Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Даниела Пиралкова, с участието на прокурор Снежанка Копчева,
като разгледа докладваното от съдия Урумов ВНОХД
№ 1839 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 18.10.2017 г.,
постановена по НОХД № 6284 / 2015 г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 107 състав е
признал подсъдимия Л.Г.М. за виновен в това, че на 05.10.2013 г.
в гр. София, ж.к. “********, чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по лицето
е причинил на Л.Г.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия
ставен израстък на долната челюст, което е причинило на Л.Г.П. счупване на
челюст, което трайно затруднява дъвченето и говора за срок по - дълъг от 30
дни, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е било отложено с тригодишен
изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД,
съдът е осъдил подсъдимия Л.Г.М. да заплати на гражданския ищец Л.Г.П. сума в
размер на 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, извършено от подсъдимия, ведно със
законната лихва от датата на увреждането –
5.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения граждански иск за разликата между уважения размер от 10 000,00
лева до пълния му предявен размер от 20 000,00 лева, като недоказан.
С присъдата, на основание чл.189, ал.3
от НПК, в тежест на подсъдимия Л.Г.М. съдът е възложил направените по делото
разноски, в това число държавната такса върху уважения размер на предявения
граждански иск, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от
страна на частния обвинител и граждански ищец Л.П., както и по 5 лева държавна
такса за издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия Л.Г.М.. Във
въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Излагат се доводи, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
не се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Л.Г.М. е
осъществил елементите от състава на визираното престъпление, както от
обективна, така и от субективна страна. С оглед горното се иска отмяна на
присъдата в осъдителната й част и оправдаване на подсъдимото лице, респективно
отхвърляне на предявения граждански иск.
В допълнението към въззивната жалба се
излагат съображения, че при изготвяне на обвинителния акт на досъдебното производство
и при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които налагат отмяна на атакувания съдебен акт и връщане
делото на прокурора. В тази връзка се посочва, че описаното в мотивите към
присъдата деяние, извършено от подсъдимия Л.М., не съответства на отразеното в
диспозитива на обвинителния акт. Твърди се, че е нарушен и чл.305, ал.3 от НПК,
както и че не са изложени подробни доводи, обосноваващи наличието на
субективната страна на извършеното престъпление. Според жалбоподателя въз
основа на комплексната преценка на събрания по делото доказателствен материал,
първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че вината и авторството на
извършеното престъпление се установява по категоричен и несъмнен начин. Твърди
се цитирания извод не е изграден на база кореспондиращи си доказателствени
източници, като оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена
от съда при несъобразяване с принципа, визиран в разпоредбата на чл. 14 от НПК.
Застъпва се също тезата, че наложеното наказание е явно несправедливо,
доколкото е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година
без да е отчетен изминалия продължителен срок от извършване на деянието до
постановяването на окончателен съдебен акт. Във връзка с горното се иска
намаляване на наложеното наказание, като последното бъде определено по реда на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. В подкрепа на искането жалбоподателят цитира практика
на ЕСПЧ, съгласно която нарушаване на принципа за разглеждане на делото в
разумен срок, закрепен в чл. 6 от ЕКЗПЧОС, е основание наказанието
на подсъдимия да бъде определено, приемайки се, че е налице изключително
смекчаващо вината обстоятелство. В заключение се моли обжалваната присъда да
бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимият Л.М.
бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на описаното в обвинителния
акт престъпление, както и да бъде отхвърлен предявеният в хода на процеса
граждански иск.
В разпоредително заседание на 17.04.2018
г. по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание,
като прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена
инициираната с жалбата проверка, поради което не допусна събирането на
допълнителни доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на Софийска градска прокуратура моли депозираната от подсъдимия
въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че
обжалваната присъда е постановена след задълбочен анализ на всички събрани и
проверени писмени и гласни доказателства. Според прокурора не са налице
основания за отмяна на първоинстанционната присъда, поради което се предлага
последната да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия Л.М. да бъде оставена
без уважение.
Процесуалният представител на частния
обвинител и граждански ищец Л.П. – адв. Р. оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Счита, че
първоинстанционната присъда е правилна, обоснована, постановена в съответствие
с материалния закон, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Противно на възраженията, застъпени в жалбата, намира наложеното на подсъдимия
наказание за справедливо. Твърди се, че събраните по делото доказателства са
изключително прецизно коментирани, като правилно първоинстанционната инстанция
е приела, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Според
процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец Л.П.,
оплакваното на подсъдимия Л.М. за нарушаване на правото за разглеждане на
делата в разумен срок, е голословно. В тази връзка се посочва, че делото е
разгледано в разумен срок, доколкото при преценяване дали това е така, следва
да се вземе предвид и приноса на подсъдимия за забавяне на делото, какъвто в
случая безспорно е налице, с оглед отложените заседания по вина на подсъдимия и
неговата защита. Счита наложеното наказание ( малко над минималния размер ) за
справедливо, предвид причинените на пострадалия Л.П. телесни увреждания. В
заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В правото си на реплика процесуалният
представител на частния обвинител и граждански ищец Л.П. – адв. Р. твърди, че
не е обосновано оплакването на защитата на подсъдимия, че вещото лице по време
на разпита си не е посочило механизма на полученото нараняване, доколкото
експертът с категоричност е изключил възможността от самонараняване на
пострадалия и за получаване на нараняването при падане върху земната
повърхност.
Защитникът на подсъдимия Л.М. – адв. К.
моли депозираната жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения. В
допълнение се посочва, че показанията на свидетеля Л.П., явяващ се
и пострадало лице, не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. От друга
страна се посочва, че по време на разпита на експерта, изготвил приложената по
делото СМЕ, последният е заявил, че телесната повреда, констатирана при
пострадалия Л.П. може да се получи и при падане на лицето. Излагат се доводи,
че по делото не се доказва по безспорен начин, че челюстта на пострадалото лице
в била счупена вследствие на инцидента. В заключение се моли въззивната жалба
да бъде уважена.
В правото си на лична защита подс. Л.М.
заявява, че е невинен, като твърди, че не е извършил вмененото му престъпление. В
предоставената му възможност за последна дума подсъдимият Л.М. моли
депозираната въззивна жалба да бъде уважена.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.Г.М. с ЕГН: ********** е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, с адрес в гр. София, ж.к. „********
Подсъдимият М. е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На 5.10.2013 г. към обяд, свидетелите Л.П.
и съпругата му Е.П.отишли на гости у техни семейни приятели в кв. “Орландовци”.
Към 18:30 часа се прибрали, като свид. Л.П. паркирал управлявания от него
автомобил пред блока, където живеели, в гр. София, ж.к. “*********Към този
момент свид. Л.П. бил домоуправител на вход “Б“, като по решение на общото
събрание на етажните собственици сключил договор за саниране на стълбището на
блока със свид. М.П.. По това време работата по саниране на стълбището била
приключила, като свидетелят М.П.продължавал да санира балконите на живущите от
входа, които желаели услугите му. Свид. Л.П. решил да се разплати със свидетеля
М.П.за извършеното саниране. За тази цел той излязъл от автомобила си, а свид. Е.П.останала
в колата да го чака. Тъй като свид. Л.П. не видял свид. М.П.от предната дълга
страна на блока ( където се намирали входовете ), той заобиколил блока от
южната му къса страна, където също не видял свид. Пенев, но забелязал
подсъдимия Л.М., който сам санирал мазетата на блока под апартамента си. Свид. Л.П.
заобиколил и южната къса страна на блока и продължил да върви към източната
страна, където видял да виси на въжета свидетелят М.П., който разговарял със
собственика на апартамента на петия етаж. Свид. Л.П. повикал свид. М.П.и му
казал да му се обади, за да му плати
парите, които му дължи, след което тръгнал да се връща. Вървейки на обратно свид.
Л.П. отново минал покрай подсъдимия Л.М., който
се намирал на около четири метра от него, като бил обърнат с гръб към свид. Л.П..
Изведнъж обаче подсъдимият Л.М. се обърнал, хвърлил инструментите, които държал
в ръцете си, и с бързи крачки и говорейки нечленоразделно се придвижил към свид.
Л.П., като държал ръцете си пред тялото, свити в юмруци. За да се предпази, свид.
Л.П. посрещнал подс. Л.М. с протегната напред ръка с отворена длан, която
влязла в съприкосновение с лицето на подс. Л.М.. В резултат на това действие на
свид. Л.П., подс. Л.М. седнал на земята, след което се изправил и нанесъл
няколко удара с юмруци в лицето на свид. Л.П.. След това подс. Л.М. хванал за
врата свид. Л.П. и го съборил на земята. Свид. Л.П. лежал по гръб на земята, а
подс. Л.М. седнал на корема му и продължил да го удря с юмруци в областта на
главата и лицето. Междувременно свид. М.П., който не виждал какво се случва,
тъй като свид. Л.П. и подс. Л.М. се намирали на късата южна страна на блока, чул
викове. Слязъл, за да си вземе материал за работа, както и за да види какво
става. Като заобиколил блока, свид. М.П.видял от южната страна, че свид. Л.П.
се намира на земята, опитвайки се да седне, като се подпира на ръце. Над него
се бил надвесил с гръб към свид. М.П.подс. Л.М., когото свид. М.П.хванал за
раменете и го отдръпнал от свид. Л.П.. В този момент подс. Л.М. изритал с крак
брадичката на свид. Л.П.. Последният се изправил. Междувременно свид. М.П.застанал
в края на блока и започнал да ръкомаха на свид. Е.П.. Тя се почудила какво
става, видяла съпруга си, който ту се появявал, ту изчезвал от погледа й на
късата страна на блока. Свид. Е.П.се затичала към блока, видяла съпруга си,
който бил целият подут, свид. М.П., както и подсъдимия Л.М., който започнал да
вика, че ще ги пребие и двамата с Л.П.. Подс. Л.М. тръгнал
към свид. Е.П., но се спрял, а свид. Е.П.застанала между подсъдимия Л.М. и
съпруга си. Свидетелите Е.П., Л.П. и М.П.и подсъдимият Л.М. излезли на дългата
страна на блока, където се намирали входовете. От прозореца на първия етаж се
показала приятелката на подсъдимия Л.М., която започнала да вика. Пред входа
излезли комшии. Свид. Л.П. обяснил на свод. М.П., че няма да му плаща в този
момент. Той и съпругата му се качили до апартамента им, където свид. Л.П. се
измил, след което двамата посетили районното полицейско управление, където свид.
