Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                            19.12. 2019 г.                     гр. Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На единадесети декември                                        2019 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.дело № 293   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от М.Н. *** и ал. 2 от ГПК. Тя счита, че не дължи сумата по заведени срещу нея изпълнителни дела от ответника  IV ОУ „Иван Вазов“ гр. Търговище, в размер на 48 412,58 лв. главница. Изп.д.  № 20137690400028, на ЧСИ Анелия Загорова, е образувано на 11.01. 2013 год., по ИЛ, издаден на 08.01. 2013 год., на основание чл. 190, ал. 2 НПК, по влязлата в закон­на сила на 03.01. 2013 год., присъда № 68/19.12. 2012 год., по НОХД № 879/2012 год., по описа на PC - Търговище. Ищцата е осъдена да заплати на ответника су­мата от 48 412,58 лв. представляваща обезщетение за пре­търпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Нито в молбата, която е послу­жила за образуване на изпълнителния процес, нито по-късно по вре­ме на неговата висящност, ответникът не е посочил изоб­що конкретен изпълнителен способ, съответно няма изобщо предп­рието валидно изпълнително действие от страна на съдебния из­пълнител, което да е част от и/или да изгражда определен изпъл­нителен способ, което означава на практика, че погасителната дав­ност, като субективно право в полза на ищцата, която е започнала да тече на 04.01.2013 год. и не е била прекъсвана по смисъла на задължителни разяснения, дадени в т. 10 на TP N° 2/2015 год., по т. д. № 2/2013 год., ВКС, ОСГТК, е довела до изтичането на петгодишния давностен срок, който е изтекъл на 04.01. 2018 год. и с факта на изтичането на който, е погасена въз­можността – правото на принудително изпълнение на взискателя, да иска да събере вземането си по принудителен ред. Освен това, в конкретния случай, именно поради това, че ответникът взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, това е довело и до прекратяване на изпълнителното производство по посоченото дело, което е настъпило по пра­во, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, независимо, че тази правна последица е прогласена от съдебния изпълнител, с постановление за прекратяване на изпълнителното производство едва на 21.02. 2019 год. По ИД № 20137690400028, съдебния изпълнител е посочил, че не са събрани никакви суми.

Изп.д.№ 20197690400260, по описа на ЧСИ Анелия Загорова, е образувано в деня, в който е било прекратено предишното дело.

 По това изпълнително дело, по искане на съдебния изпълнител в АВп., СВп. - Търговище, е вписана възбрана, Вх. № 44, том. I, ДВВх. № 1471/23.04. 2019 год., парт. книга: 86323, 86324, върху притежава­ните от ищцата 4/6 ид. ч. от недвижими имоти, подробно описани.

С писмо изх. № 9355/12.06. 2019 год., съдеб­ният изпълнител е уведомил ищцата, че на 26.06. 2019 год., ще прис­тъпи към принудително изпълнение, като извърши опис и оценка на възбранените имоти. Това изпълнително действие не е извършено, като с постановление от 04.07. 2019 год., съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал. I, т. 8 ГПК, е прекратил производството по изп. д. № 20197690400260. По жалба на ответника, с решение № 124/07.08. 2019 год., по в. гр. д. № 230/2018 год., Търговищкият ок­ръжен съд е отменил посоченото постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20197690400260 като незаконосъобразно и е върнал дело­то за продължаване на действията по него. По ИД № 20197690400260, съдебният изпълнител е посочил, че са събрани су­ми в размер на 196 лв.

При това положение за ищцата е налице правен интерес да предяви по реда на чл. 439, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, отрицателен установителен иск за защита на правото си на погасителна давност, с изтичането на която е погасено правото на принидутелно изпълнение на ответника за събиране на вземането му в размер на 48 412,58 лв. (главница) по висящото изп. дело № 20197690400260, по описа на ЧСИ Анелия Загорова.

Иска се постановяване на решение, с което да се признае за уста­новено по отношение на ответника IV ОУ „Иван Вазов”, ЕИК *********, административен адрес: гр. Търговище, кв. „Запад”, № 2, представлявано от Директора Бойка Сотирова, че ищцата М.А.Н., ЕГН **********,***, не дължи плаща­не на сумата от 48 412,58 лв., по изп. дело N° 20197690400260, по описа на ЧСИ Анелия Загорова, образувано на 21.02. 2019 год., поради погасяване на взе­мането по давност, съответно на правото му на принудително из­пълнение. Моли да се присъдят в тежест на ответника разнос­ките по образуване и водене на делото, включително заплатеното от нея адвокатско възнагражде­ние, вклю­чително да бъде издаден обратен изпълнителен лист за събраната по изп. дело № 20197690400260, сума в размер на 196.00 лв. Иска се да бъдат  изискани посочените изпълнителни дела и да се приеме удостоверението от ЧСИ. В съд.зас. искът се поддържа от адвокат К., пълномощник на ищцата.

Ответникът, чрез директора Бойка Сотирова, в законния срок депозира отговор на исковата молба. В него искът се оспорва по основание. Не отговаряло на истината, че не са били предприемани изпълнителни действия по делото след неговото образуване. Проучено било имотното състояние, наложени са запори и възбрани и така е започнало принудителното изпълнение. Иска се да бъде постановено решение, с което искът да се отхвърли, като ищцата бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Няма искания за събиране на доказателства. В съд.зас. отговорът се поддържа от директора на училището и се моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: С присъда № 68/19.12. 2012 год., по НОХД № 879/2012 год., по описа на PC – Търговище, ищцата е осъдена да заплати на ответника су­мата от 48 412,58 лв. представляваща обезщетение за пре­търпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането и до окончателното изплащане и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Присъдата е влязла в сила на 03.01. 2013 г. Ответникът се е снабдил с ИЛ и е образувано изп.д.  № 20137690400028, на ЧСИ Анелия Загорова, на 11.01. 2013 год. В молбата се посочва, че се иска съдебният изпълнител да изпрати призовка за доброволно изпълнение и ако в дадения срок такова не последва, да се пристъпи към принудително такова  и да се предприемат действия за проучване на имущественото състояние на длъжника. ЧСИ е изпратил ПДИ, но такова не е имало. Изпратени са писма до ТП на НОИ гр. Търговище за пенсията на длъжника. Установено е от отговора, че същата е била в размер на 268,92 лв. Изпратени са искания за справки за притежавани земеделски земи, за притежавани имоти, за сключен брак. Също и до ОДП Търговище за притежавани от съпрузите автомобили. Установено е, че към онзи момент длъжникът няма притежавани земеделски земи. На 11.12. 2014 г. е установено, че на името на съпруга Недю Недев има регистрирано МПС. Не са правени справки в АВп. Последната справка е  от ОД на МВР Търговище, че към 17.03. 2015 г. няма данни за притежавани от длъжника МПС. След това не са извършвани каквито и да било действия. На 21.02. 2019 г. ЧСИ прекратява делото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В същия ден, 21.02. 2019 г. е образувано ново ИД № 260/ 2019 г. на ЧСИ Анелия Загорова, по същия изпълнителен лист от 2013 г. Поискано е ново проучване на имотното състояние на длъжника. Изискани са справки за банкови сметки, за вписвания по отношение на недвижими имоти. Изпратени са запорни съобщения до различни банки. Отново е изпратена и ПДИ, връчена на 06.03. 2019 г. На 20.03. 2019 г. от ищцата постъпва молба до ЧСИ Загорова, с която взема становище по поканата за доброволно изпълнение. В молбата пише, че ищцата моли за следното: предвид затрудненото й материално състояние и невъзможността да изплаща задължението си в по-големи размери, тъй като има да изплаща и други задължения към банки, по това си задължение да заплаща ежемесечно, при получаване на пенсията си – по сто лева, на всяко получаване. На 22.03. и 24.03. 2019 г. са внесени по 62 и 67 лв. от ищцата, по сметка на ЧСИ по изп.д. № 260/ 2019 г. На 19.04. 2019 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника Н.. На 05.06. 2019 г. е подадена молба от ответника да се извърши опис на възбранения недвижим имот в гр. Търговище. Назначено е вещо лице за оценка на имота. Изпратена е призовка за принудително изпълнение до длъжника за описа на 26.06. 2019 г. На 21.06. 2019 г. е постъпила молба от адвокат К., упълномощен от длъжника, да бъде прекратено изпълнителното дело, защото вземането на взискателя било погасено по давност. На 04.07. 2019 г. ЧСИ прекратява производството по делото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 07.08. 2019 г., ОС Търговище, с решение № 124, отменя постановлението и връща делото на ЧСИ за продължаване на действията по него. Искът е заведен на 07.10. 2019 г.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: Искът е неоснователен.

Съдът има два довода за този извод.

Единият от тях е свързан с начина, по който следва да се прилага задължителното ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС. В исковата молба ищцата се позовава на т. 10 на решението, която гласи, че „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.“ Решението в тази част съдържа два диспозитива, с оглед на това, че тълкуването, което се дава, е различно от това, което е било задължително за съдилищата, по цитираното Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС.

С това постановление, ВС е дал задължително тълкуване, което се различава коренно от новото. А то е в смисъл, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността за вземането и докато трае изпълнителният процес, давност не тече. При наличието на ново тълкуване, което се различава от предишното обаче, то следва да се прилага занапред, за разлика от това тълкуване, което за първи път урежда определен правен въпрос. В случая, до приемането на ТР № 2/ 2015 г., след образуване на изп.д. № 28/ 2013 г. давност не тече, съгласно задължителното тълкуване. Тя е била прекъсната с образуване на делото на 11.03. 2013 г. и до 26.06. 2015 г. не е текла. Към този момент делото все още е било висящо и едва тогава започва да тече давността за вземането. В този смисъл е Р № 170 от 17.09. 2018 г., по гр.д. № 2382/ 2018 г. на четвърто ГО на ВКС:

„При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна, посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.

Т.е.  на практика в случая давността започва да тече от датата на приемането на ТР № 2/ 2015 г., по ТД № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото до този момент не е текла, по силата на постановлението. Към датата на прекратяване на производството – 21.09. 2019 г., тази давност не е била изтекла. С образуването на новото изпълнително дело на същата дата, давността отново се прекъсва, както и с налагането на запорите по банковите сметки и възбраните върху недвижимите имоти.

Вторият аргумент на съда за неоснователност на иска, се основава на това, че по изп.д. № 260/ 2019 г. на ЧСИ Загорова, длъжникът е направила признание на дълга си. В подадената от нея молба на 20.03. 2019 г., тя безспорно признава вземането по делото, но казва, че е материално затруднена и посочва и конкретен способ за погасяване на задължението си. Това е безспорно признание, изхождащо от длъжника, на вземането на взискателя. С посочването на готовност и желание да заплаща занапред задължението си, съдът счита, че длъжникът е направил отказ от давността, която е изтекла до този момент – чл. 113 от ЗЗД. Т.е., дори и да се приеме за валидно тълкуването, че давността за вземането е изтекла 5 години след образуване на изп.д. № 28/ 2013 г., ищцата е направила изрично изявление, че ще заплаща дълга си, с което се отказва от изтеклата до този момент давност. В същото време следва и признание на вземането, което на свой ред също прекъсва давността, при направен отказ от тази, която вече е изтекла.

По така изложените съображения, съдът намира, че вземането на ответника не е погасено по давност.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските. Предвид изхода от делото разноски се дължат на ответника, но той няма направени такива. Затова разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ М.А.Н., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат Й.К. ***, иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК, да се признае за уста­новено по отношение на ответника IV ОУ „Иван Вазов”, ЕИК *********, административен адрес: гр. Търговище, кв. „Запад”, № 2, представлявано от Директора Бойка Сотирова, че ищцата не дължи плаща­не на сумата от 48 412,58 лв., по изп. дело № 20197690400260, по описа на ЧСИ Анелия Загорова, образувано на 21.02. 2019 год., поради погасяване на взе­мането по давност, съответно на правото му на принудително из­пълнение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: