№ 1225
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515455 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20179323 от 31.08.2021 г. по гр.д. № 40260/2018 г. по описа на
СРС, 143 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** срещу В. Ц. КР.,
ЕГН **********, гр. София, общ. Искър, ж.к.“**** искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът В. Ц. КР., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
09.11.2017 година по ч.гр.дело № 78011/2017 година по описа на Софийски районен
съд, както следва: 14200.25 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.05.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със законна лихва за
периода от 01.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
1745,19 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 19.10.2017г., главница за дялово
разпределение в размер на 100,44 лв. за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със
законна лихва за периода от 01.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 16,79 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 19.10.2017 г., като е отхвърлено
като неоснователно искането за присъждане на разноски, сторени в производството по
ч.гр.дело № 78011/2017 година по описа на Софийски районен съд и в производството
по гр.дело № 40260/2018 година по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на “Т.С.”
1
ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с
излагане на доводи, че постановеното решение е неправилно, поради необоснованост,
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно, според
жалбоподателя, съдът е приел за недоказано в производството, че ответникът е
потребител на ТЕ за битови нужди за имота и е клиент на топлинна енергия. Чрез
представените в производството договор за наем, настанителна заповед и заявление-
декларация за откриване на партида се установява възникване на облигационни
отношения с ответника във връзка с доставяната ТЕ в имота. Чрез събраните писмени
доказателства и констатациите на експертите се установява и количеството потребена
ТЕ и нейната стойност.
Въззивникът сочи, че процесуалните пропуски на първата инстанция са довели
до неправилно решение, което моли да бъде отменено. Съответно, предявените искове
да бъдат уважени в цялост като основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответника В. Ц. КР..
Подпомагащата страна на ищеца - “Т.С.” ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е
установил при съобразяване нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предвиждаща, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия, както и че ответникът е собственик или вещен ползвател
за имота, за който се поддържа, че е налице непогасено задължение за доставена и
потребена топлинна енергия. Приел е, че спрямо ответника не е установено да е клиент
на топлинна енергия, доколкото представения в производството договор за наем е със
2
срок, който е изтекъл преди периода, за който се претендира непогасени задължения.
Решението на СРС е валидно, допустимо и неправилно в една част.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице- собственик или титуляр на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
В случая е установено, че ответника е наемател сключил договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие на 17.12.2008 г., т.е. преди периода
предмет на заявените претенции – м.05.2014 г.-м.04.2017 г.
В проведеното производство не са оспорени представените и приети като
доказателства заповед № 7700-103/11.12.2008 г. за настаняване в общинско жилище на
ответницата заедно с осемчленното й семейство, както и заявление-декларация от
17.12.2008 г., с което ответницата, като наемател е поискала откриване на партида при
ищеца за снабдяване на наетия имот с топлинна енергия за битови нужди. Не са
изложени и обстоятелства, за това че наемното правоотношение е прекратено преди
исковия период - м.05.2014 г.-м.04.2017 г. Същевременно чрез изисканата от Столична
община информация е установено, че от 14.12.2009 г. до настоящия момент жилището
– общинска собственост, представляващо апартамент № 3, находящ се в гр.София,
община „Искър”,ж.к.”****, е наето по договора за наем от 14.12.2009 г. и се ползва от
ответницата и нейното семейство на основание чл.28, ал.5 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община.
3
При така установеното, съдът намира че ответницата е потребител на ТЕ за
битови нужди за исковия период, съответно, че е клиент на топлинна енергия за наетия
имот. Доводите на въззивника за неправилно установена фактическа обстановка и
неправилно приложение на материалния закон при формиране на тези изводи, съдът
намира за основателни.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Както бе посочено ответницата има качеството битов клиент по смисъла на чл.
153, ал.1 от Закона за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно
е и задължена да заплаща доставяната топлинна енергия - за битова гореща вода,
отопление и отдадена от сградна инсталация.
Чрез представените в първата инстанция документи за извършено дялово
разпределение за аб.№ 273673 и констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред СРС,
които настоящата инстанция кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че за
процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. стойността на доставената и
потребена топлинна енергия възлиза общо на сумата 14200,25 лв., от които:
5614,21 лв. за топла вода и 8586,04 лв. за отопление.
Установено е, че за посочения период са били издадени три общи фактури
задълженията за топлинна енергия за три отоплителни сезона, както следва: фактура
№**********/31.07.2015г. на стойност 5714,36 лв., фактура №**********/31.07.2016г.
на стойност 4381,45 лв., фактура №**********/31.07.2017г. на стойност 4104,44 лв.
Вещото лице е установило при извършената проверка в дружеството „Т.С.” ЕАД по
партида на абонатен номер 273673 и съдът приема за доказано, че на името на
ответницата В. Ц. КР. за имот с адрес: гр.София, община „Искър”,ж.к.”****, ап.3 за
периода от месец май 2014 г. до месец април 2017 г. включително, са начислени и се
водят неплатени дължимите суми за топлинна енергия за процесния период, съобразно
действащите цени за топлинна енергия, които се равняват на начислените
/фактурираните/ на абонатен номер 273673 за периода и подадените от фирмата за
дялово разпределение изравнителни сметки за реално отчетена топлинна енергия.
Чрез констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата изпадане в забава
до 25.08.2017г. е в размер 410,20 лв. или задължението на абонатен № 273673 възлиза
4
на: главница 14300,69 лв. и лихва 1761,98 лв. или общо в размер 16062,67 лв.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Поради това и предявените исковете следва да бъдат уважени за сумата
14200,25 лв.-главница за потребена ТЕ в имота, от които: 5614,21 лв. за топла вода
и 8586,04 лв. за отопление за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата
1745.19 лв.-мораторна лихва 16.9.2015 г. до 19.10.2017 г. Съответно, постановеното
решение следва да бъде отменено като неправилно в посочената част.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна
уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на
процесната сграда и Т.С. ЕООД.
В проведеното производство не са ангажирани доказателства от страна на ищеца
за дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответницата, поради което
правилно съдът е отхвърлил предявения иск за сумата от 100.44 лв.-главница за дялово
5
разпределение на ТЕ за имота за исковия период и за сумата 16.79 лв.-мораторна лихва
върху сумата за дялово разпределение за посочения период. Съобразно това,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в посочената
част.
Поради разминаване изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено в една част.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника –
ищец следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00
лв. за държавна такса и в размер на 100.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Съответно за първата инстанция в размер на 900 лв. за съдебни експертизи и държавна
такса и 1000.00 лв. за особен представител, както и сумата 350.00 лв. за разноски за
заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20179323 от 31.08.2021 г. по гр.д. № 40260/2018 г. по
описа на СРС, 143 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** срещу В. Ц. КР., ЕГН **********, гр. София,
общ. Искър, ж.к.“**** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът В. Ц. КР.,
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 09.11.2017 година по ч.гр.дело
№ 78011/2017 година по описа на Софийски районен съд, както следва: 14200.25 лв. -
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2014 г.
до м. 04.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 01.11.2017 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1745,19 лв. за периода от 16.09.2015 г. до
19.10.2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че В. Ц. КР., ЕГН **********, гр. София, общ. Искър,
ж.к.“****, дължи на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** следните суми, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 09.11.2017 година
по ч.гр.дело № 78011/2017 година по описа на Софийски районен съд, както следва:
14200.25 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 01.11.2017 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1745,19 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 19.10.2017г.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20179323 от 31.08.2021 г. по гр.д. № 40260/2018 г.
по описа на СРС, 143 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** срещу В. Ц. КР., ЕГН **********, гр. София,
общ. Искър, ж.к.“**** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът В. Ц. КР.,
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 09.11.2017 година по ч.гр.дело
№ 78011/2017 година по описа на Софийски районен съд, както следва: главница за
дялово разпределение в размер на 100,44 лв. за периода м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г.,
ведно със законна лихва за периода от 01.11.2017 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 16,79 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 19.10.2017 г.
ОСЪЖДА В. Ц. КР., ЕГН **********, гр. София, общ. Искър, ж.к.“**** да
заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумите 400.00 лв. –
разноски въззивното производство; 1900.00 лв.-разноски за първата инстанция и 350.00
лв. -разноски за заповедното производство.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Т.С. ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7