№ 28340
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110128077 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 866.16 лева,
представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 6694 КМ вследствие на ПТП от 01.10.2020г.,
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ 4982 НХ,
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.05.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 01.10.2020г., в гр. София, на бул. „А. Пушкин“ настъпил
пътен инцидент между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 6694 КМ и лек
автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ 4982 НХ, чийто водач поради неспазване на
достатъчна дистанция и движение с несъобразена скорост ударил спрелия пред него в
колона от автомобили и застрахован при ищеца лек автомобил, в резултат на което
причинил на последния увреждания в размер на 3359.21 лева, която сума ищецът заплатил в
полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 15.01.2021г., като сторил и разноски
за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек
автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ 4982 НХ бил поканен да заплати регресната
претенция в посочения размер, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски
в размер на 15.00 лева, от които възстановил в полза на ищеца само част, възлизаща на
сумата от 2508.05 лева. По изложените съображения ищецът претендира остатъка от
изплатеното обезщетение, законна лихва върху него, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по размер, поддържайки, че
изплатеното от ищеца обезщетение е завишено, като такива са както цените на вложените
при ремонта труд и авточасти, така и вписаните във фактурата и калклулацията за ремонта
количества на същите. Поддържа наред с това, че с оглед периода на експлоатация на
увредения лек автомобил към датата на ПТП- повече от 7 години, необосновано било
ремонтът да бъде извършен в доверен сервиз и с нови, оригинални авточасти. С оглед на
1
това счита, че отговорността му следва да бъде ограничена до размер на обезщетението,
определен по средни пазарни цени, възлизащо на изплатената от него преди процеса сума в
общ размер на 2508.05 лева с включени ликвидационни разноски.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендирания остатък от регресното вземане, за което не сочи доказателства, но
и не навежда твърдения.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С 200“ е
била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за настъпване на пътния инцидент
има водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, че ищецът е
заплатил в полза на правоимащото лице по застраховката застрахователно обезщетение в
размер на 3359.21 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева,
както и че в изпълнение на регресното си задължение ответникът е възстановил на ищеца
сумата от 2508.05 лева.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените към исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
задачите, формулирани от ищеца в исковата молба, като при отговор на първия въпрос
вещото лице следва да даде заключение и относно стойността на ремонта по средни пазарни
цени към датата на ПТП.
Искането за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим на
призоваване на соченото от ищеца лице следва да бъде оставено без уважение, доколкото
същото е насочено към установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните.
По идентични съображения без уважение следва да бъде оставено и искането за задължаване
по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи по делото застрахователната полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил
„Мерцедес С 200“, както и за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба, като при отговор на първия въпрос вещото лице
следва да даде заключение и относно стойността на ремонта по средни пазарни цени към
датата на ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350.00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й. Д. Й..
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца- по чл.
190 ГПК, за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел при режим на
призоваване, както и за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2022г. от
10:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3