№ 18832
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110169248 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД, като
предявения с нея иск - допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
По направеното искане за допускане на изменение на основанието на иска:
От името на ищеца е направено искане за допускане на изменение на основанието на
исковата му претенция. Сочи се, че първоначално основание на исковата претенция било
вземане по фактура, като изменял същото претенция по издадено към тази фактура кредитно
известие. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на изменение на иска по чл.
214 ГПК, доколкото в случая е предявен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД и изложените от ищеца
твърдения за „промени“ не представляват по своята правна същност изменение на
основанието на предявения иск.
По доказателствените искания:
Страните са представили към исковата молба, уточнителна молба от 26.02.2025г и
отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
В уточнителна молба от 26.02.2025г. ищецът е релевирал искане за задължаване на
ответника да представи по делото фактурата, предхождаща издаването на фактура № ., като
се сочи, че със същата се цели установяване на начисляване на такси за един и същи период.
Направено е и искане за задължаване на ответника да представи кредитно известие с №
..Така направените искания следва да бъдат уважени.
От ответника е направено искане да бъде задължен ищеца да представи касов бон,
който да удостоверява плащането на цената по фактурата, което следва да бъде оставено без
уважение, доколкото същото не се явява необходимо за изясняване на правния спор с оглед
изричното признание в отговора на исковата молба, че сумата предмет на настоящото
производство е била заплатена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на изменение на
основанието на предявения иск.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба, към уточнителна молба от
26.02.2025г и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „.“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи по делото надлежно заверен
препис от кредитно известие № . и от фактурата за мобилен номер . и за мобилен номер
., предхождаща издаването на фактура № ., в която се твърди, че има дублиране на
отчетния период, като го предупреждава, че непредставянето на документите може да се
прецени по ред на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи касов бон за извършено плащане на суми по фактура №..
УКАЗВА на ответника „.“ ЕАД, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок
от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в
размер на сумата 3.30лв.
При неизпълнение на указанията на съда в срок сумата ще бъде събрана по реда на
чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.06.2025 г. от 10.15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1.80 лева с
ДДС /1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по
Договор № ., ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер . и мобилен номер ., която сума е част
от сумата, за която е издадена фактура № ./10.01.2022 г. за мобилна услуга № . и за мобилна
услуга № ., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
/20.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди в исковата молба и в депозирана уточнителна молба, че има сключен с
ответното дружество Договор № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги –
мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е
издадена фактура № .за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г, в който за мобилен номер .
е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 20,83 лева без ДДС, а за
мобилен номер . е посочена - такса в размер на 18.40 лева без ДДС, които суми били изцяло
заплатени от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при подписване на
приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г
Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната абонаментна такса за мобилен
номер . е в размер на 19.20 лева без ДДС /23.04 лева с ДДС/ и за мобилен номер . е в размер
на 17.20 лева без ДДС /20.64 лева с ДДС/. Твърди се, че дължимата такса се формира като
сбор от месечна такса за пакет . клас .20 – 13.20 лева без ДДС и пакет за интернет – 6 лева
без ДДС за мобилен номер ., а за мобилен номер . - пакет . клас .20 – 13.20 лева без ДДС и
пакет за интернет – 4 лева без ДДС. С огледи изложеното подчертава, че заплащането за
процесния период за двата мобилни номера на сумата процесната фактура, при дължима
реално сума в по-малък размер е довело до надплащане на сума в общ размер на 1,80 лева с
ДДС, която се явява платена без да е налице основание за това. Излагат се твърдения, че са
водени множество разговори с представители на ответника за разрешаване на възникналия
2
спор, но без резултат. Поддържа се, че дори за случая били уведомени органите на реда в
гр.., пред които от ответното дружество било посочено, че е издадено кредитно известие № .,
с издаването на което се признавало наличието на надплащане на суми по процесната
фактура. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се
признава изрично, че между страните е сключен договор № ., ведно с Приложение № 1 от
03.12.2021г., както и че сумата от общо 1,80 лева с ДДС, която е начислена за мобилен номер
. и за мобилен номер . по фактура ., е заплатена. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1 от
подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че
параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г, като се
подчертава, че във фактурата е отчетено предоговарянето на тарифния план за съответната
услуга и не се прилага подписаното преди това Приложение от 14.10.2019г. Ето защо се
изтъква, че всички суми отразени в процесната фактура са начислени правилно и в
съответствие с новия тарифен план за всеки от двата мобилни номера. От името на
дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като
се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната
фактура за мобилен номер . и за мобилен номер ., тъй като ищцовото дружество имало
персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника, в случая - че
сумата в твърдения от ищеца размер от 1,80 лева с ДДС е била заплатена на „.“ ЕАД по
фактура ..
В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже наличието на
основание за получаване на сумата, в частност твърденията си, че по силата на сключен
между страните договор за предоставяне на мобилни електронни съобщителни услуги,
ведно с приложенията към него, са уговорени условия, приложими към исковия период, за
заплащане на месечна абонаментна такса за процесния мобилен номер и за реално
потребление в начисления съобразно фактурата размер.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е имало сключен
договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ., ведно с Приложение № 1 от
03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г и в
който е предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно, както и че
ответникът е получил плащане на сумата от 1,80 лева с ДДС по фактура . за мобилен номер .
и за мобилен номер ..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
3
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4