РЕШЕНИЕ
Гр. София, ………..
2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, IV въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
При участието на секретаря Силва
Абаджиева, след като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧХД № 4248 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.05.2019 година по НЧХД № 6777/2018
година, СРС, НО, 147 състав, е признал подсъдимия С.Л.С. за виновен в това, че на
19.01.2018 година в гр. София, пред служебния вход на театър „София“, е нанесъл
удар с юмрук в лицето на В. З., в резултат на което причинил на З.лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око външно;
разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и
охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средна й трета, което
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите по чл. 128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. В тежест на подсъдимия
са присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 762 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
жалба от подсъдимия, чрез неговия процесуален защитник, с която се иска
изменение на присъдата в частта на наложеното наказание, тъй като се счита, че
същото е явно несправедливо.
Постъпила е жалба и от частния тъжител чрез неговия повереник,
с която се иска увеличаване на наказанието. Моли се и за уважаване на
гражданския иск, тъй като считат, че същият е отговарял на изискванията на чл.
84-86 от НПК.
В разпоредително заседание на 17.10.2019 година
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд частният тъжител З.се явява.
Представлява се от адв. С., който поддържа подадената жалба. Моли наказанието
„глоба“ да бъде увеличено на 4000 лева, като се вземат предвид по-високата
степен обществената опасност на деянието, обусловена от публичността на
местоизвършването, броя на ударите, силата им, наглостта и упоритостта на
проявата, както и подбудите за неговото извършване.
Частният тъжител З.поддържа казаното от адвоката си.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
подсъдимият се явява и се представлява от адв. А.. Последната поддържа
подадената жалба. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички
смекчаващи обстоятелства, както и че въпреки констатацията за липса на
отегчаващи такива не е наложил наказание в неговия минимум.
Подсъдимият С. поддържа изложеното от неговия
защитник.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
С.Л.С. е българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият и частният
тъжител се познавали от около 7-8 години. С. живеел на семейни начала със
свидетелката К.Т., чиято дъщеря М.И.била бивша приятелка на частния тъжител З..
Последните имали добри взаимоотношения до момента, когато се разделили. След
приключване на връзката им отношенията между З.и И.се влошили, поради което
пострадалият посетил дома на бившата си приятелка и издраскал със спрей стените
на апартамента. В продължителен период от време след раздялата им частния
тъжител продължавал да притеснява дъщерята на свидетелката Т..
След
поредно оплакване от М.И.по повод поведението на частния тъжител З.,
подсъдимият С. решил да говори с него. На 19.01.2018 година му се обадил по
телефона и се разбрали да се видят пред театър „София“, където частният тъжител
З.работил като осветител. Същият ден, около 19.00 часа, преди началото на
театралната постановка, подсъдимият С. пристигнал пред служебния вход на Театър
„София“, находящ се в гр. София. Пострадалият З.излязъл и двамата започнали да
разговарят. След известно време частният тъжител се върнал вътре в сградата,
последван от подсъдимия. Между двамата възникнал скандал, като пострадалият З.на
висок глас попитал подсъдимия: „какво искаш ти от мен?“. В този момент
подсъдимият С. се насочил срещу него и го ударил с юмрук в лицето. Действията
им били наблюдавани от свидетеля И.С., който работел като охранител в Театър
„София“. След като видял нанесения удар, той скочил от стола си и застанал
между тях, като казал на висок тон, че ще извика полиция. В този момент З.протегнал
крак към подсъдимия, а по стълбите слезли други актьори, измежду които
свидетелят Р.. Подсъдимият избягал, тичешком. Свидетелят С. забелязал, че от
устата на частния тъжител З.тече кръв и го попитал кой е подсъдимият.
Пострадалият В. му обяснил, че подсъдимият е приятел на майката на неговото
гадже.
По-късно
вечерта, след 23:00 часа, частния тъжител З.посетил здравно заведение, където
му бил извършен преглед във връзка с последиците от нанесения му от подсъдимия С.
удар в лицето, а на следващия ден бил освидетелстван и от съдебен лекар.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че на пострадалия З.са били причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око външно; разкъсно -
контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и охлузване по
предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета. Травмата на
долната устна е причинило на пострадалия З.временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите травми са му причинили болка и страдание. Посочено
е, че описаните травматични увреждания са резултат на удар с твърд тъп предмет
и могат да се получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло, каквито
са свитите в юмруци ръце.
Пред
настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически
и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите С., Р., Р. и Т., както и
частично на обясненията на подсъдимия; писмени доказателства и доказателствени
средства – справка за съдимост на подсъдимия, материалите по пр.пр. 2614/2018г
по описа на СРП, заверено копие на медицинско удостоверение С-21/2018г; както и
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. Фактическите констатации почиват
на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по
един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизма на деянието,
престъпния резултат, причинно-следствената връзка между тях и авторството.
Подобно на районния съд въззивната инстанция намира събраните по делото
доказателства за еднопосочни, като не са налице съществени противоречия по отношение
главния предмет на доказване. Настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно
кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите,
изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Доколкото обаче страните
не навеждат доводи досежно доказателствения анализ на първата инстанция, съдът
намира за необходимо да посочи основни доказателствени източници, въз основа на
които се установява авторството и извършеното деяние.
Правилно
първоинстанционният съд в основата на своя доказателствен анализ е поставил показанията
на свидетеля С., тъй като са високо информативни, вътрешно логични,
непротиворечиви, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал. Като охранител на театър „София“, свидетелят е имал пряка видимост
към подсъдимия и частния тъжител, като същият е наблюдавал развилия се скандал
между тях и навременно се е намесил. Свидетелят С. дава подробно описание на
случилото се и е категоричен, че подсъдимият е нанесъл един удар с юмрук в
лицето на частния тъжител, след което се е намесил, а З.се е опитал да удари
подсъдимия с крак. Показанията на свидетеля кореспондират с тези на Р., който
по време на деянието се е намирал в сградата
на театъра и е чул викове, както и с показанията на свидетеля Р.. От техните
показания се извлича информация относно посткриминалното състояние на
пострадалия, като Р. споделя, че частният тъжител е имал кръв по лицето.
Посочената информация косвено подкрепя изложеното от свидетеля С. за нанесения
удар. От друга страна, Р. твърди, че са нанесени два удара. В тази част
показанията на свидетеля са източник на производни доказателства, които не
могат да заместят първични или преки такива. Доколкото тази опосредена
информация, за която свидетелят е научил от пострадалия, се намира в
противоречие с преките доказателства съдът се довери именно на показанията на С.,
според когото е нанесен един удар.
На
следващо място, свидетелят С. сочи в съдебна зала именно подсъдимия като
извършител на деянието. Относно авторството на деянието Р. и Р. в показанията
си посочват, че извършителят е приятел на майката на бившата приятелка на
частния тъжител, както последният им бил споделил. Показанията и на тримата
свидетелите кореспондират, както по между си, така и с тези на свидетелката Т..
Последната е приятелка на подсъдимия и майка на М.И.– бивша приятелка на
частния тъжител. Въпреки че тя е заинтересовано от изхода на делото лице, съдът
не констатира тенденциозност в нейните показания. Същата споделя за
предкриминалните отношение на частния тъжител с нея, дъщеря ѝ и
подсъдимия, вследствие на които последният е решил да разговаря със З.. Самият
подсъдим в своите обяснения не отрича, че е бил на инкриминираното място, в
инкриминираното време, когато между него и пострадалия възникнал физически
конфликт.
Правилно
контролираният съд е разгледал обясненията на подсъдимия през призмата на
тяхната двойствена природа като годно доказателствено средство и средство за
защита, като е отсял фактите, отговарящи на действителността. Обясненията в
частта, в която подсъдимият твърди, че двамата с пострадалия започнали да си
говорят на висок тон, поради което охраната застанала между тях и ги разделила,
въпреки което частният тъжител се опитал пръв да го удари с крак, представляват
средство за защита. Така изложеното обяснение от подсъдимия напълно се
опровергава от показанията на свидетеля С.. То не намира подкрепа и в
изложеното от свидетелката Т., че частният тъжител е агресирал и е викнал
охраната. В тази част показанията на свидетелката са източник на производни
доказателства и както бе посочено по-горе същите не могат да заменят първичните
и преките, каквито са тези на свидетеля С.. В останалата част, относно
предкриминалните отношения с частния тъжител, обясненията намират подкрепа в
доказателствения материал, поради което съдът им се довери.
Не
на последно място, правилно съдът е кредитирал съдебномедицинската експертиза.
Същата е изготвена от компетентно вещо лице, което е отговорило изчерпателно и
обосновано на посочените въпроси. От нея се установяват конкретните травматични
увреждания, както и механизма на причиняване.
В
заключение настоящият съдебен състав намира обсъдените доказателствени средства
и доказателства за логически последователни, достатъчно подробни и описателни
относно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото спрямо
частния тъжител физическо посегателство.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.130
ал.1 от НК.
Обект
на защита са здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, а
посегателството върху тях се изразява в различни по характер и степен
увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните функции на органи и
тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случай причиняване на болка и
страдание.
Изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в увреждане на здравето, което може да
бъде причинено както чрез действие, така и чрез бездействие. Престъпният
резултат по чл.130 ал.1 от НК се изразява в разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда. Такова ще бъде налице, когато
уврежданията на организма са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието (ППВС №3/79 г.).
От
субективна страна нанасянето на лека телесна повреда е умишлено деяние и може
да бъде осъществено при форма на вината пряк или евентуален умисъл.
В
конкретния случай доказателствената съвкупност по делото категорично и
безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият С.
на 19.01.2018 година, в гр. София, пред служебния вход на театър „София“, е
нанесъл удар с юмрук в лицето на В. З., в резултат на което причинил на З.лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око
външно; разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата
и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средна й трета,
което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите по чл. 128 и 129 от НК.
Правилно
първоинстанционният съд е приел авторството на деянието за безспорно установено
по делото. С оглед гореизложения доказателствен анализ, от доказателствената
съвкупност по един категоричен и непротиворечив начин се установява, че именно
подсъдимият С. е нанесъл инкриминирания удар.
От
обективна страна са налице всички съставомерни елементи. Изпълнителното деяние
на вмененото престъпление на подсъдимия е осъществено чрез нанасяне на един
удар с юмрук в лицето на частния тъжител З.. Начинът на причиняване на
телесното увреждане се установява от преки доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля С., както и от заключението на съдебномедицинската
експертиза. Причинените телесни увреждания са реализирали медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед
нанесените телесни увреждания и техния медико-биологичен характер, настоящата
инстанция намира за правилен изводът на районния съд, че престъпният резултат
не може да се субсумира под съставите на средна или тежка телесна повреда, а
под този на леката телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна обосновано първата
инстанция е приела, че подсъдимият С. е осъществил деянието при форма на вината
пряк умисъл. Предкриминалните взаимоотношения на частния тъжител с близките на
подсъдимия са обусловили ескалация в техните отношения, при които подсъдимият е
достигнал до накърняване телесния интегритет на частния тъжител. Правилно районният
е отчел, че механизмът на извършване на деянието, вземайки предвид силата на
удара и неговата насоченост, обуславят извод за желание у подсъдимия да причини
телесното увреждане.
Въззивната инстанция се солидаризира и
с изводите на първоинстанционния съд относно наложеното наказание и неговата
индивидуализация. Правилно е констатирано, че са налице предпоставките на чл.78а
от НК. За престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до две години или пробация, поради което е налице първата
предпоставка по чл.78а ал.1 б. „а“ от НК. Видно от справката за съдимост,
лицето не е осъждано, нито е освобождавано от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК. В същото време с деянието не са причинени имуществени вреди.
Съдът не констатира наличие на пречките, регламентирани в чл.78а ал. 7 от НК,
наличието на които изключват прилагане на чл. 78а НК.
Настоящата
инстанция не може да се съгласи изцяло с отчетените смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като неправилно контролираният съд е отчел още веднъж
чистото съдебно минало. Въззивният съд намира като такова желанието на
подсъдимия да помогне на дъщерята на свидетелката Т., с която живее на семейни
начала. От съществено значение са били предкриминалните отношения на частния
тъжител З.с дъщерята на свидетелката Т.. Последната е категорична, че
отношенията между тях се влошили изключително много след тяхната раздяла. В
резултат на това подсъдимият отишъл да
говори с частния тъжител в опит да облекчи отношенията между него и М.И.. Тези
подбуди, както настоящата, така и първата инстанция, не отчитат като афект, а
като мотив подсъдимият да се срещне с частния тъжител, да разговарят и мирно да
разрешат проблема. От тези мотиви на подсъдимия съдът прави изводи и за
личностни качества на С. като съпричастност, съчувствие, състрадание. В този
ред на мисли съдът не споделя изложените доводи от повереника на частния
тъжител, че подсъдимият безпричинно е отишъл и е пребил З..
На
следващо място, защитата излага доводи за по-ниската степен на обществена
опасност на дееца и тази на деянието, като счита, че извършеното се отличава
значително от обществената опасност на подобен вид деяния. Настоящият съдебен
състав намира, че осъщественото деяние не се отличава от обичайните случаи за
същия вид престъпления. Не са налице нито многобройни смекчаващи деянието
обстоятелства, нито такива смекчаващи личната опасност на дееца, поради което
възражението на защитата се явява неоснователно.
На следващо място, не
може да се приеме, че деянието е извършено с множество удари, нагло и упорито,
както и на публично място. Подсъдимият е нанесъл само един удар, чрез който е
причинил телесното увреждане, след което с помощта на свидетеля С., частният
тъжител З.и подсъдимият С.били разделени. Самият частен тъжител се е опитал да
отвърне на удара, опитвайки да удари подсъдимия с крак. В същото време
подсъдимият не само, че не продължил с ударите, а избягал. Подобни действия не
сочат на упоритост и наглост на извършеното деяние. Избягвайки от местопроизшествието,
подсъдимият е предотвратил задълбочаване на конфликта. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият въпреки желанието да помогне на
дъщерята на жената, с която живее на семейни начала и вместо мирно да разреши
проблемите е взел инцидентно решение, да ги разреши чрез физическа
саморазправа.
С
оглед на изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства настоящата инстанция,
макар да не е напълно съгласна с тези, изложени от контролирания съд, намира че
определеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и
дееца. Глоба в размер от 1500 лева отговаря както на обществената опасност на
дееца, така и на деянието, като чрез нея могат да се постигнат
корекционно-поправителната цел, както и индивидуалната и генерална превенция.
По
отношение на възражението на повереника на частния тъжител относно недопуснатия
граждански иск съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно ТР №2/2004 година
отказът на първоинстанционния съд да допусне до участие в процеса граждански
ищец не подлежи на обжалване. Доколкото пострадалото лице може да предяви
исковата си претенция пред граждански съд по реда на ГПК и с оглед обоснования
отказ на първата инстанция да не приеме за съвместно разглеждане предявения
граждански иск съдът намира, че не е налице и отказ от правосъдие.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
подсъдимият С..
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така,
при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивните жалби - да бъдат оставени без
уважение като неоснователни.
Така
мотивиран и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от
20.05.2019 година по НЧХД № 6777/2018 година, СРС, НО, 147 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.