въз основа на договор за заем от 21.04.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.02.2019г. до окончателното им изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение по № 570/13.02.2019г. по .гр.д.№ 843/2019г на ПлРС, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ю.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 400лв., съставляваща направени деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: