Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 3742 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 473392/20.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 62782/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, е признато за
установено по предявеният от Г.Г.Д. ***,
ЕГН **********, срещу „С.в.” АД ***, ЕИК *******, отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК, че Г.Г.Д. не дължи на „С.в.” АД ***, ЕИК *******, сумата
от 889,05 лв., представляваща начислени задължения (главници и лихви) за
доставена питейна вода и ВиК услуги по фактури, издадени в периода 13.07.2002
г. - 28.08.2012 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. «*******, клиентски №
**********, поради погасяване на вземанията по давност, като е отхвърлен иска
за разликата над 889,05 лв. до 1063,58 лв., която разлика от 174,53 лв.
представлява дължими на договорно основание и непогасени по давност задължения
по фактури, издадени в периода 25.09.2012 г. - 26.08.2015 г., като
неоснователен, а за разликата над сумата 1063,58 лв. до пълния предявен размер
от 1947,27 лв. производството е прекратено като недопустимо.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в
размер на 110,46 лв.
Срещу първоинстанционното решение, в частта в която
са отхвърлени предявените искове е подадена въззивна жалба от ищеца Г.Г.Д..
Изразени са оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Изразено е становище, че в проведеното в
първата инстанция производство не е доказано наличието на договорно отношение
между страните, в т.ч., че ищецът има сключен договор за доставка на ВиК
услуги, както и че същия е собственик или ползвател на имота, за който са били
доставяни такива услуги. Поддържа, че преди 11.08.2014 г. не се е намирал в
облигационни отношения с ответника, поради което не дължи заплащане на суми за
потребени в имота услуги. Отделно от това твърди, че имотът е бил необитаем,
поради което не е била консумирана услуга в определен обем, чиято стойност да
възлиза на сумата, за която искът е бил отхвърлен като неоснователен. Отделно
от това заявява становище, че претенциите на ответника са погасени по давност и
изводите на СРС, че с предявяване на отрицателен установителен иск се прекъсва
давността за вземанията е неправилен.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваната част и постановяване на друго, с което претенциите бъдат уважени в
цялост като основателни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „С.в.” АД не е подала в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно в една част, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е посочил СРС, при предявен
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на вземането
за доставени ВиК услуги в имота с посочения клиентски номер съобразно правилата
на чл.154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане съществува. При изричното
оспорване от ищеца, че вземането срещу него като потребител на ВиК услуги е
възникнало, в тежест на ответника-кредитор е да докаже неговото съществуване и
изискуемост. С оглед направеното в исковата молба позоваване на изтекла
погасителна давност за претендирани вземания, в тежест на ответника е също да
установи фактите, водещи до спиране или прекъсване на същата.
Чрез събраните в производството пред СРС
доказателства е установено, че собственици на имота / имот с адрес гр. София, ж.к. «*******,
клиентски № **********/, за който са били доставяни ВиК услуги до 03.02.2007 г.
са били Г.Г.Д. и Л.И.М.-Д., чийто наследник е ищеца - Г.Г.Д.. След тази дата
собственик на имота е ищеца. Установено е, че със заявление от 03.09.2014 г. ищецът
е направил искане да му бъде открита партида при ответника, като е посочил, че
представя документ за собственост и два броя удостоверения за наследници.
С оглед така установеното, съдът намира че по силата
на Наредба № 4 / 14.09.2004 г. ищецът има качеството «потребител», както и че
през процесния период облигационни отношения между страните са се уреждали с
Общи условия от 2006 г., в сила до 28.08.2016 г., общодостъпни на сайта на
дружеството на адрес https://www.sofivskavoda.bq/SVDocuments/Obshti%20usloviq
nomrdoc.pdf. Оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл, настоящия състав
намира за неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост.
Получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ Общите условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К
услуги на територията на гр. София е „С.В.” АД. В границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал.
1 и ал. 2 ЗВ.
Чрез представените пред първата инстанция
доказателства е установено, че преди лятото на 2015 г. последният реален отчет
на потребените в имота ВиК услуги е бил извършен на 08.02.2012 г. След тази
дата ищецът не е изпълнявал договорното си задължение по чл.6, т.1, б. «а» вр.
чл.22 от ОУ/2006 г. да осигурява достъп до измервателните уреди за отчет на
показанията. За уважаване на искането му по молба от 13.03.2018 г., в която е
посочено, че имотът е необитаем, ищецът като потребител на ВиК услуги е
следвало да спази процедурата за преустановяване предоставянето на ВиК услуги
за посочен от клиента период, договорена с чл.39 и чл.40 от ОУ, което в случая
не се установи да е изпълнено. Отделно от това, правилни и законосъобразни са
изводите на СРС, че след като не са ангажирани доказателства за отправени от
потребителя възражения срещу начислените суми по реда на чл.32, ал.1 ОУ, то, същите са приети като
правилни и законосъобразни. Поради това ищецът дължи плащане на предоставените
му от ответника ВиК услуги, вкл. и наследените задължения, ако не е настъпило
основание за тяхното погасяване.
В настоящия случай ищецът се позовава на такова
основание - изтекла погасителна давност.
Страните не спорят, че вземанията на „С.в.“АД са
периодични и срочни. Те се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
от падежа (чл.111, б. «в» ЗЗД). С дадените разяснения с ТР № 3/18.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е прието, че вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага 3-годишна давност. Срокът за
плащане на задълженията е 30 дни от издаването на фактурата за съответния
отчетен период (от датата на фактуриране) съгласно чл.31, ал.2 от ОУ/2006 г.
Исковата молба, която прекъсва давността, е била подадена на 16.10.2015 г.
Поради това към 16.10.2012 г. са били изискуеми (с изтекъл срок за плащане)
задълженията по фактурите, издадени до 28.08.2012 г. вкл. Тези задължения в общ
размер на 889,05 лв. са били погасени по давност. Размерът им се установява от
представена от ответника справка за формираните задължения и извършените
плащания по партида с кл. № **********.
Задължението по следващата фактура от 25.09.2012 г.
е падежирало на 25.10.2012 г., от която дата то е било изискуемо (чл.114, ал.1 ЗЗД). Давностният срок за неговото погасяване е изтекъл на 25.10.2015 г.,
т.е. преди устните състезания проведени пред първата инстанция на 15.05.2018 г.
Давностният срок за вземанията на ответника за
периода до
26.08.2015 г. е изтекъл 3 години преди
приключване на устните състезания във въззивната инстанция – 02.12.2019 г.,
т.е. същите са погасени по давност.
Течението на погасителната давност се свързва с
бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в
закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.
Ответникът, в чиято доказателствена тежест е било разпределено, не е доказал
наличието на основания за спиране или прекъсване на давността. Оспорването на
иска и подаването на отговор на искова молба не могат да се квалифицират като
действия, водещи до прекъсване на давността. След предявяване на отрицателния
установителен иск давността продължава да тече, след като не са предприети
действия, водещи до спирането или прекъсването й. Поради това и на основание
чл.235, ал.3 ГПК следва да се приеме, че вземанията, чиято изискуемост е
настъпила 3 години преди приключване на устните състезания във въззивната
инстанция са погасени по давност.
В хода на процеса по давност са се погасили и вземанията
на ищеца за цената на потребените ВиК услуги, дължими съгласно фактурите,
издадени за периода от 25.09.2012 г. до 26.08.2015 г., т.е. преди приключване
на устните състезания в производството пред СРС/. Този факт е настъпил след
предявяване на иска и следва да се съобрази от съда при решаване на делото на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да се приеме, че към момента на постановяване на
съдебното решение претендираните от „С.в.“АД вземания за заплащане стойността
на потребени ВиК услуги, предмет на отрицателния установителен иск, са изцяло
погасени по давност и тяхното заплащане не се дължи.
В случая производството е образувано по предявен
отрицателен установителен иск, който няма за последица нито прекъсване на
погасителната давност за вземанията на „С.в.“АД на основание чл. 116, б.
"б. " ЗЗД, нито нейното спиране на основание чл.115, б. "ж" ЗЗД. Давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което и
за да бъде прекъсната и да спре да тече е необходимо да са извършени действия
от носителя на спорното материално право срещу длъжника, който може да се
позове на погасителната давност. Ето защо тя се прекъсва и спира да тече само с
предявяване на иск от кредитора за установяване на вземането му от съда, което
може да стане както с подаване на първоначална искова молба, така и в хода на
вече образуван срещу него процес с предявяване на насрещен иск срещу длъжника.
Няма как длъжникът със своето действие по предявяване на отрицателен
установителен иск да прекъсне и спре погасителната давност, която тече в негова
полза. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 116/24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2592/2014 г. по описа на
ВКС, II гр. о.
Следователно за разликата между сумата от 889.05 лв.
до сумата 1063.58 лв., т.е. за сумата в размер на 174.53 лв. дължима за периода
от 25.09.2012 г. до 26.08.2015 г., представляваща стойността на доставени ВиК
услуги и начислена мораторна лихва, настоящата инстанция намира иска за
основателен.
Съдът не споделя аргументите на първоинстанционния
съд, че с предявяване на иска на 16.10.2015 г. е била прекъсната давността за
вземанията доколкото хипотезата на чл.116, б“б“ ЗЗД за прекъсване на давността
би била налице при предявен положителен установителен иск/осъдителен иск или
възражение от кредитора, какъвто несъмнено не е настоящия случай.
При този изход на спора обжалваното решение следва
да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 174.53 лв., като
вместо това бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 174.53 лв. дължима за периода от 25.09.2012 г. до 26.08.2015 г.,
представляваща стойността на доставени Ви К услуги и начислена мораторна лихва,
като погасена по давност.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена в
една част и решението на СРС – отменено в обжалваната част, като неправилно. С
оглед изхода на спора постановеното решение следва да бъде отменено и в частта,
в която
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция в размер на 325.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 300.00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. За проведеното първоинстанционно
производство в полза на ищеца следва да бъде присъдена допълнително и сумата
123.25 лв.-разноски за заплатена държавна такса и разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 473392/20.08.2018 г., постановено по гр. д. № 62782/2015 г. по описа на СРС,
46 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г.Г.Д.
***, ЕГН **********, срещу „С.в.” АД ***, ЕИК *******, отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Г.Г.Д. не дължи на „С.в.”
АД ***, ЕИК *******, сумата от 174,53 лв., представляваща начислени задължения
(главници и лихви) за доставена питейна вода и ВиК услуги по фактури, издадени
в периода 25.09.2012 г. - 26.08.2015 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. «*******,
клиентски № **********, поради погасяване на вземанията по давност, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК
в отношенията между страните, че Г.Г.Д. ***, ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „С.в.”
АД ***, ЕИК *******, сумата от 174,53 лв., представляваща начислени задължения
(главници и лихви) за доставена питейна вода и ВиК услуги по фактури, издадени
в периода 25.09.2012 г. - 26.08.2015 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. «*******,
клиентски № **********, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, сграда 2-А, да заплати на Г.Г.Д. ***, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 325.00
лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и допълнително сумата 123.25 лв.-разноски за заплатена
държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.