Р Е Ш Е
Н И Е
18.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр.
отделение
Районен съд – Дупница състав
12.04. 2019
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1463 2018
дело № по описа за г.
„Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, чрез пълномощник –
юрисконсулт Б.Р., със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. София, бул.
"Д-р П. Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, е
предявило срещу
П.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за
потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 524, 57 лв. – главница по договор
за заем № 5312353 от 29.10.2016 г.; 58, 61 лв. - договорна лихва за периода
29.04.2017 г. до 08.07.2017 г.; 208, 39 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 21.01.2017 г. до 08.07.2017 г.; 208, 39 лв. - такса за
експресно разглеждане на документите; 75 лв. - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; 70 лв. - такса разходи за дейност на
служител; 28, 26 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 29.10.2016 г. между "Вива
кредит" ООД, като кредитор и П.Д.Г., като кредитополучател, е сключен
договор за паричен заем № 5312353, съгласно който кредиторът е отпуснал на
ответника паричен заем в размер на 700 лева. С подписването на договора
ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да
върне сума в размер на 807, 48 лв., ведно с договорната лихва – 107, 48 лв., на
18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 44, 86 лв., в периода
12.11.2016 г. – 08.07.2017 г.
На основание чл.12 от договора, при забава на плащането
на погасителна вноска заемателят дължи на кредитора такса разходи за събиране
на просрочени вземания, която в конкретния случай е в размер на 175 лв.
Съгласно договора при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с
повече от 57 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 70
лева, представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на
задълженията си - поръчител физическо лице или валидна банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем. Заемателят не е представил на заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 288, 54 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16, 03
лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Заемателят е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричния заем, за която дължи такса в размер на 288, 54 лв., която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер
на 16, 03 лева. Така погасителната вноска, която следва да заплати заемателят,
е в размер на 76, 92 лева и включва вноската по кредита, вноската по
неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит.
Заемателят дължи и законна лихва за забава за периода от
30.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 28, 26
лева.
Ответникът е
заплатил общо 486, 92 лв., с които са погасени: такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит - 80, 15 лв., такса разходи за събиране на
просрочени вземания: 100 лв., неустойка - 82, 47 лв., договорна лихва: 48, 87
лв., главница: 175, 43 лв.
Към настоящия момент непогасената част от задължението
възлиза на 1170, 90 лв., от които: 524, 57 лв. – главница; 58, 61 лв. -
договорна лихва; 208, 39 лв. – неустойка; 208, 39 лв. - такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит; 75 лв. - такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 70 лв. - такса разходи за дейност на служител;
28, 26 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
На 08.08.2017 г. всички вземания по описания договор били
прехвърлени от "Вива кредит" ООД – цедент, на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.
Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да
бъде връчено заедно с нея.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.д. № 416/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение.
Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с
който се оспорват предявените искове. Оспорва се уведомяването на длъжника за
цесията. Направено е възражение за неравноправни клаузи по чл.143 ЗЗП в
договора за заем. Направено е възражение за нищожност на клаузите за такса за
експресно разглеждане, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, разходи за дейност на служител и за неустойка поради противоречие с
добрите нрави, евентуално – за липса на доказателства, че действително са
направени разходи във връзка със събирането на вземането.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът
е представил договор за заем № 5312353 от 29.10.2016 г., сключен между "Вива
кредит" ООД и П.Д.Г., с размер на кредита 700 лв., с фиксирана годишна
лихва 40, 27 % и ГПР 49, 29%, със заявена допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на заема с такса 288, 54 лв., със
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение на което е
уговорена неустойка в размер на 288, 54 лв., чието заплащане е разсрочено за
срока на договора; изрично е посочено, че с подписването на договора заемателят
потвърждава получаването на сумата по кредита. Съгласно чл.8 от договора при
забава е дължимо обезщетение в размер на законната лихва; в чл.12 от договора
се сочи, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифа на заемодателя, която не
съставлява част от договора, съгласно която при забава на плащанията дължи суми
за разходи по събиране на просроченото вземане.
Ищецът
е представил и рамков договор за цесия от 22.01.2013 г., сключен с "Вива
кредит" ООД /цедент/ за прехвърляне на вземания, включително по процесния
договор, видно от приложението към договора от
08.08.2017 г.; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и
уведомление до ответника.
Приложено е
ч.гр.д. № 416/2018 г. по
описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са
приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, се установява, че общият размер на дължимите по договора суми възлиза на
1170, 90 лв.: 524, 57 лв. – главница по договор за заем № 5312353 от 29.10.2016
г.; 58, 61 лв. - договорна лихва за периода от 29.04.2017 г. до 08.07.2017 г.;
208, 39 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
21.01.2017 г. до 08.07.2017 г.; 206, 07
лв. - такса за експресно разглеждане на документите; 75 лв. - разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 70 лв. - такса разходи за
дейност на служител; 28, 26 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 416/2018
г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в
полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем,
предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да
върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и
наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на
претендираните суми за такси и разноски.
С доклада по делото е прието за
безспорно сключването
на 29.10.2016 г. между "Вива кредит" ООД, като кредитор и П.Д.Г.,
като кредитополучател, на договор за паричен заем № 5312353, съгласно който
кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 700 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл.9, ал.2
от договора с подписването му клиентът потвърждава получаването на сумата по
кредита.
Изискването
на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето
на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В
конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно
неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата
молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и
приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител
е равносилно на връчването лично на страната. Цесията легитимира ищеца като
носител на претендираното вземане.
Неоснователно
е възражението, че клаузите в договора за начисляване на такса за експресно
разглеждане на документите по кредита, такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение и такса разходи за дейност на служител са неравноправни по смисъла
на чл.143 ЗЗП. Изискването
за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя по чл.143 ЗЗП е във връзка с конкретно изброени
договорки в посочената разпоредба, в т.1 – 19, като нито една от тези хипотези
не е налице при описаните клаузи. Недоказано е твърдението, че ответникът не е
имал възможност предварително да се запознае с клаузите на договора.
Основателно
е възражението, че клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението. В случая уговорената неустойка не е във връзка с изпълнението
на задължението на заемателя да върне заетата сума, а с допълнително поето
задължение за предоставяне на обезпечение; неизпълнението на това допълнително
задължение не означава автоматично неизпълнение на основното задължение по
договора, респ. – настъпване на каквито и да е вреди за заемодателя. Поради
това уговореният размер на неустойката - 288, 54 лева, при получен заем в
размер на 700 лв., е необосновано висок. Посочената клауза не е уговорена
индивидуално и е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.
Основателно
е възражението за нищожност на клаузата в договора за начисляване на такса за
експресно разглеждане на документите по кредита поради противоречие с добрите
нрави. При договорът за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума, в случая – с
уговорената възнаградителна лихва, представляваща печалбата на заемодателя.
Освен уговорената лихва - 107, 48 лв., в тежест на заемателя е уговорено
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за одобрение на
заема в размер на 288, 54 лв. Така при предоставен заем в размер на 700 лв.
заемателят е договорил възнаграждение в общ размер на 396, 02 лв.
По делото
не е установено, каква услуга в действителност е предоставена срещу таксата
за експресно разглеждане
/имало ли е други искания за кредит, т.е. действително ли заемателят е получил
приоритетно разглеждане на своето искане; какво би било фактическото забавяне в
разглеждането на документите му без заплащане на тази такса, при положение, че
ищецът изрично сочи в молба Вх.№5234/11.04.2019 г. – л.76 от делото, че е
предоставил заема на ответника „без да прави детайлно проучване на финансовото
му състояние“/. Поради това съдът приема, че липсва еквивалентност в насрещните
престации – срещу заплатената сума в размер на 288, 54 лв. не е доказано
заемателят да е получил услуга, обосноваваща заплатената цена.
Съгласно
разпоредбата на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а за
действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила. В настоящото производство се претендира
както обезщетение за забава в размер на законната лихва, така и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение и такса разходи за дейност на
служител, представляващи именно претърпени вреди от необходимостта от
извършване на действия за принудително събиране на просроченото вземане.
Съгласно чл.86 от ЗЗД, тези вреди се претендират по общите правила, т.е. следва
да бъдат доказани. По делото не са представени каквито и да е доказателства за
действително направени разходи за посочените такси, което обуславя извод за
неоснователност както на претенцията за такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, така и на претенцията за такса разходи за дейност на
служител.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да
бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на
вземането на ищеца за сумите: 524,
57 лв. – главница по договор за заем № 5312353 от 29.10.2016 г., ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 58, 61 лв. -
договорна лихва за периода от 29.04.2017 г. до 08.07.2017 г.; 28, 26 лв. -
лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Искът за признаване по отношение на ответника съществуване
на вземането на ищеца за сумите 208, 39 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 21.01.2017 г. до 08.07.2017 г.; 208, 39 лв. - такса за
експресно разглеждане на документите; 75 лв. - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; 70 лв. - такса разходи за дейност на
служител, следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 125 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв., възнаграждение на назначения особен представител на
ответника – 312 лв., възнаграждение
на вещо лице – 240 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 404,
04 лв.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 416/2018 г. по описа на
ДРС /в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 39 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.Г., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 524, 57 лв. – главница по
договор за заем № 5312353 от 29.10.2016 г., ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението – 01.03.2018 г., до окончателното изплащане
на сумата; 58, 61 лв. - договорна лихва за периода от 29.04.2017 г. до
08.07.2017 г.; 28, 26 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумите 208, 39 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.01.2017
г. до 08.07.2017 г.; 208, 39 лв. - такса
за експресно разглеждане на документите за
периода от 29.04.2017 г. до 08.07.2017 г.; 75 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 70 лв. - такса разходи за
дейност на служител.
ОСЪЖДА П.Д.Г.,
ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, разноски по водене на делото в размер на 404, 04 лв. съразмерно с
уважената част от исковете, както и разноски по ч.гр.д. № 416/2018 г. по описа
на ДРС в размер на 39 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: