Решение по дело №932/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 200
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20211230200932
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Петрич, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200932 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. К. К. от гр. П., ул. „О. П.“ № *, вх. *, ЕГН
********** против Наказателно постановление № 244а-32/12.01.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Благоевград, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание "Глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателя оспорва НП и моли съда да го отмени. В съдебно заседание
дава подробни обяснения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. От същият чрез процесуален представител са
депозирани писмени бележки с искане за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендират се и разноски.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград,
редовно уведомени, не изпращат представител.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.10.2020 г. около 11:30 ч. в гр. П. било прието, че на закрито обществено
място, а именно в сградата на магазин „Била“ жалбоподателят Г. К. не е
поставил защитна маска за лице, при наличие на обявено в Република
България извънредно положение с Решение от 30.09.2020 г. на Народното
събрание и въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, със
заповеди № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, всички лица, които се
намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице, като е посетил закрито обществено място, а
именно в сградата на магазин „Била“, като не е поставил защитна маска за
лице, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
За така констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 314а -327/22.10.2020 г.
Актът бил връчен на същата дата на нарушителя, без в него да са отразени
възражения. Такива не са постъпили и в регламентирания с чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН при идентичност на описаното нарушение и неговата
правна квалификация било издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 244а-32 от 12.01.2021 година на Директора на ОД на МВР –
Благоевград, което е връчено на жалбоподателя на 18.01.2021 г.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля К. З., който чрез
показанията си възпроизвежда възприетата в наказателното постановление
фактическа обстановка. Прочетени са показанията на свидетеля К., дадени
пред друг съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
ОД на МВР-Благоевград, съгласно заповед № 244з-843/24.03.2020 г.
Директора на ОД на МВР-Благоевград и в шестмесечния преклузивен срок,
2
предвиден в ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът и издаденото въз основа на него постановление са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е бил връчен на жалбоподателя,
той се е запознал с неговото съдържание и в срока по чл. 44 от ЗАНН, като не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
Както в акта, така и в постановлението са посочени датата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо
и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Съдът намира, че релевантните за обективната съставомерност на
нарушението признаци, са описани по ясен и конкретен начин, като дадената
правна квалификация съответства на словесното описание на деянието.
Наред с горното, обаче съдът счита, че от събраните писмени и гласни
доказателства не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение на Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. /отм./ и действаща към
момента на нарушението. Т. 5 от същата Заповед гласи: „Всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3, а в т. 7 се посочва:
„Поставянето на защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал,
шлем и др.) на всички открити обществени места, е препоръчително“.
В настоящия казус безспорно от разпита на свидетеля З. и обясненията на
жалбоподателя в съдебно заседание се доказа, че последният е установен пред
3
магазин „Била“, който е търговски обект, като при проверката се е намирал в
т.н. „предверие“ – салон или фоайе на обекта, до самия вход/изход от обекта.
Свидетелят З. в съдебно заседание дава следното описание на мястото на
нарушението: „Там, където установихме лицето е обща закрита част, в която
се намират стълбището и входовете… беше в предверието… /на стр. 21 от
делото/. Жалбоподателят в тази насока твърди: „Бях на външната врата от
външната страна, където се влиза … Аз имах маска в джоба си, но не бях
влязъл в магазина…/на стр. 65 от делото/. Свидетелят К. също потвърждава,
че проверката е била във фоайето на магазин "Била". Макар и формално
фоайето да се явява покрито помещение, то не е търговски обект по смисъла
на закона.
Ето защо съдът намира, че горното се разминава с посоченото деяние както в
АУАН, така и в НП. В тази връзка съдът изцяло кредитира свидетелските
показания на свидетелите З. и К. и жалбоподателя, макар последният да е
заинтересован от изхода на делото, съдът, счита същите за логични и
житейски обосновани.
В конкретния случай, за да е изпълнен съставът на административното
нарушение, то следва да е извършено и от субективна страна. Нещо, което
изключва вината е това, че К. преди това е бил три месеца в чужбина /Дания,
Швеция и Норвегия/, където не е било задължително носенето на маска на
обществени открити и закрити места, т.е., той не е съзнавал и не е допускал,
че извършва нарушение на общоприети правни норми.
От друга страна в конкретния случай, на жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
който в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от чл. 63 от ЗЗ, действащ също към
процесната дата, е предвидено при възникване на извънредна епидемична
обстановка, министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е
настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед
№ РД-01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването, са били
4
въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България . В т. 5 и 7
на Заповедта се цитират начина на провеждането на противоепидемичните
мерки във всички открити и закрити обществени места. За целите на тази
мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички
места, на които се предоставят обществени услуги).
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят се е
намирал на обществено място, непосредствено във и до търговски обект, като
е известно на съда, че входът/изходът е с две големи плъзгащи се врати и една
по-малка и се състои от предверие-салон, в който обект се организира
обслужването и контролира реда. Съгласно т. 4 от същата заповед, всички
физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти
с обществено предназначение, търговски или други обекти, които
предоставят услуги на гражданите, прилагат мерките, като създават
организация за контрол на входа на обекта по отношение броя на влизащите
лица и носенето на защитни маски за лице. По делото не се установи и не
бяха събрани доказателства, че обектът е имало такова контролиращо лице,
което да е видяло жалбоподателя да влиза без маска в магазин "Била", което
пък налага на извода, че наистина жалбоподателят е бил непосредствено
преди влизането в обекта.
От всичко гореизложено съдът приема, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му административно нарушение и в случая са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От друга страна следва да се приеме, че нарушението, ако се приеме, че
такова е извършено формално, е с по-ниска степен на обществена опасност по
няколко причини. Действително към месец септември 2020 г. е било обявено
извънредно положение в страната предвид ковид обстановката. От друга
страна обаче към момента са изминали две години от извършване на
деянието, няма данни жалбоподателят да е бил болен от Ковид и да е заразил
някого поради това, че не е бил с поставена маска. Освен това се събраха
безспорни доказателства за влошеното му здравословно състояние - същият
страда от тумор на бъбреците, лекува се, като наскоро е претърпял поредна
операция за поставяне на стент. Ето защо наказанието Глоба, дори и в
минималния размер, наложен от АНО, се явява прекомерно тежко за К..
5
Жалбоподателят не е представил доказателства за направени разноски – не се
представлява от адвокат, комуто да е заплатен хонорар, липсват сторени
разноски за държавна такса или свидетели и експерти, поради което такива не
му се дължат.

Водим от горното и основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244а-32/12.01.2021 г. на Директора
на ОД на МВР - Благоевград, с което на Г. К. К. от гр. П., ул. „О. П.“ № *, вх.
*, ЕГН ********** за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето , е
наложено административно наказание "Глоба“ в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Благоевград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

6