№ 665
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20222100900217 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М. В. в
качеството му на временен синдик на „Фючър Девелопментс“ ЕООД - в несъстоятелност
против И. Х. Щ., ЕГН **********, от град Бургас, к-с "С.", бл. **, вх. *, ет. * и „Фючър
Девелопментс“ ЕООД - в несъстоятелност със седалище град Несебър и адрес на управление
к. к. „Слънчев бряг“, административен център „Сапфир“, ет. 3, с управител Илия Николов
Златанов за прогласяване на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от Търговския закон по отношение
на кредиторите на несъстоятелния длъжник нищожността на договора между последния и
първия посочен ответник И. Щ. за покупко-продажба на вещ от масата на
несъстоятелността, сключен на 05.03.2022 година с влизане в сила на съдебното решение по
иска на И. Щ. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, постановено по гражданско дело №460/2021 година по
описа на Несебърския районен съд. При условията на евентуалност са предявени искове за
обявяване недействителността на посочения по-горе договор на основание чл. 647, ал. 1, т.
1, съответно чл. 647, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, тъй като ответното търговско дружество
в несъстоятелност не е получило нищо по него, така че представлява безвъзмездна сделка,
сключена в подозрителния период по чл. 647, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Търговския закон.
Също при условията на евентуалност се иска обявяването недействителността на договора
на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, защото по същият несъстоятелният
длъжник е получил значително по-малко отколкото е дал и по-специално, тъй като
представлява възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото, сключена в подозрителния период по чл. 647, ал. 1 във връзка с ал. 2 от
Търговския закон. Заявена е, също така, отново при условията на евентуалност искова
претенция за обявяване на договора за недействителен по отношение на кредиторите на
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от Търговския закон, алтернативно, според записа в исковата
молба, на основание чл. 135 от ЗЗД.
Претендира се от ищеца и осъждането на първия ответник да върне в масата на
несъстоятелността недвижимите имоти, предмет на процесния договор - съдебното решение,
влязло в сила на 05.03.2022 година, като в случай, че всички или част от тях са излезли от
1
неговия патримониум да бъде осъден същия да заплати в полза на масата на
несъстоятелността тяхната парична равностойност. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Бургаския окръжен съд, като взе предвид отправените към него искания, изложеното
от ищеца в исковата молба и последващите постъпили по делото уточнения, направени с
нарочни писмени молби и съобрази и разпоредбите на закона, намира предявените искове,
по повод на които е образувано настоящото производство за недопустими, което налага
прекратяването му по следните доводи и съображения:
Предмет на всички заявени претенции - такива по чл. 646 и чл. 647 от Търговския
закон, както и на тази по чл. 135 от ЗЗД във връзка с чл. 649 от Търговския закон е
постановеното от Несебърския районен съд съдебно решение по гражданско дело №
460/2021 година по описа на този съд, влязло в сила на 05.03.2022 година, с което на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключения между двамата ответника
в настоящото производство предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими
имота, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 39164.15.185.1.10
по КККР на с. Кошарица, община Несебър, област Бургас, с адрес: с. Кошарица, местност
„Сулуджана“, комплекс „Шато панорама“, вх. 1, ет. 2, ап. А3-2, с площ от 59.45 кв. м. и 5.65
кв. м. от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
39164.15.185.3.4 по КККР на с. Кошарица, община Несебър, област Бургас, с адрес: с.
Кошарица, община Несебър, област Бургас, местност „Сулуджана“, ет. 0, ап. А1-4, с площ от
69.23 кв. м. и 5.68 кв. м. от общите части на сградата.
Отменителните искове по чл. 647 от Търговския закон като обща своя
характеристика включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка
последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество
или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на
опасност следва да се отнесат изрично предвидените случаи на учредяване на обезпечения
за чужди задължения - чл. 647, ал. 1, т. 4 / в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т. 5
в полза на кредитор на несъстоятелността/ от Търговския закон, а така също и всички други
необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1 - т. 5 от същия случаи, когато
увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от Търговския закон. Видно е от така цитираните разпоредби, а
и от тази на чл. 646, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, че предмет на същите е сделка или
действие, като последното - действието е регламентирано на съответното за това място.
Съдебното решение, включително това от вида на посоченото в исковата молба, а и самото
процесно такова безспорно няма характеристиките на сделка, ако и да замества
окончателната такава, а още по-малко е действие от вида на тези, регламентирани в
цитираните и съответно приложими правни норми. Да се допусне предмет на иск по чл. чл.
646, съответно чл. 647 от Търговския закон да бъде съдебно решение, постановено по иск по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, в което по обективни причини не е взел участие синдикът на
2
несъстоятелния длъжник на практика означава да се допусне ревизия на същото, но не по
установените за това в процесуалния закон правила. Съдебния акт няма и не може да има
характеристиките на разпоредителна сделка по смисъла на цитираните правни норми.
Същевременно, няма съмнение, че чрез иска по чл. 135 от ЗЗД е допустимо да се
атакува съдебно решение, постановено между длъжника и третото лице, което уврежда
интересите на кредитора. Необходимо е да се посочи и това, че искът по чл. 135 от ЗЗД за
обявяване недействителност на съдебно решение има своите специфики и с оглед на това се
преценява и правният интерес от предявяването му, и допустимостта на последващ иск за
реализиране пряко на вземането на кредитора.
От значение в случая е да се съобрази и това, че исковете по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и по
чл. 649 от Търговския закон във връзка с чл. 135 от ЗЗД, съгласно константната съдебна
практика биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако предмет на
втория посочен иск, този по чл. 649 от Търговския закон във връзка с чл. 135 от ЗЗД е
разпоредително действие с имущество, което е предмет на предварителния договор за
продажба /така и в определение № 60451 от 15.12.2021 година на ВКС по частно търг. дело
№ 2345/2021 година, I т. о./. Това е така, тъй като решението по иска по чл. 135 от ЗЗД
осигурява възможността да се упражни потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Когато,
обаче първо е проведен искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и е уважен, последващото производство
по чл. 135 от ЗЗД е безпредметно, а приобретателят по окончателната сделка, който е
задължителен другар на длъжника, не може да заяви възраженията си против кредитора
относно правният му интерес от предявяване на такъв иск и наличието на материално
правните предпоставки за обявяване на сделката за относително недействителна спрямо
него. Това решение, като постановено по конститутивен иск, има действие само за напред и
не може с обратна сила да върне имота в патримониума на длъжника по предварителния
договор, както и да предизвика противопоставимост на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на
приобретателя по вписаната сделка в нотариална форма преди исковата молба по този иск.
Решението по иска по чл. 135 от ЗЗД, както вече се посочи осигурява възможността да се
упражни потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ако такъв иск вече е уважен преди
предявяване на Павловия иск, решението по него не води до правни последици.
В конкретния случай е безспорно, че иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вече е успешно
проведен, като е налице постановено в такова производство влязло в сила съдебно решение.
По горните доводи, обаче последващият иск по чл. 135 от ЗЗД, предмет и заявен в
настоящото производство не би имал за последица целената такава от синдика, касаеща и
свързана с масата на несъстоятелността и процесните два недвижими имоти. В този смисъл
липсва правен интерес от воденето на исковете, по повод на които е образувано настоящото
производство, още повече и предвид това, че според изричното посочване в молбата,
постъпила в изпълнение на дадените на ищеца указания във връзка с констатираните от съда
нередовности на исковата молба същият е заявил, че фактите по всички поддържани от него
искове фактически са еднакви - тези по чл. 135 от ЗЗД са същите като тези по чл. 646 и чл.
647 от Търговския закон. Защита на заявения интерес синдикът би могъл да постигне в
3
производство, имащо за цел да разкрие симулативността на водения процес между
ответниците по настоящото дело. С нормата на чл. 299, ал. 3 от ГПК е уредена именно
правната възможност за всяко трето, неучастващо в процеса лице, чиито права са нарушени,
да оспорва съдебното решение като постановено по привиден процес. Наличието на правен
интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна предпоставка за предявяване на
иска, предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, за наличието на която съдът следи
служебно. Според разясненията, дадени с определение № 5 от 02.01.2019 година по частно
търг. дело № 2893/2018 година на ВКС, І т. о. правен интерес за установяване на
симулативен съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се
стреми да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес
съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на съдебния процес
може да се атакува само в отделно спрямо симулативния процес производство и интересът
на третото лице е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт. След успешното
му провеждане би се открила и възможността за водене на последващ процес във връзка със
сключената между ответниците сделка, каквато е и предварителния договор за покупко-
продажба на процесните имоти.
По така изложените доводи и съображения, производството по настоящото дело като
недопустимо следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 217/2022 година по описа на
Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4