Решение по дело №1124/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 55
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20213100201124
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20213100201124 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС, наричан по долу - Закона/ за
разглеждане на изпратено по компетентност на ВОС по молба на осъдено лице ,
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода. Удостоверението е издадено от съдебните власти на Република Гърция и засяга
българския гражданин Д. Д. СВ. с ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище за признаване на
присъдата на съдебните власти на издаващата държава и приемане на изпълнението на
наложеното на Д. Д. СВ. наказание. Счита, че представеното удостоверение съответства на
изискванията на закона и следва да бъде призната постановената присъда, с която на С. му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет пет години, тъй като не са
налице пречки посочени в специалния закон, като същото бъде редуцирано до
максималното предвидено наказание лишаване от свобода за идентичното престъпление по
българското законодателство. Изрично подчертава, че за деянието не се изисква двойна
наказуемост, тъй като е за оказване на помощ за незаконнно влизане и престой изрично
посочено в чл.8, ал.2, т.13 от Закона. Във връзка с приложението на чл.13 от Закона насочва
доводи, че предвиденото максимално наказание по българския наказателен закон по
чл.280,ал.2 НК е десет години. В тази връзка предлага на осъденото лице да бъде
определено наказание лишаване от свобода в максимален размер, както и да се приспадне
1
времето на изтърпяното наказание до фактическото му предавана не българските власти в
това число и работните дни.
Защититата в лицето на адв. А. Д. от АК Варна се присъединява към становището на
прокуратурата, като изказва виждането, че изпратената присъда следва да бъде призната, а
наказанието приспособена съгласно чл.13 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Засегнатото лице Д. Д. СВ. пребивава в страната в която е осъден, където и изтърпява
наложеното му наказание, като е уведомен от гръцките власти и от ВОС за датата на
процеса. Л.св. С. не желае да участва в съдебния процес,съгласно приложена по делото
нарочна саморъчно написана декларация в посочения смисъл и се представлява от
договорен защитник. До началото на последното по ред съдебно заседание писмено е
потвърдил желанието си българският съд да признае постановената срещу него присъда и
да продължи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор в
Р.България.
Видно от справката по от НБД Население, постоянен и настоящ адрес на осъдения Д. Д. СВ.
е с.Любен Каравелово обл. Варна, поради което компетентен да разгледа делото по реда на
чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е ВОС. Представеното удостоверение е съставено по
образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма,
придружено от превод на български език, издадено е от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на Закона, като съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието
признаване и изпълнение се иска. От него се установя ,че Д. Д. СВ. е бил признат за виновен
с Решение № 235 /2018 от 06.03.2018г на Едночленен Апелативен съд тежки престъпления
Тракия гр.Комотини, в съучастие с българските граждани Н.Л. и М. за това че:
На 07/10/2017 обвиняемият, действайки като шофьор на МПС-автобус с рег.номер А
8535,марка Man JONCKHEERE , качил в горепосоченото превозно средство 17 чужди
граждани от трети страни, които нямали право да влизат на гръцка територия и които не
били преминали на гръцка територия, с целта да ги предвижи по-нататък във вътрешността
на държавата и по специално в Атина - това действие извършва за спецулация,като за това
щял да получи възнаграждение, чийто размер не е уточнен,но превозваните лица са били в
опасност за живота си, тъй като са били натъпкани в условия на липса на вентилация и
принудително затваряне, тъй като импровизираната врата на криптата е била завинтена
отвън.
Като вид и правна квалификация на деянието е посочено- получаване на незаконни
емигранти от вътрешните граници за придвижване във вътрешността на държавата по
множество и от спекулация , с риск за живота на превозваните лица- тежко престъпление по
чл. чл. 1, 5 пap. 1, 14,18 26 пap. 1а, 27, 45, 84 пар. 2а, 94 пар.1 от НК и 30 ал.1 т.б от закон
4251/2014 и двата на Р.Гърция
За горното престъпление на основание чл.79 от Наказателния кодекс на Р. Гърция е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9125 дни или двадесет и пет години.
2
Към датата 26.10.2021г. същият е изтърпял част от наказанието в размер на 1479 дни /четири
години и деветнадесет дни/. От изпратеното удостоверение е видно, че при изтърпяване на
наказанието следва да се приспадне времето, като се зачитат и дните през които осъденото
лице е полагало труд – 1020 надници равняващи се на 1015 дни изчислени към посочената
по горе дата - 26.10.2021г или считано от началото на изтърпяване на наказанието
07.10.2017г. до 26.10.2021г общо 6 години 10 месеца и 4 дни.
С удостоверението е обсъдено още, че останалите обстоятелства са останали
непроменени: - осъденият е български гражданин; не е настъпила давност за изпълнение на
наложеното спрямо него наказание за лишаване от свобода и е издадено удостоверение за
изпълнение на наложеното наказание в Р. България, като се потвърждава, че осъденото лице
е дало съгласие за изпращане на разглежданото удостоверение.
Както бе посочено настоящото дело е във основа на получена молба лично подадена от
осъденото лице, с предложението да бъде трансфериран в България за доизтърпяване на
наложеното му наказание във връзка с постановената присъда, поради което е и изискано
издаването на Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Удостоверението е
относимо към влезлия в сила акт – Решение на компетентния орган на държава членка на
ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана
наказателната отговорност на българския гражданин Д. Д. СВ. и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“, т.е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени
както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на
приложение № 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. Престъплението, за които е бил
признат за виновен в Република Гърция, попада в списъка от престъпления, за които не се
изисква двойна наказуемост на основание чл.8, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно в т.
13. Независимо от това следва изрично да се отбележи, че деянието, за което С. е бил
признат за виновен е и престъпление по чл.281,ал.2,т.1,т.,3 и т.5 от НК на Р.България.
Предоставеното удостоверение е пълно и съответства на съдебния акт. Съгласно справки на
Прокуратурата на Р.България не се нарушава принципа ne bis in idem. Не е изтекла
давността за изтърпяване на наказанието както по гръцкото , така и по българското
законодателство. Не са налице възрастови ограничения и за реализираната наказателна
отговорност. От удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се установява, че
осъденият Д.С. е участвал в наказателното дело, по което е бил признат за виновен и е
осъден на „Лишаване от свобода“ от съда в Република Гърция. В настоящия случай
изпълнението на наказанието от двадесет и пет години „Лишаване от свобода“ е започнало
вече в Република Гърция, като не се касае за остатък по-малък от 6 месеца, тъй като към
момента на подаване на молбата на осъденото лице – 26.10.2021г. същият е изтърпял част от
наказанието в размер на 2494 дни или 6 години, 10 месеца и 4 дни , а неговата крайна дата
в издаващата държава следва да е 07.10.2042г.
С оглед изложеното, ВОС счита, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представената присъда - Решение №235 на Едночленен Апелативен съд та Тракия
3
гр.Комотини Р.Гърция от 06.03.2018, влязло в сила на 31.08.2021г. съобразно чл.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което на основание чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да
се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложено от съда в
Република Гърция, като е наложително неговото приспособяване на основание чл.13,ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно българското законодателство, а именно -
чл.281,ал.2,т.1,т.,3 и т.5 от НК, съответстващо на фактическата част на присъдата, чието
признавана се иска, максималния срок на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ е
шест години, което е по малко от определеното с решението на гръцкия съд наказание в
посочения по горе размер. Това налага в настоящия случай наказанието да бъде намалено от
двадесет и пет години на шест години „лишаване от свобода.
Предвид факта, че наказанието на С. се намалява на шест години „лишаване от свобода“, то
следва така определеното наказание да се търпи при първоначален строг режим в България
на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. Както бе посочено по горе съдът констатира,
че изпълнението на наказанието е започнало в Република Гърция , считано от 07.10.2017г,
същото е било зачетено в това число и след приспадане на работни дни, като до 26.10.2021
осъденият е изтърпял общо 2494 дни /две хиляди четиристотин деветдесет и четири дни/ или
6 години, 10 месеца и 4 дни . Посоченият срок следва да бъде приспаднат на основание
чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 235 /2018 от 06.03.2018г на Едночленен Апелативен съд тежки
престъпления Тракия гр.Комотини, влязло в сила на 31.08.2021г., с което българският
гражданин Д. Д. СВ. с ЕГН **********. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. чл. 1, 5 пap. 1, 14,18 26 пap. 1а, 27, 45, 84 пар. 2а, 94 пар.1 от НК и 30
ал.1 т.б от закон 4251/2014 и двата на Р.Гърция и е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от двадесет и пет години.
Деянието е съответстващо на престъпление по чл.281,ал.2,т.1,т.,3 и т.5 от НК от
българския НК и наказанието което следва ДА ИЗТЪРПИ осъденият, съгласно чл.13,ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС първоначален - строг режим за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
На основание основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита изтърпяното
наказание до фактическото му предаване, от които 2494 дни /две хиляди четиристотин
деветдесет и четири дни/ или 6 години, 10 месеца и 4 дни до 26.10.2021г
Заверено копие от решението да се изпрати на ВОП за предприемане на необходимите
действия за изпълнение на наказанието съгласно българското законодателство. Заверено
копие от решението да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава, ВКП и
4
Министерство на правосъдието.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред
Апелативен съд Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5