№ 40
гр. Разград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. ЮЛ. М., чрез адв.В.Запрянов против
решение №512/07.10.2021г., постановено по гр.дело №988/2021г. по описа на РРС в производство
по чл.422 от ГПК, с което съдът е приел за установено по отношение на страните, че
жалбоподателят М.М. дължи на Етажна собственост с адрес гр.София, 3 район С., ул. Проф. Г.З.
№8 вх.А6.2, адрес за кореспонденция гр.София район С., ул.Проф. С.И. 06 ет.2 офис №14, сумата
490лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от август 2019г. до
септември 2020г. ведно със законната лихва от 15.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №567/2021г. по описа на РС Разград.
Присъдил е в полза на ЕС и разноски.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, с искане за
неговата отмяна и отхвърляне на ищцовата установителна претенция.Развиват се съображения за
нищожност на взетото от ОС на ЕС решение за дължимост на вноски във Фонд „Поддържане и
управление“.С жалбата не се правят доказателствени искания, претендират се разноски за две
инстанции.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, като
застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението на
РС.
В съд.заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника, като се
поддържа заявеното с жалбата становище, че решението на ОС на етажната собственост, въз
осножва на което се претендира дължимостта на сумата е нищожно, тъй като е взето в
1
противоречие с разпоредбата на мл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС.Претендира разноски в размер на 500 лв.,
за които представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им по банков път.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна , с искане
за нейното отхвърлане и потвъждаване на решението на РРС. Претендира разноски в размер на
500 лв., за които представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им по банков
път.
Въззивника, чрез пълномощник прави възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
При извършена служебна проверка на осн.чл. 269 от ГПК въззивният съд, намери , че
решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
РРС е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от ЕС с адрес гр.София,
район С., ул. Проф. Г.З. №8 вх.А против М. ЮЛ. М. за установяване дължимостта на сумата 490лв.
, представляваща такса Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от август 2019г. до септември
2020г./през който ответника е бил собственик на имот в ЕС/, ведно със законната лихва 3,27лв. за
периода 19.02.2021г. до 14.03.2021г., както и законната лихва от 15.03.2021г. до изплащане на
вземането. Ищецът се позовава на Решение на ОС от 30.07.2019г., т.3 от според която за
апартамента, собственост на ответника за посочения период са дължими по 35лв. на месец за фонд
„Ремонт и обновяване“, или общо 490 лв. за времето от м. август 2019г. до септември 2020г.
Въпреки извършено официално връчване на нотариална покана за погасяване на дължимите суми,
ответника не ги е заплатил в срок, което наложило иницииране на заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК, като по ч.гр.дело №567/2021г. по описа на РРС била издадена заповед за
изпълнение в полза на ЕС , срещу която постъпило възражение от страна на М.М., което
наложило и предявяване на установителния иск за вземането.
Ответникът депозирал отговор, с който е оспорил предявения иск, поради това , че не е
обитавал или стопанисвал собствения си имот в ЕС.Не е бил канен и уведомяван за насрочени
заседания на ОС на ЕС по предвидения в закона ред, поради което не е запознаван с вземаните
решения, както и не му е било известно какви вноски в съответния фонд е следвало да внася като
собственик..Едва в насроченото пред РС открито съд.заседание, чрез пълномощник е заявил
становище за нищожност на решението на ОС на ЕС на което се позовава ищеца.
Не е спорно между страните, че ответникът е бил собственик в периода м. август 2019г. –
м. септември 2020г. на апартамент №7 А.3 находящ се в Етажната собственост на адрес гр.София,
район С., ул. Проф. Г.З. №8 вх.А.
От доказателствата по делото е видно, че на 30.07.2019г. е проведено общо събрание на
собствениците и обитателите. В т.3 от дневния ред на същото е взето решение, месечната такса за
фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 35лв. на имот, считано от 01.08.2019г. До
ответника изпратена нотариална покана от председателя на УС на ЕС във връзка с неизплатени
задължения за фонд Ремонт и обновяване за период месец август 2019г. – месец септември 2020г.
на стойност 490лв., като му е даден 14 дневен срок от връчване на поканата за погасяване на
задължението. Поканата е връчена н ответника на 04.02.2021г., като няма данни той да е заплатил
2
посочената сума.
Общите правила за управлението на общите части в сградите в режим на етажна
собственост са регламентирани в глава ІІ, раздел І от ЗУЕС. Съгласно чл. 9 от ЗУЕС формите на
управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците.
Общото събрание на собствениците определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и
обновяване" – чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС. Създаването и поддържането от общото събрание на
такъв специален фонд, средствата в които се набират от вноски на собствениците, е въведено като
задължително изискване с разпоредбата на чл. 50 от ЗЕУЕС. Всички собственици са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване" – чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС.Сумите за този фонд
се внасят авансово от собствениците, формират приходната част на бюджета на ЕС, и са
предназначени за дейностите по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС. Въпросът за начина на използване и
разпореждане с набраните във фонда средства няма отношение към задължението на
собствениците за внасяне на вноски в него.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и
обновяване" съразмерно с притежаваните идеални части.
Този съд намира за неотносими към предмета на делото направеното в с.заседание пред
РС и поддържано с въззивната жалба възражение за нищожност на взетото решение на ОС, с
което е определен размерът на дължимата от собствениците на самостоятелни обекти вноска за
фонд "Ремонт и обновяване".
Непротиворечива е съдебната практика, че решенията на ОС, които са приети при опорочена
процедура или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. По правната си същност решенията на ОС на ЕС не са сделки и за
тях не намират приложения правилата на ЗЗД относно недействителността. Редът за атакуването
на решенията на ОС е уреден в чл. 40 от ЗУЕС – чрез провеждане на специално исково
производство пред районния съд при спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като
неупражняването на правото да се предяви иска в срок води до погасяване на правото на иск,
включително и чрез възражения за незаконосъобразност на приетите от ОС на ЕС решения, по
висящо производство дело за изпълнението им, каквото е настоящото. Когато решенията на са
обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на
етажната собственост, вкл.и тези станали такива след провеждане на конкретно събрание, както е в
случая, като инцидентен контрол на тези решения в рамките на водени процеси срещу етажните
собственици за изпълнение на произтичащите от решенията на ОС техни задължения, е
недопустим.
След като решението на ОС на ЕС, на което се позовава ищецът за дължимост на вноски,
определени за фонд "Ремонт и обновяване" не е отменено по предвидения от закона ред, същото
подлежи на изпълнение.
Ответникът не твърди, нито са налице доказателства същият да е изпълнил задълженията си
за заплащане на претендрираните суми в полза на ЕС по посоченото в исковата молба решение.
В случая установителния иск по реда на чл.422 от ГПК е успешно проведен, предвид
установеното по-горе от фактическа страна. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, когато собственик не
3
изпълни решение на общото събрание в предвидения в решението или в разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 от закона срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може са подаде заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което в случая е сторено. Eто защо
ответникът дължи заплащане на така приетите с посоченото решение на ОС на ЕС вноски за фонд
ремонт и обновяване в претендирания размер от 490лв., или общо 14 вноски по 35 лв. за периода
м. август 2019г. – м. септември 2020г., както правилно и законосъобразно е приел и районния съд с
обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено..
Предвид изхода на делото пред тази инстанция в полза на възивника следва да бъдат
присъдени разноски.Същите се претендират в размер на 500 лева, като е направено възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
РОС намира възражението за основателно поради това, че делото не е такова с
фактическа и правна сложност, поради което в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в минимума предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.7, ал.2, т.1 а именно 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №512/07.10.2021г., постановено по гр.дело №988/2021г. по
описа на РРС в производство по чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ЮЛ. М., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул. М. №13 вх.Г ет.1 ап.27 ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с адрес гр.София, район С., ул. Проф. Г.З. №8 вх.А6.2, адрес за
кореспонденция гр.София район С., ул.Проф. С.И. 06 ет.2 офис №14, сумата 300 лв. разноски,
представляващи част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4