РЕШЕНИЕ №11
№ 14
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20241870100237 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Х. С. Д. и Д. С. Л. са предявили срещу Ж. С. М. иск за установяване по
отношение на ответницата на правото на собственост на ищците върху
подробно индивидуализиран недвижим имот, находящ се в с. М., Община С..
Твърдения за обстоятелствата, на които се основава искът, са изложени в
исковата молба. Ищците са поискали на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и
отмяна на нотариален акт № 49/2016 г. на нотариус Р.Г., с район на действие
съдебния район на РС – И., с който е сключен договор за продажба, по силата
на който В.Г.А. е продала на Й.Г.И. (наследодател на ответницата Ж. С. М.) 1/3
идеална част от гореописания недвижим имот.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е представила отговор на
исковата молба.
В хода на производството – на .... г. ищцата Д. С. Л. е починала. Поради
това с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
4.11.2024 г., Б. А. Л. е конституиран като нов ищец на мястото й като
единствен неин наследник по закон.
Пред съда ищците се представляват от пълномощника им адв. В.Г., който
1
заявява, че поддържа иска и моли същият да бъде уважен с неприсъствено
решение.
Пред съда ответницата не се явява, не се представлява и не прави искане
за разглеждане на делото в отсъствието й.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът е на общо основание допустим, родово подсъден е на районен съд,
а за местна неподсъдност на делото по местонахождение на процесния
недвижим имот не е направено възражение от страните и такова не е
повдигнато служебно от съда (последното е само факултативна възможност за
съда, сезиран с иска) в процесуалния срок по чл. 119, ал. 2 от ГПК.
По същество искът следва да бъде уважен с неприсъствено решение
поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяването му.
На ответницата е изпратено съобщение с препис от исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда
от 1.7.2024 г., в което са й указани възможността да подаде писмен отговор на
исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с
горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата, съдържанието и
приложенията на отговора, последиците от неподаване на отговор на исковата
молба, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено
неприсъствено решение по иска. Съобщението с горепосочените съдебни
книжа е връчено лично на ответницата на 19.8.2024 г. В едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК, изтекъл на 19.9.2024 г., ответницата не е подала отговор на
исковата молба.
Впоследствие ответницата е редовно призована за насроченото по делото
открито съдебно заседание по реда на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК. Този извод
се обосновава от съвкупната преценка на върнатите в цялост призовки до
ответницата, изпратени за връчване на същия неин адрес за откритите съдебни
заседания, насрочени за 4.11.2024 г. и за 16.12.2024 г. От тях е видно, че при
посещения на адреса, от чието удостоверяване от връчителя се установява, че
отговарят на изискванията по чл. 47, ал. 1, изр. трето от ГПК, ответницата не е
открита на адреса и на оставени известия за получаване на книжата никой не
се явява. С личното връчване на първото съобщение до ответницата на този
адрес тя е предупредена за последицата по чл. 41, ал. 2 от ГПК – че ако
2
отсъства от този адрес повече от един месец и не изпълни задължението си по
чл. 41, ал. 1 от ГПК да уведоми съда за новия си адрес, следващите съобщения
(а и призовки по силата на чл. 58 от ГПК) ще се приложат по делото като
редовно връчени, без да следва залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1, изр.
първо и второ от ГПК.
Ответницата не е направила искане за разглеждане на делото в
отсъствието й.
Искът е вероятно основателен с оглед неоспорените от ответницата
обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените
доказателства.
По всички изложени съображения искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва
да бъде уважен с неприсъствено решение.
Независимо от това акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
на нотариален акт № 49, т. І, рег. № 588, д. № 48/2016 г. на нотариус Р.Г., с
район на действие съдебния район на РС – И., е неоснователно и не следва да
бъде уважено. С този нотариален акт на 17.2.2016 г. е сключен договор за
продажба, по силата на който В.Г.А. е продала на Й.Г.И. (наследодател на
ответницата Ж. С. М.) 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, т. е.
това е нотариален акт, удостоверяващ като форма за валидност сделка, с която
се прехвърля право на собственост върху недвижим имот. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на
ВКС на отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, но не и тези нотариални актове, удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот. Искането на ищците за отмяна на нотариалния акт не е предмет на иска,
а се претендира като законна последица от уважаването му. При липсата на
основания съдът да приеме, че нотариалният акт следва да се отмени като
такава законна последица, това искане не подлежи на изрично отхвърляне с
диспозитива на решението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищците искане, ответницата
следва да бъде осъдена да им заплати разноските по делото в общ размер 850
лв., от които 50 лв. са за дължима и внесена държавна такса по иска и 800 лв.
3
са за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Отговорността за съдебни разноски не е
солидарна, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
всеки от ищците поотделно по половината от тази сума, т. е. по 425 лв.
Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на Ж. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „-та“
(О.) № , че Х. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. М., Община С., ул.
„В.К.“ № и Б. А. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д.Б., ул. „Р.В.“ №
А, са собственици на основание договор за продажба и наследяване на
следния недвижим имот, находящ се в с. М., Община С. на административен
адрес ул. „Г.Д.“ № , а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
47264.700.2513 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на с.
М., Община С., с площ по скица 596 кв. м., а по документ за собственост – с
площ 600 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), представляващ по
регулационния план на селото урегулиран поземлен имот І в кв. 12А, отреден
за имот пл. № 251, при уредени сметки по регулация, при съседи по скица:
поземлени имоти с идентификатори 47264.700.2012, 47264.700.7005,
47264.700.2516, 47264.700.251 и 47264.700.2512.
ОСЪЖДА Ж. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „-та“
(О.) № , да заплати поотделно на Х. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. М., Община С., ул. „В.К.“ № и на Б. А. Л., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Д.Б., ул. „Р.В.“ № А, по 425,00 лв. за разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед
разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4