Мотиви по
НОХД № 559/2018г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия Д.Г.Л. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.199,
ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК за това, че на 22.07.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - дамска кожена чанта /25 лева/, дамско кожено портмоне /10 лева/, мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с ИМЕЙ *************** със СИМ-карта на „Теленор” /55 лева/, парична сума в размер на 12 лева, лична карта, издадена на
името на Н.Ц.Т., дебитна карта, издадена от банка „ДСК“, и дебитна карта, издадена от банка „ОББ“, всички карти без стойност, на обща стойност 102 лева, от владението на Н.Ц.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на Н.Ц.Т., изразяваща се в счупване на левия малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Л.. Счита,
че на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено по
размер при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно осем
години, които да изтърпи при първоначален строг режим, като се зачете
предварителното задържане. Предлага гражданският иск да се уважи изцяло като
доказан по основание. Взе отношение относно веществените доказателства и разноските
по делото.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният
граждански иск от пострадалата Н.Ц.Т. в размер на 102 лева, представляващи обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва. Същата е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. Лично и чрез
повереника си изразява становище, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което е предаден на съд, и трябва да се признае за виновен, като му се наложи подходящо
по вид и размер наказание, което да изпълни целите на чл.36 от НК. Пледира
гражданските искове, като основателни и доказани, да се уважат в пълния
предявен размер. Претендира направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия Л. оспорва авторството на деянието. Излага доводи за липса на
безспорни и категорични доказателства, че неговият подзащитен е осъществил вмененото
му престъпление. Моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият
Л. се присъединява към казаното от неговия защитник. Не се признава за виновен.
Желае да бъде оправдан.
Съдът,
въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
Д.Г.Л. е роден на ***г***. Живее
в същия град. Той е българин, български гражданин. Със средно образование е. Не
е женен.
През 2007г. е осъждан като непълнолетен за
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация. Реабилитиран
е по право /т.1, л.81 от досъдебното производство, л.19-20 от съд.дело/.
Според обясненията му работи в ***. Представил е писмени
доказателства за друга месторабота /л.213-215 от съд.дело/. Съдът приема, че е трудово ангажиран.
Подсъдимият и свидетелите Ц.Н. и Б.К. ***. Познавали се от
дълго време и общували помежду си.
На 21.07.2015г. вечерта тримата посетили заведението
„Планета Пайнер” в гр.Пловдив. До същия град се
придвижили с лек автомобил „БМВ”, черен на цвят, с две врати, управляван от свидетеля
Н.. В дискотеката останали до ранните утринни часове на 22.07.2015г., след
което решили да се прибират. Качили се в колата на свидетеля Н. ***. Шофирал
отново свидетелят Н.. До него на предна дясна седалка седял подсъдимият Л..
Свидетелят К. бил отзад. Насочили се към
кв.Кючук Париж. Минали покрай Централна жп гара Пловдив
и продължили по бул.„Х. Ботев” в посока Коматевския
възел. На кръстовището, образувано между ул.„Коматевско
шосе” и бул.„Никола Вапцаров“, свидетелят Н. ***.
По това време, около 5,00
часа на 22.07.2015г., свидетелката Т. тръгнала за работа. Излязла от дома си в
кв.Кючук Париж, гр.Пловдив и пеша се насочила към ***, в непосредствена близост до които се
намирало *. Вървяла по бул.„Никола Вапцаров“, от южната му страна, към кръстовището
с ул.”Коматевско
шосе”. Било тъмно. Осветлението на булеварда не било включено. На
дясното си рамо носела дамска чанта от изкуствена кожа, в която имало дамско
кожено портмоне с парична сума в размер на 12 лева, лична карта, дебитна карта
на ОББ, дебитна карта на ДСК, както и мобилен телефон „Самсунг
Е 2600” с ИМЕЙ ***************, ведно със СИМ-карта на „Теленор”.
Подминала спирката на градския транспорт, която била в близост до посоченото
кръстовище. Към нея се приближил управляваният от свидетеля Н. автомобил, който
се движел с висока скорост.