Л.П. подал жалба. От полицейското управление му обяснили, че трябва да се
освидетелства. Свид. Л.П. и съпругата му посетили Съдебна медицина, но било
вече затворено, след което последните посетили УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, където на
пострадалия била поставена диагноза счупване на ставния израстък на челюстта.
След преглед от лицево - челюстен хирург било преценено, че се налага
оперативна интервенция. На 07.10.2013 г. свид. Л.П. бил опериран. След
операцията свид. Л.П. се хранил със сламка в продължение на месец, пет месеца
консумирал само меки храни, а до пълното му възстановяване изминали около две
години. Въпреки медицинската интервенция свид. Л.П. не можел да си отваря и
затваря правилно челюстта, като долната му челюст се кривяла наляво.
Видно от изготвената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, на свидетеля Л.П. са били причинени съгласно
освидетелстването при проведения съдебномедицински преглед и данни от
медицинска документация следните травматични увреждания – счупване на ставния
израстък на долната члюст вляво, подкожни закрити кръвоизливи ( хематоми ) на
двете околоочни области, контузии и подкожен хематом на лявата околоушно - долночелюстна
област, десцендирали се от гравитацията от челната област хематоми на двете
слепоочни области. При приемането на Л.П. в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” са диагностицирани
счупване на левия ставен израстък на долната челюст, контузия и подкожен закрит
кръвоизлив в лявата околоушна - долночелюстна област, закрит подкожен
капсулиран кръвоизлив на двете вежди. Вещото лице изрично е посочило, че тези
увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и
човешките юмруци, като по време и начин съответстват да са получени при
възникналия инцидент на посочената дата. Счупването на левия ставен израстък на
долната челюст е реализирало самостоятелния медико - биологичен признак
счупване на челюст с последици трайно затруднение на дъвченето и говора за срок
по - дълъг от 30 дни. Останалите мекотъканни травми са причинили на пострадалия
Л.П. болка и страдание.
От заключението на допълнителната съдебно
- медицинска експертиза по писмени данни се установява, че отчитайки
локализацията на нараняванията, последните са нанесени в посока отпред - назад
– за хематомите на двете вежди, като тези хематоми е възможно да са били
нанесени и отгоре - надолу, ако пострадалият е паднал на земята с тил, обърнат
към терена. За счупването на долната челюст и контузията на лявата околоушна - долночелюстна
област посоката според вещото лице, е била странична откъм левите области на
главата на пострадалия. Съгласно изводите на експертите при получаване на
констатираните наранявания на пострадалото лице Л.П. е еднакво възможно П. да
се е намирал в изправено положение на тялото си, както и в легнало положение с
тил на главата към терена и/или с дясната си слепоочна област към терена.
Според вещото лице по - вероятно е нападателят да се е намирал от лявата страна
срещу лицето на Л.П. при нанасянето на ударите, причинили счупването на
челюстта му и контузията в околоушната област. За получаването на хематомите на
двете околоочни области най - вероятно нападателят се е намирал директно срещу
лицето на Л.П. или последователно отляво или отдясно на главата му. Вещото лице
е категорично, че уврежданията на Л.П. са локализирани вляво на долната челюст,
в лявата околоушна област и двете орбити, което е невъзможно да се получи при
еднократно падане върху сравнително равен или неравен терен. Според вещото не е
възможно причинените увреждания на пострадалия да са получени при самоотбрана,
тъй като те са локализирани в общо четири лицеви области, счупването на
челюстта е причинено със значителна сила, тъй като се касае за сравнително
масива кост, а мекотъканните травми са причинени от умерено силово въздействие.
Според вещото лице счупването на ставния израстък на долната челюст е малко
вероятно да се получи при самонараняване, предвид морфологията и локализацията
на мекотъканните травми, както и самите мекотъканни травми.
На 6.10.2013г. подс. Л.М. е посетил УМБАЛСМ
“Н. И. Пирогов”, откъдето бил изпратен за освидетелстване. Подсъдимият Л.М. се освидетелствал
в УМБАЛ “А.” ЕАД, като по време на прегледа били установени оток и
кръвонасядане на горната устна и лигавицата на горната устна с повърхностно
охлузване, причинили му болка и страдание.
Описаната
фактическа обстановка въззивният съд установи след анализ на събраните в хода
на производството доказателства : показанията на свидетелите Л.П., Е.П.и С.А.,
дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд; показанията
на свид. М.П., дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд, както и
тези от досъдебното производство, приобщени изцяло на основание чл. 281, ал. 4
във вр. с ал.3 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК; медицинско свидетелство (
л.18 от досъдебното производство ), епикриза от УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ( л. 19 – л.20 от досъдебното
производство ), съдебномедицинско удостоверение от 16.10.2013 г. ( л.21 от досъдебното
производство ), заключение на съдебно - медицинска експертиза по писмени данни (
л.45 – л.48 от досъдебното производство ), заключение на съдебно -медицинска
експертиза по писмени данни ( л.50 – л.55 от досъдебното производство ),
съдебномедицинско удостоверение от 6.10.2013 г. ( л.64 от досъдебното
производство ), амбулаторен лист от 08.10.2013 г. ( л.65 от досъдебното
производство ), болничен лист ( л.66 от досъдебното производство ), медицинско
направление от УМБАЛСМ “Н.
И. Пирогов” от 5.10.2013 г. ( л.68 от досъдебното
производство ), епикризи за свид. Л.П. ( л.20 – л.22 от съдебното дело ), фиш
за имунохематологично изследване (л.23 от съдебното дело ), хематологични и
биохимични изследвания ( л.24 – л.25 от досъдебното производство ) и справка за
съдимост на подсъдимия Л.М..
Така
установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от
приетото за установено от страна на районния съд. Първата инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това,
контролираният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички
необходими мерки за разкриване на истината.
Въззивната
инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд изключително
подробен анализ на ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Освен, че
анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него се
установява по един категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и
възприета от страна на въззивната инстанция фактическа обстановка.
Контролираният съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния
закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията
си, защо дава вяра на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да
мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда
подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали, като
не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (Решение №
372 от 01.10.2012 г. по н.д. № 1158 / 2012г. на ВКС, НК, ІІІ н.о. ).
Във
връзка с горното настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да
отбележи, с оглед възраженията на защитата, че се солидаризира със съществения
доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на пострадалия Л.П.
са надежден доказателствен източник, както за времето, мястото, и механизма,
така и за авторството на извършеното инкриминирано деяние. Действително, посоченият свидетел има качеството на
пострадал от престъплението и като такъв същият е бил надлежно конституиран в
хода на производството, като частен обвинител и граждански ищец, т.е. се явява
заинтересована страна от крайния изход на делото. Но независимо от горното,
както обосновано е заключил и първият съд, доколкото показанията му се
отличават с изключителна подробност, последователност и конкретност, като в
същото време не съдържат логически празноти или противоречия, а намират и опора
в останалия събран и проверен доказателствен материал, настоящата съдебна
инстанция счита, че изложените по него обстоятелства са надежден източник на
информация относно инкриминираните събития. Въззивният съд намира за съществено
при проверка на достоверността на показанията на пострадалия свидетел Л.П., че на съобщените от него факти ( относно механизма на
извършване на деянието ) кореспондират обективните данни, налични в
ангажираната по делото медицинска документация ( медицинско
свидетелство, епикриза от УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” и съдебномедицинско удостоверение
от 16.10.2013 г. От друга страна, посоченото от частния обвинител и граждански
ищец – Л.П. се подкрепя по убедителен начин и от заключенията на съдебно -медицинските
експертизи, приетите по делото със съгласието на страните, от които се установяват
съответствието на характера на получените телесни увреждания с описания от
пострадалия механизъм на нанасянето им. Противно на доводите
на защитника на подсъдимия, застъпени по време на пледоарията му пред
въззивната инстанция, за липса на категорични данни относно механизма на
получаване на установените при пострадалото лице телесни увреждания, в
заключението си вещото лице, изготвило допълнителната съдебно - медицинска
експертиза по писмени данни, е категорично, че доколкото уврежданията на Л.П.
са локализирани вляво на долната челюст, в лявата околоушна област и двете
орбити, последните е невъзможно да се получат при еднократно падане върху
сравнително равен или неравен терен. В експертизата е посочено още, че не е
възможно причинените увреждания на пострадалия да са получени при самоотбрана,
тъй като те са локализирани в общо четири лицеви области. По отношение на
счупването на челюстта в експертизата вещото лице е заключило, че последното е
по - вероятно да се получи от директен удар в основата на ставния израстък в
лявата част на челюстта, където е установен и подкожен кръвоизлив, отколкото от
индиректен механизъм – удар в дясната част на тялото на челюстта, изместване на
челюстта наляво и счупване на левия ставен израстък по механизма на
противоудара. По време на изслушването си в хода на съдебното следствие пред
първия съд експертът е допълнил заключението си, като е заявило, че посочените
от него два варианта за причиняване на счупването са еднакво възможни.
Посоченото допълнение от страна на вещото лице, противно на доводите на
защитата, не разколебава обвинителната теза, доколкото в съдебно заседание
експертът е заявил, че макар принципно да е възможно констатираното при
пострадалия Л.П. счупване на челюстта да се получи
при падане на лявата страна, с оглед данните от приложената по делото
медицинска документация, констатираното счупване е много по - малко вероятно да
се причини при падане върху терена, отколкото при нанасяне на директен удар в
лявата част на челюстта, или по индиректен механизъм при нанасяне на удар
дясната част на тялото на челюстта.
При
проверка на доказателствената стойност на показанията на пострадалия свидетел
Л.П., въззивният съд отчете факта, че в подкрепа на
твърденията му са и показанията на неговата съпруга – свид. Е.П., която макар и
да не възприела изцяло осъществилия се инцидент, дава пряка доказателствена
информация за влошеното здравословно състояние, в което се е намирал съпругът
ѝ непосредствено след инцидента ( бил целия подут ), както и за
агресивното поведение на подсъдимия Л.М., който при появата ѝ на мястото
на инцидента се държал агресивно, като заплашил нея и съпруга ѝ с побой.
Показанията на свидетелката Е.П.представляват и източник на косвена
доказателствена информация относно спорните по делото обстоятелства – нанасял
ли е подс. Л.М. удари на пострадалото лице –доколкото последната пресъздава
всичко разказано от съпруга ѝ относно осъщественото над него физическо
насилие, извършено от страна на подсъдимото лице. Както правилно е отбелязал в
мотивите си районният съд, обстоятелството, че е налице пълно съответствие
между разказаното от страна на пострадалото лице и показанията на съпругата му
– свид. Е.П., както относно фактологията на събитията, осъществили се
непосредствено преди процесния инцидента, така и относно механизма на
извършеното над него нападение от страна на подсъдимото лице, допълнително
затвърждава извода на двете съдебни инстанции за достоверност на разгледаните
гласни доказателствени средства. По повод възражения на подсъдимото лице,
настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че наличието на
близка семейна връзка между пострадалото лице и свид. Е.П.( съпрузи ) сама по
себе си не представлява основание изложеното от свидетелката да бъде
игнорирано. За да бъдат дискредитирани показанията на свидетелката Е.П.е
необходимо да се установи, че последните са необективни и тенденциозни. При
анализа на посочените свидетелски показания въззивната инстанция, също както
първия съд, достигна до извод, че последните се характеризират убедителност и
правдивост, като изложените от нея сведения намират подкрепа и в останалите
ангажирани по делото доказателства. Предвид горното настоящият въззивен състав
се солидаризира със становището на предходния за кредитиране на показанията на
свид. Л.П. и съпругата му Е.П.. Следва да се отчете и обстоятелството, че рядко
при инциденти от такъв характер могат да се установят свидетели, които да са
напълно незаинтересовани, поради което и показанията на всички лица следва да
бъдат подложени на задълбочен анализ. Именно това е сторил и районният съд като
е преценил, че достоверността в изложеното от пострадалото лице, потвърденото
от съпругата му, кореспондира с обективните данни в ангажираната по делото
медицинска документация и със заключенията на изготвените и приетите по делото
съдебно - медицински експертизи, от които се установява съответствието на
характера на получените телесни увреждания с описания от пострадалия механизъм
на нанасянето им.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на защитата, че показанията на пострадалия Л.П.
и неговата съпруга Е.П.следва да се дискредитират, с оглед обстоятелството, че
операцията на челюстта на пострадалото лице е извършена едва на следващия ден.
В тази връзка следва да се отбележи, че в действителност в подкрепа на
твърденията на пострадалото лице Л.П.,
че при посещението на датата на инцидента на УМБАЛСМ
“Н. И. Пирогов” от болницата въпреки, че са констатирали счупването на челюстта
му, поради липса на свободни места не са го хоспитализирали. Последният е бил
приет за подготовка за операция едва на следващия ден ( 06.10.2013 г. ), като
категорично констатираните наранявания по лицето му и наличните в приложената
по делото медицинската документация данни за фрактура на ставния израстък на
долната челюст в ляво, наложила извършената на 07.10.2013 г. оперативна
интервенция ( видно от приложената по делото епикриза от УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”
по отношение на свид. Л.П. ). Всичко това според въззивния съд не изключват по
никакъв начин пряката причинна връзка между деятелността на подс. Л.М. и
причинените от това телесни увреди на пострадалия Л.П..
С
оглед на ангажираната по делото медицинска документация и заключенията на
медицинските експертизи въззивната инстанция намира за неоснователни и
възраженията на защитата за липса на категорични данни за действително
претърпяна от страна на пострадалия Л.П. оперативна интервенция. Настоящият
съдебен състав не споделя и доводите на защитата, че събраните по делото
доказателства не доказват счупване на челюстта на пострадалото лице, вследствие
на конфликта с подсъдимото лице, предвид ангажираните по делото свидетелски
показания ( на свидетеля М.П.), съгласно които непосредствено след инцидента
пострадалото лице е говорило нормално. Аргумент в подкрепа на горния извод е
разяснението на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно - медицинска
експертиза по време на изслушването му в съдебно заседание пред първия съд,
съгласно което констатираното счупване е предизвикало затруднения на
затварянето и отварянето на устата, но не е причинило невъзможност за говорене.
Въззивният
съд споделя и извода на районния съд, че изложената от страна пострадалото лице
фактология на събитията до известна степен се подкрепя от показанията на
свидетеля М.П., който също е станал очевидец на част инцидента, при която е
пострадал свидетелят П.. В показанията си свидетелят М.П.последователно
възпроизвежда информация относно събитията, случили се непосредствено преди и
по време на процесния инцидент. Подобно на първостепенния съд, при анализа на
показанията на свидетеля, настоящият съдебен състав отчита противоречия между
показанията, дадени от него пред първия съд и тези от досъдебната фаза на
процеса. Констатираните несъответствия в показанията на свидетеля ( относно
обстоятелство кого от двамата – частният обвинител Л.П. и подсъдимото лице,
свидетелят М.П.е издърпал, при опита му да преустанови възникналия конфликт )
законосъобразно са били отстранени от страна на Софийски районен съд чрез
приобщаване по реда на чл.281 от НПК на показанията на свидетеля, дадени от
него пред орган на разследването. В показанията си от досъдебното производство,
свидетелят М.П.е посочил, че се е намесил в процесния конфликт, като е издърпал
надвесилото се над пострадалия Л.П. непознато за него лице ( разпознато от
свидетеля по време на разпита му пред първия съд, като подсъдимия Л.М. ). В
противоположна посока са показанията на свидетеля М.П., дадени пред съда, в
които последният е заявил, че за да преустанови конфликта е издърпал
пострадалото лице – свидетелят Л.П., който се бил надвесил над подсъдимия
Л.М.. Както правилно е констатирала и контролираната
инстанция, прави впечатление, че в показанията си от двете фази на процеса
свидетелят изрично е заявил, че не е възприел пряко нанасяне на удари между
участниците в конфликта, посочвайки че последните единствено са разменяли
реплики по между си. В тази връзка обаче свидетелят М.П.не дава логично
обяснение, при липсата на физическо съприкосновение, кое е наложило намесата му
в процесната ситуация. Предвид горното, след самостоятелна доказателствена
проверка на показанията на свидетеля М.П., въззивната инстанция намира, че
обосновано районният съд е стигнал до извода, че следва да се довери само
частично на показанията на свидетеля М.П.и то на изнесената от него
доказателствена информация в показанията му от досъдебното производство, в
частта, в която посочва, че е отдръпнал подсъдимият Л.М., който се намирал върху
пострадалия Л.П., съобразявайки обстоятелството, че последните са дадени в по -
близък момент до развилите се събития, за който се отнасят, като съвсем
нормално е в тях обективната действителност да е намерила по -правдиво
изражение, както и с оглед факта, че след прочитане на показанията му от
досъдебното производство свидетелят е потвърдил именно изложените в тях факти.
На твърденията на свидетеля М.П., че
не е възприел нанасянето на удари между подсъдимото лице и свид. Л.П.,
въззивната инстанция не се довери, като изцяло споделя подробни изложените
аргументи в тази посока от страна на първия съд, като констатира и прозиращото
желание на свидетеля да спести подробности около участието си и това на
подсъдимото лице в процесния инцидент.
Настоящият
съдебен състав намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към
присъдата доказателствено изследване на дадените от свидетеля С.А. показания, в
които последният посочва, че пострадалият Л.П. е ударил подсъдимото лице
Л.М., в резултат на което последният е паднал на земята,
като впоследствие свидетелят Л.П. залитнал и паднал върху него. Въззивният съд,
също като контролираната инстанция, оценява процесните гласни доказателствени
средства, като недостоверни, влизащи в конфликт с останалите ангажирани по
делото доказателствени източници. При преценка на достоверността на изложеното
от свидетеля въззивната инстанция отчете и данните за съществуващи конфликти от
битов характер между свидетеля С.А. и пострадалия Л.П.. Горното обстоятелство,
преценено в съвкупност с липсата на непротиворечиви доказателства в подкрепа на
твърденията на свидетеля С.А. за нанесени от страна на пострадалото лице удари на
подсъдимия, както и на твърдението му, че е станал очевидец на процесния
инцидент, според въззивната инстанция компрометира достоверността на изнесената
от свидетеля доказателствена информация, с оглед на което съдът не възпре
показанията му с доверие.
След
извършения самостоятелен и прецизен анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства, с осъществена преценка за достоверност на изложеното
от всеки един от свидетелите, с оглед констатираните противоречия в показанията
на някои от тях, въззивната инстанция намира за правилно решението на
първоинстанционния съд да приеме, че показанията на свидетеля Л.П. са
достоверен източник на информация относно стеклите се събития, като от
последните се установява по безспорен начин, че констатираните увреждания на
пострадалото лице са причинени от подсъдимия Л.М., който е нанесъл удари с
юмруци в лицето на свид. Л.П., както и завършващ удар крак, попаднал в
брадичката на последния.
Настоящият
съдебен състав прие за съществен коректив при преценка на достоверността на
ангажираните по делото гласни доказателствени средства заключенията на двете съдебно - медицински
експертизи. От двете експертни заключения се изясняват в необходимата пълнота и
изчерпателност причинените на пострадалото лице телесни увреждания, характера и
медико - биологичните им характеристики, както и механизмът на получаването им.
С
оглед заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска
експертиза по писмени данни въззивният съд намира, че се явява доказано
повдигнатото обвинение за причинена на пострадалото лице средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюст.
Настоящият
съдебен състав оценява двете експертни заключения са обективни, компетентни и
обосновано изготвени, при коректно обсъждане на наличната информация, като
намира, че последните обосновано са били възприети при формирането на
фактическите и правни изводи по делото.
Към
установяващите действителните събития следва да бъдат причислени и приложените
по делото писмени доказателства.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимото лице към датата на деянието, съдът правилно
е извел въз основа на приложената и приетата по делото справка за съдимост.
С
оглед горните съображения според настоящият съдебен състав фактът на
извършването на инкриминираното деяние, както авторството му, се установяват по
несъмнен начин, като освен вече изложените съображения в таза насока,
настоящата инстанция споделя и аргументираните изводи на първостепенния съд,
изложени в мотивите на обжалваната присъда.
Предвид
изложеното, въззивният съд намери, че въз основа на правилното анализиране на
фактите, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи и от
правна страна, приемайки, че подс. Л.Г.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.129 от НК е формулирано от законодателя
посредством резултата и се изразява в увреждането на здравето. Касае се за
въздействие от страна на подсъдимия върху организма на пострадалия, което може
да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе до промяна
в неговото функциониране.
С
оглед направения по - горе самостоятелен анализ на доказателствения материал,
въззивният съд намира, че се явява безспорно доказано повдигнатото обвинение на
подсъдимия Л.М. за причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на левия ставен израстък на долната челюст, което от своя страна реализира
самостоятелния медико - биологичен квалифициращ признак счупване на челюст с
последици – трайно затруднение на дъвченето и говора за срок по- дълъг от 30
дни.
От
обективна страна – от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на посочените в обвинителния акт дата и място подс. Л.Г.М. чрез нанасяне на
удар с юмруци и крака в областта на лицето е причинил на Л.Г.П. средна телесна
повреда – счупване на челюст.
Авторството
и механизма на деянието се установяват по безспорен начин от кредитираните от
въззивната инстанция показания на пострадалото лице Л.П., подкрепящи се от
посоченото от свидетелите – Е.П., която дава сведения, че непосредствено след
деянието е видяла подсъдимия Л.М. да продължава да се заканва на Л.П. и на нея,
а съпругът й бил подут, като изглеждал видимо пребит, като в същото време е
пресъздава по идентичен начин фактите, съобщени ѝ от съпруга ѝ по
повод инкриминирания инцидент, както и от съобщеното от свид. М.П., съгласно
показанията на който, последният е заварил подсъдимия Л.М. надвесен над
пострадалия свидетел Л.П..
Посоченото
травматично увреждане, причинено на пострадалия Л.П.,
се намира в пряка причинно - следствена връзка с нанесените от подсъдимия
удари, като по делото не се установява еволюция на причинния процес, от
значение за наказателната отговорност на подсъдимия, с оглед съдържанието на
коментираните по - горе съдебно - медицински експертизи, приобщената медицинска
документация и обсъдените и кредитирани гласни доказателствени средства.
От
субективна страна – деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал именно тяхното настъпване. От
наличните по делото доказателства става ясно, че подс. Л.М. е нанесъл няколко удара с юмруци в
лицето на пострадалия свид. Л.П., както и удар с крак в брадичката на
пострадалото лице, като е целял именно да нарани последния. Подсъдимият е
съзнавал насоката на ударите си и тяхната противоправност – да увреди
анатомичната цялост на организма на пострадалия. Въззивният съд приема, че за
субективната съставомерност на деянието не е нужно подсъдимият да е имал
съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на лицето, което е
ударил, като е достатъчно в случая, да е имал представа за това, че с
действията си ще причини увреждане на пострадалия. Подсъдимият Л.М. към момента
на извършване на деянието е бил достигнал достатъчна степен на психо - физическа
и социална зрялост, за да може да прецени, че като нанася на пострадалия
свидетел Л. П. удари в лицето със значителна сила ( съгласно заключението на
съдебно - медицинската експертиза ) има възможност да причини всякакви по вид и
телесни увреждания. От друга страна, видно от заключението на СППЕ по време на
инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ръководи действията си. Самият механизъм на извършване на
деянието – нанасяне на последователни удара с юмруци и завършващ удар с крак
в лицето на пострадалия със значителна сила и интензитет,
който неизбежно води до причиняване на конкретния вредоносен резултат, сочи
категорично желанието на дееца за настъпването му.
Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия
наказание въззивният съд намира следното:
За извършеното от подс. Л.М. престъпление по чл.129,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание “Лишаване от
свобода” за срок до шест години.
При правилна правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е
приел, че следва да го определи при условията на чл.54 от НК, поради
отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези изводи се споделят и от въззивния съд, който не
констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер. При контрол
върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието, настоящият
съдебен състав не отчита факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от
първостепенния съд. Последният правилно и справедливо е разграничил
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочил при какъв
техен баланс се определя конкретното наказание.
По повод застъпеното във въззивната жалба искане от
страна на подсъдимия за приложение на чл.55 от НК на базата на прекомерно
дългия период на водене на наказателното производство, в подкрепа на което
жалбоподателят се позовава на практиката на ЕСПЧ, настоящият съдебен състав намира
за нужно да отбележи, че принципно нарушаване правото на справедлив съдебен
процес по чл. 6 т. 1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок,
подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието. Разумната
продължителност на едно производство се преценява в светлината на конкретните
обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени от практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на
подсъдимoто лице и компетентните съдебни органи.
В конкретния случай периодът от време от извършване
на деянието до разглеждане на делото пред настоящата инстанция е под пет
години. В хода на цялото производство не се наблюдава неритмичната или
несистемна работа на органите на досъдебното производство, като своевременно са
били извършени нужните процесуално-следствени действия по разследването. На
съдебната фаза отново не се наблюдава каквото и да е забавяне при насрочването
и разглеждането на делото от страна на съда, с изключение от нуждата от
повторно разпитване на част от свидетелите, с оглед смяната на съдебния състав.
В тази връзка настоящата инстанция констатира, че част от заседанията пред
първоинстанционния съд са отложени по вина на подсъдимия ( макар и поради
здравословни причини ), както и поради неявяване на защитата на подсъдимото
лице. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства дава основание на
настоящата инстанция да приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката
на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство не е с
неразумна продължителност по смисъла на чл. 6 §. 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи. Не е налице каквото и да е нарушение
на правото на разглеждане на делото в разумен срок, още по - малко може да се
обсъжда и компенсиране с налагане на наказание при условията на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
не са налице основания за корекция на наказанието ( с размер към минимума
предвиден в санкционната част на съответната правна норма ) чрез неговото
намаляване или изменение, като същото следва да остане в срок от една година “Лишаване
от свобода“. С оглед констатираните от
първоинстанционния съд отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с
които се споделят и от настоящата инстанция, според съдът налагането на по - леко
наказание би било израз на необосновано и неоправдано снизхождение към
подсъдимия и сериозно би накърнило и нарушило изискването за справедливост на
наказанието.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на
института на отлагане на изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода”,
съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Л.М..
Чистото му съдебно минало и размерът на наложеното му наказание ( ненадвишаващ
три години ) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна
норма. Настоящият съдебен състав се съгласява и с извода на първата инстанция,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага последното
да бъдат изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване
на така определеното му наказание “Лишаване от свобода“, доколкото видно от
справката му за съдимост, при последния не са формирани трайни престъпни
навици. Предвид това с оглед личността на подсъдимото лице, според въззивната
инстанция законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без
ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Следва да се има предвид, че
предоставеният изпитателен срок на условното осъждане притежава и силно
възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимото лице,
в рамките на определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление.
Воден от изложените съображения, въззивната
инстанция намира за правилно решението на първоинстанционния съд да отложи за
срок от три години изпълнението на така определеното на подсъдимия наказание “Лишаване
от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата
в сила.
Вземайки предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, въззивният съд намира, че определеното с присъдата наказание ще
окаже нужния възпитателно -поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото,
в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по
чл. 36 от НК.
Изводът на Софийски районен съд, че в случая са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност
на подс. Л.М. и уважаване на предявения граждански иск за причинени от
престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, се споделя изцяло и от
настоящата инстанция. С деянието си подсъдимият е осъществил състава на
деликтната гражданска отговорност по чл.45 от ЗЗД, поради което той е длъжен да
обезщети пострадалото лице за преките и непосредствени вреди от неговото
противоправно и виновно поведение. Правилно районният съд е приел искът за
доказан с оглед ангажираните в тази връзка доказателства ( заключението на СМЕ
на пострадалия, показанията на свидетелите Л.П. и Е.П.) и е определил един
справедлив размер на обезщетението в размер на 10 000,00 лева, като за
горницата над тази сума искът
законосъобразно е бил отхвърлен, като неоснователен. Подсъдимият
правилно е осъден да заплати на пострадалия и лихва за забава върху така
определеното вземане от 05.10.2013 г. ( датата на деликта ) до окончателното му
погасяване.
Правилно с оглед изхода на делото, на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият е осъден от районния съд да заплати в полза на
държавата сумата 290,00 лева, представляваща направени на досъдебното
производство по делото разноски, както и в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата 1 104,00 лева, представляваща
направени разноски в съдебното производство, сумата 400,00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданският иск и по 5 лева държавна
такса, за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото правилно
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия – да заплати на частния обвинител и
граждански ищец Л.П. направените от него
пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 930,00
лева.
Предвид представения по делото договор за правна
защита и съдействие пред въззивния съд ( л.24 от въззивното производство ), в
тежест на подсъдимия Л.М. следва да бъдат възложени и направените от частния
обвинител и граждански ищец разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер
на 1 860,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
повереник по делото пред въззивния съд.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че така обжалваната присъда от 18.10.2017 г., постановена по НОХД № 6284 / 2015г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в
жалбата твърдения в обратна насока са явяват неоснователни. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Мотивиран от горното и на
основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, III въззивен състав
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
18.10.2017 г., постановена по НОХД № 6284
/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Л.Г.М. да заплати на Л.Г.П. сумата от 1 860,00 лева,
представляваща направените от частния обвинител и граждански ищец разноски по
делото пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 5,00
лева Държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.