№ 16105
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110154441 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „****, с която са предявени срещу ответника
П. К. П. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата от 1968,58 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. – м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр***, аб. № 308242, сумата от 47,91 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.01.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 231,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 13.01.2022г. и сумата от 7,05 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 13.01.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2939/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2939/2022г. по описа на СРС, 145 състав,
както и разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен
представител, с който признава предявените искове. Моли да не бъде осъждана за разноски,
тъй като счита, че не е давала повод за завеждането на иска.
Третото лице-помагач *** взема становище за основателност на предявените искове.
1
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени всички факти от правопораждащия
фактически състав на процесните вземания, а именно, че за процесния период от м.10.2018г.
до м.04.2021г. ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия с ищеца, че за процесния период от м.10.2018г. – м.04.2021г.
ищецът е доставил до имота на ответника топлинна енергия на стойност от 1968,58 лв.,
както и че за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. е извършена услугата дялово
разпределение, като цената й за исковия период се равнява на сумата от 47,91 лв., както и че
ответникът не е заплатил в срок дължимите главници, като обезщетението за забава върху
претендираната цена на топлинната енергия се равнява на сумата от 231,51 лв. за периода от
15.09.2019г. до 13.01.2022г., а обезщетението за забава върху претендираната цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 13.01.2022г. се равнява на
сумата от 7,05 лв.
С оглед изложеното и предвид липсата на твърдения и доказателства за плащане на
дължимите вземания, се установява дължимостта им, поради което предявените искове са
основателни в пълните им размери и следва да се уважат изцяло. Следва да се присъди и
законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за тези вземания – 21.01.2022г. до окончателното из плащане.
По разноските: при този изход на спора и като взе предвид, че ответникът е станал
повод за завеждане на иска като не е платил на падежа, настъпил преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, свои изискуеми задължения, разноски се
дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е претендирал и доказал разноски
за заповедното производство в размер на 45,10 лв. – държавна такса и за исковото
производство в размер на 45,10 лв. – държавна такса и 525,51 лв. – депозит за особен
представител. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на
основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 95,10 лв., а за исковото – в общ размер на 670,61 лв., които
следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. Неоснователно е искането
на ответника разноските да се възложат на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
макара да е налице признание на исковете, не е налице втората кумулативно изискуема
предпоставка от хипотезиса на тази норма, а именно ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
2
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****, ап. 140 дължи на „****, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление: гр. ****, сумата
от 1968,58 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр***, аб. № 308242, сумата от 47,91 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 231,51 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 13.01.2022г.
и сумата от 7,05 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 13.01.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2939/2022г. на
СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ап. 140 да заплати на
„****, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление: гр. **** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 95,10 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
670,61 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3