Решение по дело №606/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 116 от 01.04.2024г., постановено по АНД № 45/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-001864 от 05.07.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в частта относно наложеното на С. С. Т. на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в обжалваната част в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление в частта относно наложеното наказание по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа и правна страна. Поддържа, административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен, с посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние и законовата разпоредба, която е нарушена. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-001864 от 05.07.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора в частта относно наложеното на С. Т. на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание.

Ответникът по касационната жалба – С. С. Т., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С. С. Т., против Наказателно постановление (НП) № 22-1228-001864 от 05.07.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 458048/ 15.06.2022г., на С. Т. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.06.2022г., в 16.45ч., в гр. Стара Загора, на [улица], С. Т. с л. а с рег. № [рег. номер] извършва маневра да излезе от реда на паркираните МПС, като не съобразява габаритите на управляваното от нея МПС и блъска с предна дясна част в задна лява част паркирания от дясната страна л.а с рег. № [рег. номер] и реализира ПТП с щети по автомобилите, като не уведомява собственика на имуществото, което е увредила.

С решението в обжалваната му част Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление в частта относно наложеното на С. Т. административно наказание по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по съображения за неговата процесуална (формална) незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че макар описаната в наказателното постановление фактическа обстановка да се явява доказана, съдържанието на наказателното постановление в тази му част не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като не били посочени всички релевантни факти и обстоятелства за състава на това нарушение, както и че не е спазено изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното обвинение не било обосновано в необходимата степен от правна страна - не била посочена коя от хипотезите/ предложенията на чл.25, ал.1 и чл.179, 2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е вменена за нарушена. Направен е извод, че дефицитът на релевантни факти и обстоятелства в наказателното постановление и непълната правна квалификация на деянието са толкова съществени, че водят до липса на обстоятелствена част и правна квалификация, с което от една страна е опорочена формата на наказателното постановление, а от друга съществено е ограничено правото на защита на санкционираното лице поради липса на конкретно, ясно и точно формулирано обвинение, водещо до невъзможност дееца да научи какво е административното обвинение.

Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е неправилно.

Не споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци и посочените като нарушени законови разпоредби. Всички съставомерни фактически обстоятелства, с оглед направената квалификация на деянието като нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, са посочени в наказателното постановление. Вярно е, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на С. Т. административнонаказателно обвинение, е наличието на причинено ПТП. Необходимо условие, за да се квалифицира събитието като ПТП съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е настъпването на материални щети или предизвикване нараняване на хора. Константна е съдебната практика, че за обосноваване от фактическа страна на обвинение за извършено нарушение, квалифицирано по административно наказателния състав на чл.179, ал.2 от ЗДвП, необходимо и достатъчно е в НП при описанието на този съставомерен признак на нарушението, да бъде посочен обективния факт на настъпилото ПТП с причинени материални щети или нараняване на хора. Наказващият орган няма задължение да описва детайлно вида и размера на причинените щети, доколкото тези обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.179, ал.2 от ЗДвП и следователно не могат да бъдат определени като необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление, както неправилно е приел въззивният съд. Ето защо с изричното отразяване в обстоятелствената част на НП за настъпило/реализирано ПТП с материални щети по двете МПС, законовото изискване по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН досежно описанието на този релевантен за съставомерността на деянието факт, се явява изпълнено. Административнонаказателното обвинение за причиненото ПТП в случая не се основава на предизвикано нараняване на хора, поради което приетото като изискуемо се от въззивния съд посочване дали има пострадали лица, очевидно не е необходимо. В достатъчна степен са описани причините и механизма за настъпване на ПТП, като абсолютно несъответна на съдържанието на АУАН и на НП е констатацията на районния съд, че „не се сочат никакви обстоятелства, свързани с възникналото ПТП“. Индивидуализирани са и МПС – участници в ПТП. Следователно и противно на приетото от съда, в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не се споделя и извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление в частта за наложеното на С. Т. наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Доколкото по аргумент от чл. 26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, „предложението” не е нормативно предвидено за обозначаване на части от правната норма, непосочването правилото по кое „предложение” на чл.25, ал.1 от ЗДвП С. Т. е нарушила, съотв. в хипотезата по кое „предложение“ на чл.179, ал.1, т.5 във вр. с ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността й, не може да бъде разглеждано като липса на конкретизация коя от хипотезите/предложенията на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП наказващият орган е приел, че е осъществена и съотв. не може да обуслови извод за формална (процесуална) незаконосъобразност на наказателното постановление, като основание за неговата отмяна в частта за наложената санкция по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Ето защо не е налице сочения в обжалваното решение „дефицит“ на релевантни факти и обстоятелства в наказателното постановление и непълна правна квалификация на деянието, като абсолютно несъстоятелна е приета от съда опорочаваща формата на НП „липса на обстоятелствена част и правна квалификация“, съотв. ограничаваща правото на защита на санкционираното лице „липса на конкретно, ясно и точно формулирано обвинение, водещо до невъзможност дееца да научи какво е административното обвинение“. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа страна, и от правна страна, като от фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението се следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

С оглед на гореизложеното необосновано и при неправилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че наказателното постановление в частта относно наложеното наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, е формално (процесуално) незаконосъобразно. Ето защо обжалваното решение в оспорената му част следва да бъде отменено, като доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Административнонаказателното обвинение за допуснато от С. Т. нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано, като от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява и потвърждава извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП. С. Т. не е ангажирала каквито и да е било доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на НП. С оглед на което НП № 22-1228-001864 от 05.07.2022г. в частта относно наложеното на С. Т. наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, С. Т. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР – Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП, в размер на 80 лева. Доколкото за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с влязлото в сила в тази му част съдебно решение, повторно присъждане на възнаграждение за въззивната инстанция не се следва и заявеното в този смисъл искане на касатора, е неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 01.04.2024г., постановено по АНД № 45/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-001864 от 05.07.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора в частта относно наложеното на С. С. Т. административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1228-001864 от 05.07.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора в частта му, с която на С. С. Т. [ЕГН], с адрес гр. Хасково, [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. С. Т. [ЕГН], с адрес гр. Хасково, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.