Решение по дело №3943/2019 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 448

 

гр. Пловдив, 17.02.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело  № 3943 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „МАРТЕСС И КО“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от К. Б. Б. , срещу решение № 2019 от 05.11.2019 г., постановено по а.н.д № 5397 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, VІ - ти наказателен състав, с което е изменено Наказателно постановление № 455694-F489340 от 06.08.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Националната агенция по приходите / ЦУ на НАП/, с което на „МАРТЕСС И КО“ ЕООД, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба   № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като е намален размерът на наложената имуществена санкция на 500 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че извършеното нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай“. Твърди се, че районният съд не е извършил дължимата преценка за тежестта на нарушението. Сочи се, че конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Претендира се  отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. 

3. Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е., подържа становище за  неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП  № 455694-F489340 от 06.08.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F489340/30.05.2019г., съставен от Е. К. Г.  – на длъжност старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 25.05.2019 г. в 11:30 контролни органи при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС, а именно магазин за дрехи „Moritz“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 42, стопанисван от жалбоподателя „Мартесс и Ко“ ЕООД. От монтираният в обекта ЕКАФП Tremol ZS-KL с ИН на ФУ ZK070183 и ИН на ФП 50117382 било установено, че дневният оборот от продажби бил в размер на 29,00 лева, а фактическата наличност на пари в касата е била в размер на 76,00 лева, като по този начин била констатирана промяна в касовата наличност от 47,00 лева. Тази разлика не била отразена във фискалното устройство  чрез операцията „служебно въведени“ суми, въпреки че с устройството можело да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Така установеното нарушение било квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението било първо и не водило до неотразяване на приходи. Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА № 0028248/25.05.2019г.

Акт за установяване на административно нарушение бил подписан от управителя на дружеството-жалбоподател без възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185, ал. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 600 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, но е намерил основания за намаляване размера на наложените наказания до 500 лева.

ІV. За правото:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Според императива на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Между страните не се формира спор относно факта на извършеното нарушение, както и по обстоятелствата, че същото е за пръв път и не е довело до неотразяване на приходи към бюджета. От друга страна нарушението засяга особено важни обществени отношения и се явява в разрез с установения ред на държано управление.

Въпреки че в случая са налице смекчаващи обстоятелства, те не са достатъчни, за да се обоснове извод, че административното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. При липсата на други изключителни за случая обстоятелства, поредността на нарушението и липсата на вреден резултата са релевантни при определяне размера на наказанието по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Това обстоятелство е съобразено от районния съд при редукцията на наказанието. Така определената санкция кореспондира с целите на административното наказване, залегнали в чл. 12 от ЗАНН, без да се достига до прекомерно и необосновано засягане на правната сфера на нарушителя като се гарантира, че ще го предупреди и превъзпита към спазване на установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

11. От изложеното до тук следва, че като е изменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 2019 от 05.11.2019 г., постановено по а.н.д № 5397 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, VІ - ти наказателен състав.

ОСЪЖДА „МАРТЕСС И КО“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от К. Б. Б.  да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

                       

                

                  2.