№ 552
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201304 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1304/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Агропротеин“ ЕООД до Русенския Районен съд против
наказателно постановление № 38-0000775/25.03.2021 г. на Директора на РД ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
постъпило е писмено становище от него, с което се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на
товари № 10657 за чужда сметка или срещу възнаграждение. На 05.02.2021 г. била
извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на ОО „АА“ гр. Русе, която
констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач на 28.09.2020 г. и и на
25.11.2020 г. е осъществило международен превоз на товари от България до Румъния от
водача Е.Г.Д.. Превозът бил извършен с т.а. „Даф“ с ДК № СС 07 00 АР със свързано към
него полуремарке с ДК № СС 01 57 ЕН, като водачът бил с изтекло удостоверение за
1
психологическа годност. За констатираното нарушение св. М.К. съставила АУАН против
дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с
което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за
нарушение по чл.7а ал.2 пр.3. вр. чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАПр).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на
жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е
приложен материалният закон.
Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписката писмени доказателства и разпита на актосъставителя в
съдебно заседание безспорно се установява, че водачът Е.Г.Д. не е притежавал
удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова с № 404424 на
19.04.2017г. е изтекло на 19.04.2020г., съответно подобно твърдение не се съдържа в
жалбата. Следващо удостоверение за психологическа годност, което е издадено по
отношение на този водач, е издадено на 06.01.2021 г. и е валидно до 06.01.2024 г., от което
следва изводът, че през периода от 19.01.2020 г. до 05.01.2020 г. вкл., той бил без валидно
удостоверение за психологическа годност. Едновременно с това от приложените по делото
CMR от 28.09.2020 г., CMR от дата 25.11.2020 г., пътен лист серия ВА № 404716/25.11.2020
г. и извършената проверка в дигиталната карта на водача става ясно, че именно този водач с
т.а.“Даф“ с ДК№ СС 0700 АР е извършвал международен превоз на товари на 28.09.2020 г.
и на 25.11.2020 г. по маршрут България – Румъния. В този смисъл и доколкото АУАН е
подписан без възражения, съдът намира, че действително е осъществен съставът на
нарушението по чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАПр. Това е така, защото съгласно чл.7а ал.2 пр.3 от
ЗАПр лицензираните превозвачи, какъвто към датата на превоза е било наказаното
дружество, могат да допускат до управление на превозните средства за международни
превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, какъвто водачът
Е.Д. не е, тъй като към процесните дати удостоверението му за психологическа годност е
било изтекло. АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз
основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са
2
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата, под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
В жалбата се прави единствено възражението, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, защото е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН, т.е. за всеки от двата
превоза е следвало да бъде наложено отделно административно наказание. Това възражение
е неоснователно, защото не държи сметка за характера на самото задължение на
лицензираният превозвач, което се изразява в това, че доколкото водачът е бил с изтекло
удостоверение за психологическа годност, той не е имал право да го допуска да управлява
МПС за международен превоз на товари през целия период. По тази причина, в случая
посочването на две отделни дати, при които е извършено нарушение на разпоредбата,
следва да се разбира като дати, на които водачът е допуснат да управлява такова МПС, а не
като две отделни нарушения. Неоснователни са и доводите, че са налице две нарушения, тъй
като са извършени два превоза и по този начин е нарушено правото на защита на
дружеството да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Както беше посочено по-горе в мотивите, дружеството е санкционирано, именно за
неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, да осъществява
превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност,
определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и сам по себе си фактът, че един водач
е извършил повече от един превоз, не обосновава извод, че се касае за различни нарушения,
а има значение единствено и само при определяне тежестта на нарушението. Ако се
възприеме това възражение, на практика би се достигнало до положение, при което субект
на нарушението, който е допуснал водач без валидно удостоверение за психологическа
годност да извърши само един превоз, в по–неблагоприятно положение от този, който
извършва нарушението многократно или системно, което грубо би противоречало на
принципа на справедливостта. По напълно идентичен начин се е произнасял и
Административен съд гр.Русе с Решение по КАН № 245/2019г.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38–0000775/25.03.2021 г. на Директора на
РД ”Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на „Агропротеин“ ЕООД му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за нарушение по
чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4