Решение по дело №9/2024 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба вх. № СДА-01-90 от 11.01.2024г., подадена от Т. Л. Г., [ЕГН], чрез адв. К. Б. Н. от ВТАК, против Протокол-Решение от 06.12.2023г., на Комисия, назначена на основание чл. 210 от ЗУТ от Кмет на Община Севлиево.

С оспорения акт назначена със Заповед № 1006 от 29.09.2023г. на Кмет на Община Севлиево комисия по чл. 210 от ЗУТ, въз основа на изготвена оценка от инж. Р. Г. Г. от 15.11.2023г. и Заповед № 219 от 17.03.2022 г. на кмета на същата община, с която е предвидено прокарване на временен път, съвпадащ с контура па [ПИ] по ПНИ на селищно образувание „Хоталич“, публична общинска собственост, с НТП „за местен път“ и площ – 378 кв.м., колективният орган приема изготвената от инж. Г. пазарна оценка относно формирането на цената на обезщетението за вредите, причинени от прокарването на временен път, който съвпада с контура на [ПИ] по ПНИ на селищно образувание „Хоталич“ – общинска собственост с НТП: „за местен път“, с площ 378 кв.м. Неразделна част от същия Протокол е така посочената пазарна оценка, изготвена от инж. Р. Г. на 15.11.2023г. С цитираното съпроводително писмо Протокол- решението е изпратено на заинтересованите лица – жалбоподателят Т. Л. Г., Р. Н. И., И. Н. П., Б. И. К. и ПК „Солидарност 1918“, Севлиево. В тази връзка съдът е конституирал като заинтересовани страни останалите четирима адресата на ИАА, т.к. с последния се засягат техни права и законни интереси.

Жалбата против акта е депозирана в законния срок и като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на съдебно оспорване ИАА същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

В жалбата си Т. Г. твърди, че оспорва акта в частта му, в която е определена за ежегодно изплащане пазарна оценка на заеманата площ от временния път за трите посочени имота: 1. Площ от 43 кв. м. от имот с кад. № 552.301 – 140.00 лв.; 2. Площ от 98.64 кв. м. от имот с кад. № 552.296 – 330.00 лв.; 3. Площ от 143.55 кв. м. от имот с кад. № 552.287. Конкретните мотиви, съдържащи се в жалбата, се изразяват в твърдения относно това, че са налице противоречия с материалноправните норми, а именно: обезщетението е определено по офертни, а не по пазарни цени на реално осъществени сделки, като не са взети предвид цените на равностойни имоти по действително сключени сделки, които са различни от офертните такива. Пазарна цена е допустимо да се определя на база оферти само в случай, че не са налице такива аналогични сделки. Г. твърди, че през последните 10 години в процесния район – селищно образувание „Хоталич“, м. „Крушевски баир“, са изповядани редица прехвърлителни сделки на такива имоти, чиято стойност е могла и е следвало да се вземе предвид. В процесния ИАА не е посочено дали е събрана такава информация, което го прави и немотивиран. В жалбата се излага също, че колективния орган сам приема, че обезщетението се изплаща периодично /което означава едногодишно, на равни месечни вноски/, като в този случай жалбоподателят не приема методиката за изчислението му – не е логично при определена и взета като основа продажна цена за кв. м от 4.77 евро /9.32 лв./ годишната цена за ползването да е 3.36 лв., тъй като по този начин пазарната цена на имота се изплаща за по-малко от 3 години. В случая отношенията са наемоподобни, задължението се изчислява на годишна база и се заплаща ежемесечно. От значение е наемната, а не продажната цена на аналогични имоти. Според жалбоподателя оспорения административен акт е нищожен, тъй като същия противоречи на влязло в сила съдебно решение и указанията дадени със същото- Решение №58/10.07.2023г. по Адм.д. №41/2023г. на Административен съд Габрово. По така изложените съображения жалбоподателят моли за прогласяване на нищожност на процесния АА, като алтернативно заявява искане за неговата отмяна в оспорената част и присъждане на сторените от него деловодни разноски.

Жалбата и преписката по оспорения АА са изпратени от Зам. кмет на Община Севлиево със съпроводително писмо, в което не е изразено становище по спора. Т. е депозирано впоследствие, като същото е изготвено и подписано от процесуален представител на същия административен орган, който намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Претендират се присъждане на разноски.

При оспорване на решения на комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ за изготвени и одобрени оценки за определено обезщетение съгласно чл. 215, ал. 2 ЗУТ като ответник по делото се призовава съответната община. /в този см. съд практика- Решение № 10397 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2021 г., II о.; Решение № 8723 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2019 г., II о.; Решение № 3760 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2019 г., II о. и др./.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който оспорва депозираната жалба.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание лично. Депозира писмено становище по предмета на спора, изготвено и подписано от упълномощения процесуален представител адв. К. Н. от ВТАК, която поддържа жалбата.

Заинтересованите страни Р. Н. И. и И. Н. П. се явяват лично в съдебно заседание, а з.[населено място] К. не се явява и не се представлява в о.с.з..

Заинтересованата страна ПК „Солидарност 1918“, Севлиево също не изпраща представител и не депозира становище по делото.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед №219 от 17.03.2022г. на зам. кмет на Община Севлиево, се разрешава на жалбоподателя Т. Г., собственик на [ПИ] по ПНИ на селищно образувание „Хоталич“, прокарване на временен път, който съвпада с контурите на [ПИ] на същото образувание, публична общинска собственост, с НТП за местен път, с площ от 378 [жк], е предвиден с ПНИ на селищното образувание, одобрен със Заповед № 309 от 20.07.2006 г. на Областния управител на Област Габрово. На място, към момента път не е налице и се преминава през посочените в тази Заповед имоти: 1. [ПИ], собственост на Н. Н. Й.; 2. [ПИ], собственост на наследници на Г. Н. К.; 3. [ПИ], собственост на Д. Т. К.. Със същата Заповед се предвижда пътят да се използва до одобряването на ПУП за улична регулация на местността и провеждане на съответните отчуждителни процедури. След влизане в сила на тази заповед се разпорежда комисията по чл. 210 от ЗУТ да определи размер на дължими обезщетения на правоимащите за вредите, причинени им от прокарването на временния път, засягащ имотите им. Собственикът на обслужвания от временния път имот следва да заплати така определеното обезщетение.

На 12.01.2023г. жалбоподателят Г. е депозирал Искане за издаване на административен акт по чл. 210, във вр. с чл. 191 от ЗУТ в Община Севлиево, с което въз основа на тази заповед и като собственик на обслужвания имот той заявява, че не може да започне прокарването на временния път докато не бъде изготвена необходимата за това оценка за дължимото обезщетение.

Със Заповед № 0169 от 23.02.2021 г. на кмет на Община Севлиево и на основание чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е назначена комисия в посочения 5-членен състав и председател, чиито правомощия включват изготвяне на оценки и определяне размера на обезщетенията за прокарване на различни съоръжения на техническата инфраструктура, за право на преминаване през общински и частни имоти.

На 01.02.2023 г. инж. Р. Г. е изготвил исканата оценка, с която е определил стойността към тази дата на вредите, причинени от прокарването на временен път, който съвпада с контурите на [ПИ] по ПНИ на СА „Хоталич“, Община Севлиево с НТП: за местен път, с площ от 378 кв. м., в съответствие с параметрите, зададени със Заповед № 219 от 17.03.2022 г. на зам. кмет на Община Севлиево. В представената Оценка е посочено, че е използван метод на пазарните аналози по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Оценката, както е посочено в самата нея, е извършена на база извършен оглед на място и изходна информация, предоставена от Възложителя: така посочената заповед от 17.03.2022 г., скица на имота, оглед на място на оценяваните обекти, информация за пазара на недвижимите имоти в района на оценявания обект за последните 12 месеца и досегашен опит и налична база данни на оценителя. Описаният път, предвиден с ПНИ от 2006 г., не съществува на място и преминава през посочените в заповедта от 2022 г. имоти: 65927.552.301; 65927.552.296; 65927.552.288. За прокарването му е необходимо отрязване на едно орехово дърво, едно ябълково дърво и 20 лози, като на тези трайни насаждения е направена оценка. Според оценителя за определяне пазарната стойност на земята е използвана информация от Агенции за недвижими имоти в гр. Габрово и гр. Севлиево, като получените данни, базиращи се на извършени сделки със земи и предложения за продажба на незастроени имоти в района са в диапазона 3 – 6 евро за кв. м., в зависимост от местоположението на имота, големината и степента на изграденост на инженерната инфраструктура. Към оценката не са приложени доказателства за изповядвани сделки с аналогични имоти, нито са дадени примери за такива.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза. Използваният метод при извършването на оценката е приходният подход, а приложим метод – методът на капитализиране на бъдещите приходи от наем /рентни приходи/. Вземайки предвид квадратурата на временния път от 378 кв. м., който граничи не само с трите процесни имота вляво от него, а и с други три, стойността на обезщетението за годишен период възлиза на сума, която значително се различава от определената с процесния ИАА и оценката към него.

С Решение №58/10.07.2023г. по АД№41/2023. на АдС Габрово съдът е отменил обжалваното Протокол- решение от 08.02.2023г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изложените в съдебното решение мотиви. В мотивите към така постановеното Решение №58/10.07.2023г. по АД№41/2023. на ГАС съдът е приел, че в случая не става въпрос за прокарване на път при влязъл в сила устройствен план, т.к. пътят е временен и собствеността върху целите имоти се запазва, налице е само утежняване на вещните права посредством преминаване през имотите на други лица, което обстоятелство е налично реално и в момента. При евентуално бъдещо приемане на устройствен план /УР/ всеки имот следва да има лице към път, т.е. за имота на жалбоподателя следва да се предвиди също такъв, което ще доведе до евентуално отчуждаване на части от съседни на този новопредвиден път имоти, но то става при условията на допълнително обезщетение за вече отнето право на собственост. До този момент частите от имоти, предвидени за прокарването на временния път, остават в собственост на лицата, които ги притежават и в момента, като правоотношението, което възниква, е наемоподобно, с оглед на което и законодателят предвижда ежемесечно заплащане на дължимото обезщетение на база годишно определена сума.

Поради така изложените мотиви в Решение №58/10.07.2023г. по АД№41/2023г. съдът е приел, че жалбата се явява основателна и процесният ИАА следва да бъде отменен в оспорваната част.

При последващото разглеждане на искането на Т. Г. К. по чл. 210 от ЗУТ при Община Севлиево е приела с Протокол- решение от 06.12.2023г. изготвена пазарна оценка от Р. Г., оценител на недвижими имоти относно формирането на цената на вредите, причинени от прокарване на временен път, който съвпада с контура на поземлен [имот номер] по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич“, общинска собственост с НТП: За местен път, с площ 378кв.м.

В постановеното Протокол- решение от 06.12.2023г., предмет на настоящия правен спор е посочено, че се издава въз основа на Решение №58/10.07.2023г. по АД№41/2023г. на Административен съд Габрово.

Нормата на чл. 191 ЗУТ определя, че обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища. Обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с временните пътища, се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти, а размерът на обезщетенията се определя по реда на чл. 210 ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Със Заповед № 1006/29.09.2023г. на Кмет на Община Севлиево е назначена Комисия по чл. 210 ЗУТ и е определен състава й, поради което съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Спорът по делото е относно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението на комисията по чл. 210 ЗУТ подлежи на самостоятелен съдебен контрол по силата на чл. 215, ал.2 и чл. 210, ал. 3 ЗУТ. Актът касае размера на обезщетението и протоколът на комисията по чл. 210 ЗУТ не е със значение на волеизявление за осигуряване на самото право, тъй като комисията няма такава компетентност. Решението на комисията за оценка на обезщетението следва да се основава на волеизявлението на заинтересован субект, заявено в определен срок, с което се засягат интереси на страните, а самото определяне на обезщетението е нормативно определена последица от този акт. Императивното изискване на чл. 210, ал.1 от ЗУТ е изготвянето на оценките и определянето размера на обезщетението да се извършва по пазарни цени. Процесното решение, предмет на настоящия правен спор е прието на основание Решение №58/10.07.2023г. по адм. дело № 41/2023г. на Габровски административен съд, с което е отменено решение по протокол от 08.02.2023г. на Комисията по чл. 210 като незаконосъобразно, преписката е изпратена за определяне размера на обезщетението при съблюдаване мотивите на съда.

Нормата на чл. 177, ал.1 АПК установява спрямо страните обвързваща сила на пресъдено нещо на постановеното по спора съдебно решение, като ал. 2 на чл. 177 АПК регламентира нищожност на актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в законна сила съдебно решение. Разпоредбата на чл. 173, ал.2 АПК определя задължителност на дадените с решението указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при връщането на преписката за ново произнасяне от компетентния административен орган. В тази насока комисията по чл. 210 ЗУТ е била длъжна при новото произнасяне да съобрази дадените от съда указания в мотивите на решение №58/10.07.2023г. по адм.дело №41/2023г. на ГАС, според които в случая в площта от 142 кв.м, попадаща във временния път има подобрения и трайни насаждения, като съобрази и нормата на ал.1 по чл. 210 от ЗУТ при изчисляване на обезщетението по пазарни цени. Видно от представената оценка към оспореното Протокол решение, административния орган е приел изготвената оценка в която са използвани офертни цени, при условие, че чл. 210, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 191, ал. 4 от ЗУТ указва, че обезщетението се определя по пазарни цени. По този начин АО прилага и определя оценка като за продажна цена, което е равнозначно на отчуждаване на посочените части от парцели, а при прокарването на временен път по чл. 190 от ЗУТ правото на собственост върху засегнатите имоти /площи от които попадат в обхвата на трасето на пътя/ се запазва, като по този начин обезщетението е наемоподобно. В този смисъл са и мотивите на отменителното решение №58/10.07.2023г. на АдС Габрово, както и заключението на допуснатата съдебна експертиза в настоящото производство. В него вещото лице посочва, че са налице подобни сделки, като част от тях са със страна Община Севлиево и които експерта е взел предвид при изготвяне на заключението си. Приложил е и копия от актове за сходни имоти с подобни сделки, но предмет на които е покупко- продажба, като последните са представени единствено за сведение, без да се вземат предвид при изготвяне на заключението.

Задължителния характер на указанията на съда в решението по адм. дело № 41/2023г. не е спазен, като органа е игнорирал установените и оценени в доклада подобрения и трайни насаждения и е нарушил, както задължението си, произтичащо от чл. 173, ал. 2 и чл. 177, ал. 1 АПК, така и задължението си по чл. 210 ЗУТ, вр.191 ЗУТ, поради което в противоречие със задължителните указания на съда в решението по адм. дело №41/2023г., комисията, съгласно чл. 177, ал.2 АПК във вр. чл. 213 ЗУТ, е постановила нищожен административен акт. В този смисъл на основание чл. 172, ал.2 предл. първо АПК вр. чл. 219, ал.1 ЗУТ съдът следва да обяви нищожността на решението в оспорената част и на основание чл. 173, ал. 2 АПК във вр. чл. 219, ал.1 ЗУТ, да върне преписката за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза, за каквито е представен списък и доказателства за заплащането им, а именно: 10.00 лв. заплатена ДТ, 700.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 1200.00 лв. адвокатско възнаграждение, договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА или обща сума на разходите в производството пред настоящата съдебна инстанция – 1910.00 лв. Съгласно приложен към жалбата Договор за правна защита и съдействие от 08.01.2024г. за оказаната правна помощ е договорена сума от 1200.00 лв. е определена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Договореният адвокатски хонорар съдът не счита за прекомерен с оглед нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и установената фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 215, ал.7 ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета степен включително. Настоящото решение не е сред горепосочените изключения, поради което е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожно Решение обективирано в Протокол от 06.12.2023 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Севлиево назначена със Заповед № 1006/29.09.2023 г. на Кмет на Община Севлиево, в частта, с което е определено обезщетение за частта от [ПИ] и 552.296.

ВРЪЩА административната преписка на Комисията по чл. 210 ЗУТ за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Т. Л. Г. от гр. Севлиево с [ЕГН] деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на обща стойност 710 /седемстотин и десет/ лв., от които: 10.00 /десет/ лв. държавна такса и 700.00 /седемстотин/ лв. възнаграждение за вещо лице

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на адвокат К. Н. сума в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лв. договорен адвокатски хонорар.

Решението е окончателно на основание чл. 215, ал. 7, т. 5, във вр. с чл. 210, във вр. с чл. 191, ал. 4 от ЗУТ.