Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Радомир , 15.10.2009г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия,
в публичното заседание на петнадесети октомври, през двехиляди
и деветата година, в състав:
Районен съдия: К. Б.
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 577 по описа за 2009г., за да се произнесе,
взе предвид следното:.
Искът е с правно основание чл.415, ал.1, във вр.
с чл.124 от ГПК..
Съдът е сезиран
с искова молба от “Б.П.П.Ф.” ЕАД, представлявано от В. Д. Ч. – изпълнителен
директор срещу Х.М.Р. ***. Искането към съда е да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът има срещу него валидно и изискуемо вземане в
размер на: 492,74 лв., представляваща дължимата главница, 108,94 лв.
представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.08.2006 г. до 30.06.2007 г., 180,74 лв., представляваща неустойка
за периода от 30.09.2006 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и законната лихва върху дължимите суми от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Ответникът се
е явил в съдебно заседание на 15.10.2009г. и е признал иска,
като процесуалният представител на ищцовата страна е поискала постановяване на съдебно решение
по реда на
чл.237 от ГПК. Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, доколкото ответникът се е явил в съдебното
заседание и е признал иска, както и е налице искане от
страна на представителя на ищцовата страна за постановяване на решение по
реда на чл.237 от ГПК. При това положение,
съдът намира, че следва да
се постанови решение по този
ред, без да се мотивира
същото по същество. Направено е искане и за присъждане на минималното
адвокатско възнаграждение съгласно действащата тарифа. Съобразно действащата Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата в
размер на 100,00 лева, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от цитираната
наредба.
Водим от изложеното и на
основание чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда Х.М.Р. ***,
с ЕГН:********** да заплати на “Б.П.П.Ф.” ЕАД/предишно наименование Д. Ф. И.”АД/,
с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, ж.к.”М..”, Б. П.
София, ., представлявано от В. Д. Ч. – изпълнителен директор, и със съдебен
адрес гр.., район.– адвокат Д.М.Д. сумата общо 782,15 /седемстотин осемдесет и
два лева и петнадесет стотинки/ лева, от които 492,74 лв., представляваща
дължимата главница по договор за кредит за покупка на стоки /CRED/ от 16.06.2006г., 108,94 лв.
представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.08.2006 г. до 30.06.2007 г., 180,74 лв., представляваща неустойка
за периода от 30.09.2006 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/09.02.2009г./, както и законната лихва върху дължимите
суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/09.02.2009г./ до окончателното плащане, както и сумата 100,00 лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар.
съгласно Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: