РЕШЕНИЕ
№ 2287 06.06.2012г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Районен съд І граждански състав
На шести юни две хиляди и дванадесета година
В
открито заседание на петнадесети
май 2012г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Лиляна Кирилова
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 19490 по описа за
2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с
чл.245, чл.224, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е работил при
ответното дружество през процесния период – м.декември 2009г. – м.май
2010г., като е полагал труд, но работодателят не му
бил изплатил полагащите му се
трудови възнаграждения, като след прекратяване
на трудовото правоотношение не му било изплатено
и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 3930лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за посочените месеци, сумата от 335лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на тези възнаграждения в периода от първо число
на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на
исковете, сумата от 350лв., представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 6дни за 2009г.
и 9дни за 2010г., сумата от 60лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в периода от 25.06.2010г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законата
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. Ангажирани са
доказателства.
В предоставения
му срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба,
като е оспорил същата, като е посочил, че в процесния
период ищецът е произвеждал некачествена продукция, поради което не му
се дължи трудово възнаграждение, за което са
били издадени и заповеди, подробно
посочени в отговора на исковата молба.
Заявява, че ищецът не
е оспорил процесните заповеди за наложени
наказания в законоустановения
срок.
В първото съдебно заседание ищецът оспорва твърденията на ответника в отговора на исковата
молба, а именно за произвеждането на некачествена и негодна продукция, от което да
следва недължимост на трудовото възнаграждение. Заявява, че произвежданите от него, както
и от останалите работници продукти са били експедирани
за обекта хидровъзел „Ц.к.” без възражения от страна на
инвеститора, както и същите са били
монтирани по проект.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените доказателства – препис от трудова книжка и трудов договор, е
видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество по силата на сключен
между него и ответника трудов договор № 4 от 03.09.2009г., на длъжност „***”.
По силата на заповед № 6 от 25.05.2010г.на управителя на дружеството, връчена при отказ на
27.05.2010г., неоспорена от ищеца, трудовият договор бил прекратен на основание
чл.325, т.1 от КТ, считано от 27.05.2010г.
Ищецът твърди, че
е полагал труд по трудовото правоотношение през процесните
месеци. От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установи, че работодателят е начислил във ведомостите за заплати за процесните месеци сумата от 3500,85лв. В заключението
експертът е посочил, че за м.март и април 2010г.
начислените суми представляват болнични за сметка на работодателя. Ищецът
оспорва заключението, като твърди, че през тези месеци е работил и не е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност. Съдът не възприема соченото
възражение. От представените преписи от болнични листове/ л.29 – 31 от делото/,
които не са оспорени от ищеца, се установява, че в периода 29.03.2010г. –
02.05.2010г. на ищеца е бил предписан болничен и домашен режим на лечение
поради заболяване. Ето защо съдът намира, че на ищеца не се дължи изплащане на
трудово възнаграждение през посочения период, а единствено обезщетение за
временна неработоспособност, като вещото лице е посочило размера на дължимото
възнаграждение, а именно 2222,44лв. Ответникът заявява, че не дължи трудово
възнаграждение за м.декември 2009г., тъй като е
изплатил същото, като в подкрепа на това твърдение е представил ведомост за
заплати за същия месец. По направеното оспорване на подписа, положен за ищеца
във ведомостта, беше открито производство по оспорване на автентичността на
положения подпис. От заключението на съдебно – графическата експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен в графа “Подпис” не
е изпълнен от ищеца. Ето защо, съдът намира, че следва да изключи от
доказателствения материал по делото соченото доказателствено средство като
неистинско, като на основание чл.194, ал.2 от ГПК следва ведомостта да бъде
изпратена на Районна прокуратура – гр.Пловдив. С
оглед посоченото, съдът намира за недоказано възражението на ответника за
изплатено възнаграждение за м.декември 2009г., поради
което и общият размер на дължимите трудови възнаграждения възлиза на
2770,54лв./видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза/. Не се
възприема наведеното от ищеца възражение в насока, че на същия следва да се
присъди възнаграждение в брутен размер, тъй като нормативно установените
удръжки за данъци и осигуровки не се дължат на ***а или служителя, а на
държавното обществено осигуряване и на фиска, поради
което и с оглед установения от вещото лице размер на същите, то на ищеца се
дължат трудови възнаграждения след приспадане на тези удръжки.
Ответникът е
направил възражение в насока, че на ищеца не се дължат трудови възнаграждения,
тъй като произвеждал напълно некачествена продукция. Представил е заповеди, с
които на основание чл.268, ал.1 от Кодекса на труда е лишил ищеца от трудови
възнаграждения за периода м.януари 2010г. – м.май 2010г. От разпита на св.В.Д.
/л.94 от делото/ - *** в ответното дружество, се установи, че забележки по
изработените шахти от страна на получателя на продукцията нямало, а свидетелят единствено
чул, че три от изработените капаци били върнати. От разпита на св.Н.К. – управител на дружеството, направило поръчката, се
установи, че шахтите били с недостатъци и с много лошо качество, което наложило
поправката им. Призна, че всички шахти са били монтирани на обекта – “Ц.к.”. Следователно
съдът намира, че не са налице фактическите основания за лишаване на ищеца от
трудово възнаграждение. Соченото основание по чл.268, ал.1 от Кодекса на труда
визира единствено случаите на производство на напълно негодна за употребление
продукция, като от разпита на св. К. се установи, че получената продукция е
била монтирана на обекта, което изключва пълната й негодност за обикновеното
или договореното предназначение. Дори да се приеме, че произведената продукция
е била с недостатъци / което обстоятелство не се възприема от съда, тъй като
липсват писмени доказателства в тази насока, а показанията на св.К. се явяват изолирани и в противоречие със заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установи, че счетоводно
липсва отразяване на негодна продукция/, то работодателят има право единствено
да намали възнаграждението на ищеца съобразно годността на продукцията / ал.2
на чл.268 от Кодекса на труда/. В настоящото производство не са ангажирани
доказателства от страна на ответника /при лежаща върху му доказателствена
тежест/ за наличие на частичен брак и неговия размер, поради което съдът намира
за недоказани предпоставките на ал.2 на чл.268 от Кодекса на труда, поради
което и намира, че работодателят дължи на ищеца трудови възнаграждения за положен
труд. В тази насока се явяват и извънсъдебните признания на ответника, който
във ведомостите за заплати за процесните месеци е
начислил трудови възнаграждения за изработените дни. Ето защо съдът споделя
наведеното от ищеца възражение, че процесните заповеди
за лишаване на ищеца от трудово възнаграждение се явяват съставени във връзка с
процеса, което се потвърждава и от показанията на св.Д.,
който заяви, че работодателят не отричал дължимостта
на трудовите възнаграждения на ищеца, но заявявал, че му липсват средства за
изплащането им. На следващо място,
липсват доказателства сочените заповеди да са достигнали до знанието на ищеца,
като в тази насока не бяха ангажирани доказателства
от страна на ответника. С оглед изложеното, съдът намира, че за процесния период на ищеца следва да се присъди сумата от
2770,54лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 335лв. /макар вещото лице
да е установило по-висок размер на дължимото обезщетение за забава, същото ще
се присъди в претендирания размер, предвид диспозитивното начало в гражданския
процес/. За разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 3930лв. исковете за заплащане на трудови възнаграждения ще се
отхвърлят като неоснователни.
От заключението на
съдебно - счетоводната експертиза се
установява и че обезщетението за неползван платен
годишен отпуск в размер на 2дни възлиза на 60,29лв., а на обезщетението за забава
– на 9,01лв. Експертът е установил, че работодателят е посочил, че полагамият се на ищеца платен годишен отпуск е за 15 работни
дни. Във ведомостта за заплати за м.май 2010г.