Подсъдимият видял пострадалата, носената от нея
дамска чанта и казал на водача да спре. Свидетелят Н. спрял колата в близост до
частната обвинителка. Подсъдимият Л. слязъл от предна дясна врата на превозното
средство. Приближил се към гражданския ищец към гърба й и започнал да дърпа с
двете си ръце дамската й чанта от рамото. Свидетелката Т., въпреки че била изненадана
и изплашена от случващото се, се съпротивлявала и не я пускала. Подсъдимият продължил
упорито и грубо да дърпа дамската чанта, като и ударил пострадалата по главата.
В резултат на дърпането и бутането частната обвинителка загубила равновесие. Лявото
й стъпало се усукало навън и тя паднала на земята. Продължавала да стиска
дамската си чанта, като викала за помощ. Подсъдимият Л. успял да издърпа
чантата. В ръцете на гражданския ищец останала само откъснатата й дръжка.
Подсъдимият, след като взел дамската чанта, веднага се качил
обратно в автомобила. Свидетелят Н. *** в посока магазин „Кауфланд”.
В колата подсъдимият Л. прегледал съдържанието на чантата. Казал на свидетеля Н.
да намали и я изхвърлил със съдържанието й в контейнер за смет. Подсъдимият и свидетелите
Н. и К. ***. След като пристигнали, се разделили и се прибрали по домовете си.
В резултат на усукването
на лявото стъпало на свидетелката Т.
навън, се счупил левият й малкопищялен глезен.
Въпреки това тя успяла да се изправи и тръгнала бавно към кръстовището, след
което се обърнала и се насочила към спирката.
Междувременно свидетелката
З.Д. отивала на работа. Около 5,10 часа била на спирката на кръстовището на бул.„Никола
Вапцаров” и ул.„Коматевско шосе”, в посока магазин „Кауфланд”, и чакала автобус на градския транспорт. Нямало
други хора. Било тъмно. Единствената светлина идвала от рекламата на спирката. Свидетелката
Д. седнала, погледнала колко е часът и зачакала идването на превозното
средство. В един момент чула писъци. Забелязала преминаващия по булеварда с
много висока скорост черен автомобил, управляван от свидетеля Н., който се
движел към магазин „Кауфлнд”. Излезнала
от спирката и тръгнала по посока на виковете. Видяла пострадалата, която идвала
от кръстовището към спирката и викала за помощ. Последната я попитала дали е забелязала
нещо. Споделила със свидетелката Д., че е обрана от някой от колата, която
преди малко минала, едно момче слязло и я обрало. Свидетелката Д. разбрала, че била
взета чантата й. Частната обвинителка държала в ръцете си едната дръжка от нея.
Двете жени били изплашени и разтреперани.
Свидетелката Д. се обадила
от мобилния си телефон, който използвала с абонатен номер **, на спешния
телефон 112, за да подаде сигнал за случилото се. Тъй като нямала възприятия от
него, предоставила телефона си на гражданския ищец, която да обясни какво е
станало. Докато последната разговаряла с оператора от спешния номер, дошъл
автобусът, който свидетелката Д. чакала.
Тя помолила шофьора да я изчакат, за да може свидетелката Т. да приключи
разговора. В този момент към тях се приближила жена, неустановена в хода на
производството, която останала на спирката заедно с пострадалата, а свидетелката
Д. се качила в превозното средство.
По повод подадения сигнал
на място пристигнали полицейски служители от 01 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив. Частната
обвинителка била прегледана от екип на ЦСМП гр.Пловдив и транспортирана в
болнично заведение. В разговора със служителите на реда дала описание на момчето,
което й взело дамската чанта.
В хода
на проведените оперативно-издирвателни мероприятия
била установена самоличността на подсъдимия Л..
На 27.11.2015г. е
извършено претърсване в дома му в гр.Асеновград. При това
процесуално-следствено действие не са открити и иззети вещи, относими към предмета на делото /протокол в т.1, л.62 от
досъдебното производство/.
В хода на разследването гражданският
ищец е разпознала подсъдимия като лицето,
което е изскочило от седалката до шофьора на автомобила, дърпало й чантата и я
ударило в главата /протокол в т.1, л.58 от досъдебното производство/.
При проведено друго разпознаване
на лица /т.1, л.59 от досъдебното производство/, между които и свидетелят
Н., свидетелката Т. не е разпознала нито едно от лицата, участващи в
процесуално-следственото действие, като лице, извършило грабеж спрямо нея.
По делото са изготвени и приети
три стоковооценъчни експертизи.
Според
заключението на стоковооценъчната експертиза,
приложена в т.1, л.71 от досъдебното производство, стойността на
отнетите вещи от пострадалата е както следва: дамска кожена чанта - 25 лева,
дамско кожено портмоне - 15 лева, мобилен телефон „Самсунг
Е 2600“ с ИМЕЙ *************** със СИМ-карта на „Теленор”
- 250 лева, парична сума в размер на 12 лева, лична карта - без стойност, дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ - без
стойност, дебитна карта, издадена от банка „ОББ“ - без стойност, всичко на обща
стойност 302 лева.
Видно
от заключението на допълнителната стоковооценъчна експертиза, приложена на л.99-102
от НОХД № 2103/2016г. по описа на ПРС, 8 н.с., стойността на отнетите вещи е
както следва: дамска кожена чанта - 25 лева, дамско кожено портмоне - 10
лева, мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с ИМЕЙ ***************
със СИМ-карта на „Теленор” - 55 лева, или общо 90
лева.
Съгласно
заключението на допълнителната стоковооценъчна експертиза, приложена на л.84-86
от НОХД № 3502/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с., мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с ИМЕЙ *************** със СИМ-карта на „Теленор” е на стойност 55 лева.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, приложена на л.147-159 от НОХД
№ 3502/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с., се установява, че на инкриминираната
дата, 22.07.2015г., на Н.Ц.Т. е било
причинено: повърхностни травми на главата с неуточнена локализация, довели до
болка, без разстройство на здравето; счупване на левия малкопищялен
глезен, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник; контузия
на главата, довело до болка, без разстройство на здравето; лекостепенно
мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под
формата на леко /зашеметяване/, довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърд, тъп предмет, от удар или притискане с или върху
такъв. Счупването на левия малкопищялен глезен може да
се получи при директен и индиректен механизъм. При директния механизъм е необходимо
нанасяне на удар в областта на левия малкопищялен
глезен. При индиректния механизъм се изисква усукване /отвеждане/ на лявото
стъпало навън, при което се счупва левия малкопищялен
глезен. Оздравителният процес за счупването на левия малкопищялен
глезен е траел около 2-3 месеца, при благоприятен ход, без настъпване на
усложнения в него. Описаните травматични увреждания по морфологична
характеристика и по медицински документи са причинени на 22.07.2015г.
около 05-06 часа.
В
съдебно заседание вещото лице уточни, че при счупване
на левия малкопищялен глезен е
възможно да се направят няколко крачки и човек да се придвижи на известно
разстояние, както и да стои прав. При образно-диагностичното изследване е констатирано
суспекция или съмнение за фрактура, „слаба сянка”,
което говори, че е нарушена целостта на костта, без разместване.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия
Л., от показанията на свидетелите Д., К., Н., **, частично от тези на свидетелката
Т., от заключенията на стоковооценъчните и съдебномедицинската
експертизи, от приложените по делото писмени доказателствени средства и
доказателства - том 1 - протоколи за разпознаване на лица /л.58,59 от дп/, за претърсване /л.62 от дп/,
фиш за СМП /л.18 от дп/, информация от Банка ДСК ЕАД
/л.21-22 от дп/, от ОББ /л.23 от дп/,
от мобилни оператори /л.24,25 от дп/, заповед за
задържане на лице /л.74 от дп/, характеристична
справка /л.79 от дп/, справка за съдимост /л.81 от дп/; том 2 /5/ - справка от сектор „БДС” при ОДМВР
гр.Пловдив /л.9-10 от дп/, справки за съдимост
/л.23,24,25-26 от дп/; НОХД № 2103/2016г. по описа на
ПРС, 8 н.с. /2/ - справка за съдимост /л.11 от сд/, справка
от „Теленор България” ЕАД /л.77,78 от сд/; НОХД № 3502/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с. /4/-
справка за съдимост /л.8 от сд/, справка от ДНС 112
/л.57 от сд/, медицински документи за Т. /л.67-78 от сд/, протокол за доброволно предаване /л.87 от сд/, копия на документи от „Космо България Мобайл” ЕАД
/л.88-97 от сд/, справка от НОИ, ТП Пловдив /л.98,128-131
от сд/,
справки от „БТК” ЕАД, „Теленор България” ЕАД,
„Мобилтел” ЕАД /л.100,102,107,123,125,133 от сд/,
справка от 01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив /л.161 от сд/, съдебното
дело на Окръжен съд гр.Пловдив - справка
за съдимост с бюлетин /л.19-20 от сд/, справка от
ОСИН, РСИН гр.Пловдив /л.74 от сд/, справка от ОДМВР
гр.Пловдив със заповеди за задържане /л.76-99 от сд/,
справки от „Теленор България” ЕАД, „БТК” ЕАД, „А1
България” ЕАД /л.149,154,158,196 от сд/, заверени копия
на трудов договор, длъжностна характеристика, медицински документи, студентска
книжка за подсъдимия /л.213-227 от сд/, както и веществените доказателства - 3 броя компакт дискове.
При обсъждане и анализиране на
доказателствата следва да се има предвид, че съдебното следствие пред настоящия
съдебен състав е трето по ред. С оглед изминалия период от време от
инкриминираната дата на основание чл.279 и чл.281 от НПК се прочетоха гласни
доказателствени средства, дадени пред други съдебни състави /НОХД № 2103/2016г.
на ПРС, 8 н.с., и НОХД № 3502/2107г. на ПРС, 22 н.с./, както и тези от
досъдебното производство.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Т. за обстоятелствата на
време, място и начин, при които е била отнета дамската й чанта, лицето, което е
сторило това, срещата й със свидетелката Д. и предприетите действия спрямо нея
от съответните органи.
При изясняване предмета на
деянието, по-точно на размера на паричната сума, която е носела в себе си, на
основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 и ал.4 вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК чрез прочитане се приобщиха показанията на частната обвинителка, дадени пред други съдебни състави и тези от
досъдебното производство. При съпоставяне на твърденията й, съдът приема, че се
доказа повдигнатото обвинение, че са й отнети 12 лева. С оглед изминалото време
логично е да се даде вяра на показанията й от 22.07.2015г., депозирани пред
разследващия орган /т.1, л.8-10 от досъдебното производство/, като най-конкретни
относно размера на парите и дадени непосредствено след случилото се.
Съдът възприема изцяло твърденията
на гражданския ищец, че лицето, което е дърпало и отнело дамската й чанта, е подсъдимият.
Разпознала го е в първата фаза на наказателното производство видно от протокола
за разпознаване. В хода на съдебното следствие е категорична, че той е автор на деянието.
Съдът не се довери на показанията
на свидетелката Т., че и друго лице
е слязло от лекия автомобил, шофьорът, на когото подсъдимият Л. е подал чантата й. Тези нейни твърдения
са изолирани от другите гласни доказателства. Според свидетелите Н. и К. друг,
освен подсъдимия, не е слизал от МПС. Последният не отрича, че при качването в колата
чантата е била в него. Видно от показанията на свидетелката Д., частната обвинителка е споделила, че едно момче е слязло от
автомобил и я е обрало. Гражданският ищец не е разпознала шофьора в лицето на
свидетеля Н.. Не го е видяла как изглежда. Дава описание само на лицето, взело
чантата й, като физически данни и облекло.
Съдът намира, че не следва да се кредитират
показанията й, дадени в хода на досъдебното производство в протоколите за
разпит от 22.07.2015г. /т.1, л.8-10 от досъдебното производство/ и от
27.11.2015г. /т.1, л.57 от досъдебното производство/, в частта, в която сочи,
че две лица са й отнели чантата и дава описание на шофьора. Свидетелката Т. не потвърждава тези си твърдения пред
съда. Аргументите, които излага, звучат убедително и не противоречат на нормалната
житейска логика. Частната обвинителка посочва, че е била уплашена и цялата
треперела. Била е в стресова ситуация, която и към настоящия момент я кара да
се оглежда, когато се придвижва. Първоначалната й позиция, че и шофьорът е
слязъл и е участвал в нападението над нея, може да се обясни не с конкретни
нейни възприятия, а с изводи които е направила за случващото се под влияние на
стреса, който е изживяла, и шумове, които е чула /„тропане на врата”/. В
подкрепа на този извод са следните нейни показания: „в мозъка ми си помислих, че и друг човек слезна
от колата.”, „Чух шум от врата и си помислих, че идва друг, който да ми дърпа
чантата.Това е моя мисъл.”, „Аз така съм си го помислила.”, „когато се отвори
вратата си помислих, че идва и друг да ме напада и да му помага.”.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза е получила лекостепенно мозъчно
сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на
леко зашеметяване.
Не е налице причина да не се даде
вяра на твърденията й, че след време, след преосмисляне на станалото в спокойна
обстановка, без външно давление, е осъзнала, че само един човек е взел чантата
й.
Съдът счита, че трябва да се приемат
показанията на свидетелите К. и Н., които са последователни в твърденията си за
поведението на подсъдимия Л. спрямо пострадалата. Прочетените по реда на чл.281,
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК показания на
свидетеля К., дадени пред други съдебни състави, се отнасят до факти, които не
са свързани с основния предмет на
доказване. Свидетелите К. и Н. са категорични, че само подсъдимият е слязъл от
автомобила и той е отнел чантата на гражданския ищец. Свидетелят Н. отрича да
имат неуредени отношения с подсъдимия Л., да е обсъждал случая с него, да го е
заплашвал, „че ще го натопя в полицията за това, което се е случило.”, отнетата
чанта да е била в ръцете му.
Съдът възприема и показанията на
свидетеля **, полицейския служител работил по случая. Той е категоричен, че при
проведените разузнавателни беседи не е използвана някаква форма на принуда,
физическа сила или заплахи.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д. и **, поемно лица при извършените разпознавания.
Видно от тези на последния при споменатите процесуално-следствени действия не са допуснати
нарушения на правилата на НПК. Това обстоятелство се установява и от приложената
справка от сектор „БДС” при ОД на МВР гр.Пловдив /т.2, л.9-10 от досъдебното
производство/.
Съдът разпита като свидетел Х.Д., поискан и доведен от защитата. Същият
свидетелства за проведен разговор между подсъдимия и свидетеля Н., в хода на
който е станало дума за взета чанта от жена, признание от свидетеля Н., че той
е автор на деянието, както и че ако подсъдимият Л. каже истината пред полицията
ще бъда „натопен” от свидетелите Н. и К.. Станало дума и за пари за очила.
Съдът не дава вяра на показанията
на свидетеля Д., относно визирания от него разговор, тъй като са
непоследователни и вътрешно противоречиви, не се подкрепят от другите възприети
доказателства.
Същият няколко пъти променя
твърденията си относно времето на провеждане на разговора. Сочи, че е бил в
края на лятото на 2015г., преди Гергьовден, около три месеца след този празник.
Уточнява, че свързва разговора с 2015г., защото през 2016г. се е прибрал за
постоянно от гр.София в гр.Асеновград, макар че не помни кога точно е станало
това като месец и сезон. За година на прибиране споменава и края на лятото на 2015г.,
декември 2017г.
Според обясненията на подсъдимия
разговорът се е състоял в края на юли 2015г.
За контактите си с последния
свидетелят Д. твърди, че не са контактували, правили го два пъти седмично,
често, когото живеели на една улица, а по време на престоя му в гр.София на
шест месеца един или два пъти. За характера на отношенията им посочва, че не са
близки, а просто познати, въпреки че подсъдимият Л. го е транспортирал до
болнично заведение, до жп гарата в гр.Пловдив. Не е сигурен кога точно му е
правена операция на коляното. Уточнява, че е лятото на 2015г. Макар, че това е
събитие, което не се случва всеки ден и касае здравето, не го споменава, разказвайки
колко пъти се е прибирал в гр.Асеновград през 2015г.
Свидетелят Д. сочи, че сам се е
досетил за какво е „писан като свидетел”, както и че подсъдимият му е споменал за разговора. Свидетелят
е доведен от защитата и разпитан на 16.11.2018г. Твърди, че се е досетил по
повод прочетена през 2016г. публикация в Интернет за грабеж, извършен от три
момчета от гр.Асеновград в гр.Пловдив, на които не са били посочени имената. Не
помни кога е извършено престъплението, какво друго е прочел, кой е автор на
статията, заглавието й, от коя дата е.
Показанията на свидетеля Д. са
противоречиви и относно последователността на събитията, които възпроизвежда.
Първоначално посочва следното: „Единственото, което помня, е разговорът, на
който присъствах след това.”, има предвид след 2016г. Следователно първо е
прочел статията, а след това се е състоял въпросният разговор. Малко по-нататък
разказва, че през 2016г. е прочел публикацията, която свързал с разговора в
колата, т.е. тук събитията са дадени в обратен ред.
Свидетелят Д. твърди, че е
разбрал по-късно, че трите момчета са подсъдимият Л. и свидетелите Н. и К.,
последните които не познавал. Не е ясно как е заключил, че това са точно тези
свидетели, след като е научил само малките им имена, не знае къде живеят, на
колко са години, какъв е приятелският им кръг. В същото време заявява: „Със
съквартиранта ми коментирах, че въпросните лица от статията са ми познати.”,
т.е. през 2016г. Резонен е въпросът как свидетелят Д. има спомен за една такава
публикация, след като не може да възпроизведе с нужната точност значими за него
събития от личния му живот.
Внушенията, които се опитва да
направи за някаква престъпна деятелност на свидетеля Н. и негов прякор, са
негови съждения, а не възприятия, поради което не следва да се вземат предвид.
Показанията му се опровергават от
тези на свидетелите Н. и К.. Не намират опора и в твърденията на подсъдимия, който не пресъздава разговора в тези детайли,
в които го прави свидетелят Д..
Съдът отчита, че обясненията на подсъдимия
Л. са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Ето защо
преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, кредитира само тази част от тях,
която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в
противоречие с доказателствения материал и съдържа вътрешни противоречия,
разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.
Съдът
не дава вяра на твърденията му, че чантата на частната обвинителка е била отнета
от свидетеля Н., който му е подал впоследствие. Тази теза се оборва категорично
от показанията на свидетелите Т., К.
и Н..
Подсъдимият
Л. не е последователен как точно чантата е попаднала в ръцете му. Първоначално
сочи, че свидетелят Н. я „избута някак”, после, че го е избутал и чантата се е
озовала в ръцете му, както и, че „Ц. ми я изблъска, бутна ми чантата в ръцете”,
„бутна на мен”, „набута” чантата. Не
дава разумен отговор защо не е върнал вещта на гражданския ищец и е избягал с
нея, защо я е държал в колата и я изхвърлил.
Според обясненията
му свидетелят Н. му е отправил репликата „Тъп, за какво я взе тази чанта?”.,
т.е. не отрича авторството.
Твърденията
му, че в лекия автомобил свидетелят Н. го е упрекнал, че е изхвърлил чантата, че
е направил това без да провери съдържането й, се опровергават от тези на
свидетелите К. и Н., според които укорът е бил към подсъдимия, който се е
запознал с вещите в нея, защо я е взел.
Позицията
на последния за воден разговор между него и свидетеля Н. в присъствието на
други лица, за неговото съдържание и отправени заплахи, остава изолирана. В
противоречие е с показанията на свидетеля Н.. Поради изложените по-горе
съображения не следва да се направи извод, че се подкрепя от тези на свидетеля Д..
Съдът
не приема обясненията на подсъдимия Л.,
че при извършеното разпознаване е чувал гласовете от съседното помещение, че е
възприел как мъжки глас насочва свидетелката Т. кое лице да разпознае, респ.
това да е подсъдимият. Тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин
от показанията на частната обвинителка. Последната е последователна във
възприятията си относно обстоятелствата, при които е било проведено
горното процесуално-следствено действие,
че не е имало разговори, коментари от други лица и не е била насочвана кого да
разпознае. Подходила е с нужната отговорност, оглеждайки лицата в лице и в
гръб. Според показанията на свидетелите * и *, полицейски служители в 1 РУ при
ОД на МВР гр.Пловдив, разпознаванията се
провеждат в специално пригодени помещения, които са изолирани зрително и звуково
едно от друго.
Съдът
не намира за необходимо да коментира обясненията на подсъдимия Л. в частта за предишното
му осъждане. Касае се за влязъл в сила съдебен акт, който е със задължителна
сила съгласно чл.413 от НПК.
Не
следва да се спира и на обстоятелствата, при които са били снети дадени от него
обяснения от свидетеля * в хода на издирвателните
мероприятия по установяване автора на деянието. Става дума за извънпроцесуални обяснения, които нямат доказателствена
стойност.
Твърденията
му за прякор на свидетеля Н., за някаква негова дейност, са неотносими
към настоящия случай.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, тъй като са изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответната област. Относно стоковооценъчните
експертизи се доверява на всяка следваща, която е по-прецизна от предходната с
оглед събрания доказателствен материал.
Съдът не споделя изводите на
защитника относно избирането на маршрута за прибиране в гр.Асеновград. Дори да
се приеме, че е определен от водача на МПС и не е консултиран с пътниците, което
не е неестествено, не могат да се правят заключения за „някаква подготовка”. Лекият
автомобил спира по искане на подсъдимия, което не се отрича и от защитата. Дали
това е най-прекият път и защо е предпочетен е въпрос, на който могат да се
дадат различни отговори. Внушенията за „обиколка за набелязана жертва” от
свидетеля Н. не се споделят. Борави се с хипотези, които не намират опора в
доказателствената съвкупност по делото. Позоваването на други наказателни
производства е юридически неиздържано.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Л. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК за това, че на 22.07.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - дамска кожена чанта /25 лева/, дамско кожено портмоне /10 лева/, мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с
ИМЕЙ *************** със
СИМ-карта на „Теленор” /55 лева/, парична сума в размер на 12 лева, на обща стойност 102 лева, от владението на Н.Ц.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със
средна телесна повреда, причинена на
Н.Ц.Т., изразяваща се в счупване на левия малкопищялен глезен, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Подсъдимият
е отнел горните вещи, които са били във владение на частната обвинителка, като е
използвал физическа принуда под формата на сила. Възползвал се е от физическото
си превъзходство, за да отнеме чуждите вещи. Въздействал е физически пряко върху
личността на свидетелката Т., като я ударил по главата, дърпал, бутал и съборил
на земята. В резултат на това съпротивата на гражданския ищец е била сломена и
тя не е попречила на подсъдимия Л. да
установи фактическа власт върху предмета на деянието.
То е
извършено при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед използваната принуда
- причинена е средна телесна повреда на свидетелката Т., изразяваща се в счупване на левия малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
От предмета на престъпното
деяние по чл.199 от НК трябва да се изключат отнетите документи на частната
обвинителка, тъй като те нямат стойност. Съгласно постоянната практика на ВКС
/Постановление № 6/26.04.1971г. по нак. дело № 3/1971г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление
№ 7/06.07.1981г. на Пленума на ВС/ предмет на кражбата, респ. грабежа, е
движима вещ, която има определена стойност - парична, художествена, историческа
или друга. Личната карта и банковите карти нямат такива характеристики. Те не
материализират и имуществени права.
Поради това подсъдимият се
признава за невиновен и се оправдава да е отнел лична карта, издадена на името на Н.Ц.Т., дебитна
карта, издадена от банка „ДСК“, и дебитна карта, издадена от банка „ОББ“, всички
без стойност.
При така установената правна квалификация на
извършеното, както и като се съобрази с
неговата обществена опасност и тази на дееца, съдът счита, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимия Л. следва да се наложи наказание
лишаване от свобода. При неговата индивидуализация като смекчаващи
отговорността обстоятелства трябва да се имат предвид нивото на образование, трудовата
ангажираност, младата възраст, чистото съдебно минало, изминалият период от
време от инкриминираната дата, стойността на предмета. Отегчаващо отговорността
обстоятелство не е налице.
Съдът намира, че
в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а
изминалият период от време и ниската стойност на вещите се явяват изключителни
такива. При тяхното наличие и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и
е налице хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Деянието се характеризира със значително
по-ниска степен на обществена опасност от характерните за този вид
престъпления. Упражнената принуда и нейният интензитет са взети
предвид от законодателя при определяне на престъплението и съгласно чл.56 от НК
не следва да се отчитат като отегчаващо
обстоятелство. Не е осъществено от деец с висока степен на
обществена опасност.
При така отчетените многобройни и
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо е на подсъдимия Л. да се определи наказание лишаване от
свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на три години.
Не е
осъждан и за постигане целите на наказанието и за поправянето му, не е необходимо
да изтърпи ефективно санкцията лишаване от свобода. С прилагане на института на
условното осъждане трябва да му се даде още веднъж възможност да осмисли за в
бъдеще своето поведение.
На основание чл.66, ал.1 от НК се
отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК се приспада при изпълнението му времето, през което е бил задържан,
считано от 27.11.2015г. до 09.12.2015г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът
намира, че така определено по вид, размер и начин на изтърпяване наложеното
наказание на подсъдимия Л. се явява
справедливо. С него ще се постигнат целите на генералната и специалната
превенции.
Пострадалата
Н.Ц.Т. е конституирана като граждански ищец по делото.
Гражданските искове са доказани
по основание и размер. От събраните по
делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под формата на умисъл,
вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия и причинените на
гражданския ищец вреди.
Налице
е противоправно действие от страна на подсъдимия Л., изразило се в отнемане на
вещи с употребата на физическа принуда спрямо Т. като владелец на движимите вещи, предмет на престъплението.
Тези действия той е извършил виновно под формата на пряк умисъл. В резултат на
неговото виновно деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се в причиняване
на имуществени вреди на гражданския ищец в размер на 102 лева, каквато е
стойността на отнетите вещи. Установена е причинна връзка между деянието на
подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът осъди подсъдимия Л. да заплати на
гражданския ищец Т. сумата 102 /сто и два/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
22.07.2015г. до окончателното им
изплащане, както и разноски за повереник в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.
Веществените доказателства - 3
броя компакт дискове следва да останат приложени към делото след влизане на
присъдата в сила.
Разноските по делото се възлагат
в тежест на подсъдимия. На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата
339,22 лева /триста тридесет и девет лева и 22 ст./, представляваща направени
разноски в досъдебното производство, сумата 120 /сто и двадесет/ лева,
направени разноски по делото, както и 50 /петдесет/ лева, държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск по сметка на Окръжен съд
гр.Пловдив.
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимия са ниска правна култура, незачитане на частната
собственост, на телесната неприкосновеност, стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: