Мотиви
кьм Присъда № 137/08.12.2016 г.по НОХД № 500/2016 г.
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Р.И.Р. *** за извършени
престъпления по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1
от НК и чл.343б,ал.1 от НК.
По делото е предявен граждански иск от Община “Т.“ гр.Я., с
*** Г. С. Г., против подс.Р.Р.
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на Община “Т.“гр.Я.
в размер на 2882,49лв., ведно със законната лихва, считано от деня на
настъпването на ПТП – 12.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Община
“Т.“ гр.Я. бе конституирана като гр.ищец в процеса с повереник
адвокат.
След даване на ход на делото, преди прочитане на
обвинителния акт от прокурора, на 17.11.2016г. повереникът
на гр.ищец поиска наказателното производство по предявеното обвинение на подс.Р.Р. по чл.343, ал.1, б.“а“,
вр. чл.342, ал.1 от НК да бъде прекратено, като
оттегли и гр.иск, и поиска производството по този иск също да се прекрати, защото
имуществените вреди на общината са репарирани от подсъдимия.
ЯРП, подсъдимият и защитата заявиха, че наказателното
производство в посочената част и производството по гр.иск могат да бъдат
прекратени, като подсъдимият поиска изрично да се прекрати наказателното
производство по обвинението по чл.343, ал.1, б.“а“, вр.
чл.342, ал.1 от НК и производството по гр.иск.
Съдът, след като се убеди, че не са налице процесуални
пречки за прекратяването на наказателното производство в посочената му част и
прекратяването на производството по предявения гр.иск с протоколно определение
по чл.289,ал.1,вр.чл.24,ал.1,т.9 от НПК и чл.343,ал.2
от НК прекрати наказателното производство против подсъдимия в частта по
предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.“а“, вр.
чл.342, ал.1 от НК и производството по предявения гр.иск. Наказателното
производство продължи против подс.Р.Р. само по предявеното му обвинение по чл.343б,ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
обвинението като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният
обвинител пледира за признаването на подсъдимия за виновен по предявеното
обвинение и поиска да му бъдат наложени наказание около 6мес. ЛС, което да бъде
отложено от изтърпяване за срок от 3год. по чл.66,ал.1 от НК, и по чл.343г от НК да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2год.,
като се отчете като отегчаващо обстоятелство настъпилото ПТП по вина на
подсъдимия.
Подсъдимият участва лично в съдебно заседание с адвокат,
назначен от съда. Дава кратки обяснения, в които сочи единствено, че не е
причинил щетите на л.а., собственост на Община “Т.“гр.Я., макар по-късно да е
обезщетил общината и моли съдът да не го наказва. Пледира чрез защитника си за
признаването му за невиновен по предявеното обвинение и постановяване на
оправдателна присъда, поради допуснати нарушения на разпоредбите на
Нар.№30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП и неустановяване категорично в кръвта на подсъдимия
да е имало алкохол с концентрация 1,52 промила.
Сьдьт, за
да постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.04.2015 г. подс. Р.Р. ***, консумирал
ракия и по-късно предприел
управление на лекия си автомобил
„Фиат Типо“ с per. № У 6529
КК в посока от с. В. към гр. Я.,
за да откара
сина си до
гр. Я.. В 16.50 часа, в гр. Я., на обходен път
„З.“ по пътя за ж.к. „***“ и с.
Б., близо до *** и до отбивката за
завод „М.“, подс. Р.Р. управлявал
собствения си л.а., като в зоната на ляв завой загубил
контрол над управлявания от него автомобил и рязко завил наляво,
навлизайки в насрещната лента за движение,
като едновременно с това задействал спирачната уредба. В насрещната лента за движение се
намирал в състояние на покой л.а.
„Форд Мондео“ с per. № У
1340 АС, собственост на Община „Т.“, обл. Я., представлявана от ***а Г. С. Г.. Автомобилът на подсъдимия се
блъснал в спрелия л.а. „Форд Мондео“ и
му причинил имуществени вреди. В момента на удара,
в автомобила „Форд Мондео“ се
намирали водачът му свид.К.Т.С. *** и свид.А.Г.К. ***.
На мястото на произшествието
пристигнал полицейски екип в състав свид. - пол. И.Е.
и неговия колега пол. Я.. Била извършена проверка за употреба
на алкохол с техническо средство на двамата водачи,
като на подс. Р. уредът
отчел 1.84 промила алкохол, а на свид. К.С. пробата била отрицателна.
Видно от заключението на назначената химическата експертиза/ХЕ/, в кръвната проба, иззета на 12.04.2015 г. от подс. Р., се доказало
наличие на етилов алкохол с концентрация - 0.97 промила. Извършено било и преизчисление на
съдържанието на алкохол в кръвта на водача към
времето на
настъпване на ПТП, а именно към 16.50 часа на 12.04.2015 г., при
което била установена стойност от 1.52 промила етилов алкохол.
Подс.Р.Р.
е осьждан за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК. Наложено му е наказание пробация, като
споразумението по НОХД № *** на ЯРС е влязло в сила на 24.11.2014г. и лицето не
е амнистирано или реабилитирано по чл.87 или чл.88а от НК. Подсъдимият е
наказван административно по ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, съдът приема за установена от отчасти от обясненията на подс.Р.Р. и от показанията
на свидетелите К. С., И.Е. и А.К.,
дадени в с.з., които в кредитираната им част са логични, последователни и
безпротиворечиви.
Фактическата
обстановка се установява и от всички приложени по делото/ от ДП и от с.з./ и
прочетени на основание чл.283 от НПК в хода на съдебното следствие писмени доказателства
– Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.04.2015г. с приложен фотоалбум и
скица на ПТП/предявени като веществени доказателствени средства на страните и
свидетелите в с.з. по чл.284 от НПК/ - ДП л.10-л.22 и л.55, талон за медицинско
изследване на кръв – ДП л.35, протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол – ДП л.36, справки и бюлетини за съдимост на подс.Р.Р. – ДП л.56 и л. 57 и от с.з., заповед за прилагане на
принудителни административни мерки – ДП л.64, справка от началник сектор ПП при
ОД на МВР-Я.- ДП л.60, л.61 и л.76, л.77, справки за регистрация на МПС-ва и СРМПС – ДП л.62 - л.67, фактура и калкулация за
поведени части и застрахователна полица на л.а. на Община“Т.“ гр.Я. – ДП л.68 –
л.72 и л.74, протокол за ПТП – ДП л.73, АУАН – ДП л.78, справка за регистрация
на л.а. – ДП л.79, фактури и платежни документи – с.з. л.35-л.40, писмо от
застраховател с преводно нареждане – с.з. л.72, обянителна
записка – с.з. л.76, служебна бележка с копие от банков документ – с.з. л.82 и
л.83.
Фактическата
обстановка се установява и от заключението на вещото лице по химическата експертиза/ХЕ/
на кръвта на подсъдимия – Протокол № 103/14.04.2015г. на НТЛ при ОД на МВР -
гр.Я. – ДП л.33-л.34. Това заключение е законосъобразно изготвено, обективно и
компетентно, кореспондиращо със събраните по делото в с.з. гласни, писмени и
веществени доказателствени средства. От това заключение се установява
категорично, че към момента на настъпване ПТП в кръвта на подсъдимия е имало
1,52 промила етилов алкохол.
Съдът
изключи от доказателствения материал заключенията на
в.л. по автотехническите експертизи, защото прие, че
и без тези експертизи делото може да бъде изяснено от фактическа и правна
страна.
Съдът
не кредитира онази част от обясненията на подс.Р.Р. от с.з., в които се сочи, че не е причинил имуществени
вреди на л.а., собственост на Община “Т.“ гр.Я., т.к. в тази част обясненията
на подсъдимия се оборват от показанията на разпитаните в с.з. свидетелите. От
показанията на визираните свидетели се установи, че е настъпило ПТП с
материални щети по л.а. на общината и л.а. на подсъдимия, като при проведените
разговори с подсъдимия, и очевидците на катастрофата, и полицаите, които са
извършили проверка по случая, заявяват категорично, че ПТП е настъпило по вина
на Р.Р. и същият е бил употребил алкохол. Визирания
факт се установява категорично не само с техническо средство от полицай И.Е., а
и от заключението на в.л. по ХЕ. Съдът кредитира показанията на визираните
свидетели, т.к. същите кореспондират както помежду си, така и с приетите и
прочетени в с.з. писмени доказателства, фотоалбум и скица на
местопроизшествието и заключение на в.л. по ХЕ.
В
останалата част съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия, защото се
подкрепят от кредитирания от решаващия съд доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Р.И.Р. *** с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1
от НК, тъй като на 12.04.2015 г. в 16.50 часа в гр. Я., по пътя
за с. Б. до ***, е управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с per. № У 65 29 КК с концентрация
на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,52 промила, установено по надлежния
ред с Протокол №
103/14.04.2015 г. на химическа
експертиза на НТЛ при ОД на МВР - гр. Я..
По
делото от събраните доказателствени материали – показанията на всички
свидетели, писмените доказателства/ и по-конкретно: талон за медицинско
изследване на кръв, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол,
заповед за прилагане на принудителни административни мерки, справка от началник
сектор ПП при ОД на МВР-Я. и АУАН/ и заключението на в.л. по ХЕ се установява,
включително и от обясненията на подсъдимия от с.з., че Р.Р.
е управлявал МПС на процесната дата след употреба на алкохол, като е виновен и
за настъпване на ПТП с материални щети.
От обективна страна, с тези свои действия, умишлено подсъдимият е поставил
в опасност живота, здравето и имуществото на всички участващи в движението
граждани, и най-вече на лицата, които са били в л.а. на общината и сина на
подсъдимия, който е бил в автомобила на Р.Р.. Категорично
е установено, че е налице управляване на л.а./визиран по-горе/ от лице
употребило алкохол над границата определена от ЗДвП/1,2 промила/, при чието надхвърляне
има извьршено престъпление. След извършената проверка
за употреба на алкохол с техническо средство от св.Ив.Е. подсъдимият се е
възползвал от правото си да даде кръвна проба. Връчен му е талон за медицинско
изследване и той е дал кръвна проба, която е била взета в 20,25ч. от медицински
екип в спешното отделение на МБАЛ ”Св. П.” гр.Я.. Според талона подсъдимият е
трябвало да се яви до 19,50ч. в спешния център, и въпреки че в протокола за
медицинско изследване не е посочена причината, поради която пробата е взета
по-късно, съдът не приема доводите на защитата, че допуснатото нарушение на
чл.11,ал.3 от Нар.№30/27.06.2001г./Наредбата/ е довело до опорочаване на
резултата от пробата при изследването и от в.л. по ХЕ. Следва да се отбележи,
че визираното нарушение не поставя под съмнение крайният резултат от
експертизата, който е в интерес на подсъдимия, имайки предвид резорбирането на
по-голямо количество алкохол в организма на Р.Р. за
около 35 минути, както и това, че изследването на пробата се извършва по метод,
който много точно може да установи концентрацията на алкохол в кръвта на дееца.
Следва също да се посочи, че допуснатото нарушение не е абсолютно по своя
характер и по никакъв начин не ограничава съществено правото на защита на
подсъдимия. Съдът не споделя и аргументацията на защитата за опорочаване на
крайният резултат по ХЕ, поради това, че подсъдимият не е имал възможност да
поиска нов химически анализ на кръвната си проба по чл.19,ал.3 от Наредбата,
т.к. му е било повдигнато обвинение след изтичане на срока по чл.19 от
Наредбата. В чл.19,ал.3 от Наредбата, който не императивна по своя характер
правна норма, е посочено изрично, че повторен анализ може да се иска, ако не е
изтекъл срокът по чл.19 от Наредбата или самият законодател допуска
възможността и да не бъде направен такъв анализ при изтичане на тримесечния
срок по чл.19. Не могат да бъдат споделени и правните съображения на защитата
за нелегитимно изследване на пробата, в нарушение на чл.15,ал.2,т.2 от
Наредбата/ДВ, бр.23/2006г./, защото законодателят изрично е предвидил, че процесната проба може да бъде изследвана не само в МБАЛ- П.-АД,
П. за област Я., а и в НТЛ при ОД на МВР-Я.. Преценка за изследването на
пробата се прави от съответния компетентен орган, като процесната
проба е можело да бъде изследвана и в гр.П., но разследващият орган е преценил,
че анализа на пробата ще се извърши от НТЛ при ОД на МВР-Я.. При вземането,
съхраняването и изследването на пробата не са извършени посочените от защитата
нарушения на чл.11,ал.2,ал.3,чл.12 и чл.13 от Наредбата, защото от заключението
на в.л. по ХЕ и от протокола за медицинско изследване е видно, че пробата е
взета, съгласно наредбата и константната съдебна практика на ВКС на РБ - една
проба, в едно шишенце, облепено с лейкопласт и запечатано с парафин. Пробата е
доставена в хладилна чанта, в определения по чл.15,ал.1 от Наредбата срок,
придружена с талона за медицинско изследване и протокола за медицинско
изследване. При изследването не е установен разложителен процес в кръвта.
Анализът на пробата е извършен също в срок по метода на Газовата хроматография и по формулата на Видмарк,
изключително точни научни методи, при които е установено точно, че съдържанието
на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия при настъпване на ПТП е било 1,52
промила.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е целял
настъпването на престъпния резултат - управление на МПС, въпреки употребеното
количество алкохол. В хода на съдебното следствие бе установено, че
престъплението е извършено при т.нар. "внезапен умисъл". Решението за
извършване на деянието е взето непосредствено преди неговото извършване.
Подсъдимият е съзнавал всеки един от елементите на състава на престъплението,
като по делото не бе установено да е налице невменяемост на дееца, поради
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или поради
т.нар.“патологична интоксикация“, вследствие на употребения алкохол. Той е
разбирал, че деянието му се квалифицира като престъпление, че с действията си
поставя в опасност живота, здравето и имуществото на всички участници в
движението и останалите граждани, включително и своя живот, но въпреки това е
предприел управление на МПС, нарушавайки установения в страната правов ред.
При така
установените факти от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателствени средства, както и от заключението на в.л. по ХЕ, следва да се
приеме, че се установява категорично и несъмнено каква е концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия или от обективна страна този елемент от
състава на престъплението е доказан по стойност и не се предполага. След като в
хода на съдебното следствие бе установено точно каква е концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия, както и това, че неговата деятелност е
умишлена, може да се приеме, че предявеното му обвинение от прокурора е
безспорно и несъмнено доказано от обективна и субективна страна, поради което
съдът не прие доводите на защитата за недоказаност на обвинението и опорочаване
на процесната проба, и изцяло споделя аргументацията
на ЯРП, че обвинението е доказано, и подсъдимият бе признат за виновен в
извършеното на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наложените наказания на
подсъдимия, сьдьт взе предвид следното:
Степента на обществена опасност на извършеното деяние от
подсъдимия е висока, тъй като с това
деяние се засягат пряко обществените отношения свързани със сигурността и
безопасността на транспортната дейност, а й този вид престъпления бележат
изключително висока динамика през последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
това, че същият е осъждан вече за извършено престъпление от общ характер.
Сьдьт, след като взе предвид
гореизложеното, това че подсъдимият е оказал съдействие за изясняване на
обективната истина в хода на наказателното производство, неразумното поведение
на дееца, поради което е настъпило ПТП, което за малко не е довело до
причиняване на тежки телесни увреждания или смърт на самия подсъдим и на други
хора, както и семейното и материалното му положение, на основание чл.54 от НК
наложи на Р.Р. наказание от 6/шест/мес. ЛС, което отложи от изтърпяване за изпитателен срок от
3/три/год.
Съдът на основание чл.343г,вр.чл.37,ал.1,т.7
от НК, имайки предвид, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, по
изложените вече съображения, лиши същия и от правото да управлява МПС за срок
от 1/една/год. и 9/девет/мес., като по чл.59,ал.4 от НК зачете времето, през което деецът е бил лишен от възможността по
административен ред да упражнява това право, считано от 12.04.2015г.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.55 от НК, а чл.54 от НК,
т.к. счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание
не би било несъразмерно тежко.
Съдът приложи института на условното осъждане по чл.66 от НК, т.к. на подсъдимия бе наложено наказание ЛС до 3год., не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на
наказанието не е наложително същият да изтърпи ефективно определеното му
наказание.
Според съда с наложените наказания ще се постигнат целите
на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК и върху
личността на подсъдимия и останалите членове на нашето общество ще се окаже
необходимия поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект.
Граждански иск по делото за деянието по чл.343б,ал.1 от НК
не бе предявен.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати разноските по делото в размер на 401,50лв. в полза на републиканския
бюджет по сметката на ОД на МВР-Я. и 40лв. в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЯРС.
Причина
за извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия е незачитането на
установения в страната правов ред.
По тези съображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия :