Решение по дело №844/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260033
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20205310200844
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 Град Асеновград, 10.11.2020г.

 

ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, при участието на секретаря Юрия Кискинова, докладваното от председателя на състава нахд № 844.2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 36-0000581 от 02.10.2020г. на Директора на РД АА- Пловдив, с което на М.Т.К., ЕГН – **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 – две хиляди лева, за нарушение по чл. 87, т.2 от „Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.“

 

По същество:

Страните, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

В депозираната жалба срещу НП, се иска неговата отмяна, като се изтъква, че същото е незаконосъобразно, с оглед вида на извършеното административно нарушение и наложената за него административна санкция.

В депозираното становище от въззиваемата страна, се иска потвърждаване на обжалваното НП като постановено при спазване на административно – производствените правила и като законосъобразно.

 

По процедурата:

АУАН е съставен на 17.09.2020г. за нарушение, сочено за извършено на същия ден, а НП за него е издадено на 02.10.2020г., с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

АУАН е съставен за нарушение по чл. 87, т.2 от „Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ“, от „старши инспектор“ при РД АА, който се явява компетентен орган, съгласно чл. 90 и чл. 91 от наредбата, както и издателят на обжалваното НП и Заповед № РД -08-30 от 24.01.2020г.и Заповед № 2242 от 27.10.2020г.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел по установяване на административното нарушение, като екземпляр от него е надлежно връчен на нарушителя, с разяснени му права на възражения.

АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

При служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

 

По фактите:

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:

На 17.09.2020г. свидетелите И.М. и И.С., били на работа в района на Асеновград, околовръстен път, когато около 11:30 часа, бил спрян от свидетеля М., товарен автомобил, управляван от водача М.К., комуто била извършена проверка.В хода на проверката било установено, че същият извършва обществен превоз на товари. Водачът представил заверено копие на лиценз, пътен лист и товарителница, но по време на проверката, не представил удостоверение за психологическа годност.Свидетелят М. направил справка в информационната система на „Изпълнителна агенция – автомобилна администрация“, като от така направената справка е установил, че е налице такова, издадено на водача К., със срок на валидност до 10 декември 2019г.

На водача К. са били издадени два броя удостоверения за психологическа годност, като втората е с № 372575, за превоз на пътници и товари и за таксиметров превоз, със срок на валидност  до 10.12.2019г.

За това му е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

 

По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на свидетелите И.М. и И.С., които съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по делото.

Последните, като достоверни и надлежно приобщени, съдът кредитира, а именно: справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, удостоверение за психологическа годност № 372575.

 

От правна страна:

Безспорно е доказано, че на 17-09.2020г. жалбоподателят М.Т.К. около 11:30 часа, на околовръстен път, до база на фирма „Полигруп“,е управлявал товарен автомобил „Ман“ с ДК № Х0501АК, собственост на „МК-СВ“еоод, за което притежава лиценз, пътен лист и товарителница, но без да има валидно удостоверение за психологическа годност, с което от обективна страна, чрез бездействие, при законово изискуемо действие, е осъществил състава на адм.нарушение по чл. 87, т.2 от „Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ“, която правна норма сочи, че водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: 2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм., бр. 108 от 2002 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 48 от 2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

От субективна страна, същият е извършил това адм.нарушение с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

С оглед на това, съдът намери, че нему законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната отговорност, за нарушение по чл.87, т.2 от „Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ“.

Съдът намери, че в случая законосъобразна е била преценката на административно – наказващият орган, за липса на маловажност на случая, предвид на това, че водачът е професионален шофьор, извършващ както превоз на товари, така и таксиметров превоз, поради което и всички изисквания за неговата психологическа годност, следва да бъдат спазвани, което от декември месец 2019г. не е сторено, като до момента на установяване на административното нарушение са минали повече от девет месеца- много дълъг период от време, в който дейността е упражнявана, без проведено психологическо тестване и издадено удостоверение за такава годност. Това сочи на завишена степен на накърняване на охраняваните обществени отношения.

По отношение на наложената за това административно нарушение глоба, в размер на 2000 – две хиляди лева, то съдът намери, че наложеният размер на глобата е законосъобразно наложен като размер и правно основание, на основание, сочещ, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение;

В случая, това е приложимата правна норма, тъй като адм.нарушение по чл. 87, т.2 от „Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ“, е наложено законосъобразно, тъй като тази наредба, е подзаконов нормативен акт по приложение на ЗАвП, съгласно параграф 2. Наредбата се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози.

В случая, ЗДвП е нормативен акт, който е приложим от други контролни органи, регулира съвсем други обществени отношения извън „Закона за автомобилните превози“, поради което и санкционните норми в ЗДвП не са приложими.

Наложеният размер глоба е законосъобразен, като съответстващ на правната норма, определяща го като абсолютен размер.

Разноски не са претендирани.

С оглед на изложеното, съдът намери, че обжалваното НП е постановено при спазване на административно – производствените правила и е законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено, мотивиран от което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,

Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 36-0000581 от 02.10.2020г. на Директора на РД АА- Пловдив, с което на М.Т.К., ЕГН – **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 – две хиляди лева, за нарушение по чл. 87, т.2 от „Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.“

 

Решението да се съобщи на жалбоподателя, адвокат С.Й. и на въззиваемата страна.

 

Същото подлежи на обжалване в 14- дневен срок от неговото съобщаване на страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК.

 

                                         Районен съдия: