№ 298
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600576 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.422, ал, 1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателно
дело № 3069/2020 г. на Софийския районен съд, по което с определение от 05. 03. 2020 г. по
нохд № 3069/2020 г. състав на горепосочения съд е одобрил споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство между прокурор от Софийска районна прокуратура и
защитниците на обвиняемите А. П. Ц. и Г. Е. Г.. С одобреното споразумение обвиняемите
Ц. и Г. са се признали за виновни за извършени на 29.11.2019 г. две престъпления:
- по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл.54 НК на
обвиняемия А.Ц. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, а
на обвиняемия Г.Г. - „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и
- по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК на Ц. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца, а на Г. - „лишаване от свобода“
за срок от 6/шест/ месеца.
1
На основание чл. 381, ал. 8 НПК, вр. чл. 23, ал. 1 НК на всеки от обвиняемите е било
определено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода, а именно - на
обвиняемия Ц. в размер на 8 /осем/ месеца, а на обвиняемия Г. в размер на 6 /шест/ месеца,
като изпълнението на така наложените наказания „лишаване от свобода“ и за двамата
обвиняеми било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/
години. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 05.03.2020 г.
и не подлежи на касационна проверка.
В искането се застъпва становището, че определението, в частта с която обвиняемите А.Ц. и
Г.Г. са се признали за виновни в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 НК и за което при условията на чл. 54 НК им е наложено съответното наказание
„лишаване от свобода“, е постановено при нарушение на закона и на процесуалните правила
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прави се извода, че в хода на разглеждане на
делото по реда на Глава 29 НПК неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 325, ал. 1
НК, в санкционната част на която предвидените наказания са „лишаване от свобода до две
години“ или „пробация“, както и „обществено порицание“. След като при условията на чл.
54 НК на всеки от обвиняемите е било наложено едно от основните наказания, се счита, че е
следвало задължително да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание“. Прави се извода, че като е одобрил това споразумение, съдът е приложил
неправилно закона. Прави се искане да бъде възобновено нохд № 3069/2020 г. на Софийския
районен съд, да се отмени постановеното определение от 05.03.2021 г. за одобряване на
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство по отношение и на
двамата обвиняеми в частта за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК и в частта относно
приложението на чл. 23, ал. 1 НК и да се върне делото за ново разглеждане в отменената
част от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред САС представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа направеното искане, като счита, че същото е обосновано и че са налице
предпоставките за възобновяване, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон,
поради което моли същото да бъде уважено от съда.
Адвокат М., като защитник на осъдения Ц., моли искането за възобновяване на
наказателното производство да бъде оставено без уважение. Според защитата наказанието
„обществено порицание“, като кумулативно предвидено наказание, се отнасяло единствено
към наказанието „пробация“, който извод се прави на база граматическо тълкуване на
разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК.
Адвокат Ч., като защитник на осъдения Г.Г., споделя изложените от адвокат М. доводи и се
присъединява към същите. Предоставя на съда вземането на решение, като моли за
справедливо наказание.
Настоящият състав, след като обсъди доводите в постъпилото искане, становището на
2
страните в съдебно заседание и материалите по делото, в съответствие с правомощията си в
настоящото производство, прие следното:
Депозираното от главния прокурор на Р България искане за възобновяване на
производството по нохд № 3069/2020 г. на Софийския районен съд, е подадено в срока по
чл. 421, ал. 1 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който не
е налице процесуална възможност за проверка по инстанционен ред.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
По нохд № 3069/2020 г., по описа на Софийския районен съд, чието възобновяване е
предмет на настоящото искане, на 05.03.2020 г. е одобрено споразумение, с което за
престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 29.11.2019 г., при
условията на чл. 54 НК, на обвиняемия А.Ц. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 /осем/ месеца, а на обвиняемия Г.Г. - „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца. С одобреното споразумение обвиняемите Ц. и Г. са се признали за виновни също
така и за извършено на същата дата престъпление и по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което
при условията на чл.54 НК на обвиняемия Ц. е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8/осем/ месеца, а на обвиняемия Г. - „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/
месеца. На основание чл. 381, ал. 8 НПК, вр. чл. 23, ал. 1 НК на всеки от обвиняемите е било
определено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода - на Ц. в размер на 8
/осем/ месеца, а на Г. в размер на 6 /шест/ месеца, като изпълнението на така наложените
наказания „лишаване от свобода“ и за двамата обвиняеми било отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Одобряването на споразумението от първостепенния съд е изисквало извършването на
преценка дали то противоречи на закона, отговорът на който въпрос в конкретния случай е
положителен с оглед обстоятелството, че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.
325, ал. 1 НК, в санкционната част на която предвидените наказания са „лишаване от
свобода до две години“ или „пробация“, както и „обществено порицание“. След като, при
условията на чл. 54 НК, на всеки от обвиняемите е било наложено едно от основните
наказания, а именно „лишаване от свобода“, е следвало задължително да се наложи и
кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „обществено порицание“. Като е
одобрил споразумение, с което на обвиняемите Ц. и Г. е наложено само едно от двете
алтернативно предвидени за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК наказания, а именно
„лишаване от свобода“, и не е наложено и наказанието „обществено порицание“,
кумулативно предвидено за това престъпление, което по реда на чл. 23, ал. 2 НК е следвало
да бъде и присъединено към определено общо, най-тежко наказание, съдът е приложил
неправилно закона. Решаващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК и
вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки
противоречието със закона, с което е нарушил процесуалните правила. Одобряването на
споразумението от съда в този вид е довело до нарушаване на материалния закон по смисъла
3
на чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
По гореизложените съображение въззивната инстанция намира възраженията на защитата
на двамата осъдени, че наказанието „обществено порицание“, като кумулативно предвидено
наказание, се отнасяло единствено към наказанието „пробация“, за неоснователни. Видно е,
че като кумулативно предвидено наказание „обществено порицание“ в санкционната част на
разпоредбата на чл. 235, ал. 1 НК, същото се налага задължително, независимо кое от
другите две алтернативно предвидени основни наказания ще бъде наложено. Този извод се
налага именно от граматическото тълкуване на разпоредбата, което прави несъстоятелни
възраженията в тази им част.
Поради така изложените съображения въззивната инстанция намира, че за отстраняване на
посоченото нарушение е необходимо определението за одобряване на споразумението да се
отмени по реда на настоящото производство в частта за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК
и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 3069/2020 г., по описа на Софийския районен съд, като
ОТМЕНЯ постановеното по същото определение от 05.03.2020 г. за одобряване на
споразумение между страните в частта за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК и в частта
относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4