№ 162
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300501053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. П. против Определение №1545
от 19.03.2021г., постановено по гр. д. №3473/2021г. на Районен съд-
Пловдив, ХVI гр.с., с което е върната подадената от него искова молба вх.
№8679/23.02.2021г., уточнена с молба вх. №11755/10.03.2021г., и е
прекратено производството по делото. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска
отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Пъровинстанционния съд е бил сезиран с иск по чл.71 ,ал.1 от
Закона за защита от дискриминацията. В исковата молба и уточнението
1
към нея ищецът Т. Д. П. е изложил твърдения, че е бил дискриминиран
от ответника- полицай Т. от РУ на МВР- с. Труд по признака обществено
положение- сигналоподател, тъй като ответникът отказвал да го призове
и разпита по подаден от него сигнал срещу кмета на с. Войводиново, с
което ищецът бил третиран неравноправно в сравнение с други
сигналоподатели. С обжалваното определение първоинстанционният съд
е приел, че описаните от ищеца обстоятелства не обуславят
необходимост от провеждане на исков процес, по който той да получи
защита за упражнена спрямо него дискриминация. Приел е, че
твърденията на ищеца сочат на несъгласие с действията на полицейския
орган при провеждане на разследване, проверката за законосъобразност
на които следва да се осъществи по друг ред от по- горестоящия орган, а
не чрез предявяване на иск по Закона за защита от дискриминация.
Изложил е и съображения, че при изложените от ищеца твърдения той
не се явява дискриминиран, както и че от негова страна не се твърди
дискриминация по признака политическа принадлежност или убеждения.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
основателна.
Разпоредбата на чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация
дава право на всяко лице, чийто права по този или по други закони,
уреждащи равенство в третирането, са нарушени, да предяви иск за
установяване на нарушението и осъждане на ответника да преустанови
същото и да се въздържа в бъдеще от по- нататъшни нарушения. В
случая с исковата молба ищецът е изложил твърдения, че като
„сигналоподател“ е бил неравноправно третиран от полицейски служител
по подаден от него сигнал. Дали в действителност твърдените от ищеца
факти са се осъществили и дали същите съставляват дискриминация по
смисъла на Закона за защита от дискриминация е въпрос по съществото на
делото, по който съдът следва да се произнесе с решението, тъй като
нито в ГПК, нито в Закона за защита от дискриминация, е предвидена
възможност за предварителна преценка на основателността на предявения
иск и за произнасяне по същия в закрито заседание. В случая при
постановяване на обжалваното определение съдът е върнал исковата
молба като недопустима и е прекратил производството по делото по
2
съображения, които са свързани с нейната основателност, поради което
същото следва да бъде отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него. Настоящият състав на съда споделя по принцип
становището на първоинстанционния съд за нередовност на исковата
молба и след подаденото уточнение, която обаче се изразява в
следното- от изложените от ищеца твърдения не става ясен в достатъчна
степен признакът, по който той счита, че е бил дискриминиран. В
случая от твърденията му се налага изводът, че „сигналоподател“ е
качеството на ищеца в конкретното административно или евентуално
наказателно производство, образувано по сигнала му, а не неговото
обществено положение, като това качество /на сигналоподател по
конкретен сигнал/ само по себе си не може да бъде признак от кръга
на тези по чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, на който да
се основава дискриминацията. Предвид горното исковата молба следва
да се остави без движение до уточняване от страна на ищеца на
твърденията му за признака, на който се основава дискриминацията, т.е.
защо и поради наличието на кой от признаците по чл.4 от Закона за
защита от дискриминация той счита, че като сигналоподател е
неравноправно третиран в сравнение със сходни случаи. В случай, че
това е заради общественото му положение, то ищецът следва да посочи
какво е конкретното му обществено положение, което е станало
причина той да бъде дискриминиран по повод подадения от него
сигнал. След оставянето на исковата молба без движение и в зависимост
от отстраняване на нередовностите й съдът следва да се произнесе
отново по допустимостта й.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1545 от 19.03.2021г., постановено по гр. д.
№3473/2021г. на Районен съд- Пловдив, ХVI гр.с., с което е върната
подадената от Т. Д. П. искова молба вх.№8679/23.02.2021г., уточнена с
молба вх. №11755/10.03.2021г., и е прекратено производството по
делото.
3
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4