работодателят е начислил възнаграждение за ползван отпуск от 13работни дни.
Ищецът е оспорил ползването на отпуск, но от представената молба от
10.05.2010г. на ищеца /л.24 от делото/, неоспорена от него, се установява, че
същият е направил искане за ползване на платен годишен отпуск , полагащ се за
2009г. и 2010г., считано от 10.05.2010г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 26.05.2010г., който отпуск е бил разрешен. Ето защо съдът
намира, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2дни, поради което и исковете по чл.224, ал.1 от КТ и
на обезщетение за забава ще се уважат до посочените от вещото лице размери, а
за разликата до пълните претендирани такива – ще се
отхвърлят като неоснователни. В тежест на работодателя, съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се явява
задължението да докаже изплащането на претендираните
суми. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените
искове по чл. 128.т.2 от КТ вр.с чл.245, ал.2 от КТ и
по чл.224, ал.1 от КТ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явяват доказани по основание, до размера, посочен в заключението на ССЕ, поради
което и ще следва да се уважат в размерите, установени от вещото лице. До
пълния претендиран размер същите следва да се
отхвърлят като неоснователни. Посочените главници ще се присъдят заедно със
законната лихва върху тях от 07.11.2011 г. - датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумите. Ответното дружество следва да
заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на
237,69лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а
по сметка на ПРС – 260лв. ДТ и 120 лв. разноски за ССЕ и СГЕ. Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия
ще се присъди сумата от 70,60лв.
Мотивиран от
горното, ПРС - І гр. състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”БКТП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Войводиново, обл.
Пловдив, “Стопански двор” № 1, представлявано от управителя Д.Т.Ч., ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Б.Т., ЕГН **********,***, СУМАТА от 2770,54лв./две
хиляди седемстотин и седемдесет лева и 54ст./ – неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.декември 2009г. – м.май 2010г.вкл., след приспадане на нормативно
установените удръжки, както и сумата от 335лв./триста
тридесет и пет лева/ – мораторна лихва върху
посочените суми в периода от първо число на месеца, следващ месеца на
начисляването, до завеждане на исковата молба – 06.11.2011г., сумата от 60,29лв./шестдесет лева и 29ст./ –
обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван
платен годишен отпуск за 2010г. в размер на 2дни, както и сумата от 9,01лв./девет лева и една ст./,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ в периода от 25.06.2010г. до 06.11.2011г., заедно със законната
лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2011г.,
до окончателното изплащане на сумите, КАКТО и направените разноски за
производството по делото в размер на 237,69лв./двеста
тридесет и седем лева и 69ст./, А ПО СМЕТКА НА ПРС – 260лв./двеста и шестдесет лева/-държавна такса, и 120 лв./сто и двадесет лева/- разноски
за ССЕ и СГЕ, като над уважените до пълните предявени размери съответно за
неизплатени трудови възнаграждения в размер на 3930лв., както и на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 350лв. и на мораторна
лихва върху това обезщетение в размер на 60лв.,както и за присъждане на законна
лихва върху тази разлика от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане на суми, ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Б.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ”БКТП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Войводиново,
обл. Пловдив, “Стопански двор” № 1, представлявано от
управителя Д.Т.Ч., сумата от 70,60лв./седемдесет лева и 60ст./ - разноски.
ИЗКЛЮЧВА от доказателствения материал по делото платежна ведомост
за заплати за м.декември 2009г., съставена от ”БКТП” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Войводиново, обл. Пловдив, “Стопански двор” № 1, представлявано от
управителя Д.Т.Ч., като неистинска в частта относно положения за Г.Б.Т., ЕГН **********,
подпис, като след влизане на съдебното решение в сила на основание чл.194, ал.2
от ГПК препис от съдебното решение, ведно с платежната ведомост в оригинал, да
се изпратят на Районна прокуратура – гр.Пловдив.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК